№ 899
гр. Варна, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Силвия М. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20253110201188 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на П. И. И. ЕГН **********, с пост. адрес гр.Варна, ул. „Ст.
Стамболов“ № 7, вх. 1 ет.2, чрез З. Н. Н. от АК Бургас, против Електронен
фиш серия К № 9033478 на ОД на МВР Варна, с който за нарушение на чл. 21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДП извършено на 04.03.2024год. й е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл. 182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от
ЗДП.
В жалбата си въззивницата твърди, че атакуваният ЕФ е неправилен,
незаконосъобразен и постановен при допуснати съществени нарушения на
процес. правила. Сочи, че в ЕФ не било посочено, че може да бъде обжалван;
че от фиша не можело да се установи кой служител го бил издал и на коя дата;
от фиша не става ясно дали той бил въведен от компетентен орган; не било
ясно с кое автоматизирано техническо средство било установено
нарушението и дали то било в техническа изправност; било допуснато
съществено процесуално нарушение относно съставяне на протокола по чл.10,
ал.1 от Наредба № 8121з-553/12.05.2015год.; била ангажирана отговорност за
повторност, но бил посочен само ЕФ без яснота за каква скорост е била
санкционирана жалбоподателката с него, не било ясно кога бил влязъл в сила;
неправилно бил определен и размера на наказанието глоба; не бил отчетен
километров толеранс съобразно нормата на чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015год.; не било ясно дали мобилната система заснела
нарушението била монтирана в автомобил. Счита, че обстоятелствата
отразени в обст. част на ЕФ не съответстват на събраните доказателства. Моли
ЕФ да бъде отменен като отправя искане за присъждане на адвокатско
1
възнаграждение.
В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, не се явява и не
се представлява. По делото е постъпила молба в която се изразява и
становище по същество преповтарящо изцяло съдържанието на въззивната
жалба.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява.
По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. л. в които същата
изразява становище за законосъобразност на издадения ЕФ и моли същият да
бъде потвърден като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В условията на алтернативност, при отмяна на ЕФ и
поискано присъждане на адвокатско възнаграждение от ответната страна,
отправя искане за определяне на такова в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Електронен фиш (ЕФ) серия К № 9033478 е бил съставен от ОД на МВР
Варна за това, че на 04.03.2024год. в 12:28часа, по г.п. І-9 от гр.Варна в посока
к.к. „Златни пясъци“ до спирка „Ал.Стамболийски“ при въведено ограничение
за скорост от 60 км/час с п.з. В-26, с МПС – т.а. „Ситроен Ц4“ с рег. №
СВ1997МА е извършено нарушение за скорост като автомобилът бил
управляван със скорост 77км./час или превишение 17км./час. и нарушението
било установено с АТСС (ARH CAM S1 № 120сcd). Като
собственик/ползвател на автомобила бил вписана въззивницата П. И. И. като е
посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5644287 на 15.08.2023год.
Посочено било, че е нарушена нормата на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДП и е
наложена санкция глоба в размер на 100лв. на основание чл. 182, ал.4, вр. ал.2,
т.2 от ЗДП.
Като доказателства към АНП са приложени снимка от нарушението;
протокол за използване на АТСС рег.№ 460р-5856 от 04.04.2024год. ведно със
снимка на разположение на техническото средство; удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126 и приложение към него, Протокол от
проверка № 110-СГ-ИСИС/02.08.2023, часови график за работа на нарядите по
КПД при Пето РУ при ОД на МВР – Варна за 04.03.2024год. и ежедневна
форма на отчет.
Като доказателства в хода на съдебното следствие са приети още писмо
от началника на Сектор „Пътна полиция“ УРИ 819000-21900/2025год. ведно с
2
приложени към него ЕФ серия К № 5644287; справка от АИС АНД за ЕФ
Серия К № 5644287 и данни за плащане; както и справка за собственост от
АИС КАТ – Регистрация на ППС и собствениците им.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие писмени и веществени
доказателства, като доказателствата са непротиворечиви, взаимнодопълващи
се и не водят на различни правни изводи.
След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания
акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
В случая съдът констатира, че ЕФ отговаря на формалните изисквания
описани по-горе. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от
ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Изрично е посочено в ЕФ, че нарушението е извършено в
условията на повторност като е посочен и акта, с който е било наложено
наказание за предходното нарушение.
В контекста на изложеното по-горе съдът не споделя наведените в
жалбата възражения за допуснати съществени нарушения на процес. правила
при съставяне на ЕФ.
Действително в ЕФ липсва дата на издаване. Такава обаче не е
предвидена и в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДП. Там законодателят е
предвидил единствено дата на извършване на нарушението, която е и
единствената релевантна дата. В тази връзка доколкото производството по
ангажиране на адм. наказателна отговорност с ЕФ е особено то единствените
3
релевантни за давността дати са тези на извършване на деянието и на влизане
в сила на ЕФ. Давността за търсене на административно-наказателна
отговорност в случая започва да тече от датата на нарушението, а тази за
изпълнение на наложеното административно наказание от датата на влизане в
сила на ЕФ.
Без всякакво отношение към правото на защита е обстоятелството кой
точно служител бил извел ЕФ и дали той бил оправомощен от министъра на
вътрешните работи да прави това.
ЕФ е регламентиран в нормите на чл. 39, ал.4 от ЗАНН, чл. 189, ал.4 от
ЗДП и §.1 от ДРЗАНН. Съгласно последната разпоредба ЕФ е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез информативно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани средства и системи. При
това положение очевидно няма как конкретно лице да бъде издател на фиша
защото той се създава от информационна система. Кой служител пък извежда
електронното изявление на хартиен носител е без всякакво значение.
Не се споделя и наведеното възражение за неяснота на техническото
средство с което било заснето нарушението. Напротив в ЕФ то е
индивидуализирано както по вид и модел, така и с номер.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства безспорно
се установява, че е извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДП.
Нормата на чл.21, ал.1 от ЗДП указва максималната скорост с която
могат да се движат водачите на МПС от различните категории в населено,
съответно извън населено място и по магистрала. В ал.2 на същия член от
закона е указано, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
В случая от доказателствата по делото се установява, че към посочените
в ел.фиш дата, час е било реализирано нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДП от
водача на МПС с рег. № СВ1997МА – автомобилът е бил управляван извън
населено място със скорост от 77км/час като разрешената скорост е била
60км./час (регламентирана с ПЗ В-26). В тази връзка съдът не споделя
наведеното в жалбата възражение, че в ЕФ не бил отчетен толеранса от -3% в
полза на водача доколкото същото се опровергава по категоричен начин от
приложената към АНП разпечатка от техническото средство. Видно от нея
скоростта измерена от средството е 80км/час (-3км/ч), а вписаната в ЕФ
скорост е 77км./ч. и точно съобразно тази скорост е отчитано превишението.
Съдът намира обаче, че авторството на описаното в ел.фиш нарушение
не е доказано. Съгласно ЗДП ЕФ се издава срещу собственика на автомобила с
който е извършено нарушението, а в случая когато той е собственост на ЮЛ на
неговия управител (представляващ).
В случая видно от приложената към преписката справка от АИС КАТ
4
Данни за регистрация, МПС-то с което е било извършено нарушението е
собственост на „АЛД АУТОМОТИВ“ ЕООД, а като ползвател е вписано
дружеството „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. След справка в
ТР съдът установи, че въззивницата няма касателство, още по-малко е
представляващ на което и да от двете посочени по-горе дружества. Липсват и
данни тя да е била посочена от представляващия (законния представител) на
което и да е от двете дружества. При това положение отговорност за
извършеното с МПС-то нарушение описано в ревизирания ЕФ е следвало да
бъде потърсена от законния представител на ползвателя „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, а съм момента с наименование
„Виваком България“ ЕАД.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакувания ел.фиш следва
да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен, тъй като с него е
ангажирана отговорността на въззивницата П. И. И. посредством издаване на
ЕФ за нарушение извършено с МПС на което тя не е нито собственик, нито
законен представител на ЮЛ, нито пък е била посочен от законен
представител на ЮЛ като водач на МПС-то към посочената дата.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивната
така и от въззиваемата страна като и двете искания са направени
своевременно.
С оглед изхода на спора ЕФ подлежи на отмяна, искането на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява неоснователно.
По искането на въззивницата.
При този изход на спора разноски на въззивницата се дължат съобразно
нормата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК
вр. чл.78, ал.1 от ГПК.
В случая въззивницата е представила доказателства за направени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.. В тази насока са
представените по делото Пълномощно с което е упълномощила да я
представлява адв. З. Н., както и договор за правна защита и съдействие видно
от който страните са се договорили за възнаграждение на адвоката в размер
на 400лв., която сума е била и заплатена. В тази насока договора има и
характер на разписка.
Договорената и заплатена от въззивницата сума за адвокатско
възнаграждение е равна на размера на адвокатското възнаграждение за този
тип дела определен в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата №1 от
09.07.2004год. за адвокатската работа. Същата е съответна на извършената от
адвоката работа, поради което искането на процес. Представител на за
определяне на адв. възнаграждение се явява неоснователно и не се приема от
съда. На въззивницата следва да бъде присъдено възнаграждение в пълния
претендиран от нея размер.
5
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 9033478, с който на П. И. И.
ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна, ул. „Ст. Стамболов“ № 7, ет.2, за
нарушаване нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДП, на основание чл.182, ал.4, вр. ал.2,
т.2 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на П. И. И. ЕГН ********** с
постоянен адрес гр.Варна, ул. „Ст. Стамболов“ № 7, ет.2 сумата от 400лв.
представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6