Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260410 11.02.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и четвърти август през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 15902 по
описа за 2018 година.
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.30, ал.3 ЗС.
Ищцата И.В.Ц. твърди, че заедно с ответницата са
съсобственици на недвижим имот, подробно описан в исковата молба и находящ се в
гр. П.*********. Твърди се, че ищцата е извършила необходими разноски за
поддържането на съпритежавания сутеренен етаж, както и общите части в сградата,
които описва подробно в исковата молба и които са били необходими за опазване
на вещта. От тях ответницата дължала ½ съобразно квотата си в съсобствеността.
За стойността на тези разноски, възлизащи на 823,40 лева, ищцата предявила
заявление по чл.410 ГПК и била издадена заповед за изпълнение. Тъй като
ответницата възразила, се иска да бъде установено съществуването на вземането
на ищцата.
Ответницата М.Д.Ц.-С. твърди, че извършените разноски,
не са необходими, а са били предназначени да се осигури на ищцата възможност да
отдава собствените си стаи в сутерена под наем. Поради това счита, че дължи
заплащане на половината от тях.
Съдът намери за установено следното:
Ищцата и ответницата са съсобственици на поземлен
имот с идентификатор ********** с
административен адрес гр. П.***********, както и на сутеренния етаж от
построената в същия имот двуетажна жилищна сграда с идентификатор ************,
който етаж е заснет в кадастралната карта като самостоятелен обект в сграда *********.
По делото не е спорно, както наличието на съсобственост върху двата обекта,
така и обстоятелството, че квотите на страните са равни. Освен това ищцата е
едноличен собственик на втория етаж от сградата, а ответницата - на първия етаж
/лист 7-9/.
Установява се от събраните гласни доказателства, че от
2014г. ответницата живее постоянно в чужбина, като се връща в Б. веднъж в
годината. В сутеренният етаж на сградата всяка от страните ползвала по две стаи
от намиращите се в него стаи. Стаите били пригодени за отдаване под наем за
живеене, като имало и сервизно помещение – тоалетна и баня. Според свидетелката
С.М., която живее като наемател във въпросната сграда от 2007г., първоначалното
състояние на общите части в сутерена – коридор и тоалетна не било добро. Имало
влага и мазилката се лющела, тоалетната чиния в банята била счупена и течала,
не работело казанчето, поради което наемателите трябвало да ползват кофа с
вода. Врата на сервизното помещение била дървена, в недобро състояние и се
затваряла с връвчица. През 2018г. ищцата организирала ремонт при който били
шпакловани и боядисани стените в антрето на сутерена, сложен бил балатум.
Вратата на сервизното помещение била сменена с алуминиева, поставен бил нов
моноблок. Тази свидетелка сочи още, че преди да замине за чужбина ответницата
също отдавала две от стаите на наематели. Освен това през 2014г. била
ремонтирана бравата на външната врата на сградата, която била пригодена за дистанционно
отключване, но не функционирала по този начин, а се отключвала само с ключ.
Това състояние продължило около четири години, преди ремонта. През същата
година пак от ищцата бил извършен ремонт и на чешмата намираща се в дворното
място на сградата, тъй като се установило, че е налице теч, който предизвиква
преразход на вода. Наети от ищцата майстори сменили старата захранваща тръба с нова,
а по-късно възстановили настилката от плочки, върху мястото където преди това
положили тръбата / лист 77- 78/. Извършването на ремонтните работи в сутеренния етаж
се потвърждава и от другия свидетел Г.Б.. Той поддържа обаче, че не му е
известно бравата на входната врата да е била сменяна. Заявява знае за някакъв
ремонт на чешмата в двора, но прави уговорка, че тя не се ползва от ответницата
/ лист 96/.
Установеното от свидетелските
показания се потвърждава от представените от ищцата разходни документи за
закупени материали, договор и разписки за извършени строителни услуги, които по
времето на своето съставяне и съдържание, кореспондират с гласните
доказателства и по-специално с тези на свидетелката М., които са по-подробни.
От заключението на съдебно- техническата експертиза се
установява, че стойността на извършените в сутеренния етаж на сградата и в
двора ремонтни работи възлиза на 1913,51 лв. без ДДС, като тази стойност е
определена към датата на извършването им /
лист 92/.
На 14.08.2018г. ищцата подала срещу ответницата
заявление по чл.410 ГПК, по което била издадена заповед за изпълнение за сумата
823,40 лв. главница и законната лихва върху нея, считано от завеждане на иска.
На 28.08.2018г. ответницата възразила.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл.30, ал.3 от ЗС всеки собственик участва в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Страните по делото са съсобственици на дворното място
в което е построена сградата, както и на сутеренния етаж от същата.
Съсобствеността им се простира и върху общите части на двуетажната сграда, в
която всяка от тях притежава отделно жилище.
Установи се, че съсобствения сутеренен етаж е пригоден
да отдаване под наем за жилищни цели, като в него има обособено сервизно
помещение, обслужващо четирите стаи.
Ремонтните работи, половината от чиято стойност се
претендира от страна на ищцата, са били предприети в съсобствения сутеренен
етаж, в дворното място, а също така и върху обща част - вратата на сградата.
Предвид това следва да се приеме, че и двете съсобственици изличат полза от
така извършените разходи. Това е така, защото, видно от свидетелските показания,
ремонтите работи в сутерена са били предприети тъй като състоянието на
помещенията е било влошено от проникналата влага и липсата на редовна поддръжка.
Същите причина са наложили и ремонта на санитарното помещение. Тези ремонтни
действия са предназначени да запазят общата вещ, с оглед което разноските за
тях са необходими, а не полезни, какъвто е доводът на ответницата. Освен това
следва да се отбележи, че ремонтните работи осигуряват възможността сутерена да
продължи да се ползва за извличане на доходи, така както това е правено от
двете страни. Обстоятелството, че понастоящем ответницата не се възползва от
възможността да отдава под наем ползваните от нея стаи, не променя горния
извод, тъй като съсобственикът не може да се освободи от задължението си да
участва в разходите за общата вещ, чрез едностранния си отказ да я ползва.
Същите съждения могат да се отнесат и до разходите извършени за ремонт на
дворната чешма и бравата на общата врата на сградата. По делото се установи, че
ремонтът на чешмата в двора е предприет за да се преустанови течът, водещ до
преразход на вода. Заключването на входната врата към сградата с електрическа
брава, от една страна предотвратява нерегламентирания достъп до общите части, а
от друга - улеснява живеещите в нея, създавайки възможност за дистанционнен
контрол на достъпа. Тази възможност ползва и притежавания от ответницата имот,
независимо, че към настоящия момент тя не го обитава постоянно.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
В
полза на ищцата следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 713
лв. за настоящото и 205 лв. за заповедното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 ГПК, по отношение на М.Д.Ц.-С. ЕГН ********** с
адрес *** съществуването на вземането на И.В.Ц. ЕГН ********** с адрес *** за
сумата 823,40лв. /осемстотин двадесет и три лева и 40ст./, дължима на осн. чл.30,
ал.3 ЗС и представляваща приспадащата се ½ част от разноските, във
връзка с извършени строително-ремонтни работи на съсобствените между страните
вещи: поземлен имот с идентификатор *********
с административен адрес гр. П.********* и сутеренен етаж от построената в същия
имот двуетажна жилищна сграда с идентификатор *********, който етаж е заснет в
кадастралната карта като самостоятелен обект в сграда *********, както следва:
подмяна на брава на входната врата на сградата; ремонт на външна чешма в
дворното място; като и ремонт на коридора и сервизното помещение в сутеренния
етаж на сградата, относно което вземане е издадена заповед за изпълнение №
7400/15.08.2018г. по ч.гр.д. №13289/2018г. на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА М.Д.Ц.-С. да заплати на И.В.Ц., на осн. чл.78,
ал.1 ГПК, сумата 713лв./седемстотин и тринадесет лева/, представляваща
деловодни разноски в настоящото производство, както и 205 лв. /двеста и пет
лева/ - деловодни разноски направени в заповедното производство по ч.гр.д. №13289/2018г.
на Пловдивския районен съд.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД