№ 739
гр. Бургас, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. И.а
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20252100501162 по описа за 2025 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
жалбите на И. Г. Р. от гр.Бургас и К. Г. Р. от гр.Бургас против Решение № 260006/04.07.24г. по ГД
843/17г. на БРС и по жалбата на К. Г. Р. против Решение№ 260000/27.02.25г. по ГД 843/17г. по описа
на БРС.
Делото е поставено за въззивно разглеждане, след като е било върнато на БРС за допълващо
произнасяне по искане с правно основание в чл.344,ал.2 от ГПК и по чл.248 от ГПК и указанията
са изпълнени.
Жалбата на съделител И. Р. е насочена против Решение № 260006/04.07.24г. в частта, с
която се изнася на публична продан допуснатият до делба недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект(СО) в сграда с идентификатор 07079.612.93.1.10 по КККР на гр.Бургас с
адрес: ул.“Любен Каравелов“ №17,ет.3,ап.ляв, представляващ жилище, апартамент на едно ниво, с
площ от 98,23кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кът за хранене, кухненски бокс с
барплот, две спални с обща тераса, баня с тоалетна и килер, ведно със съответните ид.ч. от общите
части на сградата.
Решението се сочи за незаконосъобразно в обжалваната част,като се поддържа неправилно
приложение на разпоредбата на чл.349, ал.1 от ГПК в противоречие със задължителната практика
на ВКС, изразена в ТР №1/2004г. на ОСГК. Съдът е приел, че никоя от страните не може да
претендира възлагане на допуснатите до делба имоти, т.к. всички съделители притежават идеални
части от тези имоти, т.е. имат друго жилище
В случая жалбоподателката се сочи за преживяла съпруга на наследодателя, която няма
собствено жилище, а делбеното било придобито от нея и покойния праводател в режим на СИО, с
1
което се изпълвали посочените в хипотезата на горната норма изисквания то да й бъде
предоставено в изключителна собственост, като неподеляемо.Обстоятелството, че притежавала 4/6
ид.ч. и от другия делбен в производството по делото имот не можело да се счете за осуетяващо
възлагането в нейна полза на бившето семейно жилище, волеизявление за което тя била изразила
своевременно по делото.
Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и за произнасяне по същество с друго
от въззивния съд, с което искането й за възлагане на гореописания самостоятелен обект бъде
уважено.
Дирят се деловодни разноски за производството.Не се ангажират нови доказателства.
Представен е писмен отговор на въззивната жалба, подаден от съделител П. Г. Д. по
същество представляващ волеизявление на основание чл.265 от ГПК за присъединяване към
въззивната жалба на И. Г. Р..
Съгласно правилото на чл.265, ал.2 от ГПК, че при необходимо другарство съдът служебно
конституира другарите на жалбоподателя във въззивното производство и т.к. делото е за делба, а
участващите в него съделители са необходими задължителни другари, вземащи участие в
производството до приключването му, съделител Д. следва да се счита за присъединен към жалбата
на Р. другар.
В жалбата на съделител К. Р. е изразено недоволство от горното решение в частта,
извършваща делбата чрез изнасянето на публична продан на самостоятелен обект(СО),
представляващ жилище-апартамент, находящ се в гр.Бургас, ул.“Любен Каравелов“ №17,ет.5,ап.3 -
разположен на едно ниво, с площ от 62,94 кв.м. ведно със съответните ид.ч. от общите части на
сградата, като възлагането на този неподеляем СО в полза на въззивника се отказва с мотивите, че
той притежава идеални части от друг имот. Изводът на първата инстанция се намира необоснован.
Сочи се, че в този неподеляем имот Р. е вложил много средства и труд за ремонт и обзавеждане,
при това не притежава друг СО освен дела си в другия наследствен апартамент. Ето защо
въззивникът счита, че има пълното правно основание да получи подобреното от него жилище в
изключителна собственост.
Моли се за отмяна на съдебното решение в тази част и за ново произнасяне, при което
искането му да бъде уважено от съда.Не се ангажират нови доказателства.
Дирят се и деловодни разноски в двете съдебни инстанции.
В жалбата на Р. против допълнителното Решение №260000/27.02.25г. по горното
гражданско дело се изразява недоволство в две насоки: на първо място това решение се сочи за
недопустимо, защото указанията на БОС не са били изпълнени, липсвало произнасянето, към което
е бил напътен БРС от БОС по повод поисканото изменение на обезщетението на страната, лишена
от ползването на съсобствен имот. Това лишавало въззивника от една инстанция по съществото на
спора, което се счита за недопустимо.Моли се решението да бъде обезсилено, като делото бъде
върнато на първия съд за ново произнасяне по направеното искане.
На следващо място, в условие на евентуалност се твърди неправилност на допълнителния
съдебен акт, т.к. не са обсъдени в съвкупност всички събрани по делото доказателства, не е взето
предвид експертното заключение, установило нарастване на наемните цени за имотите; това
обстоятелство било изцяло игнорирано от първата инстанция и неотчетено при произнасянето й по
отправената молба на основание чл.344 от ГПК.
2
В обобщение се моли за ново произнасяне от въззивния съд, при отчитане на настъпилите
икономически промени в страната и за уважаване на искането за изменение (увеличение) в
размера на дължимото на съделителя Р. обезщетение за лишаването му от ползването на
съсобствения имот на жил.ет.4 от сградата.Дирят се деловодни разноски. Не се ангажират нови
доказателства.
Постъпил е писмен отговор на втората въззивна жалба, подадена от Р., в която
въззиваемите съделители И. Р. и П. Д. са изразили становище за неоснователността на изложените
оплаквания.Не са ангажирали доказателства.
Проверката на БОС по чл.267 от ГПК е посочила въззивните жалби за редовни и
допустими, а служебната такава по чл.269 от ГПК определя като валидни и допустими и двете
обжалвани съдебни решения на БРС.С допълнителното си решение БРС е разгледал по същество
отправената му молба за изменение на присъденото обезщетение, поради което е неоснователно
възражението, че съдът не е спазил дадените му от БОС указания и въззивник К.Р. е лишен от една
съдебна инстанция за разрешаването на искането си по чл.344 от ГПК.
По съществото на повдигнатите спорове, в отговор на оплакванията във въззивните
жалби срещу правилността на двете съдебни решения, при съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството по ГД 843/17г. по описа на БРС е било образувано по иск на И. Р. и П. Д. –
двете с адрес: **** против К. Г. Р. от ***** за делба на два съсобствени недвижими
имота,находящи се в гр.Бургас,подробно описани, останали им в наследство след смъртта на
съпруга на И. Р. и баща на останалите съделители- Г.П. Р., поч.на *****.Заявени са били квоти на
съделителите – по 4/6 ид.ч. за преживялата съпруга и по 1/6 за двете деца на покойния Р., които са
възприети и с влязото в сила след въззивно и касационно обжалване Решение №
№1463/10.06.19г., с което делбата е допусната между горните лица по отношение на СО с
идентификатор 07079.612.93.1.10 по КККР на гр.Бургас с площ от 98.23 км.(административен
адрес: *****) и СО- с идентификатор 07079.612.93.1.16 по КККР на гр.Бургас(с административен
адрес: *****) с площ от 62,94 кв.м.
Със същото решение и въз основа на изслушана в първа инстанция съдебно икономическа
експертиза, предвид направено от съделител К. Р. искане в първа фаза на делбата за парично
обезщетение поради лишаването му от правото да ползва горните два апартамента, на същия е
присъдено такова в размер от 71,67 лв. месечно за по- големия апартамент и на 45 лв.месечно за по-
малкия апартамент, считано от 02.02.17г., до извършването й,ведно със законна лихва за забава.
С отговора на исковата молба(л.46- дело РС), К. Р. е поискал поставяне в дял на имот с
идентификатор 07079.612.93.1.16 по КККР на гр.Бургас, който твърди да е подобрявал, т.к. няма
други имоти( искането е потвърдено и със заявление –л.557 дело РС- в същото при условие на
евентуалност е заявено искане за парично уравнение на дела му), а с молба от 08.11.22г. ищца Р. е
поискала възлагане на имот с идентификатор 07079.612.93.1.10 по КККР на гр.Бургас, като
преживяла съпруга, която няма друго имущество, на осн. чл.349,ал.1 от ГПК. С молбата е поискано
поставяне в дял на апартамент с идентификатор 07079.612.93.1.16 по КККР на гр.Бургас и от
съделител- ищец П. Д..
Направено е със заявление на съделителя- ответник(вж. л.557-дело РС) второ искане за
присъждането на парично обезщетение за лишаването му от ползване на имот с идентификатор
3
07079.612.93.1.16 по КККР на гр.Бургас в размер на 300лв. месечно , считано от 24.01.17г. ведно
със законна лихва за забава до извършването на делбата.
В тази връзка е назначена съдебна оценъчна експертиза, според която към м.декември 2022г.
двустайният апартамент има пазарна наемна цена от 700 лв.(закръглено).
С молба от 19.12.22г. съделител К. Р. е заявил искане за ново оценяване на дължимия за
делбения имот наем, но няма данни да е извършено такова.
С оглед своевременно направено от ответника К.Р. искане по сметки(за подобрения в имота
на жил. ет.4) са допуснати до разпит и свидетели пред първа инстанция във втората фаза на
делбата- по нейното извършване.
С постановеното по извършването на делбата съдебно решение №260 006/04.07.24г.във
втората фаза на производството, районният съд е постановил прекратяването на съсобствеността
да се извърши с изнасянето на двата допуснати до делба съсобствени имоти на публична продан,
т.к. страните не са спорили, а и по делото е налично експертно заключение, установяващо, че са
жилищни и неподеляеми.
Исканията на страните за възлагането им са оставени без уважение по съображения, че
всички претендиращи са притежатели на идеални части и от другия наследствен делбен имот,
поради което не отговарят на изискванията, визирани в чл.349 от ГПК.
С допълнително решение №260 000/27.02.25г.(след връщането на делото от БОС на БРС)
е разгледано по същество и отхвърлено искането на съделител К. Г.Р. за заплащане на обезщетение
за лишаването му от правото да ползва съобразно дела си общия имот с идентификатор
07079.612.93.1.16 по КККР на гр.Бургас в увеличен размер, предвид новите икономически условия
в страната.Съображенията на съда за това са, че „последващата експертиза не установява различна
фактическа обстановка“ от първоначално мотивиращата БРС да определи обезщетението по чл.344
от ГПК.
По жалбите против решението по извършването на делбата.
Въззивният съд намира за основателна депозираната от съделител- ищец И.Р. жалба, като
излага следните съображения:
По делото няма от фактическа страна спор, че имотът, чието възлагане тя
претендира(07079.612.93.1.10 по КККР на гр.Бургас) е този, който тя и покойният й съпруг са
ползвали като семейно жилище към момента на откриването на наследството( смъртта на
наследодателя Г.Р.- поч.*****.).
Законодателят е дал в случаи на съсобственост,възникнала от наследяване, превес на
правата на преживелия съпруг да получи в реален изключителен дял недвижим имот, придобит в
режим на СИО, прекратена със смъртта на другия съпруг и представляващ жилище по смисъла на
чл. 40 ЗУТ и т. З0 от ДР на ЗУТ (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.), което е неподеляемо, т.е. от него не
могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на чл. 203
ЗУТ. Допълнително и кумулативно налично с горните обстоятелства е изискването на закона
преживелият съпруг да няма собствено жилище. Тогава по негово искане, съдът може да го
постави в дял на преживелия съпруг,като уравни дяловете на останалите съделители с други имоти
или с пари.
Претенцията за възлагане в случая според БОС е напълно основателна, т.к. съблюдава
всички предпоставки, визирани в хипотезата на чл.349,ал.1 от ГПК. Тя е отправена от преживяла
4
съпруга, касае имот, представляващ безспорно за страните по делото и установено с експертно
заключение неподеляемо жилище. Този имот е бил придобит в режим на СИО, поради което и
делът на съсобственицата-преживяла съпруга в него е 4/6 части( съобразно правилото на чл.9,ал.1
от ЗН,т.к. наследници са тя и двете деца на покойния).Конкретната СИО е прекратена със смъртта
на съпруга. Няма никакви твърдения по делото, нито данни, че съпругата разполага с друго
жилище. Фактическата обстановка, изяснена безспорно за страните още в първата фаза на
делбеното производство сочи, че след смъртта на наследодателя са останали два общи за законните
му наследници имота-предмет на настоящото дело, като всеки от съделителите има установените
със съдебното решение в първа фаза на производството идеални части от тях(4/6 за преживялата
съпруга и по 1/6 ид.ч. за всяко от двете деца). Обстоятелството, че всеки от сънаследниците
притежава идеални части от двата наследени имота не е основание за отказ на преживялата съпруга
да се възложи изцяло единият от тях, т.к. няма да се наруши залегналото в закона изискване да не
притежава друг имот от същия вид. В този случай ид.част на преживелия съпруг от другия имот
или паричната му равностойност при публична продан ще послужат за уравнение на дяловете на
останалите съсобственици.
Горните констатации дават основание на БОС да приеме, че искането на ищца И.Р. следва
да бъде удовлетворено, поради което решението на първата инстанция, изнасящо този имот на
публична продан следва да бъде отменено и вместо това БОС да постанови възлагането му по
установената в експертната оценка по делото цена от 143 600лв..
Другият недвижим имот, останал в наследството и предмет на делбата също има
характеристиката на жилищен и е безспорно неподеляем, поради което той ще е предмет на
самостоятелно възлагане или ако това е невъзможно, ще бъде изнесен на публична продан. Ето
защо в случая уравнението на дяловете на останалите съделители ще трябва да се извърши в пари.
Така съделител И.Р. ще бъде задължена да заплати на всеки от останалите двама съсобственици по
23 933,33лв. като парично уравнение на дяловете им във възложения й имот.
Неоснователна обаче според БОС е жалбата на съделител К.Р. срещу решението по
извършването на делбата, касателно изнасянето на публична продан на ПИ с идентификатор
07079.612.93.1.16 по КККР на гр.Бургас.
За този имот страните не спорят и се установява от данните по делото, че има характер на
жилище по смисъла на чл. по смисъла на чл. 40 ЗУТ и т. З0 от ДР на ЗУТ (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.),
а също така е неподеляемо, т.к. от него не могат да се обособят самостоятелни обекти на
собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ.
Съгласно чл.348 от ГПК, ако такъв имот не може да се постави в дял на никой от
съделителите по реда на чл.349 ал.1 или ал.2 от ГПК, би следвало да се изнесе на публична продан,
за да се прекрати съсобствеността върху него, като след продажбата му всички съсобственици ще
се удовлетворят парично от цената съобразно квотите си.
В настоящото производство е заявена претенция за поставяне в дял на този имот от всяко от
двете деца на наследодателя, самостоятелно.
Безспорно по делото е, че и двамата претендиращи възлагането съделители не притежават
други жилищни имоти, освен идеалните части от двата апартамента, наследени от покойния им
баща,което принципно не е пречка за възлагане.
Безспорно и видно от свидетелските показания(св. К. и К.), събрани в открито съдебно
заседание на 06.03.24г. от БРС е също, че съсобственик К.Р. е живял в този имот и е извършвал в
5
него преустройства с цел удобство за обитаването му от неговото семейство, но към 2013г. е
напуснал имота. В тази връзка в процеса е представен протокол от 15.12.13г., потвърден от
показанията на горепосочените две свидетелки, присъствали на съставянето му, в който е отразено
останало в апартамента имущество на ползвалия го преди това К.Р.. Според свидетелката К., тя
била информирана за напускането на имота от бащата на К.Р., който й предложил да го отворят
заедно, за да изнесат остатъка от намиращите се там лични вещи на сина му. Няма спор, че към
датата на смъртта на наследодател Р. този апартамент не е бил обитаван като жилище от К.Р..
Понастоящем последният е посочил по делото друг адрес, находящ се в *****, т.е. не обитава
процесния апартамент и в този момент.
От показанията на св.И. се изяснява, че и П. Д. не е живяла в процесния апартамент при
откриването на наследството. Тя е обитавала и продължава да обитава апартамента срещу този на
родителите й на същия етаж, за който по делото има данни да е прехвърлен на сина й, а на нея
родителите й са учредили право на доживотно безвъзмездно ползване.
Разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК поставя в преференциалното положение да получи в
собствен дял неподеляемо жилище при делба онзи съделител, който е живял в него при
откриването на наследството и няма друг жилищен имот. Двете изисквания следва да са налични
кумулативно.
В мотивите по т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004
г., ОСГК е изрично разяснено съдържанието на горните предпоставки. „Граматическото и
логическото тълкуване на правната норма налагат извода, че изискването "при откриване на
наследството" изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга
съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите, когато
съделителят с възлагателна претенция, направена по реда и в срока по чл. 288, ал. 5 ГПК, няма
качеството на наследник или не е живял в имота към момента на откриване на наследството.В
закона няма дефиниция на посоченото изискване "да е живял в него" (т. е. процесното жилище).
Практиката предполага трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение,
установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение.
Доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е живял в имота, е
свързано с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства. То следва да е пряко и
пълно като изводът на съда и не може да почива на предположение въз основа на регистрацията на
постоянен адрес по чл. 26, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 27 3БДС (Закон за българските документи за
самоличност - обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.).“
При така дадените разяснения, които са задължителни за правоприлагане, от събраните по
делото данни следва да се заключи, че нито един от двамата претендиращи възлагането на по-
малкия наследствен апартамент не отговаря на изискванията да го получи.Макар да няма
доказателства да притежават други жилищни имот, те не са живели в процесния при откриването
на наследството.
От горното следва, че този имот следва да бъде изнесен на публична продан, след която
съсобствениците да се удовлетворят от продажната цена съобразно дяловете си, като съгласно ГПК
те могат да участват и в проданта, като така разрешат спора кой от тях да го придобие изцяло.
В обобщение от казаното и т.к. крайните изводи по спора на двете съдилища съвпадат,
решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено в тази си част.
По жалбата против допълнителното решение.
6
С него се отхвърля изцяло искането на съделител К.Р. да получи изменение (увеличение) на
присъденото му с първоинстанционното решение по допускането на делбата парично обезщетение
до 300лв., над първоначално присъденото му, заради лишаването от ползването на по- малкия от
общите имота в обема на притежаваните от страната 1/6 ид.ч. от него.
БОС споделя това становище на БРС отчасти, т.к. намира за доказано изменението в
обстоятелствата, предпоставящи определянето на един по-висок размер на обезщетение, макар не
от датата, от която е изпратена първоначалната покана (24.01.17г.), а от датата,когато е поискано
увеличението( с молба, приобщена на л.557 от делото на РС, депозирана в с.з. на 14.11.22г.).
Видно от заключението на в.л. Б.Кехайова е, че към м. декември 2022г. наемната цена на ПИ
07079.612.93.1.16 с площ от 62,94 кв.м. е 700лв., следователно дължимата като обезщетение част на
К.Р. следва да е 116,66лв.(закръглено на 117лв.), а не 45лв., както е определено
първоначално.Завишена е и оценката на имота.
Очевидно от горното е, че в конюнктурата на пазара на недвижимите имоти е настъпила
промяна, като са увеличени и нивата на наемните цени, явяващи се база за определяне на
обезщетението по чл.344 от ГПК.
Върху увеличената сума на обезщетението следва да се присъди и законна лихва за забава
от 14.11.22г. до изплащането.
Така изложените съображения налагат частична отмяна на допълнителното решение
досежно горната сума и постановяването на ново, с което изменението бъде постановено, като в
останалата обжалвана част отхвърлителният акт ( за сумата над 117лв. до 300лв. обезщетение ведно
със законна лихва за забава и за посочения там период от 24.01.17г. до 13.11.22г.) следва да бъде
потвърден.Искането за изменение на обезщетението е основателно само от момента на поискването
му и занапред, до извършването на делбата.
С оглед горното, допълнителното решение следва да бъде отчасти отменено при частично
уважаване на отправеното искане и отчасти потвърдено, съобразно горните аргументи.
При този изход от делото съдът намира, че направените от страните разноски по
обжалването следва да се поемат от всяка от тях, както са направени.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260006/04.07.24г. по ГД 843/17г. по описа на БРС за извършване на
делбата В ЧАСТТА, с която се изнася на публична продан СО в сграда с идентификатор
07079.612.93.1.10 по КККР на гр.Бургас с административен адрес:гр.Бургас, ул.“Л.Каравелов“
№17, ет.3, ап. ляв и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на И. Г. Р. с ЕГН *********
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.93.1.10 по КККР на гр.Бургас с
административен адрес:гр.Бургас, ул.“Л.Каравелов“№17, ет.3,ляв, с предназначение на СО –
жилище- апартамент, разположен в сграда с идентификатор 07079.612.93.1,брой нива- едно, с
площ по документи 98,23 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кът за хранене, кухненски
бокс с бар плот, две спални с обща тераса, баня с тоалетна и килер,ведно с 5,701% ид.ч. от общите
части на сградата, равняващи се на 2,64 кв.м. ид.ч. при оценка на имота от 143 600лв.
7
ОСЪЖДА И. Г. Р. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. Д. с ЕГН ********** за
уравнение на дела й от 1/ 6 част в този имот, сумата от 23 933,33лв.,ведно със законна лихва за
забава до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. Г. Р. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. Р. с ЕГН ********** за
уравнение на дела му от 1/ 6 част в този имот, сумата от 23 933,33лв.,ведно със законна лихва за
забава до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260006/04.07.24г. по ГД 843/17г. по описа на БРС за
извършване на делбата В ЧАСТТА, с която се изнася на публична продан СО в сграда с
идентификатор 07079.612.93.1.16 по КККР на гр.Бургас с административен адрес:гр.Бургас,
ул.“Л.Каравелов“№17, ет.5,ап.3, при експертно определена по делото цена от 95 000лв.
ОТМЕНЯ Допълнително решение №260 000/27.02.25г. по гр.д.№843/17г. по описа на БРС В
ЧАСТТА, с която оставя без уважение искането по чл.344, ал.2 от ГПК на К. Р. за увеличение на
присъденото с Решение № 1463/10.06.19г. по ГД 843/17г. по описа на БРС обезщетение за
лишаването му от правото да ползва съсобствения ПИ 07079.612.93.1.16 по КККР на гр.Бургас в
размер от 45 лв. - на 117лв. месечно, считано от 14.11.22г. до извършването на делбата,ведно със
законна лихва за забава и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 1463/10.06.19г. по ГД 843/17г. по описа на БРС, като УВЕЛИЧАВА
присъденото с него обезщетение в полза на К. Р. по чл.344,ал.2 от ГПК за лишаването му от
ползване на ПИ 07079.612.93.1.16 по КККР на гр.Бургас от 45лв.- на 117лв., считано от 14.11.22г. до
извършването на делбата на този имот и
ОСЪЖДА И. Г. Р. с ЕГН ********** и П. Г. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩАТ на К. Г. Р.
с ЕГН **********, обезщетение за лишаването му от ползването на ПИ 07079.612.93.1.16 по КККР
на гр.Бургас в размер от 117лв. месечно, считано от 14.11.22г. до извършването на делбата,ведно
със законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска от посочената дата до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Допълнително решение №260 000/27.02.25г. по гр.д.№843/17г. по описа
на БРС В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ.
Решението може да бъде обжалвано в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от връчването му на страните,
с касационна жалба, пред ВКС на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8