№ 201
гр. П., 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20211720102285 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“П.
Волов”, №29, ет.3, срещу Т. АС. Б., с ЕГН:********** и адрес: гр.П., *****, с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Приложение №1 от
03.08.2020г. към Рамков договор за цесия от 02.03.2020г., сключен с „******“ЕООД, сумата
1 168,82 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем с № 3606829 от
16.08.2019г. сключен от ответника с “****”АД, сумата 73,18 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 23.08.2019г. до 10.01.2020г., сумата 92,92 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 11.01.2020г. до 22.01.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед
№260277/03.02.2021г. по ч.г.д.№00411/2021г. по описа на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Т. АС. Б. е подал отговор, с който е оспорил
исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни.
Ответникът възразява, че процесният договор за кредит е типов, което изключва
възможността за индивидуално договаряне. Ответникът твърди, че е бил принуден да
сключи договор за поръчителство на стойност от 844,20лв. чрез съзнателно поставяне на
1
неизпълними условия за предоставяне на обезпечение, поради което се иска прогласяването
на същия договор за нищожен.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове за вземанията, за
които е издадена Заповед №260277/03.02.2021г. по ч.г.д.№00411/2021г. по описа на ПРС, са
допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Не се спори по делото, а и видно от писмените доказателства, че е налице сключен
Договор за паричен заем с № 3606829 от 16.08.2019г., сключен от ответника с “****” АД.
Заемодателят се е задължил да предостави на ответника в заем сумата от 1600,00лв.
Заемателят се е задължил да върне предоставената му сума, ведно с договорна лихва в общ
размер от 138,80лв. на 21 седмични погасителни вноски всяка в размер на 123,00лв.
Първата дължима на 23.08.2019г., а последната - 10.01.2020г.
Съгласно чл.3, ал.1 от Договора страните се съгласяват с процесната сума да се
рефинансира стар кредит в размер на 869,81лв., а разликата да се изплати на
кредитополучателя, като договорът служи като разписка за получената сума.
Видно от същия договор заемателят се задължил в тридневен срок от подписването
му да предостави обезпечение – две физически лица – поръчители, които да отговарят на
посочени в договора условия или банкова гаранция.
На 16.08.2019г. между ответника и „******“ЕООД е сключен Договор за
поръчителство, който влиза в сила ако кредитополучателя не изпълни задължението си по
договора за заем за предоставяне на обезпечение. Страните са договорили възнаграждение
по договора в общ размер на 844,20лв., което са разсрочили на месечна вноска от 40,20лв.
Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. П.,
неоспорено от страните, по процесния договор ответникът е заплатил сума в общ размер от
751,00лв., след което е преустановил плащанията.
Поради това с искане от 03.08.2020г. заемодателят “****”АД е направил искане до
поръчителя „******“ЕООД за плащане на дължимите суми. Видно от заключението по
съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. П., неоспорено от страните, на 03.08.2020г.
поръчителят е платил на заемодателя следните суми: сумата 1 168,82 лв., представляваща
главница по Договор за паричен заем с № 3606829 от 16.08.2019г. сключен от ответника с
2
“****”АД, сумата 73,18 лв., представляваща договорна лихва за периода от 23.08.2019г. до
10.01.2020г., сумата 41,56 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 11.01.2020г.
до 22.01.2021г.
С Приложение №1 от 03.08.2020г. към Рамков договор за цесия от 02.03.2020г.,
сключен с „******“ЕООД, ищецът е придобил процесните вземания, както и вземането от
590,00лв. за възнаграждение по договора за поръчителство и сумата от 27,00лв. за разходи за
извънсъдебно събиране, които не се претендират в настоящето производство.
Съдът намира, че процесният договор за поръчителство нарушава императивни
норми на ЗПК и ЗЗП, поради което и същият е недействителен по отношение на длъжника.
Сключеният договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено
от кредитора и което се явява свързано с него лице, доколкото същият е едноличен
собственик на капитала на дружеството поръчител, сочи, че на длъжника не е предоставено
право на избор и възможност за индивидуално договаряне, респективно че сключването
въпросният договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата между потребителя и търговеца. От справка в Търговския регистър е
видно, че едноличен собственик на капитала на „******“ЕООД е първоначалният кредитор
„****“АД. А от договора за поръчителство е видно, че поръчителят се съгласява дължимото
му се възнаграждение да се превежда по сметка на кредитора.
Нищожността на договора за поръчителство е правноирелевантна за настоящето
производство доколкото в същото не се претендират суми по същия договор за
поръчителство. В същото време няма искане за извършване на компенсация с извънсъдебно
събраните суми по него.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал наличието на
облигационно правоотношение по Договор за паричен заем с № 3606829 от 16.08.2019г.
сключен от ответника с “****”АД, което поражда задължения за последния да върне
уговорената главница, ведно с дължимите се възнаградителна и мораторна лихва.
Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. П.,
неоспорено от страните, по процесния договор ответникът не заплатил следните суми:
сумата 1 168,82 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем с № 3606829 от
16.08.2019г. сключен от ответника с “****”АД, сумата 73,18 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 23.08.2019г. до 10.01.2020г., сумата 92,92 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 11.01.2020г. до 22.01.2021г.
Видно от протокола от съдебно заседание на ПРС от 27.09.2021г. ответникът е
заявил, че не оспорва както заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.В.
П., така и дължимостта на сумите за главница, ведно с дължимите се възнаградителна и
мораторна лихви. Ответникът е заявил, че оспорването му е било във връзка с договора за
поръчителство, но в настоящето производство не се претендира плащане на суми по същия
3
договор.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът дължи по процесния договор
за кредит претендираните суми.
С Приложение №1 от 03.08.2020г. към Рамков договор за цесия от 02.03.2020г.,
сключен с „******“ЕООД, ищецът е придобил вземания по списък, сред които и процесното
вземане. С рамковия договор за цесия цедентът изрично е упълномощил цесионера да
уведоми длъжниците за извършената цесия. С уведомление от ищеца, в качеството му на
пълномощник на “****” АД ответникът е изпратил писмо до ответника. Същото
уведомление е приложено като доказателство към исковата молба и е връчено на ответника
заедно с приложенията към исковата молба.
Съгласно задължителната практика на ВКС законът не изисква специална форма за
действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което
може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице при
определени обстоятелства може да бъде и цесионера. В настоящия случай е налице изрично
упълномощаване на цесионера да уведоми длъжника за цесията. Същото уведомление е
приложено като доказателство към исковата молба и съгласно константната съдебна
практика следва да бъде отчетено като нов факт, настъпил в хода на процеса. В този смисъл
и Решение №123/24.06.2009г., постановено по т.д.№12/2009г. на ВКС, II т.о., постановено
по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката задължителна за съдилищата. Поради
което и съдът намира, че договорът за цесия е породил действие и за ответника.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е легитимиран да получи плащане
на процесните суми. Предвид гореизложеното и исковете се явяват основателни и следва да
бъдат уважени.
На основание чл.86 ЗЗД ответникът дължи и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното,
така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил
представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На
основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за
правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В
процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и
правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско
4
възнаграждение в размер на 300,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни
такси, експертиза и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото
производство в общ размер на 547,99лв., които и следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“П.
Волов”, №29, ет.3, срещу Т. АС. Б., с ЕГН:********** и адрес: гр.П., *****, че ответникът
дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Приложение №1 от 03.08.2020г. към
Рамков договор за цесия от 02.03.2020г., сключен с „******“ЕООД, сумата 1168,82 лв.,
представляваща главница по Договор за паричен заем с № 3606829 от 16.08.2019г. сключен
от ответника с “****”АД, сумата 73,18лв., представляваща договорна лихва за периода от
23.08.2019г. до 10.01.2020г., сумата 92,92 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 11.01.2020г. до 22.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №260277/03.02.2021г. по ч.г.д.
№00411/2021г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Т. АС. Б., с ЕГН:********** и адрес: гр.П., *****, да заплати на “Агенция
за контрол на просрочени задължения”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление:гр.София, ул.“П. Волов”, №29, ет.3, сумата от 547,99лв., представляваща
направени разноски в заповедното и исковото производства за държавни такси, експертиза и
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№00411/2021г. по описа на ПРС да бъде върнато на
съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5