Решение по дело №1040/2020 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 260039
Дата: 29 март 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия: Гергана Любчева Антонова Попова
Дело: 20204230101040
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260039

гр. Севлиево, 29.03.2021г.

 В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

                  СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание  на четвърти март  през  две  хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                           Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

                          При секретаря  ИВЕЛИНА  ЦОНЕВА  и  в  присъствието на прокурора ..................   ....................... като разгледа докладваното  от  съдията Антонова-Попова гр.д. №1040 по описа за  2020 год.  и  за  да  се произнесе  взе  предвид следното:

 

           

            Предявен е иск с правно основание  чл.32, ал.2 от Закона за  собствеността.

           В  исковата  молба  се  твърди, че страните са съсобствеици на дворно място в ***, съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 65927.501.1214 по кад.карта на гр.Севлиево, с площ 245 кв.м.

           Ищците притежават ½  ид. част от мястото, заедно с  апартамента на първия етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда, а ответницата е собственик на апартамента на втория етаж от тази сграда, и на гаража- сграда № 3, построен на уличната регулация в имота, в който има и общи на страните навеси, които не са част от неговата застройка.

          Ищците, с устно съгласие на ответницата, са направили извод за мръсен канал и ел.инсталация в терена зад гаража, но понастоящем страните не могат да се споразумеят относно ползването на дворното място съобразно техните права.

          По този повод, ако не постигнат съгласие, би следвало разпределението да се извърши по реда на чл. 32 отЗС, като се съобрази застроената площ, заета от общата двуетажна сграда, а площта на гаража като пряко непосредствено използвана от ответника да бъде съпоставена към правата й.

          ИСКА  СЕ,  съдът да  разпредели между съсобствениците ползването на процесното дворно място в ***, съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 65927.501.1214 по кад. карта на гр.Севлиево, с площ от 245 кв.м., съобразно правата на страните.

         Ищците  претендират  да  им бъдат  присъдени  направени разноски  по делото.

         Ответницата  в отговора  си  излага  следното становище:

         Действително с ищците са съсобственици на дворно място административен адрес: ***, представляващо поземлен имот с идентификатор 65927.501.1214 по КК и КР на гр. Севлиево, с площ от 245 кв.м. Върху имота са построени видно от представената към исковата молба скица - три сгради, като следва:

          -СГРАДА с идентификатор 65927.501.1214.1 по КК и КР на гр. Севлиево от която ищците са собственици на първият етаж, а ответницата на втория етаж като двата обекта- апартаменти са обособени като самостоятелни жилищни сгради всеки един с площ от 79 кв.м.;

    - СГРАДА с идентификатор 65927.501.1214.2 по КК и КР на гр. Севлиево която макар и заснета и отразена в кадастралната карта като самостоятелна всъщност част от жилищната сграда и представлява вход към жилищната сграда е в съсобственост на ищците и ответницата.

 -СГРАДА с идентификатор 65927.501.1214.3 по КК и КР на гр. Севлиево представляваща гараж, собственост на ответницата с площ от 25 кв.м.

            Освен трите законно построени сгради, за които страните разполагат документи удостоверяващи собствеността им, южно от гаража и долепен до него е изграден и навес, ползван от ответницата.

           Не отговаря на истината твърдението че ответницата е давала съгласие /устно/ на ищците за направа на извод за мръсен канал и ел. инсталация в терена зад гаража.

           Противопоставят се на искането площта на имота под гаража, да съпоставена към частта на ответницата, поради факта, че е само нейна собственост и пряко и непосредствено се използва само от нея.

           Сградата – гараж е законно построена и е съществувала в поземления имот и към датата на  придобиване на собствеността /дворното място/ от ищците /18.06.2020 г.  видно от приложения НА за дарение/.

          Следователно в следствие на дарението ищците са придобили в собственост ½  от дворното място и правото да ползват ½ от свободното /незастроено/ дворно място.

          Съдът, като прецени събраните доказателства по делото, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          От  представените: нотариален  акт  за дарение на идеални  части   от  недвижим имот  №32,том I, рег.№576, н.дело №24 от 18.06.2020г. на нотариус  с  рег.№664 на НК, нотариален акт  за прехвърляне  на  недвижим имот  срещу задължение за гледане и издръжка №132,том I, н.дело №522/1991г. на нотариус  при РС-Севлиево, нотариален акт  за покупко-продажба на недвижим имот №147,том I,рег.№1344,н.дело №143 от 2013г. от  27.03.2013г. на нотариус  с рег.№298 на НК, скица на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №65927.501.1214 от  15.07.2019г. на СГКК- Габрово и заключението на  в.лице, по  делото  се  установява следната фактология:

         Ищците  Ц.  Д.  и П.Д. са  собственици  на 5/6ид.части на САМОСТОЯТЕЛЕН  ОБЕКТ  В СГРАДА   с идентификатор 65927.501.1214.1.1, с предназначение: жилище, апартамент заедно  с  1/2ид.част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 65927.501.1214, с площ по  скица  245кв.м..

         Ответницата  Д.  Б.Т.   е собственик  на Дворно място  от 10кв.м.,съставляващо   парцел пл.№1214 в  кв.72, с  построения в  него  втори етаж, обособен в самостоятелен апартамент от 78.00кв.м. Същата  е собственик  на  построения в  имота масивен гараж с идентификатор  65927.501.1214.3, с площ    от  25.00кв.м.. В  Нотариалния акт  е посочено,че гаражът  е построен, съгласно одобрени  архитектурни  проекти и разрешение  за строеж №193/18.12.1967г..

           В.лице  С.  Б., след като  е направило оглед на имота  и геодезически   измервания, за да  определи точното местоположение  и геометрия  на границите на имота, и на контурите на   построените  в  него сгради от  основното  и допълващото  застрояване, както и техните  площи, в основното заключение посочва, че  в имота  са направени  следните  подобрения от  страните по делото:

         -в източната  част  на имота, долепен до южната  фасада на  масивния гараж с идентификатор 65927.5011214.3 е построен  навес  с  дървена   конструкция за складиране  на дърва. Навеса  се ползва от ответницата по делото;

          -южно от  жилищната  сграда  с идентификатор 65927.501.1214 в  непосредствена  близост  до  бетоновата  алея има метална  конструкция за асмалък.

         -в югозападния ъгъл чрез ограждане с  мрежа на  бетонови  коли и дървена конструкция, покрит  с  цигли е  обособен  склад  за  съхранение на дърва, градински инвентар, инструменти  и др.. Постройката  се ползва  съвместно  от страните  по  делото.

        При посещението  на 14 януари 2021г. в.лице е направило геодезически и измервания, за да установи действителното  местоположение  и геометрия на имотните граници и на контурите  на всички сгради построени   в имота. Резултатите  са  показали, че контурите  на имота и сградите в  него не са отразени  правилно   в кадастралната  карта. Има  съществена разлика между констатираното местоположение на границите на имота от направените   измервания с  това, което е отразено в КК гр.Севлиево. Площта  на имота  по данни от направените  измервания е 230кв.м. , а по  КК- 245 кв.м.. Съставена е  комбинирана  скица/приложение1/, на която   с  различни  цветове  са показани   контурите  на имота и сградите  в  него по КК  и по данни от направените геодезически   измервания.

         За  да  се определи площта  на  частта  от  имота, която  следва  да бъде  разпределена за ползване, от цялата му действителна  площ е извадена   застроената  площ на основната  жилищна сграда, на сграда  с идентификатор   65927.501.1214.2 и на гаража  с идентификатор 65927.501.1214.3, който е собственост  на ответницата. Геометрията и местоположението на площите предложени   за ползване   от  всяка от страните по делото са съобразени с разположението  на частите от имота, които се ползват   общо   и с  местоположението на  направените от страните  подобрения и възможността   за тяхното  запазване след  разпределяне на  ползването. Площта предложена  за  ползване на всяка  от   страните  по  делото  в съставените три варианта /1,2 и 3/ е пропорционална  на идеалните части  от  общата  площ  на имота, които всяка от страните  притежава.

         В основното си заключение в.лице посочва, че по данни на  геодезическите измервания,площите, които имат отношение при  разпределяне  правото но ползване на незастроената част  от процесния имот са :

       -обща площ  на имота- 230кв.м.;

       -застроена площ  на жилищната  сграда- 77.00кв.м.;

       -застроена площ на сграда 65927.1.1214.2 - 10.00кв.м.;

       -застроена площ  на гаража-  22.00кв.м.;

       -незастроена  площ  на имота- 121кв.м.

         В.лице е изготвило и допълнително  заключение, в  което е включена площта  на гаража  в площта  на имота, която  подлежи  на разпределение, като е  изготвило 3 варианта /4,5 и 6/  за ползване  от страните.

        За  да  се определи площта  на  частта  от  имота, която  следва  да бъде  разпределена за ползване, от цялата му действителна  площ е извадена   застроената  площ на основната  жилищна сграда, на сграда  с идентификатор   65927.501.1214.2, а застроената площ на гаража от 22.00кв.м. ,с идентификатор 65927.501.1214.3, който е собственост  на ответницата е включена в  площта която подлежи на разпределяне. Геометрията и местоположението на площите предложени  за ползване  от  всяка от страните по делото са съобразени с разположението на частите от имота, които се ползват  общо и с  местоположението на  направените от страните  подобрения и възможността   за тяхното  запазване след  разпределяне на  ползването. В съставените варианти  за ползване  на имота, застроената площ на гаража  е включена  в площта, определена  за ползване от ответницата по  делото.

        При предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът не разрешава правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобствениците и постановява най-целесъобразното ползване на общата вещ. Самото искане за съдебна намеса е категорично указание, че такова мнозинство не може да се формира. В това производство съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен тези с които се упражняват потестативни права. /ТР № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС/.

При така представените доказателства страните се легитимират като единствените притежатели на правото на собственост върху поземления имот и намиращите се в него сгради. В настоящия случай няма пречки разпределението на ползването да се извърши по реда на чл. 32, ал. 2  от ЗС, тъй като теренът не е изгубил самостоятелния си характер и няма обслужващо сградата в режим на етажна собственост значение, т. е. не представлява обща част. В настоящия случай видно от представените нотариални актове и скица, са налице една СГРАДА   с идентификатор 65927.501.1214.1, от  която  ищците  са собственици на  първия етаж, а ответницата   на втория етаж; СГРАДА с идентификатор 65927.501.1214.2 –съсобствена  на страните и СГРАДА с идентификатор 65927.501.1214.3- ГАРАЖ, собственост  на  ответницата.

         В съдебна практика /решение № 13 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4452/2008 г., III г. о., ГК/ се приема, че на разпределение подлежи само незастроената част на терена, но при разпределението на ползването следва да се вземе предвид площта, заета от сградата, притежавана само от единия от съсобствениците. Действително при разпределението следва да се съобразят индивидуалните права на собственост на страните върху застроените в съсобственото дворно място постройки, които като площ следва да се изключат от разпределението.

        При разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот следва да се съобрази частта, заета от постройки- лична собственост на някой от съсобствениците, тъй като по този начин се осигурява на всеки от тях възможността да ползва площ съразмерно на правата си. В  този смисъл е решение № 430 от 03.04.2012 г. по гр.д. № 1565/2010 г. на ВКС, І г.о., в което е прието, че при разпределяне на ползването на незастроената площ между съсобствениците на парцела, заетата площ от постройките, които са индивидуална собственост на отделните съсобственици, следва да се счита като пряко, непосредствено използувана от същите и да се съпоставя на общо основание към правата им от дворното място.

          По изложените  съображения, съдът приема, че  частта от  съсобствения поземлен имот на страните, която е застроена с гаража на ответницата има основание да се "приспада", като й  се определя за ползване по-малка  площ от  незастроената част.

           От данните по делото е видно, че е невъзможно да се образува мнозинство за вземане на решение.

Съгласно трайно установената съдебна практика използването, респ. служенето с общата вещ означава прякото й използване, съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията й или да се накърняват свойствата й. Именно затова съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 от ЗС се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта. Допустимо в производство по чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът след като прецени, че видът и предназначението на вещта не позволява всички съсобственици да ползват лично реална част от нея, да разпредели ползването като  се съобрази  със  съществуващото фактическо положение.

         Предвид установеното право на собственост върху терена и сградите, съдът намира, че разпределението на ползването на процесния поземлен  имот следва да се извърши, като от цялата  му  действителна  площ  бъде извадена   застроената  площ на основната  жилищна сграда и на сграда  с идентификатор 65927.501.1214.2, а застроената площ под гаража с идентификатор 65927.501.1214.3, който е собственост  на ответницата бъде включена  в площта, която  подлежи  на разпределяне, като се възприеме предложения от вещото лице  в  допълнителното заключение  шести вариант на разпределение, на скицата- приложение 3, на  л.58 от  делото,  който е най-целесъобразен, защото съответства в максимална степен на възможността за ползване на двора от всички, и би създало най-малко затруднения за съсобствениците да упражняват правата си  на  собственост  в  бъдеще.

          От  този вариант на  заключението за общо ползване е предвидена ивица с  различна ширина около северната,източната и южната  фасади на жилищната сграда, в  която всяка от страните  притежава по един етаж и съответните идеални  части   от  общите  части  на сградата. Площта  на частта за общо ползване е 50.00кв.м., която на скицата е  щрихована   в  зелен  цвят. Тя включва  всички  алеи в имота, които и сега се ползват  общо от страните. Освен  алеите  за общо ползване е предвиден и теренът в  северната  част  на  имота, непосредствено  до  северната   имотна граница.

         Съгласно този шести  вариант, площите  за ползване  от всяка от страните  са групирани  на по две места. За ползване  от ответницата са предвидени   частите от имота  разположени на две места, които са оцветени в  червен цвят, с обща площ 47.00кв.м.. За ползване от ищците са предвидени частите от имота, които са  оцветени  в син  цвят, с  обща площ 47.00кв.м., на  скица-приложение 3 към допълнителна СТЕ/л.58 от  делото/.

Това разпределение предлага най-целесъобразно ползване на общия имот, като се съобразява обема на правото на собственост на насрещните страни и се предоставя възможност да се ползват намиращите се в имота постройки съобразно правата върху тях. Освен това разпределението се придържа максимално до съществуващото в момента реално положение, като обаче съобразява правото на всяка стана да ползва имота съобразно обема на притежаваните от нея идеални части. Следва да се има предвид, че всички страни притежават права в жилищната сграда и съответно всички имат право да ползват площта около нея за  обслужването й.

Разпределението не може да бъде извършено по вариант втори от  основното заключение на вещото  лице, тъй като  при  него не  се държи сметка, че застроената площ на гаража от 22.00кв.м., с идентификатор 65927.501.1214.3, който е собственост  на ответницата,  следва да бъде включена  в площта, която  подлежи  на разпределяне между  съсобствениците. Съществуването на предпоставки за подобно приспадане на площта под сградата, която  е собственост  на ответницата  е правен извод, който съдът следва да направи съобразно действащото законодателство и установената фактическа  обстановка, както  бе  обяснено  по-горе.

Относно  разноските  по делото:

В производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема в който са направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима, когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва съсобствениците затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. В този смисъл е  Решение № 275 от 30.10.2012г., постановено по гр. д. № 444/2012г. на ВКС, ІІ г.о.

Ищците са направили разноски по делото за държавна такса- 80.00 лева и за депозит за в.лице- 450 лева. Ответникът не е направил разноски  за техническата експертиза. Така за уравняването ответникът  следва да бъде осъден за  плати  на ищците сумата от  265лева.- разноски по делото.

Воден от  горното съдът

                                    Р      Е      Ш      И:

          Разпределя на основание  чл.32,ал.2  от  ЗС ползването между Ц.  С.  Д., ЕГН********** и П.Д.  Д., ЕГН**********, двамата с адрес: *** и с  пълномощник: адвокат  С.  К. *** и Д.   Б.  Т., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат Н.Н.-Г. ***, на  свободната, незастроена площ, представляваща част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 65927.501.1214, целият  с  площ от  230кв.м., по  начина  отразен във вариант №6 на СКИЦАТА на лист 58 от делото към  допълнителното заключение на вещото лице инж.С.Б., представляваща неразделна част от настоящото решение, а именно:

       -Ищците Ц.  С.  Д. и П.Д.  Д. да ползват частите от имота, които са разположени на двете места    оцветени  в син  цвят на  скицата, с  обща площ 47.00кв.м..

        -Ответницата Д.  Б.Т. да ползва   частите от имота, които са  разположени на двете места оцветени в  червен цвят на  скицата, с обща площ 47.00кв.м..  

        Всички съсобственици да ползват  останалата  площ  от 50.00кв.м., която включва всички алеи в имота и теренът в  северната  част на имота, непосредствено  до северната  имотна  граница, оцветена в  зелен  цвят на  скицата.

         ОСЪЖДА Д.  Б.  Т., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат Н.Н.- Г. *** да заплати на Ц.  С.  Д., ЕГН********** и П.Д.  Д., ЕГН**********, двамата с адрес: *** и с  пълномощник: адвокат  С.К. ***, разноски  по делото  в размер  на 265лв./двеста  шестдесет и пет  лева/.

         Препис от решението и скицата- приложение 3 към  допълнителна СТЕ, на лист 58 от  делото  да  се  връчат на страните.

         Решението подлежи  на въззивно обжалване пред  Габровски  окръжен  съд в  двуседмичен  срок  от   връчването му   на   страните.

                                                                    

                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: