№ 6600
гр. С., 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110162743 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ...., срещу С.О., ЕИК ..., с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 159,81 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско+“ обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 04.02.2023 г. в гр. С., заедно с включени 15 лева
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от 23.10.2024 г. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане.
Ищецът „ФИРМА“ ЕАД твърди, че на 04.02.2023 г. в гр. С., на бул. „***“, в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско+“ е настъпило
събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при него лек
автомобил марка „**”, модел „....”, с ДК ***, в размер на 144,81 лева, като твърди, че така
посочената сума представлява и размера на изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение. Твърди, че причина за настъпване на застрахователното събитие е попадането
на автомобила в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Счита, че
отговорност за вредите носи ответникът, в качеството му на стопанин на пътя. Счита, че с
плащане на застрахователно обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в
размер на платената сума, поради което претендира същата, заедно със законната лихва,
считано от 23.10.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното
изплащане. Твърди, че ответникът е получил регресна покана, но не е изпълнил
задължението си. Претендира разноски.
Ответникът С.О. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск. Оспорва да е пасивно материалноправно легитимиран да
отговаря по предявения иск. Поддържа, че липсва една от предпоставките за ангажиране на
отговорността му, а именно виновно поведение от ответното дружество, в лицето на
неговите служители. Твърди нередовност на исковата молба и оспорва представените с нея
доказателства. Поддържа, че уведомлението за щета е подадено след срока по Общите
условия, не е подписано и дори не е подадено от водача на увредения автомобил. Излага, че
ищецът не е спазил собствените си ОУ и е изплатил обезщетение без протокол за ПТП.
Моли съда при постановяване на крайния съдебен акт и в случай, че приеме иска за
установен и доказан, да вземе предвид т. 14 от ОУ и да не присъди пълния предявен размер.
1
Твърди, че липсват категорични доказателства, че инцидентът действително е настъпил.
Оспорва твърдения механизъм, както и причинно-следствената връзка с щетата по
автомобила. Счита, че не се доказва за ответното дружество да е възникнало задължение за
обезвреда по чл. 49 ЗЗД. Излага, че липсват доказателства за състоянието на увредената част
на автомобила преди и след инцидента, за това в какво се състои увреждането и дали не е
могло да се отремонтира. Оспорва размера на изплатеното застрахователно обезщетение. Не
оспорва факта на извършеното от ищеца плащане по процесната щета. В условията на
евентуалност навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на увредения автомобил. Посочва, че С.О., по силата на сключен договор с
„ФИРМА“ АД, е възложила на посоченото дружество абонаментно обслужване на част от
процесния булевард, а за друга част е възложено извършване на текущ ремонт на ул. „***” .
Твърди, че процесният участък е ремонтиран, като ремонтните дейности са приключили
преди настъпване на твърдяното ПТП. Счита, че не следва да има дупка на ремонтиран
участък, като в случай, че се докаже такава да е била налице, счита, че отговорността е
изцяло на изпълнителя. Моли съда да отхвърли предявения иск, а в условията на
евентуалност да постанови размер на обезщетението до реално получените увреждания,
съобразно вината на водача. Претендира разноски.
Третото лице помагач – „ФИРМА“ АД изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорва да е налице виновно и противоправно поведение на негов
служител, поради което счита, че не е налице неизпълнение на сключения между него и
ответника С.О. договор. Оспорва да е уведомяван от възложителя по договора за наличие на
дефекти по изпълнени ... в пътния участък.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр.
чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици, а именно: 1/
наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и
застрахователното дружество – ищец; 2/ в срока на застрахователното покритие на договора
и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът
/бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и
ремонтирането на пътя/, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга. С оглед заявеното възражение за съпричиняване, в тежест на
ответника е да докаже твърдяното от него поведение на водача на застрахования при ищеца
автомобил, което да е допринесло за настъпването на вредите.
По делото не е спорно, а и от приетата застрахователна полица № ****/09.01.2023 г.
се установява, че между ищеца „ФИРМА“ ЕАД и Община К. е сключена автомобилна
застраховка „Каско+“ за лек автомобил „**”, модел „....”, с рег. № ***, със срок на валидност
от 10.01.2023 г. до 09.01.2024 г. Видно от приетата по делото сметка /л.12/ застрахователната
премия е заплатена от застрахования на 09.01.2023 г. Предвид това съдът прави извод, че
между ищеца и застрахования е възникнало валидно застрахователно правоотношение.
Не е спорно, че по образуваната при ищеца преписка по щета № **** е определено и
платено застрахователно обезщетение в размер на 144,81 лева за претърпените от
процесното ПТП вреди. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е
встъпил в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за
удовлетворяване на вземането си има правото да предяви регресен иск против делинквента
или неговия възложител на работа. Основателността на предявения иск на застрахователя с
2
правно основание чл.410 от КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума на
застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено
увреждане.
Предвид наведените от ответника възражения с отговора на исковата молба спорно
по делото се явява обстоятелството дали и кога е настъпилото процесното събитие,
съответно какъв е механизма на ПТП.
Прието е по делото уведомление за щета № **** от 22.03.2023 г., с декларатор Ц.Г. в
качеството му на посредник, в което е посочено, че на 04.02.2023 г. в 13:20 ч. в гр. С., при
движение по бул. „***“ при управление на МПС „**”, модел „....”, с рег. № *** водачът
преминал през необозначена и необезопасена дупка, поради което увредил задната лява гума
на автомобила. Документът не носи подпис на лицето, което го е издало.
За установяване на спорните по делото обстоятелства е разпитан свидетелят А. М.,
управлявал автомобила по време на процесния инцидент. Свидетелят излага, че
управлявайки служебния автомобил „**”, модел „....”, с рег. № *** по бул. „***“ с посока на
движението „***“ е преминал през неравност на пътното платно (дупка), поради което се
спукала задната лява гума на автомобила. Споделя, че не помни нито кога, нито къде точно
се е случило събитието. Споделя, че назад във времето често попадал в дупки по пътното
платно, но отрича да е имал друг инцидент с този автомобил по този пътен участък (бул.
„***“). Твърди, че уведомил застрахователя – ищец за процесното събитие чрез проведен
телефонен разговор, а впоследствие посетил и офис, но отрича да е попълнил и предал
представеното от ищеца по делото уведомление за щета.
От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че на 04.02.2023 г., около
13:20 часа, водачът на лек автомобил „** ***“, с рег. № ***, се движел по бул. „***“, където
преминал през необозначена и необезопасена дупка на платното за движение, при което са
нанесени увреждания по задна лява гума на автомобила. Експертът прави извод, че всички
увреждания по автомобила се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма
на процесното събитие. Стойността необходима за възстановяване на автомобила, изчислена
на база пазарни цени към датата на ПТП е 201,41 лева.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, заключение
на САТЕ и показанията на свидетеля съдът намира, че не се установява кога и къде е
настъпило процесното събитие. В случая приетото по делото уведомление за щета № ****
от 22.03.2023 г. представлява неподписан частен документ, т.е. същият не се ползва с
формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК, а се преценява с оглед на всички
доказателства по делото, при формирането на вътрешното убеждение на съда.
Същевременно заключението на изготвената и приета по делото САТЕ е съставено въз
основа единствено на уведомление за щета № **** от 22.03.2023 г., а от показанията на
свидетел А. М. не се установи нито кога конкретно е настъпило процесното събитие
(свидетелят не помни дори годината, през която е станало), нито се установи точното място,
на което се твърди да е налице необезопасена неравност на пътното платно. Предвид това
съдът намира, че не би могло да се установи дали събитието е настъпило в срока на
застрахователното покритие по сключения договор за застраховка „Каско+“, както и дали
същото е настъпилото в участък от пътното платно с необозначена и необезопасена
неравност (дупка). Горното налага извод, че ищецът не проведе пълно и главно доказване да
е налице виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът
/бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и
ремонтирането на пътя/, доколкото не се установи дали и къде конкретно се намира
необезопасената неравност на пътното платно, за чието стопанисване отговаря ответникът.
По изложените съображения и при липсата на предпоставка от фактическия състав за
пораждане на вземането за обезвреда, предявеният иск с правно основание чл.410, ал.1, т. 2
КЗ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
3
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да му бъдат присъдени сторените
в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер
от 100 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ...., срещу С.О., ЕИК ..., осъдителен
иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 159,81 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско+“ обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 04.02.2023 г. в гр. С., заедно с включени 15 лева
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от 23.10.2024 г. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК .... да заплати на
С.О., ЕИК ... сумата от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението е поставено при участието на трето лице помагач – „ФИРМА“ АД, ЕИК
*** на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4