№ 32878
гр. София, 13.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110160404 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.
Г. Г. и В. К. В., с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
С Решение № 11252/11.06.2024 г. предявените искове са уважени частично, като с
решението в тежест на страните са възложени разноските по делото.
Разноски за адв. М. Л. са възложени в размер на 0,77 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете за оказаното на ответника Е. Г. Г.
процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в хода на ч. гр. д. № 23286/2023 г.
по описа на СРС, 48 състав.
Разноски за адв. Н.И. са възложени в размер на 0,77 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете за оказаното на ответника Е. Г. Г.
процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в хода на исковото производство.
Разноски за адв. К. Б. са възложени в размер на 1,30 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете за оказаното на ответника В. К. В.
процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в хода на ч. гр. д. № 23286/2023 г.
по описа на СРС, 48 състав.
Разноски за адв. Елица К. са възложени в размер на 1,30 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете за оказаното на ответника В. К. В.
процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в хода на исковото производство.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК са постъпили молби от адв. Л., адв. И., адв. Б. и адв. К., с
искане решението в частта му за разноските да бъде изменено, като на адв. Л. и на адв. Б. се
присъдят разноски за заповедното производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в размер от по
400 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете, а на адв. И. и на адв. К. - да им се присъдят
допълнително разноски за адвокатско възнаграждение за всеки от тях до сумата от 400 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, доколкото дължимото адвокатско възнаграждение
следва да бъде определено по всеки иск поотделно, а не от сбора на цената на всички искове, с
позоваване на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
1
възнаграждения.
Молбите са връчени на ищеца, който изразява становище за неоснователност на
исканията.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с направеното в молбите искания
и доводите в постъпилото становище, намира за установено следното от фактическа страна:
Подадените от адв. Л., адв. И., адв. Б. и адв. К. молби са допустими – подадени са в
срока по чл. 248 ГПК (п. к. 02.07.2024 г.), от лица с правен интерес и по делото са налични списъци
по чл. 80 ГПК.
Разгледани по същество, молбите са неоснователни.
Във връзка с оплакванията на адв. Л. и адв. Б. следва да се посочи, че съдът им е
присъдил разноски за безплатна правна помощ в хода на заповедното производство с решението
си, съразмерно с отхвърлената част от исковете срещу двете ответници (следва да се посочи, че
отхвърлянето на исковете не означава, че заповедта за изпълнение следва да се обезсили, тъй като
решението подлежи на обжалване и в отхвърлителната си част), поради което е безпредметно
обсъждане на твърденията относно наличието на предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., които
настоящият съдебен състав вече е преценил, че са налице.
Настоящият състав счита, че правилно е определил и дължимото минимално адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалните представители на ответниците (в хода на заповедното
производство и в хода на исковото производство) върху сбора на предявените искове, съобразно
редакцията на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., действала към датата на сключване на договорите за
правна защита и съдействие.
В случая в молбите по чл. 248 ГПК се поддържа, че адвокатското възнаграждение следва
да се определи съобразно цената на всеки иск поотделно. В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-
57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на
института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В § 21 е припомнено, че член 14
от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни
и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако
това е недопустимо поради съображения за справедливост. В § 23 и 24 изрично е посочено, че от
съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и
средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат
надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага
на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски.
Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на
възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена
или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, които разноски трябва да бъдат
„пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително е
понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай,
в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат,
който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.
Действително съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
2
и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В настоящия случай обаче съдът следва да се
съобрази именно с горецитираната практика на СЕС, която има превес над националната такава,
като на ответниците бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за
адвокатско възнаграждение. При определяне на размера им следва да се съобрази, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, протекло е в разумни срокове, без процесуални
усложнения и събиране на множество доказателства, като се съобразят и реално извършените
действия от процесуалните представители на ответниците. Отделно от това, макар и да са налице
четири претенции същите имат един общ правопораждащ юридически факт, а именно
възникването на облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди, което е определящо за основателността/неоснователността на претенциите за главница за
топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение, а другите две претенции са акцесорни,
касаещи лихви за забава.
За определяне размера на адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ
съдът съобразява и разрешенията, дадени с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и с
Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16, задължителни за прилагане от
националните съдилища. При отчитане на посочените обстоятелства и релевантната съдебна
практика при определянето на възнагражденията за безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. (напр. определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г. по описа на ВКС, IV г.
о.), че разписаното в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения не е задължително за прилагане от съда при произнасянето по отговорността за
разноските, съдът намира, че не са налице основания за промяна на присъдените с решението
разноски – присъждането на разноски в по-голям размер не би преследвало легитимни цели.
Присъждането на отделно адвокатско възнаграждение за отхвърлените искове (в размер на 400 лв.
за иск с цена от 2,63 лв. и в размер на 400 лв. за иск с цена от 7,90 лв.) би надхвърлило значително
материалния интерес по тях, като предоставянето на безплатна адвокатска помощ не следва да е с
цел извличане на икономическа облага и следва да се съблюдава принципът на чл. 3 ГПК.
Поради изложеното молбите по чл. 248 ГПК следва да се оставят без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 222583/08.07.2024 г., подадена от адв.
М. Л., молба с вх. № 222581/08.07.2024 г., подадена от адв. Н.И., молба с вх. №
222584/08.07.2024 г., подадена от адв. К. Б. и молба с вх. № 222582/08.07.2024 г., подадена от
адв. Елица К., с които се иска изменение на Решение № 11252/11.06.2024 г., постановено по
гр. д. № 60404/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4