Р Е Ш Е Н И Е
№ 260123 29.04.2021
г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,
на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Даниела Николова
секретар: Велислава Ангелова
прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията
АНД № 1133 по описа на Районен съд
- Хасково за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Д.В.Б. *** срещу Наказателно постановление № 1-1253-002198 от 31.05.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 9 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 178, ал. 1, т. 9 ЗДвП. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се от страна на жалбоподателя, че не била посочена правилно датата на извършване на нарушението, като се излагат подробни и конкретни съображения в тази насока и произтичащи от тях друга група доводи – за необоснованост на фактическите констатации. Била налице непълнота в обстоятелствената част на процесния акт за установяване на административно нарушение на издаденото въз основа на него наказателно постановление от гледна точка необходимите реквизити.С оглед изложеното в жалбата, моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява ,но се представлява от адв.Д.С., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган - Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя становище по жалбата при изпращане в съда на административно наказателната преписка в насока доводите в нея да не се вземат предвид от съда и същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 18.05.2018 г. и на 21.05.2018г. били издадени от св. П.М.П., на длъжност „инспектор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Хасково, по отношение на жалбоподателя Д.В.Б., в качеството му на Кмет на Община Хасково четири разпореждания съответно с рег. № 1253р – 4860/18.05.2018 г., разпореждане с рег. № 1253р – 4861/18.05.2018 г. и разпореждане с рег. № 1253р – 4862/18.05.2018 г. и разпореждане с рег. № 1253р – 4869/21. 05.2018 г., на основание чл.165, ал.1, т. 3 от ЗДвП, вземайки предвид посочените в него обстоятелства и правни основания - разпоредбите на нормативната уредба в Република България, изискванията за сигнализиране на пешеходните пътеки , които били осъвременени. Посочено е, че сигнализирането на пешеходните пътеки е регламентирано в три подзаконови нормативни документи: Наредба № РД-02-20-10 от 2012 г. за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване скоростта на движение и изискванията към тях /изм. ДВ, бр.32 от 2015 г./; Наредба №2 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка /изм. и доп. ДВ. бр.74 от 20 септември 2016 г./; Наредба №18 от 2001 г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци /изм. и доп. ДВ, бр.35 от 15 май 2015 г.)/ Вписано е ,че отговорни за поддържаните на пътищата /улиците в страната с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път са стопаните на пътищата/улиците или в конкретния случай Община Хасково. Накратко измененията в изискванията относно сигнализирането на пешеходните пътеки били свързани с цвета на постоянната маркировка на пътеките;качествата на вложените в маркировката продукти ;разстоянието между пешеходните пътеки ;местата на прилагане на пешеходна пътека тип „Зебра“ М8.1 и пешеходна пътека М8.2 ;установените случаи,при което не се прилага пешеходна пътека тип „Зебра“ ;двустранната сигнализация на пешеходна пътека тип „Зебра“ с пътни знаци със специално предписание Д17 ;сигнализацията на пешеходна пътека тип „Зебра“ с предупредителен знак А18 и спазване на изискванията на Наредба №2 в случаите на необходимост за обозначаване на повдигнати пешеходни пътеки . На адресата на разпорежданията е указано , че негово правомощие и задължение било да предприеме необходимите мерки за привеждане на пътната маркировка и пътните знаци съгласно изискванията на наредбите. Така, било разпоредено Д.В.Б., в качеството му на кмет и представляващ Община - Хасково, в срок до 01.11.2018г. и 15.11.2018 г., да извърши необходимите дейности за привеждане на пешеходните пътеки съгласно изискванията на Наредба № 2 от 17 януари 2001 г. , Наредба №18 от 23 юли 2001г.и Наредба № РД-02-20-10 от 2012 г. изграждането на тяхно място на нови, съгласно Наредба № РД-02-20-10 от 5 юли 2012 г. Указано на адресата на разпореждането е настъпването на неблагоприятни последици при неизпълнение на разпореждането, а именно, че ще търсена отговорност по чл.178, ал.1, т.9 от Закона за движение по пътищата.
Разпорежданията са връчени на адресата лично срещу подпис, според отрязването в разписките приложена към същото.
При извършена последваща проверка, констатациите и резултатът от която били обективирани в Протокол, рег. № 1253р – 11388 от 16.11.2018 г. след извършен оглед на пешеходните пътеки , било достигнато от страна на контролните органи от състава на СПП при ОД на МВР – Хасково до извод, че връчените разпореждания съответно с рег. № 1253р – 4860/18.05.2018 г., разпореждане с рег. № 1253р – 4861/18.05.2018 г. и разпореждане с рег. № 1253р – 4862/18.05.2018 г. и разпореждане с рег. № 1253р – 4869/21. 05.2018 г., по реда на 165, ал. 1, т. 3 от ЗДвП не били изпълнено в посочения срок, поради което срещу жалбоподателя Д.В.Б. бил съставен на 03.12.2018 г. в негово присъствие от св. П.М.П. Акт за установяване на административно нарушение, бл. № 241232 за нарушение по чл. 178, ал. 1, т. 9, вр. чл. 165, ал. 1, т. 3 ЗДвП, който лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, след запознаване със съдържанието, подписало, а в съответната графа за обяснение и възражение по акта, посочил, че представи такива допълнително.
Такива обаче, в установения срок от връчване на екземпляр от акта за установяване на административно нарушение, осъществено на дата 03.12.2018 г. според отбелязването в приложената разписка, не са постъпили.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган вписал фактическа обстановка, идентична с отразената в акта за установяване на административно нарушение, и на основание чл. 178, ал. 1, т. 9 от ЗДвП, наложил процесната административна санкция.
Изложената фактическа
обстановка е установена от представените
по делото писмени доказателства, както и от показанията
на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира
показанията на свидетеля П.М.П. относно обстоятелствата, свързани предприетите от него действия при
извършване на процесните проверки за установяване на твърдяното административното
нарушение и тези, свързани със съставяне
на АУАН, като вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Дава се вяра и на
показанията на св. М.И.М. и св. Р.Л..Съдът
кредитира и събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства
,изискани от Община Хасково.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 1, т. 3 от закона за движението по пътищата, определени от министъра на вътрешните работи служби следят за състоянието на пътя и пътните принадлежности и издават писмени предупреждения, сигнални писма или разпореждания до собствениците или до администрацията, управляваща пътя, и до фирмата, поддържаща пътния участък, за отстраняване на установени неизправности по тях. По силата на чл. 178, ал. 1, т. 9 от ЗДвП, наказва се с глоба от 2000 до 7000 лв който не изпълни дадено му по реда на чл. 165, ал. 1, т. 3 разпореждане. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, при преценка законосъобразността на обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с процедурата по съставянето и връчването на АУАН в присъствие на лицето, сочено в него като нарушител и при обезпечаване правото му на зашита в пълен предоставен от закона обем, като екземпляр от акта му е надлежно връчен. Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно минимално необходимите реквизити, които следва да съдържа и конкретно на т. 3 и т. 4 на цитираната норма. Същата се отнася до изискването да се опише нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, за да бъде наясно лицето, което се привлича към административнонаказателна отговорност за какви факти се цели ангажирането на такава, както и да се обезпечи възможността за съдебен контрол. Твърдения за тези факти следва да са изложени точно, ясно, конкретно и безпротиворечиво и да се отнасят до всички обективни признаци от състава на нарушение. В случая пределно общо е посочено, че жалбоподателят не бил изпълнил разпореждания с рег. № 1253р – 4860/18.05.2018 г., разпореждане с рег. № 1253р – 4861/18.05.2018 г. и разпореждане с рег. № 1253р – 4862/18.05.2018 г. и разпореждане с рег. № 1253р – 4869/21. 05.2018 г., издадени във връзка с чл. 165, ал. 1, т. 3 ЗДвП и връчени му на 18.05.2018 г. и 21.05.2018г. в съответното качество, да отстрани нередностите, съгласно Наредба № 2 от 17 януари 2001 г. , Наредба №18 от 23 юли 2001г. и Наредба № РД-02-20-10/2012 г. в посочения в разпорежданията срок, без да се визира какъв е този срок, още по – малко конкретна дата, до която това най – късно е следвало да стане, като тези обстоятелства не могат да се извличат по тълкувателен или логически път от съответните документи, дори и те да са цитирани, както в случая с процесното полицейско разпореждане. По този начин, макар в АУАН формално да са вписани две дати на нарушението, невъзможно е само на база твърденията да бъде проверено дали това се явява би се явявала, ако така сочат доказателствата, датата на извършване на деянието, което води до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Освен това, дори да не бъде споделен доводът за допуснато процесуално нарушение от гледна точка необходимостта от пълно описание на обстоятелствата, преценката на актосъставителя, че деянието е извършено на 18.05.2018 и на 21.05.2018г. г. би се явявала е неправилна, анализирана и по същество.
Нарушението, за което е привлечен жалбоподателят, квалифицирано по чл. 178, ал. 1, т. 9, вр. чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, макар да наподобява по последици т.нар. продължени нарушения, е формално по своя характер, т.е. не е предвидено настъпването на вредни последици, за да е съставомерно деянието. Осъществява се чрез бездействие – когато в законоустановения срок не се предприеме определено правно дължимо действие, за което е издадено разпореждането и се счита за довършено на датата, следваща деня, до който най – късно това действие е можело да бъде изпълнено в съответствие с даденото разпореждане и оттам със закона. В случая, с процените писмени разпорежданя, на жалбоподателя, който се явява негов адресат, е даден срок за изпълнение най – късно до 01.11.2018 г.и 15.11.2018г. Необосновано и неправилно в съставения АУАН, за момент на извършване на нарушението, е вписана датата 18.05.2018 г. и 21.05.2018г., на която всъщност са връчени процесните полицейски разпореждания и от тази дата всъщност започва да тече и срокът за тяхното правомерно изпълнение от лицето, адресат на властническото изявление, след като жалбоподателят е узнал за разпореждането. Следователно няма как в съответствие с материалния закон за деяние на тези посочени дати да бъде ангажирана отговорността за неизпълнение.
На следващо място, при издаване на обжалваното наказателно постановление, описаните по - горе пороци при съставяне на процесния АУАН са пренесени изцяло, което обосновава и преценката за необходимостта от отмяната на санкционния акт като неправилен и незаконосъобразен.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно - отменено
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, Хасковският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1253-002198 от 31.05.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се
чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.