Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 07.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти първоинстанционен състав в открито съдебно заседание на 20.12.2019г. в състав:

 

Председател: Ивайло Георгиев

 

при секретаря Даниела Ангелова и с участието на прокурор Господинова, разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 608 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба на С.о.п. срещу Д.К.Т. за поставянето му под запрещение.

Ищецът твърди, че ответникът страда от детска церебрална парализа и тежка олигофрения, за което е било издадено решение на ТЕЛК, с което му е призната 99% т.н.р. с чужда помощ. Изтъква, че поради заболяванията си ответникът, макар и пълнолетен, не е в състояние да се грижи за себе си и да защитава интересите си, като се нуждае от постоянен надзор и помощ в обслужването му. Счита, че са налице предпоставките за поставянето му под пълно запрещение и отправя такова искане до съда.

Преписи от исковата молба и от доказателствата са връчени на назначения особен представител на ответника – адв. К. – на 21.10.2019г. В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който се изразява становище за допустимост на молбата и за основателност на съдържащите се в нея доказателствени искания. Не е изразено становище по същество.

В открито съдебно заседание пред Софийския окръжен съд ищцовата страна се представлява от прокурор Господинова, която поддържа исковата молба. Намира, че, поради заболяването си, Д.К.Т., макар и пълнолетен, не е в състояние да се грижи за себе си и да защитава интересите си, а се нуждае от постоянна грижа и надзор. Счита, че в случая са налице предпоставките на чл. 5 от ЗЛС. Моли съда да постави ответника под пълно запрещение с произтичащите от това последици.

В открито съдебно заседание ответникът се явява лично и се представлява от адв. Манева – преупълномощена от назначения особен представител адв. К., която заявява, че не оспорва исковата молба. Намира, че са налице предпоставките на чл. 5 от ЗЛС, и поддържа искането на ищеца за поставяне на ответника под пълно запрещение.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното.

От представеното удостоверение за раждане (л. 5 от делото) се установява, че ответникът Д.К.Т. е роден на ***г*** от майка В.Й.Т. и баща К.Х.Т..

На л. 6 от делото се открива Експертно решение № 3219 от 134/28.07.2003г. на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „Света Анна“ – София, с което на ответника Т. пожизнено е определена 99 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ поради група заболявания с водеща диагноза „Детска церебрална парализа“. Като съпътстващи заболявания са посочени квадрипареза със средна степен на тежест и тежка олигофрения.

Съдът придоби лични впечатления за психическото и физическото състояние на Д.К.Т. чрез разпита му по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК. Ответникът беше въведен в съдебната зала с помощта на подвижен стол (инвалидна количка). Словесният и визуален контакт с него се оказа невъзможен, тъй като той не реагираше на въпросите на съда и не беше в състояние да концентрира вниманието си върху случващото се в съдебната зала. Не разбираше елементарни въпроси относно време, пространство, собствената му възраст и заобикалящата го обстановка. Единствено на въпроса за името му отговори не особено ясно „Диди“.

От приетото по делото заключение на в.л. д-р Е.Г. по допуснатата съдебно- психиатрична експертиза се установява, че ответникът Т. страда от няколко заболявания, от които основното такова, имащо отношение към предмета на делото, е тежка олигофрения – дълбока умствена изостаналост. Експертът заявява, че към момента на прегледа, проведен на 10.12.2019г., ответникът е бил тотално неконтактен, не може да се обслужва и придвижва сам, и изцяло зависи от грижите на родителите си, под чийто постоянен контрол се намира. В заключението е направен обобщен извод, че заболяването на ответника не му позволява да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи за своите работи. В открито съдебно заседание пред ОС- София вещото лице поддържа заключението си.

В открито съдебно заседание на 20.05.2019г. е разпитан свидетелят К.Х.Т. – баща на ответника. Свидетелят заявява, че синът му страда от детска церебрална парализа. Не може да се храни сам. Не може да пази равновесие. Получава спазми, в резултат от които се парализира лявата или дясната част от тялото му. При това по- трудно диша и не може да се храни. Свидетелят твърди, че ответникът може да изговаря отделни думи („тате“, „мама“, „баба“, „бате“), както и че разпознава около 10 души – напр. самия свидетел, майка си, вуйчо си, баба си и леля си. Не е посещавал учебни заведения. Свидетелят е определен за негов личен асистент. Изразява мнение, ответникът не може да води самостоятелен живот.

 В открито съдебно заседание на 20.05.2019г. е разпитана свидетелката В.Й.Т. – майка на ответника. Според нея, Д. е с диагноза „детска церебрална парализа” от 7- месечна възраст и освен това страда от тежка умствена изостаналост. Не бил прохождал никога самостоятелно. В по- ранна възраст е можел да се движи сам при наличие на опора. Свидетелката сочи, че ответникът знае името си и разбира, какво му се казва, но не може да говори (освен две- три думи) и не може се храни и обслужва сам. Докато тя е на работа, за него се грижи съпругът й, който му е личен асистент.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен от прокурор, който е активно процесуално легитимиран в производствата по Глава ХХVІІІ от ГПК – арг. от чл. 336, ал. 1 от ГПК.

За да се произнесе по неговата основателност, съдът взе предвид, че поставянето под запрещение е акт, с който по установен ред и въз основа на регламентирани в закона основания се ограничава или отнема дееспособността на физическо лице, като по този начин съществено се засяга неговата правна сфера.

Предпоставка за постановяване на такъв акт е наличие на сериозно душевно заболяване, което препятства лицето да се грижи за себе си и за своите работи. Това означава, че, само по себе си, заболяването не прави болния недееспособен, нито е достатъчно да обуслови поставянето му под запрещение. Такива последици е в състояние да предизвика единствено кумулативното наличие на болестно състояние, съчетано с невъзможността на заболялото лице да се грижи за своите работи, т.е. да извършва релевантните дейности за поддържане на собственото си съществуване и за защита на своите законни права и интереси.

Тези принципни положения са нормативно закрепени в разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС, съгласно които непълнолетните и пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, чието състояние не е толкова тежко, се поставят под ограничено запрещение.

При това следва да се имат предвид и мотивите към Решение № 12 на Конституционния съд на Република България от 17.07.2014г. по конституционно дело № 10/2014г., съгласно които цитираните по- горе разпоредби „…трябва да бъдат тълкувани стеснително и единствено по начин, който изпълнява конституционното изискване да се даде засилена защита на правата на хората с психически увреждания. Такава защита ще е налице, когато неизбежните ограничения, свързани със запрещението, не водят до неоправдано посегателство върху основни конституционни права на тези лица. Това налага недееспособността по чл. 5 ЗЛС да бъде разбирана като състояние, което единствено трябва да осигури недопускането на такива правни действия, които могат да накърнят интересите на поставения под запрещение или на трети лица, или на обществото“.

Това тълкуване е в съответствие с основния международноправен акт, регламентиращ същата материя, а именно - Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 26.01.2012 г. (ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.) и в сила от 21.04.2012 г. С разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и 2 от нея е установена равнопоставеност като правни субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота. Следващата алинея регламентира необходимостта от осигуряване на достъп на хората с увреждания до подкрепа за самостоятелно упражняване на техните права, а, според ал. 4, мерките, ограничаващи самостоятелното упражняване на права от хората с увреждания, следва да са пропорционални и пригодени към състоянието на лицето, както и да се прилагат за възможно най-кратък срок и да подлежат на редовен преглед от страна на компетентен, независим и безпристрастен орган или съдебна инстанция.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че основен принцип при третиране на правното положение на хората с увреждания е запазване на тяхната дееспособност в максимална степен, а нейното ограничаване или отнемане следва да се допуска само тогава, когато това се налага за защита на техните интереси или тези на трети лица и на обществото.

В конкретния случай съдът намира, че такава необходимост е налице, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че здравословното състояние на Д.Т. е изключително тежко. В ЕР на ТЕЛК е отразено, че същият страда от детска церебрална парализа, квадрипареза със средна степен на тежест и тежка олигофрения, за което му е определен почти максимален процент неработоспособност (99%), и то - пожизнено. Тежкото засягане на здравето на ответника – до степен на неконтактност и невъзможност за самостоятелен живот – се сочи от двамата разпитани свидетели и е констатирано и от в.л. Г. в хода на психиатричния преглед, извършен на 10.12.2019г. Този извод се потвърждава и от непосредствените впечатления на съдебния състав, придобити по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК, тъй като в проведеното открито съдебно заседание ответникът не реагираше на зададените му въпроси и не беше в състояние да концентрира вниманието си върху случващото се около него.

Съгласно съдебната практика (напр. Решение от 21.10.2008 г. на ОС - Ловеч по гр. д. № 101/2008 г.) тежката умствена изостаналост е „…психическо заболяване в широкия смисъл на думата, при което е недоразвит интелектът“. В сходен смисъл е и правната теория (Марков Р., „Вменяемост и невменяемост“, изд. „Сиела“, 2016г., стр. 31), съгласно която адекватните психиатрични термини, съответстващи на понятието „умствена недоразвитост“ са „слабоумие“ или „олигофрения“. Оттук може да се направи извод, че, независимо от конкретния използван термин, вкл. „тежка олигофрения“, „дълбока умствена изостаналост“ и др., по същество става въпрос за вродена или придобита обща психична непълноценност вследствие на поражения на мозъка.

При тези данни и с оглед направените терминологични бележки следва да се приеме, че е изпълнено изискването на първия от двата кумулативно приложими критерия (медицинския) за поставяне на ответника под запрещение, тъй като той страда от тежка олигофрения – дълбока умствена изостаналост, което, според настоящия съдебен състав, представлява умствена недоразвитост, а следователно – слабоумие по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЛС.

Налице е и условието по втория критерий (юридическия), тъй като видът и степента на заболяванията на Т. са такива, че го лишават напълно от възможността да се грижи пълноценно за себе си. На практика ответникът не осъзнава адекватно заобикалящата го среда и не може да контактува по обичайния за хората начин, което налага извод, че не би могъл да преценява последиците от постъпките си и да ги ръководи целенасочено и разумно. Така той не може да взема адекватни решения за защита на своя живот, здраве и интереси. В същия смисъл е и изричното заключение на в.л. Г., според което ответникът не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи за своите работи.

На последно място, следва да се съобрази и допълнителна насока за преценка, която може да бъде извлечена от мотивите на цитираното по- горе решение на Конституционния съд на Република България, а именно, че „произнасянето на съда на практика включва не само оценка на тежестта на психическото увреждане, но и прогноза за неговата продължителност във времето“. В конкретния случай прогнозата е неблагоприятна, тъй като, видно от ЕР на ТЕЛК, процентът неработоспособност на ответника е определен пожизнено.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че здравословното състояние на Д.К.Т. е сериозно увредено до степен, в която той е неспособен  да се справя сам със своите работи, като това състояние е трайно. Поради това той следва да бъде поставен под запрещение.

За да определи вида на запрещението, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗЛС, съгласно която по отношение на правните действия на лицата под пълно запрещение се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата под ограничено запрещение се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС, т.е. статусът на поставените под пълно и под ограничено запрещение е приравнен съответно на този на малолетните и на непълнолетните лица.

Освен това, съгласно чл. 51, ал. 3 от Конституцията на Република България, „…лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото“, като тази закрила включва механизми за предпазването им от извършване на правни действия, с които те биха могли да увредят собствените си интереси. Поставянето под запрещение, макар и накърняващо техните права, е един такъв механизъм, тъй като, от една страна, той гарантира, че те ще бъдат ограничени в извършването на правни действия, с които биха могли да навредят на самите себе си, а, от друга страна, той гарантира сигурността на гражданския оборот и охранява правата на третите лица и обществото като цяло, които също биха били засегнати от правните действия на лица с увреждания.

Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай тази цел не би била постигната чрез поставяне на ответника под ограничено запрещение, тъй като при този вид запрещение той би следвало да извършва правните действия лично, макар и с попечителско съгласие (арг. от чл. 5, ал. 3, вр. чл. 4, ал.2  от ЗЛС). Предпоставка за това, обаче, е формиране на адекватна собствена воля, каквато способност ответникът не демонстрира дори в минимална степен. Поради това и въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че, за постигане на целта на закона, ответникът следва да бъде поставен под пълно запрещение.

След влизане на решението в сила, препис от него следва да бъде изпратен на органа по настойничество и попечителство при община Ихтиман на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК - за учредяване на настойничество съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1, изречение второ от СК.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Д.К.Т. с ЕГН ********** ***.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при община Ихтиман, за учредяване на настойничество.

 

 

                                                                                              Окръжен съдия: