Р Е Ш Е Н И Е
№ 725
гр. Варна, 22.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на двадесет и втори януари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при
секретаря Х.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 13304
по описа за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Застрахователно акционерно дружество
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
***, представлявано от изпълнителните директори Р.М. и Б.И., чрез пълномощника
им адв. Т.Г. – АК Варна срещу С.С.К., с ЕГН ********** ***,с която са предявени
обективно съединени в условията на евентуалност искове с правно основание чл.
26, ал. 1, пред. 1,2,3 ЗЗД; чл. 42 от ЗЗД; чл. 26, ал. 2, пред.3 от ЗЗД; чл.
26, ал. 2, пред. 4 във вр. чл. 289 ТЗ и вр. чл. 8, ал. 2 ЗЗД; чл. 349, ал.1,2 и
3 КЗ (нов); чл.26 ал. 2 предл. 5 ЗЗД и чл. 29, ал. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на сключения между страните застрахователен договор, обективиран в
Застрахователна полица BG/30/116001547623, издадена на ***г., евентуално за
неговото унищожаване поради измама.
Ищецът основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че на ***г. между страните бил
сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
обективиран в процесната застрахователна полица по отношение на л.а. ***, с ДКН
*** и рама ***. В застрахователния договор като собственик на автомобила бил
посочен ответника, но обичаен водач бил *** гражданин с адрес в Република ***,
като в последствие при ищеца постъпила информация за настъпило застрахователно
събитие на територията на ***.
Ищеца твърди още, че непосредствено след
сключване на застрахователния договор автомобила напуснал територията на
Република България и до предявяване на иска се намирал във владение на трети
лица, също *** граждани, различни от посочения в полицата собственик.
Поддържа се, че ответника демонстрирал
пълна липса на заинтересованост от правния и фактически статус на „формално“
притежаваното от него МПС, поради което можело обосновано да се предположи, че
ответника сключва застрахователни полици по занятие и с явната цел извличане на
неправомерни облаги от действителните собственици на съответните автомобили.
Ищеца извежда правния си интерес от
предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на
застрахователния договор от възможността
от настъпване на застрахователно събитие, при което ще дължи изплащане на
застрахователно обезщетение и във връзка с постъпила при него информация за
настъпило застрахователно събитие на територията на Република ***.
Ищеца моли да се прогласи нищожността на
процесния договор поради липса на съгласие за сключването му, тъй като
застрахователния договор не бил сключен нито от собственика на автомобила, нито
от каквото и да е друго лице, което упражнява фактическа власт върху процесното
МПС на законно основание, а от трето лице, което не е валидно упълномощено за
това от действителните правоимащи. Липсата на представителна власт за сключване
на договор представлявало особен случай на липсата на съгласие по смисъла на
чл.26, ал.2, предложение 2 ЗЗД и това правело договора нищожен, а в конкретния
случай договора бил нищожен, като липсвало
съгласие между страните по него и поради липса на подпис на
застрахованото лице.
В условията на евентуалност договора се
явявал нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, поради противоречие със
закона. При сключване на договора застрахователя не бил уведомен за
действителните собственик и ползвател на автомобила, което имало съществено
значение при вземане на решение за встъпване в застрахователно правоотношение и
преценка за реалния размер на застрахователния риск. Нарушаването на тези права
на застрахователя противоречало на императивните норми на чл.58 и чл.57, ал.2
КРБ и чл.8, ал.2 ЗЗД, както и на чл.349, ал.1 и 2 КЗ (нов) и представлявало
противоречие със закона по смисъла на чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ищеца твърди в условията на
евентуалност, че процесния договор се явява нищожен на основание чл.26, ал.1,
пр.2 ЗЗД поради заобикаляне на закона. Ответника придобивал привидно правото на
собственост върху МПС с цел да набави неправомерна облага за себе си и за трети
лица – румънски граждани, спомагайки по този начин за избягване на данъчно
облагане в Република *** и сериозно ощетяване на българският застраховател, с
което заобикалял закона – преследвал една забранена цел, чрез привидно
правомерни средства. Нямало данни след сключване на договор ответника да е
сключил договор за продажба на автомобила, а дори и да бил подписан такъв, то
той не бил деклариран от страните пред данъчните органи и органите на КАТ в ***,
за да се спестят данъци и такси при промяна на собствеността и последващи
такива. След като ответникът не бил придобил действителни права върху
застрахования автомобил и не бил негов ползвател или държател, то той нямал и
законен интерес от сключването на застрахователния договор.
На следващо място ищеца отново в
условията на евентуалност претендира нищожност на процесния застрахователен
договор на основание чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД – поради противоречие на добрите
нрави. Сключването на договор от ответника с цел извличане на облаги за себе си
и трети лица, като се спестят значителни по размер данъци и такси в ***
представлявало злоупотреба с право, която винаги накърнявала добрите нрави.
Добрите нрави следвало да се определят като онези морални обичаи, етични
категории, критерии за справедливост, честност и почтеност в гражданския и
търговския обмен, установени исторически и неспазването на които във всички
случаи разкрива явна недобросъвестност и
намерение за увреждане на насрещната страна.
Застрахователния договор се явявал
нищожен и поради липса на основание – чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД. Договора бил
сключен не с цел застрахователна закрила, а с цел постигане на неправомерен
резултат, поради което липсвала кауза за сключване на договора.
Тъй като застрахователната полица не
била подписана от застрахования, то липсвал задължителен реквизит от посочените
в чл.345, ал.1 КЗ, което представлявало неспазване на предвидената в закона
форма/съдържание за сключване на застрахователния договор и водело до нищожност
на договора на основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД.
В условията на евентуалност се излагат
твърдения за нищожност на договора поради липса на застрахователен интерес за
ответника, привидност на договора като сключен от подставено лице, както и за
унищожаемост, поради извършване на измама.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Със заявление от ***г.,
в срока по чл.131 ГПК, ответникът е представил копие от договор за продажба на
автомобила от ***г., с който е прехвърлил собствеността върху автомобила на ***,
роден на ***г., гражданин на Република ***.
В открито съдебно заседание ищцовото
дружество, чрез проц. представител поддържа исковите претенции и моли същите да
бъдат уважени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът,
лично и чрез проц. представители моли за прекратяване на производството по
делото като недопустимо, предявен при липса на пасивна процесуална легитимация
за ответника. В условията на евентуалност моли за отхвърляне на предявените
искове и за присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С исковата молба е представено надлежно заверено за вярност
копие от застрахователна полица № *** от ***г. за сключен между страните договор по застраховка
гражданска отговорност за лек автомобил *** *** с ДКН *** и
рама *** /л.15/.
Между страните не е спорно, че в представената полица липсва
положен подпис за ответника, посочен като застраховано лице.
В проведеното открито съдебно заседание ответника заявява, че
не е подписвал полицата, поради което за същата следва да се открие
производство по чл.193 ГПК за оспорване истинността ѝ, а след като се
установи, че не е подписана от ответника (което не е спорно по делото) следва да
се изключи от доказателствата по делото като неистински документ.
Застрахователната полица е частен диспозитивен документ.
Подписаният частен документ се ползва с формална доказателствена сила, съгласно
чл. 180 ГПК, и той съставлява доказателство, че обективираното в него изявление
изхожда от лицето, подписало документа. В конкретния случай липсва положен за
застрахованото лице подпис, поради което и не може да се открие производство по
оспорване истинността на същия, а документа ще се цени като доказателство по
делото в съответствие със своето съдържание. По отношение на неподписаните
частни документи разпоредбата на чл.180 ГПК не намира приложение, доколкото
законът не им придава никаква задължителна доказателствена сила. Това не
означава, че такъв документ не може да бъде доказателство. Съдът преценява
неговата доказателствена сила свободно, по вътрешно убеждение, и с оглед всички
данни по делото.
В срокът за отговор на исковата молба, ответникът е
представил надлежно заверено за вярност копие от договор за покупко-продажба на
процесното МПС, сключен на ***г. с нотариална заверка на подписите на страните.
Видно от представеният договор ответникът се е разпоредил с процесния лек
автомобил и го е продал на *** през ***г., преди сключване на застрахователния
договор /л.27/.
В открито съдебно заседание ответникът се яви лично и даде
обяснения по реда на чл.176 ГПК. Според дадените обяснения ответника е закупил
автомобила през ***г., продал е същия през ***г. и го е отчислил от КАТ и от
Данъчна служба на ***г. Автомобилът бил продаден на румънски гражданин, като за
да напусне страната е трябвало да бъде упълномощен от продавача, което
ответника направил. Ответника отрича да е извършвал търговска дейност по
занятие, не може да даде точен отговор на придобитите от него автомобили в
последните 5 години, като заявява още, че не било негова работа да изисква от
купувача да пререгистрира закупеният автомобил в КАТ ***.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Договорът за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е уреден в глава 47 от
Кодекса за застраховането, Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното
застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите
и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз и ДИРЕКТИВА 2009/103/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година относно застраховката
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за
контрол върху задължението за сключване на такава застраховка.
Сключването на застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ е задължително съгласно нормата на чл. 483 ал.1 КЗ, като договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от всяко трето
лице, различно от собственика- чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ.
По задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което
е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава
изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или
ползването на моторното превозно средство /чл. 477 ал.2 от КЗ/.
Според разпоредбата на чл.480 и §1. Т.6 КЗ Застрахователният договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите за
вреди, причинени на територията на държава членка на Европейския съюз, или
друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство.
В чл.480, ал.5 КЗ е въведена законова
забрана, според която
застрахователят не може под никаква форма да договаря или да изисква
допълнителна премия или доплащане на премия или други плащания във връзка с
покритие на гражданската отговорност на автомобилистите извън територията на
Република България и в рамките на територията на държавите, чиито национални
бюра са членове на системата "Зелена карта", в това число под формата
на възстановяване на отстъпка, предоставена при сключването на застраховката.
По смисъла на чл. 367- чл. 480 ал.7 КЗ
управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на държава
членка във всеки период в рамките на срока на договора не представлява
значително изменение на риска.
В чл.482 КЗ е дадена легална дефиниция
на понятието „Територия на която обичайно се намира моторното превозно
средство“. Тази дефиниция обаче има правно значение единствено за приложимото
право в някои хипотези (чл. 480, ал.1 т.3 КЗ) и при определяне на институцията,
натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд
(чл. 517 ал.2 КЗ). Територия, на която обичайно се намира моторното превозно
средство не се свързва с риска от застрахователно събитие.
Според нормата на чл. 485 ал.2 и ал.3 КЗ:
Когато неточно обявено или премълчано
обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за
увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на
увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение.
В случаите на необявени обстоятелства,
за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има право в срока по
чл. 363, ал. 1 от КЗ, съответно по чл. 364, ал. 1 от КЗ, да иска разликата
между договорената премия и премията, която съответства на риска при отчитане
на необявеното обстоятелство, която е била в сила към датата на сключване на
застрахователния договор, съгласно тарифата на застрахователя, заедно с лихвата
за забава. Застрахователят уведомява ползвателя на застрахователни услуги за
правото си по изречение първо преди сключване на застраховката.
В случай на промяна в собствеността на
застрахованото моторно превозно средство договорът за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не се прекратява.
Застрахователят няма право да прекрати договора за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите при промяна на
собствеността на застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как
е уведомен за това обстоятелство. В този случай с оглед оценка на риска
застрахователят има право да иска доплащане на застрахователна премия от
приобретателя - чл. 491 КЗ.
В случаи на промяна на застрахователната
премия поради повишаване на риска при смяната на собствеността застрахователят
трябва писмено да уведоми приобретателя за размера на премията и за срока, в
който да бъде платена. При неплащане на премията в указания от застрахователя
срок договорът се прекратява считано от изтичане на срока за плащане на
увеличената премия.
Исковите претенции са предявени в
условията на евентуалност във връзка с което съдът е задължен да се произнесе
по тях в заявената поредност с петитума на исковата молба:
Искът за нищожност поради липса на съгласие във връзка с
липса на представителна власт е неоснователен.
Според разпоредбата на чл.344, ал.1 от КЗ застрахователният договор се сключва в писмена форма, която форма е
установена за неговата валидност. Задължителен реквизит на застрахователния
договор са и подписите на страните по него - чл.345, ал.1, т.11 от КЗ.
Застрахователният договор обаче е абсолютна търговска сделка и за него намират
приложение общите правила на ТЗ. Следователно приложение намира и разпоредбата
на чл.293, ал.3 от ТЗ. Тя предвижда, че страната не може да се позовава на
нищожността на търговската сделка, ако от поведението й може да се заключи, че
не е оспорвала действителността на изявлението. Тази законова постановка
доближава нищожността в търговското право, поради неспазване на формата за
действителност, до унищожаемостта на сделките по ЗЗД. В областта на
застраховането липса на оспорване от страна на застрахователя ще е налице и
когато застрахователният договор въобще не е сключен в надлежната писмена форма
или пък формата е опорочена поради липса на подпис на някоя от страните, но
застрахователят въпреки това е инкасирал застрахователната премия от
застрахования, завел е щетата и др. В този смисъл е както доктрината (Голева,
П. „Застрахователно договорно право”, издателство „Фенея” 2012, с.33), така и
съдебната практика (вж. решение № 115 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. №
348/2012 г., I т. о., ТК, касаещо именно застрахователен договор, макар и по
имуществена застраховка „Каско”).
Неоснователни са и останалите развити
доводи за нищожност на договорите поради сключването им от ответника като мним
пълномощник на действителният собственик–*** гражданин.
Съгласно Тълкувателно решение № 5 от
12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК висящата недействителност при
договор сключен от лице без представителна власт е установена в защита на мнимо
представлявания и само той може да се позове на нея. Насрещната страна по
договора и третите лица не могат да се позовават на тази недействителност. При
мотивирането на това разрешение ОСГТК на ВКС сочи: „Не на последно място,
възприемането на тезата, че недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД е абсолютна
нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и че на нея може да се позове не само
мнимо представляваният, а и всяко друго лице, значително би застрашило
сигурността на гражданския оборот.“ По тези съображения ищецът не може да се прави
възражения свързани с наличието на представителна власт на представляващия
другата страна по сделката.
Полицата е подписана от застрахователен
брокер и по делото не се твърди и не се доказа този брокер да не е имал
представителна власт. Съгласно чл. 301 от ТЗ „Когато едно лице действа от името
на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.“ Дори и
застрахователния брокер да не е имал представителна власт, ищецът не се е противопоставил веднага след
узнаването, което се потвърждава от факта, че процесната полица е заявена и
регистрирана в Гаранционния фонд.
Отделно от това в закона липсва забрана
застрахователен договор да бъде сключен от едно лице по възлагане от друго лице
въз основа на договор за поръчка. При косвеното представителство ответникът, в
качеството си на довереник, сключва изпълнителната сделка – застрахователният
договор, именно от свое име – чл.292, ал.2 ЗЗД, а не от името на доверителя –
„действителния” собственик на автомобила. В тази хипотеза възможно е
застрахователят да не е в състояние да узнае, че автомобилът ще се управлява от
трето лице, дори и при поставени писмени въпроси към ответника при сключване на
договора. Това обстоятелство обаче също не е основание за неговата нищожност, а
има отношение евентуално към степента на риска. Така например ако собствеността
върху застрахования автомобил бъде прехвърлена, съгласно чл.495, ал.5 КЗ тази
промяна в собствеността на застрахованото МПС няма да е основание
застрахователят да прекрати застрахователния договор, независимо кога и как е
уведомен за това обстоятелство. Ако в резултат на промяната в собствеността
рискът е увеличен, то застрахователят има право да иска единствено доплащане на
застрахователна премия от приобритателя. Също така липсва пречка да се сключи
договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на чужд автомобил.
Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1, изр.2 КЗ изрично сочи, че по отношение на
регистрираното в страната МПС може да се сключи застрахователен договор и от
всяко друго лице, различно от собственика на въпросното МПС.
По изложените съображения искът за
обявяване на сделката за нищожна като сключена без представителна власт е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Исковете за нищожност на договора поради
противоречие със закона и с добрите
нрави и поради заобикалянето му са неоснователни.
В исковата молба се излагат пространни
доводи за практикуваната от ответника дейност по закупуването на леки
автомобили на негово име и предоставянето им на румънски граждани. Законността
на тази дейност обаче няма отношение към валидността на процесния договор за
застраховка. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ се сключва задължително по силата на закона за това
сключването му по начало не може да нарушава закона, ако липсват нарушения на
конкретни разпоредби регулиращи застрахователното правоотношение. Нарушенията в
дейността по придобиването на автомобила не се отразяват на действителността на
договора за застраховка. Въпросите дали упражняваната от ответника дейност по
закупуването на леки автомобили на негово име и предоставянето им на румънски
граждани заобикаля закона или противоречи на добрите нрави също нямат отношение
към валидността на договора за застраховка, който нито заобикаля закона, нито
противоречи на добрите нрави.
Разпоредбата на чл.480, ал.7 КЗ изрично
предвижда, че управлението на моторното превозно средство в рамките на
територията на друга държава-членка в рамките на срока на договора не
представлява значително изменение на риска. Дори и да се приеме обратното и
това обстоятелство да беше премълчано от ответника и да е оказало въздействие
за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, то съгласно
чл.485, ал.2 от КЗ застрахователят няма да може да откаже плащане на увредените
лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение. Посочените
задължения за последния съставляват правните последици на един валиден
застрахователен договор. По тази причина следва да се приеме, че
неуведомяването на застрахователя за обстоятелството, че автомобилът ще се
управлява в *** принципно не може да съставлява основание за нищожност на
застрахователния договор на посоченото основание. В разглежданата хипотеза
застрахователят, и то само ако е поставил писмен въпрос за обстоятелството,
увеличаващо риска, би имал единствено правото по чл.485, ал.3 от КЗ да иска
разликата между договорената премия и премията, която съответства на реално
поетия по – голям риск при отчитане на необявеното обстоятелство.
По въпроса е налице и практика на Съда
на Европейския съюз (вж. решение от 20 юли 2017 г. по дело C-287/16, образувано
по преюдициално запитване от португалския Върховен съд), което е задължително
не само за запитващата юрисдикция, но и за всички български съдилища и
учреждения – чл.633 от ГПК. Съгласно чл.267 § 1, б.“б“ от ДФЕС СЕС дава
задължително тълкуване на приложимия акт на институциите на ЕС, а от тази
гледна точка – и преценка на съответствието на националното право, с което той
е транспониран в законодателството на съответната държава-членка на ЕС. С
цитираното решение са дава отрицателен отговор на принципния въпрос може ли
застрахователят да иска обявяването на застрахователния договор за нищожен на
основание премълчаването или невярното деклариране на данни от значение за
риска от страна на застрахования като впоследствие тази нищожност бъде
противопоставена на увреденото лице, което именно се домогва да стори ищецът
чрез предявяване на настоящите евентуално и кумулативно съединени искове. В § §
27 - 28 от мотивите към решението СЕС изрично сочи следното: “…обстоятелството,
че застрахователят е сключил договора въз основа на непосочени или декларирани
неверни данни от страна на застрахования, не е от естество да му позволи да се
позове на законовите разпоредби относно нищожността на договора и да я
противопостави на третото пострадало лице, за да се освободи от своето
произтичащо от член 3, параграф 1 от Първата директива задължение да го
обезщети за причиненото от застрахованото моторно превозно средство
произшествие. Същото важи и по отношение на обстоятелството, че застрахованият
не управлява обичайно моторното превозно средство“. Поставеният преюдициален
въпрос касае именно приложението на чл.3 § 1 от Първата директива (Директива
72/166/ЕИО), чл.2, § 1 от Втората директива (Директива 84/5/ЕИО) и чл.1 от
Третата директива (Директива 90/232/ЕИО) от гледна точка на това допустимо ли е
декларирането на неверни данни относно собствеността на МПС и относно
самоличността на лицето, което обичайно го управлява, да се санкционира с
абсолютна нищожност на договора за застраховка, тъй като договорът е сключен от лице, което няма
никакъв икономически интерес от използването на превозното средство, и
заинтересованите лица (застрахованият, собственикът на моторното превозно
средство и лицето, което обичайно го управлява) са действали с измамната цел да
получат застрахователно покритие на рисковете от движението по пътищата,
посредством сключването на договор, който застрахователят не би сключил, ако
самоличността на застрахования му е била известна, и плащането на премия в
по-нисък размер от дължимата на основание на възрастта на лицето, което
обичайно управлява превозното средство.
В диспозитив СЕС приема, че не е
допустима правна уредба, при която нищожността на договора за застраховка
„Гражданска отговорност” за моторно преворно средство, произтичаща от
първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността
на собственика и лицето, което обичайно управлява съответното моторно превозно
средство, или от обстоятелството, че лицето, за което или от името на което е
сключен договорът за застраховка, не е имало икономически интерес от
сключването му, би била противопоставима на третите пострадали лица. Всъщност
националното ни право, освен в чл.485, ал.2 КЗ, изрично изключва подобно
възражение на застрахователя и при регламентацията на прекия иск на
пострадалия. Така в чл.432, ал.2, in fine от КЗ изрично е посочено, че по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 363,
ал.4, чл.364, ал.4 и чл. 365, ал.2 (т.е. възражението, че не отговаря, тъй като
не е бил уведомен за определено обстоятелство, довело до увеличаване на риска,
което ако би било обявено, застрахователят не би сключил договора).
Самата Директива 2009/103/ЕО, в
съображение 25 – то от нейния преамбюл, гласи следното: „Някои застрахователни
предприятия включват в застрахователните договори клаузи, според които
договорът се прекратява, ако застрахованото превозно средство остане извън
държавата-членка, в която е регистрирано, по-дълго от определен период. Тази
практика е в противоречие с принципа, заложен в настоящата директива, според
който задължителната застраховка на автомобилистите следва да обхваща, въз
основа на единна премия, цялата територия на Общността. Следователно следва да
се уточни, че застрахователното покритие остава валидно през цялото време на
действие на договора, независимо дали превозното средство остава в друга
държава-членка през определен период, без да се засягат задълженията съгласно
националното законодателството на държавите-членки по отношение на
регистрацията на превозните средства”. Казано другояче, Директивата не допуска
ограничаването по какъвто и да било начин на отговорността на застрахователя
пред третите увредени лица на основание ползването на застрахованото МПС на
територията на друга страна-членка или ползването му от друго лице, различно от
това, сключило полицата.
С предявените искове ищецът преследва
именно тази забранена от законодателството на ЕС цел - чрез прогласяването на
застрахователните договори за нищожни на някое от предявените с исковите молби
основания, респ. чрез унищожаването им, да изключи собствената си отговорност
пред пострадалите при ПТП с участието на застрахованите автомобили лица на
основание това, че те не били управлявани обичайно в страната или че не бил
управлявани от лицето, което е сключило договора. Преследването именно на този
мотив се признава и в самите искови молби, в които правният интерес от
завеждане на делото е обоснован по следния начин: „ … ако нищожната/унищожаемата
полица продължи да съществува в правния мир, това би означавало, че при
евентуално настъпване на застрахователно събитие застрахователят ще е длъжен да
изплати застрахователно обезщетение, което несъмнено ще доведе до засягане на
неговия патримониум чрез увеличаване на неговия пасив”. Нещо повече, ищецът
признава, че е узнал за настъпили ПТП в чужбина с участието на застрахованите
автомобили и че води делото именно, за да се освободи от евентуалната си
отговорност пред увредените при ПТП трети лица. Изправен пред законовата
забрана по чл.432, ал.2, in fine от КЗ да релевира възраженията си в
производството по предявения от пострадалото лице пряк иск (чл.18 от
кодифицираната Директива 2009/103/ЕО), ищецът се домогва да постигне същия
забранен резултат, а именно отпадане на неговата отговорност, като въз основа
на същите по естеството си доводи иска прогласяване на нищожността, респ.
унищожаването на застрахователния договор.
Заобикалянето
на закона се обосновава с твърдения,
че посредством регистрирането на автомобилите в страната и предаването им на
трети лица-*** граждани, които ги управлявали в ***, се увреждали както
българските, така и *** фискални интереси. Съдът намира доводите за нищожност,
които се основават на твърдения за накърнени чужди права и то от категорията на
публичните такива, включително фискалните интереси на чужди държави, изцяло
несъстоятелни дори само на това основание (арг. от чл.26, ал.2 от ГПК). Ищецът
няма на разположение подобен иск за защита на публични, фискални интереси.
Заплащането на премия в по-нисък размер от тази, която би била платена в ***,
също не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор поради
заобикаляне на закона. Както беше посочено, управлението на автомобилите в тази
страна или в която и да е друга държава-членка не съставлява обстоятелство,
което води до съществено изменение на риска – чл.480, ал.7 от КЗ. По тази
причина за ищеца принципно не би възникнало право на премия в по-висок размер
от получената, за да се твърди, че това право не е било реализирано поради
заобикаляне на закона. Впрочем самият закон – чл.480, ал.5 КЗ забранява на
ищеца да изисква под каквато и да било форма допълнителна премия или доплащане
на премия във връзка с покритие на гражданската отговорност на автомобилистите
извън територията на страната и в рамките на територията на държавите, чиито
национални бюра са членове на системата "Зелена карта”.
Ищецът твърди, че застрахователният
договор е нищожен поради противоречие на
добрите нрави, тъй като мотивът, поради който те били сключени от
ответника, бил свързан с извличане на облаги от него и от трети лица –
румънските граждани, на които автомобилът бил фактически предаден за управление
в чужбина. Дори и описаният в исковата молба начин за спестяване от румънски
граждани на по-високите разходи за регистрация на МПС в Румъния, включително
дължими на бюджета данъци и такси, чрез регистриране на автомобилите в България
на името на формални собственици-български граждани, както и избягването на заплащане
на по-висока застрахователна премия в тази страна, в известен смисъл да
съставляват морално укоримо действие, то това по никакъв начин не се отразява
на валидността на сключения застрахователен договор. Моралната укоримост на
поведението на ответника тук е по-обща и се свързва с евентуално осъщественото
с негова помощ избягване на заплащане на дължими публични задължения към чуждия
фиск. Както обаче беше посочено по-горе, това поведение по никакъв начин не
накърнява правата на ищеца и той не може да се позовава на него като основание
за нищожност на договора.
Искът за прогласяване на нищожност на
застрахователния договор поради липса на
основание също се явява неоснователен.
Процесният договор се сключва
задължително по силата на закона, като законовата разпоредба на чл. 483 ал.1 КЗ
сама по себе си е основание той да бъде сключен. Разглеждайки понятието
„основание“ на сделката от гледна точка на разделянето на правните сделки на
каузални и абстрактни, то основанието се дефинира, като типичната и непосредствена
правна цел, която се преследва със сключването на сделката. В случая тази цел
за застрахования е получаването на застрахователно покритие и възможността да
се управлява автомобила законно и без санкции, а основанието за застрахователя
е получаване на застрахователната премия.
Застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ може да се сключи както от собственика на
автомобила, така и от което и да е трето лице- чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, като
основанието на този вид сделка е да се получи застрахователна защита за всички
лица по чл. 477 ал.2 от КЗ, които управляват автомобила, като не е задължително
застраховащият да е от кръга на лицата управляващи автомобила. Позоваването на
чл. 289 от ТЗ в този иск е неуместно, като по делото липсват каквито и да е
доказателства, че застраховката е сключена с основната цел да се увреди
застрахователя.
Неоснователен се явява и искът за
прогласяване на нищожност на застрахователния договор поради липса на предвидената в закона форма.
Съгласно чл. 344 от КЗ договорът за
застраховка се сключва в писмена форма и процесният договор приложен по делото
е сключен в такава форма. Застрахователния договор е абсолютна търговска сделка
и както бе посочено и по-горе по отношение на същия е приложима разпоредбата на
чл.293 ал.3 ТЗ- „Страната не може да се позовава на нищожността, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението.“ Съдът приема, че от
поведението на ищеца е видно, че същият не е оспорвал действителността на договора
предвид факта, че е приел плащането,
регистрирал е застрахователния договор в регистрите водени от
Гаранционния фонд съгласно чл. 571 от КЗ по реда на НАРЕДБА № 54 от 30.12.2016
г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за
издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от
Кодекса за застраховането.
Искът за прогласяване на нищожност на
застрахователния договор поради липса на
застрахователен интерес е неоснователен.
Съгласно чл. 349 ал.1 КЗ застрахователен
интерес е правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно
застрахователно събитие. Тази правно призната необходимост произтича от чл. 483
ал.1 от КЗ, който сочи, че застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“
е задължителна и че може да бъде сключена от което и да е лице, като не е
необходимо застраховащия нито да е собственик, нито да е водач на автомобила.
Неоснователен се явява и следващият
предявен в условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД – нищожност на договора поради неговата привидност при условията на
персонална симулация.
Персоналната симулация няма изрична
уредба. В закона са уредени само привидните и прикритите сделки (чл.17 и чл.26,
ал.2, пр.5 от ЗЗД), но тази уредба се отнася само до привидността на самия
договор или на отделни негови клаузи, а не и до привидността и скриването на
страните по този договор. Във всички случаи на персонална симулация основен
мотив е прикриването на истинската страна по сделката. Ищецът обаче очевидно не
държи сметка, че при персоналната симулация и при едностранното, и при
двустранното подставяне, е необходимо и съдействието на явната страна по
сделката, т.е. на самия ищец. А щом е необходимо неговото съдействие, то няма
как той да не знае за персоналната симулация. Това означава, че персоналната
симулация както при едностранното, така и при двустранното подставяне, няма как
да се използва за заблуда на явната страна по сделката, в лицето на ищеца. И
едностранното, и двустранното подставяне могат да служат само за заблуждение на
трети лица (така изрично Таков, Кр. „Персонална симулация. Видове, хипотези,
сравнения с други правни конструкции”, сп.”Съвременно право” бр. № 2/2005 г.).
В този смисъл ищецът не може да се позовава на персонална симулация като
твърди, че не е знаел, че другата страна по договорите всъщност не е
„истинския” собственик на автомобилите.
Както беше отбелязано по - горе,
спецификите на застрахователното правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” принципно изключват приложението на общите правила на
ЗЗД, включително тези, изведени в съдебната практика и в доктрината относно
персоналната симулация. Предвид пределно широкия кръг на застрахованите,
респективно на лицата, които имат застрахователен интерес за сключване на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите (чл.477,
ал.2 КЗ), въпросът за качеството, в което едно лице сключва застрахователния
договор, не е релевантен относно действителността на договора, а има отношение
единствено към преценката на риска. Застраховащият (лицето, което сключва
застрахователния договор) може да бъде самият собственик, може да действа от
името на собственика (т.е. като пълномощник) или от свое име, но за сметка на
собственика на моторното превозно средство (като довереник), а също така може
да действа от свое собствено име и в интерес на собственика на моторното
превозно средство. Това е въпрос на вътрешни отношения между субектите в
гражданските правоотношения. Въпросът за това, за чия сметка се заплащат
застрахователните премии, също няма значение относно действителността на
договора, доколкото той също касае вътрешните отношения на заинтересованите
лица.
Неоснователен се явява и последния
предявен в условията на евентуалност иск - за унищожаване на застрахователния договор поради измама е неоснователен. В исковата молба се сочи, че
измамливите действия на застраховащия били „безконтролното прехвърляне на
собствеността, чрез съчетание на множество привидни и прикрити сделки,
предоставяне на процесното МПС на лица граждани на различни държави, без
значение целите, които те преследват и без значение дали притежават валидно
свидетелство за управление на МПС“.
На първо място тези твърдения на ищеца
не се доказаха от събраните по делото доказателства.
На следващо място, както е посочено и
по-горе съгласно чл. 485 ал.2 КЗ: „Когато неточно обявено или премълчано
обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за
увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на
увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение“. Това означава, че дори и да има премълчани
или неточно обявени обстоятелства застрахователят е длъжен да обезщети
увредените лица в пълен размер- т.е. договорът е валиден. В случаите на
необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос,
той има право да увеличи застрахователната премия и да изиска разликата, което
е още един аргумент, че премълчаването на обстоятелства не е основание за
унищожаване на договора.
Според чл. 362 КЗ при сключването на
застрахователния договор, когато застрахователят е поставил въпроси,
застраховащият, неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер е
длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му
известни и са от значение за риска. За съществени за риска обстоятелства се
смятат само тези, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос.
По делото липсват доказателства за това
застрахователят да е поставил въпроси на застраховащия от тези, за които
твърди, че е бил измамен, поради което тези въпроси не могат да се считат за
съществени за риска и съответно съществени за сключването на застрахователния
договор.
Предвид изложеното не е налице
гражданскоправна измама, която да доведе до унищожаемост на сделката.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът
има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер
на *** лева, съобразно представеният списък на разноските. Разноските в този
размер следва да се възложат в тежест на ищеца.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „Застрахователно акционерно дружество
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
*** срещу С.С.К., с ЕГН ********** *** иск за признаване на установено, че застрахователен договор, обективиран в
Застрахователна полица ***, издадена на ***г. е нищожен поради липса на
съгласие и липса на представителна власт.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „Застрахователно акционерно дружество
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
*** срещу С.С.К., с ЕГН ********** *** иск за признаване на установено, че застрахователен договор, обективиран в
Застрахователна полица ***, издадена на ***г.
е нищожен поради противоречие със
закона.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „Застрахователно акционерно дружество
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
*** срещу С.С.К., с ЕГН ********** *** иск за признаване на установено, че застрахователен договор, обективиран в
Застрахователна полица ***, издадена на ***г.
е нищожен поради заобикаляне на закона.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „Застрахователно акционерно дружество
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
*** срещу С.С.К., с ЕГН ********** *** иск за признаване на установено, че застрахователен договор, обективиран в
Застрахователна полица ***, издадена на ***г.
е нищожен поради противоречие с добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „Застрахователно акционерно дружество
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
*** срещу С.С.К., с ЕГН ********** *** иск за признаване на установено, че застрахователен договор, обективиран в
Застрахователна полица ***, издадена на ***г.
е нищожен поради липса на основание.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „Застрахователно акционерно дружество
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
*** срещу С.С.К., с ЕГН ********** *** иск за признаване на установено, че застрахователен договор, обективиран в
Застрахователна полица ***, издадена на ***г.
е нищожен поради липса на предвидената в закона форма.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „Застрахователно акционерно дружество
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
*** срещу С.С.К., с ЕГН ********** *** иск за признаване на установено, че застрахователен договор, обективиран в
Застрахователна полица ***, издадена на ***г.
е нищожен поради липса на
застрахователен интерес.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „Застрахователно акционерно дружество
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
*** срещу С.С.К., с ЕГН ********** *** иск за признаване на установено, че застрахователен договор, обективиран в
Застрахователна полица ***, издадена на ***г.
е нищожен поради привидност при
условията на персонална симулация.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „Застрахователно акционерно дружество
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
*** срещу С.С.К., с ЕГН ********** *** иск за унищожаване на застрахователен
договор, обективиран в Застрахователна полица ***, издадена на ***г. поради
измама.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на С.С.К., с ЕГН ********** *** сумата от ***
/***/ лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: