№ 4458
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Н. П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100502583 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на „Синдикална
Взаимозастрахователна Кооперация“, ответник в първоинстанционното
производство, чрез процесуален представител – адв. Н. К. срещу решение №
21 301/22.12.2023 г. на СРС, 30 състав, постановено по гр.д. 35 308/2022 г., с
което е осъдена да заплати на адв. Д. И. К. по предявения иск по чл. 280 от ЗЗД
вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с договор за абонаментно правно обслужване от
01.06.2017 г. сумата от 24 000 лв. – главница, дължима за периода 01.02.2018 г.
до 30.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
В жалбата са наведени твърдения, че решението е недопустимо като
постановено по нередовна искова молба. В тази връзка се позовава на
депозирана молба от 16.05.2023 г. на ищеца, в която било посочено, че общият
размер на претенцията възлиза на 174 000 лв. за периода 01.06.2017 г. –
31.3.2023 г. като не бил ясен начина на формираната сума. Заявени са
твърдения, че за периода 01.06.2017 г. – 31.01.2018 г. между страните е налице
1
влязло в сила съдебно решение по гр.д. 49 174/2019 г. на СРС, 173 състав, с
което било прието, че се дължи сума от 5 500 лв. Поради което нямало как за
целия заявен процесен период размерът на претенцията да възлиза на сочената
в молбата сума. В тази връзка е заявено искане решението на СРС да бъде
обезсилено като процесуално недопустимо. В условията на евентуалност са
заявени твърдения за неправилност на постановеното съдебно решение.
Изложени са твърдения за нарушения на материалния закон и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от СРС. Поддържат
се възражения, че не се установява сключване на процесния договор 751 на
сочената дата 01.06.2017 г. като се поддържат аргументи, че квесторите на
въззивника не били уведомени за съществуване на договора, както и че
липсвали каквито и да е доказателства за неговото съществуване респ. липса
на данни за кореспонденция във връзка с договора. Заявени са и твърдения за
наличие на множество други договори, които дублират предмета на процесния
договор за абонаментно обслужване. Поддържат се твърдения, че договорът
бил прекратен с конклудентни действия, както и твърдения за наличие на
четири договора за абонаментно правно обслужване, с които страните са
договорили осъществяване на постоянни консултации относно цялостната
търговска дейност на дружеството и еднократни възнаграждения т.е. налице
била пълна идентичност между процесния договор и посочените в жалбата
други четири договора за абонаментно обслужване. Заявени са твърдения, че
договорът бил прекратен с факта на назначаване на квестори, както и
възражения, че не е изпълнен от ищеца. Изложени в жалбата са и
съображения, че претенцията останала недоказана респ. възражение, че
възнаграждението на ищеца е било заплатено. Поддържа се и възражение, че
искът е неоснователен като погасен по давност като са изложени съображения
срещу приетото от СРС, че липсват данни същото да е погасено по давност.
Поддържат се възражения за необоснованост на обжалвания съдебен акт
поради пълна липса на обсъждане и анализ на материалноправните и
процесуални възражения, заявени в отговора по чл. 131 от ГПК. Иска се
отмяна на решението като бъде постановено ново, с което искът да бъде
изцяло отхвърлен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство Д. И. К., чрез процесуален представител
адв. Д. С., в който се излагат съображения за правилността на постановеното
2
съдебно решение и искане за неговото потвърждаване.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по
чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 286 от ЗЗД вр. с чл. 36 ал.1 от ЗА.
Видно от исковата молба по настоящото производство, ищецът е заявил
искане за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 24 000 лв. за
периода 01.02.2018 г. до 30.09.2018 г., представляващо частично плащане по
договора. По повод дадени от СРС указания и с молба от 16.05.2023 г. ищецът
е посочил, че общият размер на претенцията му възлиза на сумата от 174 000
лв. като периода на претенцията е от 01.06.2017 г. -31.03.2023 г. Изрично е
посочил, че е налице влязло в сила съдебно решение по в.гр.д. 1827/21 г. на II-
В състав, СГС. Служебно известно обстоятелство за настоящия съдебен
състав се явява фактът, че предмет на предходното производство касае
неплатено възнаграждение по същия договор, дължимо за периода 01.06.2017
г. – 31.01.2018 г. При тези данни по делото, СРС е счел, че се касае за частична
претенция, което е отразено и в диспозитива на съдебното решение. В тази
връзка са изложени съображения във въззивната жалба относно
процесуалната недопустимост на решението.
Съобразно задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР 3/2016 г. на
ОСГТК на ВКС, за да се приеме, че искът е предявен като частичен, е
необхоД. ищецът в исковата молба изрично да заяви, че претендира част от
спорното право, част от вземането като с предявяването на частичен иск
ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно
материално право - при парични притезания предмет на делото е
претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът
на осъдителното решение. В исковата молба са заявени твърдения, че се
претендира плащане за част от срока на действие на договора, въведен като
процесен по делото, което не прави заявения иск частичен, както неправилно е
приел СРС. Поради което, отбелязването, че се касае за частична претенция, в
3
диспозитива на съдебното решение е процесуално недопустимо и подлежи на
обезсилване, доколкото съдът се е произнесъл по незаявена частична
претенция.
Видно от постановеното съдебно решение от 14.01.2022 г. по в.гр.д.
1827/21 г. на II- В състав, СГС, предмет на същото е, както беше посочено
установяване на вземане за неплатено възнаграждение за периода 01.06.2017 г.
– 31.01.2018 г. по договор от 01.06.2017 г., процесен по делото, като сключен
между настоящите страни по спора. Решението по предходното дело, касаещ
предходен процесен период от срока на действие на договора, е влязло в сила.
Видно от неговото съдържание са разгледани идентични възражения на
ответника – настоящ въззивник, поддържани и във въззивната жалба по
настоящото производство /относно оспорване датата на неговото сключване,
че бил сключен за целите на производството, за липса на уведомяване на
квесторите за неговото съществуване, за наличие на множество други
договори, които дублират предмета на процесния договор за абонаментно
обслужване, че договорът бил прекратен с конклудентни действия, че след
назначаване на квесторите договорът оставал без предмет/. В тази връзка
следва да се има предвид, че влязлото в сила решение е задължително за
страните и за техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички
други съдилища и учреждения в Републиката по арг. на чл. 297 от ГПК, като
обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат искането и
основанието на спорното право по арг. на чл. 298 ал.1 от ГПК. Със сила на
пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на
заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното решение към
деня на приключване на устните състезания на съдебната инстанция, след
което решението е влязло в сила - станало е необжалваемо. Преклудиращото
действие на силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които са
релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера
на съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни на
страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. Всеки факт, от
който може да се изведе искане за установяване, че към деня на приключване
на устните състезания, съдебно признатото право не е съществувало в полза
на носителя му съгласно съдебното решение, се преклудира. В последващ
процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но
произтичащ от материално правоотношение, чието съществуване е
4
установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са
изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на
пресъдено нещо. Преклудирани са фактите, представляващи основания за
нищожност на правните сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи
права за унищожаване или разваляне на сделки, на които се основава съдебно
признатото право / в този смисъл решение № 115/10.01.12 г. по т.д. № 883/10
г. на Първо ТО на ВКС, решение 464/15.01.2014 г. по гр.д. 2488/2013 г. на
Четвърто ГО на ВКС и др./. С оглед, на което настоящият съдебен състав
следва да зачете СПН на решението в предходното съдебно производство като
не следва да преразглежда отново заявените идентични възражения и в
рамките на настоящото такова.
По изложените съображения и с оглед на обстоятелството, че в рамките
на съдебното решение на СРС е заявено произнасяне по повод оспорване
датата на сключване на договора, то същото подлежи на обезсилване и в тази
му част.
Допустимите възражения, заявени във въззивната жалба касаят
неизпълнението на договора от страна на ищеца за процесния заявен по
делото период /възражение по т. II.3 от въззивната жалба/, възражението, че
претендираното възнаграждение е заплатено / по т. IV.4/ и възражението, че
искът е неоснователен поради изтекла погасителна давност /по т. II-5/ от
жалбата.
Съобразно установените правила в чл. 154 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът – въззиваема страна да установи при
условията на пълно и главно доказване наличие на сключен договор за правни
услуги, изпълнение по него, изразяващо се в осъществяване на такива, размер
на възнаграждение и изискуемост на това задължение. Видно от изготвения
доклад по делото от СРС с определение 13277/07.04.2023 г., тежестта на
доказване е правилно разпределена, относно всички подлежащи на
установяване факти. При разпределяне доказателствената тежест в процеса по
реда на чл. 154 ал.1 от ГПК и при прилагане разпоредбата на чл. 146 ал.2 от
ГПК съдът не е длъжен да указва на страните, че представените от тях
доказателства не са достатъчни за установяване на твърденията им / решение
287/08.02.2013 г. по гр.д. 472/2012 г. на Второ ГО на ВКС/.
На следващо място, разпределението на доказателствената тежест и
5
съобразно правилото на чл. 154 ал.1 от ГПК всяка страна носи
доказателствена тежест относно факти, от които извлича изгодни за себе си
правни последици. Неизпълнението на това задължение е свързано с
последиците от недоказването и се състои в правото и задължението на съда
да приеме за ненастъпила правната последица, осъществяването на чийто
юридически факт е останал недоказан / решение № 25/27.01.12 г. по гр. д. №
1832/10 г. на IV г.о., решение № 2354/15.04.10 г. по гр. д. № 673/2009 г. на І г.о.,
решение № 197/10.05.11 г. по гр. д. № 430/10 г. на І г.о., решение №
127/20.12.16 г. по т.д. № 1907/15 г. на ІІ т.о. и др/. Единственото изключение е
в нормата на чл. 154 ал.2 от ГПК, което е неотносимо към настоящата
хипотеза.
Видно от доказателствата по делото, страните са били обвързани от
сключен на 01.06.2017 г. договор за абонаментно правно обслужване.
Договорът за правна услуга от адвокат обикновено съдържа, както елементи
от договор за изработка (когато задължението на адвоката е да извърши нещо
от свое име и на свой риск), така и елементи от договор за мандат (когато
задължението на адвоката е да извърши нещо от името на доверителя и за
негова сметка /в този смисъл решение 212/03.11.2017 г. по гр.д. 358/2017 г. на
Четвърто ГО на ВКС/. Съобразно предмета на договора доверителят –
въззивник възлага на довереника – въззиваема страна да осъществява за
неговите нужди необходимите му юридически консултации и услуги, свързани
с цялостната негова търговска дейност и във връзка със защита срещу всички
решения на КФН във връзка с защита относно преглед на баланса на СиВЗК за
2017 г. и докладите на одобрените независими външни оценители /чл. 1 ал.1 от
договора/. С договора доверителят се е задължил да заплаща възнаграждение
за извършваната от довереника работа по чл. 1 от договора в размер на 3 000
лв. месечно. При тези данни по делото е установен фактът на сключване на
договора и размера на уговореното възнаграждение.
Спорът между страните, предвид наведените възражения във
въззивната жалба е концентриран единствено относно изпълнение на
задължението на доверителя по повод сключения договор за процесния по
делото период. Данни през процесния по делото период доверителят да е
искал юридически услуги, консултации, становища или предприемане на
други действия, попадащи в предмета му и заявения процесен период няма по
делото. Данни за осъществени юридически консултации и услуги, свързани с
6
дейността на търговеца и по повод защита решения на КФН, взети относно
баланса на ответника за 2017 г. и докладите на одобрените независими
външни оценители по делото не са представени.
При установяване факта на изпълнение на договора, ищецът –
въззиваема страна е депозирал молба от 31.05.2023 г. пред СРС, в която са
описани предприетите от него действия по повод на същия. Доказателства,
установяващи изложените фактически твърдения не са ангажирани. В този
смисъл, ако възложителят по договора за исковия период не е имал нужда от
предоставяне на правни услуги, фактът, че не е искал такива от изпълнителя,
не съставлява поведение, което може да се третира като забава на кредитора.
Без значение е обстоятелството, че за исковия период договорът не е бил
развален или прекратен. Щом в него е уговорено, че възнаграждението е
дължимо срещу предоставяне на услуги, при липса на предоставени услуги
такова не се дължи / решение 94/20.04.2021 г. по гр.д. 2752/2020 г. на Четвърто
ГО на ВКС/.
Дори и да бяха ангажирани доказателства, видно от описаните в
молбата действия, същите касаят действия по процесуално представителство
по административни дела пред ВАС, част от които са образувани преди
подписване на процесния договор /описаните от 1 до 5 в молбата дела/ т.е. са
извън неговото приложно поле, доколкото страните не са уговорили
възнаграждение за извършени действия, предхождащи датата на сключване на
договора. В останалата си част, описаните действия по изпълнение на
договора попадат в срока на неговото действие, но съобразно чл. 10 от същия,
доверителят се е задължил да заплаща възнаграждение за извършваната от
довереника работа по процесуално представителство за всеки отделен случай
и за всяка отделна инстанция по минималните цени за съответната работа по
Наредба 1/2004 г. Всички описани действия в горецитираната молба на ищеца,
касаят процесуални действия, предприети по повод образувани
административни дела. Съвсем отделен въпрос, че две от решенията на КФН –
879, 880 /описани под т. 7 и т. 8 в молбата/ са предмет на други два идентични
договора за абонаментно правно обслужване, сключени на 08.09.2017 г. /стр.
42-47 в делото на СРС/ с уговорено възнаграждение от по 9 500 лв. за всеки
един от договорите. Видно от приложеното платежно нареждане от
27.09.2017 г. за сумата от 29 500 лв. /стр. 51 в делото на СРС/,
възнаграждението за действията по процесуално представителство по
7
решения на КФН 879, 880 са и платени.
В този смисъл заявените възражения от страна на въззивника във
въззивната му жалба се възприемат като основателни от съда в решаващия му
състав, поради което заявеният иск като неоснователен и недоказан подлежи
на отхвърляне.
За пълнота на мотивите е основателно и правопогасяващото
възражение за изтекла погасителна давност. Изпълнението на повтарящото се
задължение за плащане на възнаграждение, безспорно поето от ответника,
предпоставя " периодични плащания ", по смисъла на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД вр.
с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото касае
единен правопораждащ факт - сключения договор с характеристика на
мандатен, падеж настъпващ ежемесечно, съгласно уговореното и при
изначално договорен, непроменлив размер на всяко помесечно
възнаграждение. С оглед този им характер, безспорно за погасяването по
давност е приложима кратката погасителна давност по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД
/решение 255/26.03.2013 г. по т.д. 145/2012 г. на Второ ТО на ВКС/.
Процесният по делото период обхваща времето от 01.02.2018 г. до 30.09.2018
г. Исковата молба е депозирана на 30.06.2022 г., към която дата е изтекла
давността по отношение и на последния месец от процесния по делото период.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на СРС следва да бъде отменено и постановено друго, с което
искът бъде отхвърлен.
При този изход на спора, съдът дължи произнасяне и по отношение
отговорността за разноските, разпределени с решението на СРС. Същото
следва да бъде отменено и в тази част като на ответника бъде присъдена
сумата от 1 500 лв. за адвокатско възнаграждение пред СРС.
На въззивника се следва сумата от 480 лв. – внесена ДТ и сумата от
1 500 лв. – адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция т.е. сума в
глобален размер от 1 980 лв. – съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Заявеното възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК от страна на въззиваемата страна
и при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото,
извършените по него процесуални действия – депозиране на въззивна жалба,
която в основни линии преповтаря доводите, изложени в отговора, депозиран
в срока по чл. 131 от ГПК и процесуално представителство в едно съдебно
8
заседание, в което не са извършвани съществени процесуални действия,
настоящият съдебен състав намира за основателно, поради което е и
редуцирал размера на адвокатското възнаграждение до сумата от 1 500 лв.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 21 301/22.12.2023 г. на СРС, 30 състав,
постановено по гр.д. 35 308/2022 г., в частта, в която е прието, че се касае за
частичен иск, при пълен заявен размер от 174 000 лв., дължими за времето от
01.06.2017 г. – 31.03.2023 г. и в частта, в която е признато, че оспорването на
истинността на договор за абонаментно правно обслужване от 01.06.2017 г.
относно датата 01.06.2017 г. не е доказано.
ОТМЕНЯ решение № 21 301/22.12.2023 г. на СРС, 30 състав,
постановено по гр.д. 35 308/2022 г. в останалата му част, включително в
частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. К., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. ********* – адв. Д. С. с правно основание чл. 79 ал.1 от
ЗЗД вр. с чл. 286 от ЗЗД вр. с чл. 36 ал.1 от ЗА срещу СИНДИКАЛНА
ВЗАИМОЗАСТРАХОВАТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ, ЕИК *********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „А*********, партер – адв. Н. К. за заплащане на сумата
от 24 000 лв. – представляваща неплатено възнаграждение по сключен на
01.06.2017 г. договор за абонаментно правно обслужване главница, дължима за
периода 01.02.2018 г. до 30.09.2018 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
********* – адв. Д. С. да заплати на СИНДИКАЛНА
ВЗАИМОЗАСТРАХОВАТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ, ЕИК *********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „А*********, партер – адв. Н. К., сумата от 1 500 лв. –
съдебни разноски в производството пред СРС и сумата от 1 980 лв. – разноски
пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от
връчване на препис от същото до страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10