Р Е Ш Е
Н И Е
№ 293
гр.
Велико Търново, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на двадесет и седми
септември две хиляди и двадесет и втора година, в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря Веска Георгиева разгледа
докладваното от съдия Данаилова адм.
дело № 604/2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д.М.Д. ***,
чрез ***. М.от ВТАК срещу Заповед за прилагане на ПАМ №
22-1739-000079/15.08.2022г. на Началник РУ към ОД на МВР Велико Търново, с
която е прекратена регистрацията на ППС лек автомобил „Нисан Микра“ с рег. № ВТ
9899КМ за срок от шест месеца на основание
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
В подадената жалба се твърди, че заповедта
е неправилна и незаконосъобразна, постановена в
противоречие с процесуалния и материалния закон. Направените констатации в ЗПАМ намира за
неправилни, немотивирани. Оспорва описаната в нея фактическа обстановка, тъй
като не бил извършил описаното нарушение. Фактът по предоставяне на автомобила
на малолетния му син к.Д.М. не бил доказан, нито субективния елемент на нарушението. Автомобилът се ползвал от
дъщеря му М.Д.М. за чести пътувания до София по повод бъбречна трансплантация.
На 12.08.2022г. без знанието и позволението на баща си, малолетния к.намерил
ключовете на колата и потеглил по своя инициатива, без да уведоми никого.
Жалбоподателят през това време бил на работа и не ме могъл лично да контролира
действията на сина си, нито е предполагал намеренията му. Оспорва правомощията
на издателя на заповедта да я издаде. Наложената мярка по вид и обем
надхвърляла преследваната от закона цел. Липсвали мотиви относно срока на
мярката. Не било ясно как чрез налагане на ПАМ ще се предотврати и преустанови
извършването на друго нарушение или вредните последици от извършеното. В
съдебно заседание, чрез адв. М., поддържа жалбата и доразвива съображенията в
нея. Моли да се постанови решение, с което да се отмени ПАМ като
незаконосъобразна.
Ответникът, чрез Инспектор в
група „ООР“, Сектор „Охранителна полиция“ Г.Б. заема становище за
неоснователност на жалбата. Налице са всички изисквания и реквизити
съгласно АПК и по смисъла на чл.171 от ЗДвП, ПАМ се издава с цел осигуряване
безопасност на движението и предотвратяването на административните нарушения. Прави
разлика между допускане и предоставяне управлението на МПС, които две форми на
деянието по чл. 177 от ЗДвП са различни.
Допускането е самостоятелно - състав на административно нарушение по което
лицата носят административна отговорност на собствено основание. А не за съзнателно допустителство по чл. 26,
ал. 3 от ЗАНН, деянието допускане се изразява с бездействие докато
предоставеното изисква обратното действие. В конкретния случай полицейските
служители при съставяне на АУАН и впоследствие АНО при разглеждане на
преписката правилно са приложили закона и са определили деянието. По тези съображения,
счита за неоснователно оплакването на жалбоподателя за допуснато нарушение на
материалния и на съществени процесуални нарушения при издаването на заповедта. Моли заповедта да се потвърди като правилна и
законосъобразна и отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира
присъждането на разноски в размер на 100 лв.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и извършвайки служебна проверка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК, съдът установи от фактическа страна следното:
Със Заповед за прилагане на на
ПАМ № 22-1739-000079/15.08.2022г. на Началник РУ към ОД на МВР Велико Търново,
е прекратена регистрацията на ППС лек автомобил „Нисан Микра“ с рег. № ВТ
9899КМ за срок от шест месеца на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено
обстоятелството, че на 12.08.2022г., около 14:15 часа в с. Леденик, среу дом №
316, в посока ПП ı-4 Д.М.Д., като собственик на лек автомобил „Нисан
Микра“ с рег. № ВТ 9899КМ е допуснала автомобилът да бъде управляван от
малолетния му син к.Д.М. с ЕГН: **********, който не е правоспособен водач. За така установеното
нарушение на Д.М.Д. е съставен АУАН сер. „АД“ № 257080 от 12.08.2020г.
Върху заповедта за прилагане на ПАМ има
отбелязване за датата на връчване срещу подпис на 19.08.2022г. Недоволен от
нея, на 02.09.2022 г., я е оспорил пред Административен съд – Велико Търново.
Като писмени доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в
административна преписка, изпратена с писмо с рег. № 173900-17201/09.09.2022
г. от РУ Велико Търново – 14 листа и Епикриза наМ.М.от Болница Лозенец с дата
на постъпване 05.04.2021г. И.З. № 1805 и дата на изписване 10.05.2021г.;
Експертно решение № 90656, зас. № 52/16.03.2022г. на М.М..
Изслушани се
свидетелските показания на св. В.Х.В., Д.С.А., М.Д.М., от които се установяват
обстоятелствата, описани в АУАН и използването на автомобила от М.Д..
При така установените факти, от правна
страна съдът съобрази следното:
Съдът приема, че жалбата е процесуално
допустима като подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори
горепосочения индивидуален административен акт.
При разглеждането й по същество и след
проверка на оспорения административен акт по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК, на основанията по чл. 146
от АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Заповед за прилагане на ПАМ
№ 22-1739-000079/15.08.2022г. на Началник РУ към ОД на МВР Велико Търново е издадена от
компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а
се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е
представена Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. на Директора на ОД на МВР Велико
Търново, с която са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки
по чл. 171, т. 1, т. 2,
т.
2а, т.
3, т.
4, т.
5, т.
6 и т.
7 и т.
8 от ЗДвП конкретни длъжностни лица, между които са и по т. 1.4 Началниците
на РУ при ОДМВР – Велико Търново – за територията, обслужвана от съответното РУ
при ОДМВР – В. Търново.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон.
Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира
в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл.
21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като
специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.
59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за
издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана. В текста на акта
фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с
това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за
прилагане на принудителната административна мярка. Фактите се потвърждават от
свидетелските показания на св. В.Х.В. и Д.С.А., които съдът кредитира като достоверни и безпристрастно
дадени. В разпоредителната част на същата като правно
основание е посочена разпоредбата на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, с което е конкретизирана правната
норма, която отговора на описаната фактическа обстановка, поради което не може
да се сподели тезата на жабоподателя за липса на данни по отношение на елементи
от фактическия състав.
Съдът намира, че при издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, водещи до отмяна на оспорения
административен акт.
Неоснователно е позоваването на Д., че не е
извършил нарушението и е нямало как да
контролира действията на малолетния си син. Прекратява се регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. С липсата на
субективен елемент у бащата, че малолетният му син е взел ключовете и
управлявал МПС, не отпада отговорността на жалбоподателя. Д. остава
адресат на ПАМ като собственик на автомобила, отделно и независимо от търсената
от него и други лица административно-наказателна отговорност за извършени от
тях административни нарушения. В този смисъл, макар и съдът да кредитира показанията
на св. М.Д., няма как те да обосноват незаконосъобразност на оспорената ПАМ.
От страна на жалбоподателя не се твърди и доказва различна фактическата
обстановка, поради което съдът намира, че в случая са налице кумулативно
предвидените от закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ на основание чл.
171, т. 2а ЗДвП, а именно малолетният му син е
управлявал процесния автомобил. По
тази причина собственикът следва да понесе неблагоприятните последици, които
законът свързва с едно такова поведение - да изтърпи наложената принудителна
административна мярка.
Заповедта е издадена в съответствие и с
материалния закон и неговата цел. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Целта на законодателя е да се прекрати регистрацията на МПС, както когато е
управлявано от собственика, така и от друго лице, което не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето. Неоснователно в този смисъл
е позоваването в жалбата, че не ставало ясно в конкретния случай по какъв начин
ще се предотврати и преустанови извършването на друго нарушение. С процесната ПАМ, не се
цели санкциониране на нарушителя и/или трети лица, а постигане на
правноопределен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване на пътнотранспортните произшествия.
Неоснователно е позоваването на
Решение № 15796/20.12.2017г., постановено по адм. дело № 10768/2017г. и Решение
№ 910/23.01.2018г., постановено по адм. дело № 9379/2017г. за
незаконосъобразност на обжалваната заповед, тъй като същите не касаят идентични
случаи. По тези дела административният орган не е изложил мотиви защо е
определил максималния едногодишен срок за прилагане на ПАМ доколкото този срок
е в определени от закона граници – от шест месеца до една година. Административният
орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне срока
на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази
самостоятелност, като изложи съответни мотиви, когато определя срок по-голям от
минималния, като не може де слезе под него. В настоящият случай е определен
минималният шестмесечен срок за прилагане на ПАМ. Срокът на мярката,
определен от административният орган, е в минимума визиран в нормата на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, поради което съдът намира, че
наложената принудителна административна мярка е съобразена не само с
материалния закон, но и с целта на същия - осигуряване безопасността на
движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Въз основа на изложените съображения съдът
приема, че Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0351-000082 от
11.02.2020г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград е валидна и
законосъобразна, включително и в частта й относно определения срок на ПАМ, а
жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на
разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл.
144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи - Велико Търново съдебни разноски, представляващи сума в
размер на 100 лева (сто лева) - възнаграждение
за процесуално представителство.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, пети състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.Д. ***, чрез ***. М.от
ВТАК срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1739-000079/15.08.2022г. на
Началник РУ към ОД на МВР Велико Търново.
ОСЪЖДА Д.М.Д., ЕГН: **********,*** да заплати на ОД на
МВР Велико Търново разноски по
делото в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението
e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по
реда на чл.
137 от АПК.