№ 9
гр. Варна, 09.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20233000500001 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от С. В. М., чрез процесуалния представител адв.П.С., против
решение №1369/07.11.2022г., постановено по гр.д.№1681/21г. по описа на
ВОС, гр.о., с което е: 1/ прието за установено спрямо ищците И. В. М., Х. В.
Т. и М. Т. М., че ответницата С. В. М. не е собственик на следните недвижими
имоти: а/ ½ ид.част от обект с идентификатор №10135.2564.1828.1 по КК и КР
на гр.Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на н-к на СГКК
гр.Варна, Вилна зона, съставляващ еднофамилна жилищна сграда на два
етажа, със застроена площ по КК от 83 кв.м., състояща се от полуподземен
етаж с площ 83, 05 кв.м., първи жилищен етаж с площ от 92, 13 кв.м. и втори
жилищен етаж с площ от 79, 07 кв.м., построен в ПИ №10135.2564.1828 по
същите КК и КР на град Варна, Вилна зона, находящ се на ул.„13-та“№8, при
граници на ПИ: от север и от изток ПИ №10135.2564.1829 и ПИ
№10135.2564.1827, от юг ПИ №10135.2564.557 и от запад - общинска улица;
б/ ½ ид.част от обект с идентификатор №10135.2564.1828.2 по КК и КР на
гр.Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на н-к на СГКК гр.
Варна, Вилна зона, съставляващ гараж със застроена площ от 23 кв.м.,
построен в ПИ №10135.2564.1828 по същите КК и КР на гр.Варна, Вилна
зона, находящ се на ул.„13-та“№8, при граници на терена: от север и от изток
ПИ №10135.2564.1829 и ПИ №10135.2564.1827, от юг ПИ №10135.2564.557 и
от запад - общинска улица, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК; 2/ са отхвърлени
исковете на С. В. М. за осъждането на И. В. М., Х. В. Т. и М. Т. М. да
премахнат самостоятелните постройки, както следва: а/ с идентификатор
№10135.2564.1828.1 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-
92/14.10.2008г. на н-к на СГКК гр.Варна, Вилна зона, съставляващ
еднофамилна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ по КК от 83
1
кв.м., състояща се от полуподземен етаж с площ 83, 05 кв.м., първи жилищен
етаж с площ от 92, 13 кв.м. и втори жилищен етаж с площ от 79, 07 кв.м.,
построен в ПИ №10135.2564.1828 по същите КК и КР на гр.Варна, Вилна
зона, находящ се на ул.„13-та“№8, при граници на ПИ: от север и от изток ПИ
№10135.2564.1829 и ПИ №10135.2564.1827, от юг ПИ №10135.2564.557 и от
запад - общинска улица; б/ с идентификатор №10135.2564.1828.2 по КК и КР
на гр.Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на н-к на СГКК
гр.Варна, Вилна зона, съставляващ гараж със застроена площ от 23 кв.м.,
построен в ПИ №10135.2564.1828 по същите КК и КР на гр.Варна, Вилна
зона, находящ се на ул. „13-та“№8, при граници на терена: от север и от изток
ПИ №10135.2564.1829 и ПИ №10135.2564.1827, от юг ПИ №10135.2564.557 и
от запад - общинска улица, на осн. чл.109 от ЗС; 3/ е осъдена С. В. М. да
заплати на И. В. М., Х. В. Т. и М. Т. М. сумата от общо 3 150лв. - направени
разноски в производството пред ВОС, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявените главни искове бъдат отхвърлени.В условие на
евентуалност, ако същите бъдат приети за основателни, се претендира да
бъдат уважени предявените насрещни искове.
Въззиваемите И. В. М., Х. В. Т. и М. Т. М. в депозирания отговор по
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си
представител адв. Н.Т., поддържат становище за нейната неоснователност и
молят обжалваното решение да бъде потвърдено.
Във въззивната жалби са направени следните доказателствени искания: 1/
да бъдат приети като писмени доказателства декларация от Х.В.Х. с
нотариално заверен подпис рег.№2374/29.02.2012г. на нотариус с рег.№549 и
декларация от В.Х.В. с нотариално заверен подпис рег.№1971/22.02.2012г. на
нотариус с рег.№549.Искането се обосновава с чл.266, ал.3 от ГПК -
доказателствата са представени пред първоинстанционния съд в о.с.з. на
11.10.2022г. и е отказано тяхното приемане, като същевременно същите са
станали известни на страната и тя се е снабдила с копия от тях през
м.09.2022г.Излага се, че декларациите са подписани от лица, пряко участвали
в строителството на процесните сграда, като установяват, че строежът е
завършен през м.04.1988г.Горното от своя страна установява, че издаденото
през 2012г. удостоверение за търпимост е издадено въз основа на неверни
данни и в противоречие с нормата на §16 от ПР на ЗУТ; 2/ да бъдат приети
като писмени доказателства писмо изх.№ЖС-94-Х-3/02.08.2011г. на Район
„Приморски“, писмо изх.№РП-709-00-339/10.02.2012г. на РДНСК-Варна и
писмо изх.№РП-709-00-726/06.04.2012г. на РДНСК-Варна.Поддържа се, че
доказателствата са относими към предмета на спора, т.к. опровергават
констатациите в мотивите на обжалваното решение, че незаконният строеж е
съществувал със съгласието или при непротивопоставянето на собствениците
2
на земята и сградата.Поддържа се, че за отправеното искане от Х.В.Х.
страната е узнала след приключване на устните състезания пред ВОС.
В отговора не е изразено становище по доказателствените искания.
Декларациите по т.1 са представени от ответницата в третото последно
проведено пред ВОС о.с.з. на 10.11.2022г.Представилият ги процесуален
представител е твърдял, че страната се е снабдила с тях преди о.с.з.Искането
за приемането им е оставено без уважение.
Твърденията в о.с.з. на 10.11.2022г. и във въззивната жалба относно
момента на узнаване съществуването на посочените две декларации от 2012г.
не са подкрепени с каквито и да било доказателства, от които да може да се
установи тяхната достоверност.Така и относно твърденията за узнаване
съществуването на посочените в т.2 писма от кмета на Район „Приморски“ и
РДНСК-Варна, съответно от 2011г. и 2012г.При разпределяне
доказателствената тежест от първоинстанционния съд на ответницата е било
указано, че носи такава да установи твърденията си за незаконност на
построените в поземления имот процесни сгради, респект. съществените им
отклонения от параметрите на разрешението.Страните са представяли по
делото множество документи, издавани от Район „Приморски“ и РДНСК-
Варна по повод построените в имота сгради, съответно е могло да се снабдят
своевременно, вкл. чрез съдебни удостоверения, с всички образувани
преписки в съответните институции и документите по тях по повод
законността на сградите.Отделно от това декларациите съдържат свидетелски
показания в писмен вид.Извън гореизложеното издадените удостоверения за
търпимост, имащи функциите по §16, ал.1, изр.2 от ПР на ЗУТ, се преценяват
съвкупно с останалите доказателства по повод допустимостта на строежа.От
своя страна неоснователното действие по см. на чл.109 от ЗС, което пречи на
упражняване на правото на собственост, е обективен факт от
действителността, който не е обусловен от субективните преживявания по
повод строителството на предходен собственик и вариациите им във
времето.В тази връзка исканията по т.2 се явяват и неотносими.
Поради липса предпоставките по чл.266 от ГПК, доказателствените
искания следва да бъдат оставени без уважение.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на С. В. М. за приемане на
представените с въззивната жалба писмени доказателства.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№1/23г. по описа на ВАпС, гр.о. в
открито съдебно заседание на 15.03.2023г. от 09, 00ч.Да се призоват страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4