МОТИВИ по НОХД № 241/2019 г. по
описа на ***ски РС:
Обвинението е
срещу подсъдимия М.Н.И. *** за това, че за периода от месец март 2015г. до
месец септември 2017г. включително, в гр. ***, като осъден с влязло в сила
решение № 42/2012г. по гр.д. № 7094/2011г. по описа на РС-***, да издържа свой
низходящ – дъщеря си И. М. И., родена през 2006 г., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 31
/тридесет и една/ месечни вноски по 75 лв., общо в размер на 2320 лева.
Престъпление чл.
183, ал.1 от НК
Представителят на РП - *** предлага подсъдимия М.Н.И. да бъде признат за
виновен, като при определяне на наказанието да се отчетат като смекчаващи
вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, както и че от
момента на внасяне на обвинителбния акт в РС –*** е внесъл пет месечни вноски от
дължимата сума по издръжката на малолетната му дъщеря. Пледира на подсъдимия М.И.
да бъде наложено наказание „Пробация“ в минимален
размер предвиден в закона за този вид престъпление по първите пробационни мерки
по 42а, ал 2 т. 1 и т. 2 от НК,
а именно задължителна регистрация по настоящ адрес при явяване и
подписване при пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител.
В съдебно заседание
подсъдимият се явява лично и с адв. С.Г. от ПАК, признава вината
си, а относно наказанието се
солидаризира с предложеното от страна на защитникът му.
Защитникът на
подсъдимия адв. С. Г. моли съда
подсъдимия М.И. да бъде признат за
невиновен за периода месец март 2015
г. - месец септември 2017 г. за сумата в размер
на 375 лв., като на същият да не бъде налагано наказание за останалата част от
сумата, като излага подробни аргументи.
Алтернативно моли съдът ако признае подсъдимия за виновен и му бъде наложено
наказание, то да не бъде „Пробация“, а лишаване от свобода, изтърпяването на
което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
В наказателното
производство няма предявен гр.иск и
конституиран гр.ищец и частен обвинител.
Съдът като
съобрази становището на страните и
събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено
следното:
Подсъдимият М.Н.И.
е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно специално
образование, работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимия
М.И. живеел на семейни начала с Д.М.Г.. От съвместното им съжителство през
2006г. се родило дете – И. М. И.. Малко по-късно двамата се разделили, като Г. ***
относно упражняването на родителските права върху детето и дължимата издръжка.
С решение, влязло в законна сила на 03.02.2012година РС, *** осъдил подсъдимия И.
да заплаща на детето си чрез неговата майка и законен представител месечна
издръжка в размер на 75 лв. считано от 09.11.2011г. до настъпване на законни
причини за нейното изменяване или прекратяване.
Още
от влизане на решението в сила подс. И. не плащал редовно дължимата издръжка.
От месец март 2015 г.
до месец септември 2017г. включително подсъдимият не заплатил нито една дължима
вноска. Общия размер на дължимата от него сума
за този период е 2320 лева / 31 месечни вноски по 75лв./.
По
повод на депозирана от св.Д.М.Г. като майка и законен представител на
малолетната си дъщеря жалба, било образувано и проведено настоящото досъдебно
производство. В хода на разследването били представени документи за извършени
преводи на средства от подсъдимия като издръжка за периода от 2012г.
Горната фактическа обстановка се установява
от показанията на свидетелката Д.М.Г.,
както и от обясненията на подсъдимия отчасти, приложеното актуално свидетелство
за съдимост и материалите по досъдебно производство № Д-1938/2017 г. на РП-***
приобщено към доказателствения
материал по делото по реда на чл.283 от НПК, включително: удостоверение изх. № 5211/2017 г. издадено от Агенция по
вписванията на л. 11, справка изх. № 10-04-11-3270#1/08.12.2017 г. от Агенция по
заетостта –Дирекция „Бюро по труда“ – гр. *** на л. 13, писмо изх. № 19436#1/08.12.2017 г. ведно с трудови
договори по отношение на М.И., издадено от ТД на НАП-Велико Търново на л. 15 и
л. 16, решение № 42/16.01.2012 г. по гр.д. № 7094/2011 г. по описа на ПлРС на
л. 19 и л. 20, протокол за доброволно предаване от 10.09.2018 г. на л. 42, разписки
за приемане на паричен превод на л. 43-л.45 – л. 57, справка за пощенски парични преводи, с
подател М. Н. И., изплатени на Д. М.Г. през преиода от 01,01.2014 г. до 10.07.2018 г. на л. 59 и
л. 60, пощенски записи за парични преводи на л. 61 - л. 64, разписки за изплащане на
паричен превод на л. 65-л.72, свидетелство за съдимост по отношение на
подсъдимия М. И., издадено от БС при РС-гр.***
на л. 80 и 5 бр. разписки за паричен превод на л. 24 от делото, всичките
кредитирани от съда поради тяхната обективност и безпротиворечивост.
Съдът
цени и изготвеното заключение на вещото лице по назначената съдебно счетоводна
експертиза. От заключението на същата е видно, че общата дължима сума към
момента на подаване на жалбата е в размер на 2320лв. /31 месечни вноски по
75лв./
Съдът
намира, че подсъдимия М.Н.И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.183,
ал.І от НК, като за периода от месец март 2015г. до месец
септември 2017г. включително, в гр. ***, като осъден с влязло в сила решение №
42/2012г. по гр.д. № 7094/2011г. по описа на РС-***, да издържа свой низходящ –
дъщеря си И. М. И., родена през 2006
г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски – 31 /тридесет и една/ месечни вноски по 75 лв.,
общо в размер на 2320 лева.
С оглед направените възражения от страна на процесуалния представител на подсъдимия относно обективната, а оттам и относно субективната страна на деянието, съдът не споделя същите по следните съображения:
От обективна страна съдът е обвързан и
следва да се произнесе по обвинението, с което е сезиран, т.е. за конкретния
посочен в ОА период на извършване на деянието. Инкриминираният в обвинителния акт,
възприет и от съда период съответства на фактическите данни и относно начина,
по който е извършена преценката за погасяване на забавените плащания за
издръжка. От събраните в хода на ДП и съдебното следствие доказателства се
установява, че след влизане в сила на решението на гражданския съд, с което
подсъдимият е осъден за задължение за издръжка на непълнолетната си дъщеря, той
е заплатил визираната сума в периода от 05.06.2015г до 25.04.2018г, 100 лева на
30.10.2014г., 5 вноски за 2012г. и 5 вноски след внасяне на обвинителния акт в
съда. Направените вноски покриват задълженията за издръжка за 31 месечни вноски
за детето И. М. за период обаче предшестващ инкриминирания и след влизане в
сила на осъдителното решение на гражданския съд по гр.д. №7094/2011г. по описа
на ПлРС влязло в сила на 03.02.2012г. За пълнота на изложението следва да се
посочи, че направените преди влизане в
сила на решението по гр.дело плащания, както и посоченото в самото осъдително
решение, че издръжката се дължи, считано от 09.11.2011 г., до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, нямат значение за
реализирането на наказателната отговорност на подсъдимия. За да се държи
наказателно отговорно дадено лице по чл. 183, ал.1 от НК
за неплащане на издръжка на свой низходящ е необходимо то да бъде осъдено с
влязло в сила решение и едва след влизане в сила на осъдителното решение
съзнателно да не изплатило дължимите вноски в размер на два или повече месеца
(за неплатената издръжка за времето преди да има влязло в сила решение лицето
не носи наказателна отговорност, а само гражданска такава). В този смисъл
решение № 484 от 16.10.1980 г. по н.дело № 486/1980 г. на Върховния съд, I
н.о./Освен това/във връзка с възражението/ е приложима нормата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, която предвижда възможност за длъжника/в конкретния случай
подсъдимия/ да заяви кое от неизпълнените еднородни задължения погасява, в
случай че изпълнението не е достатъчно, за да покрие всичките. Т.е. в настоящата хипотеза
извършените плащания следва да бъдат ценени при съобразяване разпоредбата на
чл.76 от ЗЗД съгласно която, “този, който
има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е
заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко
еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно”. ….
Видно от представените на ДП квитанции
за извършените плащания, такова волеизявление на подсъдимия няма отразено и в
този аспект, не влияе на начина на погасяване на неизпълнените задължения,
възприет от обвинението и състава на съда, съответен на изискванията на чл. 76, ал. 1
изречения второ и трето от ЗЗД. Затова, деянието, за което подсъдимият е привлечен към
наказателна отговорност по настоящото производство, се явява съставомерно. По тези съображения следва да се приеме,че
преведените от подсъдимия суми в общ размер на 2320 лв. са послужили за
погасяване на старите задължения за издръжка на детето И. М. за периода от влизане
в сила на осъдителното решение до м.февруари 2015г. включително. И това е така
с оглед и на съдебната практика поради това, че издръжката се дава, за да се
осигури съществуването на съответното лице през месеца, да се гарантира задоволяването на
ежедневни потребности от храна, облекло, топлина, лекарства, развлечения и т.н.
на детето, затова по естеството си то е периодично, ежемесечно дължимо и
носимо. И след като поведението на подсъдимия не осигурява редовно и
навременно предоставяне на определените
средства, то последвалите плащания покриващи задължения за предходни
периоди не могат да се третират като обстоятелства, изключващи съставомерността
на вмененото му деяние. И именно поради
тази причина изплащането на издръжката следва да стане не само през текущия
месец, но и в пълен размер, за да задоволят естествените нужди на лицето, за
което е предназначена/ определение № 9/04.02.1977 г. по н.д.№ 54/77 г.на ВС/ .
Поради
изложеното съдът призна подсъдимия за виновен в извършено престъпление по чл.
183, ал.1 от НК, защото за периода от месец март 2015г. до месец
септември 2017г. включително, в гр. ***, като осъден с влязло в сила решение №
42/2012г. по гр.д. № 7094/2011г. по описа на РС-***, да издържа свой низходящ –
дъщеря си И. М. И., родена през 2006
г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски – 31 /тридесет и една/ месечни вноски по 75 лв.,
общо в размер на 2320 лева.
От
субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл-подсъдимият
е съзнавал, че с неговото бездействие по отношение на цялостното изпълнение на
задължението му за издръжка на непълнолетното си дете ще се стигне като
резултат до неплащане на издръжката. Подсъдимият е в работоспособна възраст,
като в част от периода е полагал труд и реализирал доходи, с които е бил в
обективна възможност да обезпечи дължимата от него издръжка. Последното
обуславя и наличието на умисъл в неговото поведение.
Причина за
извършване на деянието от подсъдимия е липсата на отговорност и чувство за
родителски дълг.
При
съобразяване на обстоятелството, че подсъдимият не е възстановил дължимата издръжка до постановяване
на първоинстанционния съдебен акт съдът
намери, че не са налице условията за приложение на чл.78а от НК, нито пък
предпоставки да бъде консумирана от него еднократната привилегия по чл.183,
ал.ІІІ от НК.
При
определяне на вида и размера на наказанието за престъплението, за което
подсъдимия бе признат за виновен, съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства следва да се приемат чистото съдебно минало, признанието
на вината, добрите личностни данни, извършваните плащания, въпреки че са
отивали за погасяване на стари задължения. Като отегчаващо отговорността
обстоятелства следва да се цени дължимостта на издръжката в некратък период от повече
от две години, в които пострадалата е била лишена от възможността да получава
издръжка.Съставът на чл. 183, ал.1 от НК
предвижда алтернативно две наказания – "лишаване от свобода" до една
година или пробация. Оценката на настоящата инстанция относно кръга на
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства отчита
превеса на първите от тях без да го намира за доминантен.С оглед местоработата
на подсъдимия посочена от него като международен шофьор и невъзможност да
изпълнява пробационни мерки, съдът му наложи минимума на наказанието лишаване
от свобода за срок от три месеца, изтърпяването на което отложи с тригодишен
изпитателен срок. С това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите
на личната и генералната превенция на закона, което ще въздейства възпитателно
и предупредително както върху дееца, така и по отношение на останалите членове
на обществото.
Съдът не споделя доводите на защитника и за
малозначителност на деянието. Намира за
достатъчно в този аспект да отбележи изключително продължителния период на осъществяване на престъпния състав, през времетраенето на който малолетното дете е било лишено от редовно и
навременно предоставяне на присъдените
средства за задоволяване на ежедневните му потребности за нормален живот и
развитие.
Съдът не споделя и доводите за настъпила погасителна
давност доколкото при продължените престъпления, каквото е това по чл.183, ал.1
от НК давността започва да тече от довършване на деянието, а именно м.
септември 2017г.
При този изход на делото на основание
чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия М.Н.И., да заплати по сметка на ОД на МВР
– гр. *** направените деловодни разноски в размер общо на 70,38 лева.
При този изход
на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия М.Н.И., да заплати
по сметка на Районен съд - *** направените деловодни разноски в размер общо на
50.00 лева.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: