№ 473
гр. Плевен, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Н. В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20254400500736 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1237 от 13.08.2025година., постановено по гр.д. №
4438/2025г. Плевенски районен съд е постановил мерки за защита, на осн.чл.5
ал.1, т.1 и т.5 ЗЗДН, като е задължил Д. И. К. от гр. Плевен, ЕГН **********,
да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу детето си Р. Е.Х. от
гр. Плевен, ЕГН ********** и е определил временно местоживеенето на
детето Р. Е.Х. да бъде при бащата Е. В. Х. от гр. Плевен, ЕГН **********, за
срок от осем месеца, считано от датата на постановяване на
решението. Разпоредено е да се издаде заповед за наложените мерки за
защита, която на основание чл. 21 ал. 1 от ЗЗДН да се изпълни от
полицейските органи по местоживеене на ответницата, като ответницата Д. И.
К. е предупредена, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържана на
основание чл. 21 ал. 4 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на
прокуратурата. Разпоредено е също да се изпрати препис от издадената
заповед за защита за прилагане по гр. дело №3713/2025год. по описа на
1
Плевенския районен съд. Присъдени са разноски в полза на ищеца в размер на
600лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
Д. И. К., чрез пълномощника и адв.Н. Д. В жалбата се правят оплаквания, че
решението на районния съд е незаконосъобразно и неправилно, съдът е
допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не е
приложил правилно закона, а наложените мерки спрямо майката са довели до
злепоставянето й, както и до отчуждаване на детето от майката, което само по
себе си води до емоционален и психически тормоз над детето. Съображенията
са развити подробно в жалбата. Въззивницата моли съда да отмени изцяло
обжалваното решение и да остави без уважение молбата на бащата Е. В. Х. за
защита от домашно насилие над детето.
Ответникът по жалбата Е. В. Х., чрез пълномощника адв.Р. Н. Р., е
взел становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че наложените от
Плевенски РС мерки за защита са подходящи и необходими, по съображенията
изложени в писмения отговор и в пледоарията по същество, поради което
моли решението да бъде потвърдено изцяло.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, а
разгледана по същество, се явява и частично основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба по чл. 4 за защита
по реда на Закона за защита от домашното насилие.В молбата се твърди, че
ответницата и майка на детето Р. Е.Х., която упражнява родителските права, е
извършила акт на домашно насилие спрямо детето на 04.07.2025г.Молбата е
подадена от бащата на детето Е. В. Х. и към нея е приложена декларация от Е.
В. Х. по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която молителят декларира, че на 04.07.2025
год. ответницата Д. И. К. е стиснала силно дъщеря си Р. Е.Х. за дясната ръка в
областта на мишницата, което й е причинило болка и от което по кожата на
детето са се получили петнисто разположени кръвонасядания с морав цвят.
Декларирано е също така, че ответницата е нанесла удар с шамар по тила на
детето. Горната декларация притежава необходимата доказателствена сила
2
съгласно разпоредбата на чл. 13 ал. 2 т. 3 и ал. 3 от ЗЗДН и въз основа на нея
молителят е поискал да бъде постановено решение, с което да наложи по
отношение на бившата му съпруга и майка на детето му Д. И. К. мерки от
Закона за защита срещу домашното насилие – по чл.5, ал.1, т.1 за въздържане
от домашно насилие; по чл.5, ал.1, т.5 за временно определяне на
местоживеенето на детето при него и по чл.5, ал.4 режимът на лични
отношения, определен по реда на Семейния кодекс, между детето и родителя,
извършител на домашно насилие, да се осъществява за срока по ал. 2 в
защитена среда, под надзор на психолог или социален работник. Ответницата
по молбата е взела становище, че същата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява следното :
Отразеното в декларацията Х.ане на ръката на детето на
посочения ден 04.07.2025г. се признава от ответницата, която обяснява и
обстоятелствата при които го е извършила. То се потвърждава и от събраните
в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства. От представения
лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 04.07.2025 год., издаден от д-р А.Т.
при Мултипрофилно спешно отделение при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“
ЕАД гр. Плевен се установява, че при извършен преглед на детето Р. Е.Х. са
констатирани няколко кръговидни синини по дясна мишница. Посочено е, че
по данни на пациентката и нейния баща майката и нейният приятел са Х.али и
ощипали детето по дясната предмишница. От издаденото от доц. д-р Д.Д.
медицинско удостоверение за пред съда № 305/2025г. се вижда, че при преглед
на детето в амбулаторния кабинет на отделението по съдебна медицина на
05.07.2025 год. съдебният лекар е установил и описал малки на площ
кръвонасядания по средна трета на мишницата на дясната ръка на Р. Х.
Описал е и наличните до тях три овални кръвонасядания с диаметър около 1,5
см. всяко, които са били съвсем бледовати, червеникави, слаболичащи,
приличащи на отпечатъци от пръсти на ръка. Заключението е, че
уврежданията могат да бъдат получени по начина, срока и обстановката, за
която се съобщава - стискане с пръсти и ръце.
От приложения в първоинстанционното производство препис от
документ за проведена психологична консултация на 07.07.2025год. се
установява, че при среща с клиничния психолог В.П., детето Р. е споделило за
ситуация от преди три дни, когато майка й я хванала и стиснала за ръката, а
3
след това й ударила шамар. Детето е показало на психолога синини по
вътрешната страна на ръката си и е изказало притеснения от майка си и
нейния партньор.
От изготвения от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Плевен
социален доклад от 07.08.2025год. се установява, че при среща със социалния
работник Р. Х.е разказала, че на 04.07.2025 год., при връщане от морето,
заедно с майка си и нейния съпруг са спрели в гр. Сливен. При отказ на детето
да бъде намазано със слънцезащитен крем, майката се ядосала, хванала го за
дясната ръка и забила ноктите си, след което последвал шамар зад врата. Пред
социалния работник детето споделило, че иска да вижда майка си, но не и
постоянно да е в семейната й среда, защото там се чувствало стресирано. В
същата насока детето е дало разяснения и пред районния съд при
изслушването му, на основание чл. 15 ал.1 от ЗЗДет.Обяснило е, че когато са
спрели в гр.Сливен за да се видят с роднини на съпруга на майка й, тя е
поискала да я намаже с крем, тъй като е имало силно слънце. Детето не е
искало и е обяснило пред съда, че е започнало да се върти около един
паметник.Най-накрая майка й се е ядосала, хванала я е, дръпнала я е и й
зашлевила шамар.
От показанията на свидетеля К.Т. се установява, че е видял
синините по ръката на детето и то му е споделило как ги е получило. По
делото не са събирани гласни доказателства, депозирани от свидетели-
очевидци на инцидента. За обстоятелството, кога и как е извършен описания в
декларацията акт на домашно насилие може да се съди от обясненията на
детето и от свидетелските показания на съпруга на ответницата Г.Р.С..
Свидетелят дава показание, че на връщане от морето, при спиране в гр.
Сливен, около 12ч. на 04.07.2025г. майката Д. е поискала на намаже детето със
слънцезащитен крем, но то е отказало, въртяло се е и се е държало
неуважително към майка си. Свидетелят се е скарал на Р. и накрая са успели
да я намажат с крема против слънчево изгаряне. След това са се прегърнали и
са отишли да обядват. Свидетелят твърди, че не е имало грубо отношение на
майката към детето, а напротив - тя е била много внимателна към него, тъй
като бившия и съпруг е търсел непрекъснато поводи да подава жалби срещу
нея до различни институции. Предполага че синините по ръката на детето са
били получени преди това, на водна пързалка.Свидетелят Г.С.С.-роднина по
4
сватовство на ответницата/дядо на съпруга и/ също твърди, че не е имало
насилие при този случай, на който е станал свидетел. Твърди, че детето е било
изнервено и гладно и затова са отишли да се Х.ят.
За да уважи молбата и да наложи мерките за защита посочени по
горе, първоинстанционният съд е приел, че на процесната дата -
04.07.2025год. от страна на ответницата е извършен акт на психическо и
физическо насилие спрямо детето Р. Е.Х.. Приел е, че са налице условията на
чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН за издаване на заповед за защита. При преценката на
тежестта на извършените действия на насилие съдът е приел, че подходящи
мерки на закрила са предвидените в чл. 5, ал. 1 т. 1 и т. 5 от ЗЗДН. По
отношение на поисканата трета мярка е прието, е не е възможно да се
приложи доколкото няма определен режим на лични контакти по СК между
майката и детето.
Въззивният съд също приема, че е осъществен акт на физическо и
психическо насилие на детето от страна на неговата майка на посочената от
бащата в декларацията му по чл.9, ал.3 от ЗЗДН дата – 04.07.2025г., при което
искайки да намаже със слънцезащитен крем детето, което се изразило
несъгласие, майката се е ядосала и го е хванала здраво за ръката и му е
ударила шамар зад врата. Вследствие на тези действия детето е получило
кръвонасядане по средната трета на мишницата на дясната ръка, установено
от съдебен лекар и тревожност, установена от психолог и от социален
работник. Изложените в тази връзка мотиви на РС, установяващи
обстоятелствата, при които е осъществен акт на насилие спрямо малолетното
дете, се споделят изцяло от въззивния съд.
Според настоящия състав на въззивната инстанция, обжалваното
решение се явява неправилно що се отнася до вида, броя и тежестта на
наложените мерки за защита от домашно насилие по отношение на майката на
малолетната Р. – Д. И. К. Ж., които според въззивната инстанция не са
адекватни на установената в хода на производството пред РС-Плевен
конкретна проявна форма на психическо и физическо насилие.
Обстоятелствата при които е упражнено насилието, разкриват доста по-ниска
интензивност от обичайните проявни форми на психическо и физическо
насилие, с които съдът се е сблъсквал по този вид дела. При липса на гласни
доказателства за противното, при декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН, в която е
5
посочен само един конкретен случай, няма основание да се счита, че сме
изправени пред случай на системен тормоз или насилие на майка над детето.
Преди всичко следва да се отбележи, че в молбата за защита от
домашно насилие и в подадената от Е. Х. декларация се твърдят два отделни
акта на физическо насилие – кръвонасядане на дясната мишница причинено от
стискане на ръката и шамар зад тила, от които само шамара може да се счита
за умишлено действие, предвид оскъдните доказателства за обстоятелствата и
начина на извършване на насилието.Въззивната инстанция приема също така,
че несправянето на майката с неподчинението на детето е довело и до по-
грубо упражняване на родителския авторитет, което действително е
предизвикало повишаване на тревожността на детето и чувство на
безпокойство у него в дните след инцидента и до нуждата да сподели и да
потърси помощ от баща си и от специалист. Ето защо съдът приема, че
поведението на майката на 04.07.2025г., следва да бъде квалифицирано като
проявна форма както на физическо, така и на психическо насилие спрямо
детето. Наред с това, следва да се отчете, че макар причиняването на телесно
увреждане и унижението на детето на което е ударен шамар, да са
неприемливи и насилствени действия, то това състояние е било сравнително
краткотрайно, преодоляно е сравнително бързо и няма основание да се счита,
че е могло да продължи. Детето е привързано към майка си и иска да се вижда
с нея, което е споделило и пред социалните работници, а с налагането на
втората мярка е било лишено от възможността да я вижда, без съответния
режим на лични отношения определен по реда на СК, което е емоционална
травма само по себе си.
Заедно с това съдът взе предвид и това, че поведението на майката
не сочи на проява на някаква умишлена пряка агресия към детето, а по-скоро
на неадекватен, неподходящ и непремерен акт на родителска грижа и
възпитание при упражняването на родителските права.Касае се за изолиран
случай и след като вече е била отхвърлена друга молба за защита от домашно
насилие срещу майката. Ако този отделен акт на домашно насилие е
последица от неадекватни и неподходящи методи за възпитание на детето,
това състояние може да се преодолее чрез искане от страна на другия родител
на промяна на родителските права, в което производство да се прецени от
съда, с помощта на съответните експертни заключения на специалисти и
6
други доказателства, кой от двамата родители е с по-добър родителски
капацитет.
Поради изложеното, съдът приема, че в конкретният случай
допуснатата агресивна проява е в резултат на неумение на майката да
контролира своите емоции и поради посочените по-горе характеристики и
особености на тези конкретни проявни форми на домашно насилие счита, че
взетите от РС-Плевен мерки за защита от домашно насилие са прекомерни и
неадекватни на относително по-малката тежест на това насилие, в сравнение с
обичайната тежест на други по-ясно очертани форми на умишлено
насилие.Поради това, Плевенски окръжен съд намира, че за постигане целите
на ЗЗДН в конкретния случай е достатъчна само първата мярка за защита от
домашно насилие, а именно тази по чл. 5,ал.1 т.1 от ЗЗДН - да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо детето си, която мярка ще изиграе
своето възпиращо действие, за да не се повтори случая на домашно насилие.
При тези съображения следва да бъде отменено решението на
Плевенски РС, в частта, с която срещу въззивницата е взета мярка по чл.5 ал.1,
т.5 ЗЗДН, като бъде отхвълено това искане.Решението следва да бъде
потвърдено досежно мярка по чл.5 ал.1, т.1 ЗЗДН. Поради това, че въззивната
жалба на Д. И. К. е частично основателна, съдът намира, че не следва да се
присъждат разноски на никоя от страните в това производство, а те следва да
останат за тяХ.сметка така, както са направени.
Следва да се издаде нова заповед в посочения по-горе смисъл чл.
17, ал.5 от ЗЗДН за мярката по чл.5 ал.1, т.1 ЗЗДН.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл.271 ал.1 ГПК решение № 1237 на
Плевенския районен съд от 13.08.2025г. по гр.д. № 4438/2025г. по описа на
съда, в частта с която е наложена спрямо Д. И. К. мярка по чл.5, ал.1, т.5 като е
определено временно местоживеенето на детето Р. Е.Х. да бъде при бащата Е.
В. Х. от гр. Плевен, ЕГН **********, за срок от осем месеца, считано от
датата на постановяване на решението и обезсилва издадената въз основа на
7
него заповед, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТКАЗВА налагането на мярка за защита от домашно насилие по
чл.5, ал.1, т.5 ЗЗДН – определяне на временно местоживеенето на детето Р.
Е.Х. при бащата Е. В. Х. от гр. Плевен, ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Да се издаде нова заповед на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН за
мярката по чл.5 ал.1, т.1 ЗЗДН.
Решението е окончателно,съгласно чл. 17, ал.6 от ЗЗДН и не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8