РЕШЕНИЕ
№ 1413
гр. Пловдив, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20235300501970 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 260001 от 06.03.2023г., постановено по гр. д. № 654 по
описа за 2020г. на Районен съд – Карлово, III гр.с. се ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, предявен от Т. Т. Б. с ЕГН
********** от *** и П. Т. С. с ЕГН ********** от *** за признаване за
установено по отношение на ОБЩИНА С., ЕИК ****** със седалище и адрес
на управление град С., ***, че в КККР на гр.С., одобрени със заповед № ***г.
на ИД на АГКК са на лице грешки и непълноти, изразяващи се в следното:
отразяването на имот с пл.№ *** по плана на ползвателите в землището на
гр.С., вместо като един имот с приблизителна площ от около 750 кв.м като
два имота с идентификатори *** с площ от 500 кв.м и имот с идентификатор
*** с площ от 338 кв.м, както и изместване на северната граница на този имот
на север с около 3, и на южната граница на юг също с около 3м, което е
довело до включването на част (продължението) на път с идентификатор ***
с площ от около 43.5 кв.м. в имот с идентификатор ***, както и
приобщаването на продължението на път с идентификатор *** също с площ
от около 43.5 кв.м към имот с идентификатор ***, и за признаване за
установено, че на място съществува един имот с площ от около 750 кв.м със
северна граница, остояща на около 3м южно от северната граница на имот с
1
идентификатор ***, и южна граница отстояща на около 3м северно от южната
граница на имот с идентификатор *** по КККР на гр.С., одобрени със заповед
№ ***г. на ИД на АГКК, от който имот ищците са собственици на 500/750 ид.
части.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от
ОБЩИНА С., ЕИК ****** със седалище и адрес на управление град С., *** за
осъждането на Т. Т. Б. с ЕГН ********** от *** и П. Т. С. с ЕГН **********
от *** да освободят поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град С.,
община С., област П., одобрени със заповед № *** г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот:
няма данни за изменение; адрес на поземления имот: град С., п.к. ***,
неизвестна, местност М.л.; площ 338 км.м; трайно предназначение на
територията: земеделска; начин на трайно ползване:друг вид нива; категория
на земята 9; предишен идентификатор7 няма; номер по предходен план:
******; съседи: ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***.
Недоволни са останали и двете страни от първоинстанционното
решение.
С въззивна жалба от Община С. се обжалва решението в частта му, в
която е отхвърлен предявеният от Общината иск по чл. 108 от ЗС. Във
въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон,
съдопроизводствените правила и е необосновано. Оспорва се изводът на
районният съд, че не се доказват предпоставките за придобиване на правото
на собственост върху имота и се поддържа, че същото е резултативно.
Оспорва се правото на собственост на насрещната страна. Позовава се на
представения по делото Акт за частна общинска собственост. Твърди се, че
при постановяване на решението съда е обърната доказателствената тежест, а
не както съдът я е разпределил в доклада си. Моли да се отмени решението в
обжалваната част и да се уважи предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от Т.
Т. Б. и П. Т. С., чрез пълномощника адвокат Е. П., против решението в частта
му, с която е отхвърлен предявеният от тях иск с правно основание чл. 54, ал.
2 от ЗКИР. В жалбата излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърдят, че не са обсъдени
констатациите в заключението на вещото лице Й. и поддържаните от тях
доводи. Оспорват наличието на правно и фактическо основание за
заснемането на имот № *** в КККР на гр.С. и записването му като
собственост на Община С.. Обсъждат предпоставките на чл. 19 и чл. 25, ал. 1
от ЗСПЗЗ и твърдят, че не се доказва тяхното осъществяване. При условията
на пълно и главно доказване не се установявало правото на собственост на
Община С. върху имот с идентификатор № ***. По изложеното се твърди, че
неправилно е отхвърлен предявеният от тях иск. Твърдят за вътрешно
противоречие в мотивите на първоинстанционното решение. Молят да се
2
постанови решение, с което да се отмени решението в обжалваната част и
вместо него да се постанови друго за уважаване на предявения от тях иск.
Претендират разноски.
От Т. Т. Б. и П. Т. С., чрез адвокат Е. П., е постъпил отговор на
въззивната жалба на Община С., с който вземат становище по всяко от
оплакванията в жалбата и намират същите за неоснователни. Обсъждат
представения Акт за частна общинска собственост и заключението на вещо
лице Й., поддържат изложените от тях съображения в насрещната въззивна
жалба. Намират, че Общината не е установила всички правопораждащи факти
на правото си на собственост. Молят да се отхвърли въззивната жалба и да се
потвърди обжалваната част от решението. Претендират разноски.
Подаден е отговор на насрещната въззивна жалба от Община С., с който
оспорва същата като неоснователна. Твърди се, че ищците не са доказали, че
предоставеният им за ползване имот е с по - голяма площ от посочената в
констативния нотариален акт. Твърди се, че ищците не се претендирали
придобивна давност на площ повече от 500 метра, както и че не се доказва
изместване на границите на имота. Ищците избирателно коментирали
заключението на вещо лице Й. като пропускали изводите в заключението на
вещо лице Г.. Излагат се подробни доводи за собствеността на Общината
върху имот ***. Моли да се остави без уважение насрещната въззивна жалба.
Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, с правен
интерес от обжалването, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са
процесуално допустими и подлежат на разглеждане.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Т. Т.
Б. и П. Т. С. против Община С. иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР
за признаване за установено по отношение на ответника, че в КККР на гр.С.,
одобрени със заповед № ***г. на ИД на АГКК са на лице грешки и
непълноти, изразяващи се в следното: отразяването на имот с пл.№ *** по
плана на ползвателите в землището на гр.С., вместо като един имот с
приблизителна площ от около 750 кв.м като два имота с идентификатори ***
с площ от 500 кв.м и имот с идентификатор *** с площ от 338 кв.м, както и
изместване на северната граница на този имот на север с около 3 м., и на
южната граница на юг също с около 3м, което е довело до включването на
част (продължението) на път с идентификатор *** с площ от около 43.5 кв.м.
в имот с идентификатор ***, както и приобщаването на продължението на
3
път с идентификатор *** също с площ от около 43.5 кв.м към имот с
идентификатор ***, и за признаване за установено, че на място съществува
един имот с площ от около 750 кв.м със северна граница, остояща на около 3м
южно от северната граница на имот с идентификатор ***, и южна граница
отстояща на около 3м северно от южната граница на имот с идентификатор
*** по КККР на гр.С., одобрени със заповед № ***г. на ИД на АГКК, от който
имот ищците са собственици на 500/750 ид. части - съобразно уточняваща
молба от 08.04.2021 г. пред КРС, по който районният съд се е произнесъл в
обжалваното решение.
В производството е приет за съвместно разглеждане предявен от
Община С. против Т. Т. Б. и П. Т. С. насрещен иск с правно основание чл.108
ЗС за осъждането им да освободят и предадат владението на поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на град С., община С., област П., одобрени със
заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение; адрес на
поземления имот: град С., п.к. ***, неизвестна, местност М.л.; площ 338 км.м;
трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно
ползване:друг вид нива; категория на земята 9; предишен идентификатор
няма; номер по предходен план: ******; съседи: ***; ***; ***; ***; ***; ***;
***.
По иска с правно основание чл. 54 ал. 2 от ЗКИР.
От фактическа страна по делото безспорно се установява, че ищците се
легитимират като наследници на Т.Х.Л., поч.на *** г., който е техен баща.
Последният е бил признат за собственик на земеделска земя с площ от 500
кв.м в местността „М.л.“ в землището на гр. С., обл. П., при граници: от изток
- Н.И.К., И.Х.Г.; от запад - наследници на П.Д.П.; от север - борова гора,
ведно с построената в имота сезонна постройка, който имот по тогава
действащия план на гр.С. е бил с пл.№ *** - по реда на §4б ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, съгласно представения нотариален акт за собственост на земеделски
земи № ***, том ***, д.№ ***от *** г. на Карловски районен съдия. Няма
спор, че наследодателят на ищците е построил сезонна сграда в имота въз
основа на одобрен проект и строително разрешение № *** г., представени по
делото.
По делото се установява, че имот пл. № *** е заснет в КККР на гр.С.
като ПИ с ИД *** с площ от 500 кв.м, съгласно скица № *** г. на СГКК - П..
От юг на последния имот е заснет ПИ с ИД *** по КККР на град С. с площ от
338 кв. м. съгласно скица № *** г. на СГКК - П.. По отношение на ПИ с ИД
*** по КККР се установява, че актуван с Акт за частна общинска собственост
№ ***, съставен на ***г.
Ищците основат исковата си претенция на твърдението, че
предоставеният за ползване имот на наследодателят им е бил с по-голяма
площ от закупения по реда на §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за което се позовават
на скица № *** г., издадена по плана на ползвателите. Ищците не твърдят да
4
са придобили правото на собственост на по- голяма площ от закупените 500
кв.м. по реда на §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Не твърдят придобивна давност за
останалата част от стария имот ***, съответстваща на площта му, която е в
повече от закупената от баща им. Твърдят, че закупената с площ от 550 кв.м.
е в имот с граници, различни от границите на ПИ с ИД ***, според отговора
им на насрещната искова молба.
С уточняващата молба от 08.04.2021 г. ищците твърдят, че имот *** по
плана на ползвателите бил с площ от 750 лева, от които баща им е закупил
предоставените му за ползване 500 кв.м. Твърдят, че по действащата КККР на
гр.С., одобрени със заповед № ***г. на ИД на АГКК, някогашният имот *** е
разделен на два имота: ПИ с ИД *** - записан като собственост на
наследодателя им Т.Х.Л., и ПИ с ИД *** - записан като собственост на
Община С.. Твърдят, че северната граница на някогашния имот с пл.№ ***
била преместена с около 3 м на север. В резултат на това към имот с
идентификатор *** бил приобщен пътят, минаващ по северната граница на
имота, и който път се явявал продължение на пътя с идентификатор *** по
КККР. По този начин към имота бил приобщен терен с приблизителни
размери 3м х 14.5м (това била ширината на имота) и с приблизителна площ от
43.5 кв.м. По същия начин, южната граница на имота, съществуваща на място
била преместена с КККР с около 3м на юг, като по този начин бил приобщен
пътят, минаващ южно от имота, представляващ продължение на път с
идентификатор *** по КККР. В резултат на това изместване от юг били
приобщени още приблизително 43.5 кв.м. Твърдят, че никога не е
съществувал отделен обособен имот, съвпадащ, макар и частично с границите
на имот с идентификатор *** по КККР на гр.С..
По изложеното ищците твърдят, че е налице грешка и непълнота в
КККР на гр.С., изразяващи се в отразяването на имот пл.№ *** по плана на
ползвателите в землището на гр.С., вместо като един имот с приблизителна
площ от около 750 кв.м като два имота с ИД *** с площ от 500 кв.м и с ИД
*** с площ от 338 кв.м, както и изместване на северната граница на този имот
на север с около 3 м., и на южната граница на юг също с около 3м, което е
довело до приобщаването от север на площ от около 43.5 кв.м и от юг на
площ от 43.5 кв.м.
По делото се установява, че с протокол на ТПС комисия от ***г. при
ГОНС - В. и Решение № ***от *** г. на ИК на ГОНС - В., взето с протокол №
*** от *** г. на П.Д.П. и Т.Х.Л. е било предоставено ползването на 1 един
декар -изоставена, пустееща земя в местността М.л. - В.с., бивша собственост
на Я.К., удостоверено от представеното по делото писмо № ***от *** г.
Съгласно скица № *** г. ползването на Т.Х.Л. е предоставено с ПМС № ***с
решение № ***, взето с протокол № ***/*** г. По реда на §4б ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ Т.Х.Л. е придобил правото на собственост на земеделската земя с
площ от 500 кв.м в местността „М.л.“ в землището на гр. С., обл. П., пл.№
***, за което към нотариалния акт от *** г. са представени писмо № ***от
5
*** г. ог ГПС, скица № *** г., квитанция и кредитен превод.
От показанията на св. Б., който е собственик на съседно лозе от *** г.,
се установява, че имотът е представлявал едно правоъгълно място, разделено
на източна и западна половина, а преди това имотът бил един цял, голям
имот. Първоначално целия имот се ползвал от П.П., дядото на ищците, който
след това го разделил на двете си дъщери – източна и западна. Източната част
била на ищците, а западната част е на д-р П. и нейния съпруг П.К.. Източната
част на този имот на север граничела с път. Пътят на север бил широк около
2-3 метра и съществувал може би от преди 70-те години. На изток имотът
граничел с друг съсед, а от юг мястото завършвало на слог, там нямало
пътека. При предявяване на скица на л. 10 от делото свидетелят сочи, че
пътят от север минава над имота като е показан на скицата и продължава.
Имотът на ищците бил ограден с телена ограда, но между тях и имота на
свидетеля нямало ограда. Цялото място от вилата до слога било един имот,
който ползвал техния баща Т.Л..
Според показанията на св. Д., имотите били последни, след тях
започвала горската територия, горният бил с площ 500 кв.м, а долният – 330
кв. метра. Горният имот бил застроен, имало някаква постройка, а долният –
не. Пътят от север съществувал, бил много стар път, широк около 2 м, но
ставал за преминаване. При предявяване на скица по КККР за поземлен имот
с идентификатор ***, свидетелят сочи, че това е новообразуван имот, и на
скицата се виждал новопроектирания път, старият път го нямало. Твърди, че
от южната страна на имот № *** няма път. По северния път можел да
премине автомобил, но трудно. На скицата се виждал новопроектиран път,
старият го няма. Свидетелят твърди, че от южна страна на имот № *** няма
път. Имотът на кадастралната скица с № *** бил новопроектиран, а имотът,
изобразен на скица № *** г. (л.10) оставал в горската територия и
продължавал да си съществува.
По делото са приети заключения на СТЕ на вещо лице Й. /оспорено/ и
на вещо лице Г. - основно и допълнително.
Според заключението на в.л.Й. - ПИ *** е земеделска територия с начин
на трайно ползване - лозе по плана на ползвателите на гр. С., общ. С., който е
с площ от 838 кв.м между точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 1 по скица № 1, която
площ е измерена чрез сканиране и дигитализиране на имот *** (от прил. №
7). Вещото лице сочи, че при съставянето на н.а. № ***г на Т.Л. е действал
планът на ползвателите, по който план ПИ *** е с площ от 838 кв.м, а не 500
кв.м, както било записано в н.а. и за която квадратура е издадена скица № ***
г. Вещото лице заключава, че н.а. № ***г. не отразява правилно площта на
ПИ *** по плана на ползвателите, който според същият е с площ от 838 кв.м.
Със заповед № ***г. (приложение 4) е одобрен плана на новообразуваните
имоти в М: 1:1000 на земеделски земи, предоставени за ползване на
граждани, въз основа на актове по §4 от ПЗР към ЗСПЗЗ на местност „М.л.“,
гр. С., общ. С., при който № *** е бил цял, както при плана на ползвателите с
6
площ от 838 кв.м. Вещото лице сочи,че е извършена промяна на ПНИ въз
основа на н.а. № ***г. като със син химикал имотът е разделен на две части:
северна с № *** с площ от 500 кв.м, а южна част с № *** с площ от 338 кв.м,
видно на скица № 2. Според скица № 2 към заключението - ПИ *** с площ
500 кв.м е между точките 1, 2, 3, 4, 10, 11 и 1. Транспортен достъп при точки
1 и 11. Има осигурен път за ПИ ***, който път отнема площ от ПИ *** и ПИ
***, но не се измества имотът на север или на юг, както са границите по плана
на ползвателите, така са и при ПНИ. За новия ПИ ***, който е образуван и е
част от бивш ПИ ***, е между точките 10, 4, 6, 7, 8, 9 и 10 с площ от 338 кв.м,
има осигурен транспортен достъп от запад при точки 8 и 9. Новообразуваният
път, който осигурява достъп до ПИ ***, отнема площ от ПИ *** и ***.
Представена е комбинирана скица № 4 към заключението, в която ПИ
*** с площ от 838 кв.м по плана на ползвателите е между точките 1, 2, 3, 4, 5,
6, 7, 8, 10 и 1 с ползвател Т.Х.Л.; по ПНИ, одобрен 2009г., бивш имот *** е
разделен на два нови имота - ПИ *** с площ 500 кв.м между точките
1,2,3,4,10 и 1 ведно с вилна сграда в северна част на името на Т.Х.Л. на
основание н.а. ***г., който е с отразена площ от 500 кв.м, и на имот № *** с
площ от 338 кв.м между точките 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 4 с регистрирана
собственост на общ. С.; По КК, одобрена през 2011г., ПИ ***.*** с площ от
500 кв.м между точките 1, 2, 3, 4, 10 и 1 изцяло потвърждава имот *** по
ПНИ по площ, граници и съседи; ПИ ***.*** е с площ 338 кв.м между
точките 4, 6, 7, 8, 10 и 4 - изцяло потвърждава имот № *** по ПНИ по площ,
граници и съседи
От заключението на вещото лице Г. се установява, че процесният имот е
предоставен за ползване на Т.Х.Л. съгласно ПМС № ***с решение №
***взето с протокол ***/1*** година по данни от скица № *** г., приложена
на лист 8 по делото. Според графичното изображение на имота по тази скица
размерите на имота са 26.50х20.00м, определящи площ от 520 кв. м по
графични данни. От север граница е път по тази скица. Посочва, че според
копие на скица № *** г, послужила при издаване на нотариалния акт по
кадастрален план (план на ползвателите) на местност „М.л.“, землище на гр.
С., с граници на имот пл. № *** а, собственост на Т.Х.Л.. Коментира и копие
на скица № *** г., на съседния имот пл. № *** на н-ци на П.Д.П.. Приема, че
общо двата имота пл. № *** и *** съответстват на имота, предоставен за
ползване по данни от скица № *** г. приложена на лист 8 по делото. По
графични данни лицето на имота от 26.50м е запазено непроменено, но в
дълбочина размера на имота се променя от 20 м на средно 58м, при които
размери общата площ възлиза на около 1537 кв. м. Вещото лице сочи, че при
изготвяне на ПНИ, одобрен със Заповед ***г., е представен н.а. № ***г. за
площ на имота от 500 кв.м, поради което е образуван нов имот в ПНИ в
северната част на имот № ***. - имот № *** с площ от 500 кв.м на името на
Т.Х.Л., а в южната част - имот с № *** с площ 338 кв.м на името на Община
С.. Посочва, че със заповед № ***г. на АГКК е одобрена кадастрална карта на
гр. С. - приложение № 4. Границите на имотите в КК не се различават от
7
границите на съответните им имоти в ПНИ. Имот с идентификатор ***.*** с
площ от 500 кв.м и имот с идентификатор ***.*** с площ от 338кв.м по КК в
общия си контур са идентични на ПИ №*** по плана на ползвателите.
Вещото лице заключава, че не се установява приплъзване на имота в
плановете.
Според допълнителното заключение на вещо лице Г. в регистъра към
помощния план на имоти № 3, № 4 и № 5, определящи границите на имотите
в местността, съществували преди образуването на ТКЗС и заявени за
възстановяване по ЗСПЗЗ - имот № *** - собственост на Община С., имот №
*** - собственост на Община С. и имот № *** - собственост на Н.И.Н..
Настоящият съдебен състав, след преценка на доказателствената
съвкупност, намира за недоказана исковата претенция с правно основание чл.
54 ал. 2 от ЗКИР.
Ищците са правоприемници на Т.Х.Л., на същия и на П.Д.П. е било
предоставено ползването на 1 декар в местността „М.л.“ в землището на гр.
С., обл. П.. За предоставения за ползване имот е представена скица№ *** г.,
от която е видна, че същият е бил образуван от овощна градина и лозе. От
показанията на св. Б. се установява, че предоставеният за ползване имот е
представлявал едно правоъгълно място, разделено на източна и западна
половина, като източната част се е ползвала от родителите на ищците, а
западната от д-р П. и съпруга й. Според скица № *** г. западната половина е
представлявала имот пл.№ *** на н-ци на П.Д.П., а съгласно скица № *** г.
източната половина е била процесния имот пл.№ ***. Според заключението
на вещо лице Г. общо двата имота пл. № *** и *** съответстват на имота,
предоставен за ползване по данни от скица № *** г. Въз основа на последната
скица, вещо лице Г. заключава, че според графичното изображение на имот
пл.№ *** по скицата от план, който не се съхранява в техническия архив на
Община С., размерите на имота са 26.50х20.00м, определящи площ от 520 кв.
м по графични данни, а общо имот пл.№ *** и имот пл.№ *** са с площ от
1537 кв.м.
По делото се установява,че по кадастралния план на ползвателите имот
пл.№ *** е бил с площ от 838 кв.м., при действието на който е издадена скица
№ *** г., послужила за издаването на нотариалния акт от *** г. Последният
удостоверява, че предоставеното право на ползване на Т.Х.Л. е било
трансформирано в право на собственост по отношение на 500 кв. м. по реда
на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това е било съобразено в плана на
новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № ***г., поради което от
северната част на имот пл.№ *** е образуван нов имот № *** с площ от 500
кв.м. на името на Т.Х.Л., а в южната част - имот № 500 с площ от 338 кв.м. на
името на Община С., както сочат вещите лица. По този начин границите на
придобитите 500 кв.м. от имот пл.№ *** са били окончателно установени с
ПНИ, одобрен 2009г., доколкото същите са били заплатени по реда на § 4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ, преди изменението на ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68/30.07.1999 г. и
8
скица № *** г. е отразявала стария имот *** по кадастралния план на
ползвателите / аналогично на възприетото в Определение № 60383 от
1.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2517/2021 г., II г. о., ГК/.
По делото се установява от заключението на вещо лице Й., че по КК,
одобрена през 2011г., ПИ ***.*** с площ от 500 кв.м между точките 1, 2, 3, 4,
10 и 1 изцяло потвърждава имот *** по ПНИ по площ, граници и съседи; ПИ
***.*** е с площ 338 кв.м между точките 4, 6, 7, 8, 10 и 4 - изцяло
потвърждава имот № *** по ПНИ по площ, граници и съседи. В този смисъл
са и изводите на вещо лице Г., че границите на имотите в КК не се различават
от границите на съответните им имоти в ПНИ. Вещи лица са категорични, че
не е налице твърдяното изместване, приплъзване на имот пл.№ *** а, тъй
като имот с идентификатор ***.*** с площ от 500 кв.м и имот с
идентификатор ***.*** с площ от 338кв.м по КК в общия си контур са
идентични на ПИ №*** по плана на ползвателите.
В аспекта на изложеното се налага извод, че не се доказва твърдените от
ищците грешки и непълноти в КККР на гр.С., поради което искът им по чл.54,
ал.2 ЗКИР е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Районен съд Карлово
е достигнал до същия извод, поради което в първоинстанционното решение в
тази си част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС.
За да бъде уважен искът с правна квалификация чл. 108 от ЗС е
необходимо ищецът да установи, че е собственик на процесния недвижим
имот на заявеното от него основание, че ответниците / в случая по насрещния
иск/ упражняват фактическа власт върху същите, и че това владение е лишено
от основание.
Спорна между страните е първата предпоставка - правото на
собственост на Община С. върху ПИ с ИД *** по КККР на град С. с площ от
338 кв. м. Община С. поддържа да е собственик на имота на основание чл.19,
ал.1 и чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ. Представя Акт за частна общинска собственост №
***, съставен на ***г. за имота, скица и удостоверение за характеристиките
на имота като земеделска земя.
По делото няма спор и се установява, че процесният имот представлява
земеделска земя, включена в стария имот пл.№ *** в местността „М.л.“, гр. С.
по кадастралния план на ползвателите с площ на целия имот от 838 кв.м.,
предоставен за ползване от Т.Х.Л.. По делото се установява, че от стария
имот пл.№ ***, ползвателят Т.Х.Л. се е възползва да закупи 500 кв.м. по реда
на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предвид изложеното с ПНИ, одобрен 2009г.,
бившият имот *** е разделен на два нови имота - на ПИ *** с площ 500 кв.м /
на името на Т.Х.Л./ и на имот № *** с площ от 338 кв.м с регистрирана
собственост на общ. С.. Доказва се, че ПИ с ИД *** по КККР на град С.
изцяло потвърждава имот № *** по ПНИ по площ, граници и съседи.
9
Изложеното налага извод, че ПИ с ИД *** попада в терен по § 4 ЗСПЗЗ,
т.е в обхвата на посочените в чл. 2, т. 1-4 от ЗСПЗЗ. Имотът е обособен от
предоставената на ползвателя земеделска земя, след изкупуване на
съответните части от 500 кв.м. по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Процесният
недвижим имот е включен в ПНИ, одобрен 2009г., като ПИ № *** -
собственост на Община С., като не се твърди и не се установява
инициирането на процедура по възстановяване на собствеността.
Собствеността на Общината е възниква ех lege – по силата на чл. 19, ал. 1 от
ЗСПЗЗ и с АЧОС № ***/***г., неоспорен в срока по чл.131 ГПК, единствено
е констатирано правото на собственост на Общината.
По отношение на втория елемент от фактическия състав – владението на
ответниците по насрещния иск върху процесния имот не е въведен спор и
същото безспорно се признава в отговора на насрещната искова молба. В
предвид на последното и доколкото се установява правото на собственост на
Община С. върху ПИ с ИД ***, се налага извод, че липсва правно основание
за владението на имота от Т. Т. Б. и П. Т. С..
С оглед на изложеното, съдът заключава, че са доказани изискуемите от
закона кумулативни предпоставки за успешно провеждане на
ревандикационния иск по чл.108 от ЗС, поради което същият е основателен и
доказан. При тези изводи на въззивния съд, решението на районния съд в
частта по иска с правно основание чл.108 ЗС следва да се отмени и да се
постанови друго решение за уважаването на насрещната искова претенция.
По разноските: С оглед изхода на делото на Община С. се дължи
присъждането на сторените разноски: за първоинстанционното производство
общо в размер на 1 150 лева, от които: 50 лева -ДТ за насрещния иск, 600
лева - депозит за вещо лице и 500 лева - адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие; за въззивното производство общо в
размер на 825 лева, от които: 25 лева - ДТ за въззивната жалба и 800 лева -
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие,
направата на които се доказва по делото.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260001 от 06.03.2023г., постановено по гр. д. №
654 по описа за 2020г. на Районен съд – Карлово, III гр.с., в частта, в която
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от ОБЩИНА
С., ЕИК ****** със седалище и адрес на управление град С., *** за
осъждането на Т. Т. Б. с ЕГН ********** от *** и П. Т. С. с ЕГН **********
от *** да освободят поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град С.,
община С., област П., одобрени със заповед № *** г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот:
няма данни за изменение; адрес на поземления имот: град С., п.к. ***,
10
неизвестна, местност М.л.; площ 338 км.м; трайно предназначение на
територията: земеделска; начин на трайно ползване:друг вид нива; категория
на земята 9; предишен идентификатор7 няма; номер по предходен план:
******; съседи: ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Т. Б. с ЕГН
********** от *** и П. Т. С. с ЕГН ********** от ***, че ОБЩИНА С., ЕИК
****** със седалище и адрес на управление град С., ***, е собственик на
поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град С., община С., област
П., одобрени със заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за
изменение; адрес на поземления имот: град С., п.к. ***, неизвестна, местност
М.л.; площ 338 км.м; трайно предназначение на територията: земеделска;
начин на трайно ползване:друг вид нива; категория на земята 9; предишен
идентификатор няма; номер по предходен план: ******; съседи: ***; ***; ***;
***; ***; ***; ***; и ОСЪЖДА Т. Т. Б. с ЕГН ********** и П. Т. С. с ЕГН
**********, да предадат на ОБЩИНА С., ЕИК ******, владението върху
описания поземлен имот на основание чл.108 ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260001 от 06.03.2023г., постановено по
гр. д. № 654 по описа за 2020г. на Районен съд – Карлово, III гр.с., в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т. Т. Б. с ЕГН ********** от *** и П. Т. С. с ЕГН
********** от ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ОБЩИНА С., ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление град С., ***, сумата в размер на 1975 лева -
съдебно - деловодни разноски, от които: 1 150 лева - разноски за
първоинстанционното производство и 825 лева - разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на чл.
280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11