Р Е Ш Е Н И Е
№ 330
гр.ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, 10.07.2019 г.
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети състав в публично заседание на
десети юли, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТИНА ЛИЧЕВА
при секретаря Р. Андреева, като разгледа докладваното от
съдията Личева гр.д. № 572 описа
за
Р Е Ш
И :
УВАЖАВА молбата
на Д.В.П., ЕГН **********, с адрес *** против Х.Й.П., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл.4 ал. 1 вр. чл.8 т. 1 вр. чл. 3 т. 2 от за защита от домашно насилие, изразено в акт на физическо
насилие спрямо Д.В.П. по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН, като ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА Х.Й.П., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 5 ал.1 т. 1 от Закона за защита
от домашно насилие, да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на Д.В.П., ЕГН **********, с адрес ***.
На
основание чл.5 ал.4 от НАЛАГА Х.Й.П., ЕГН **********,
с адрес ***, ГЛОБА
в размер на 200.00 лв. (двеста лева), платима по бюджета на съдебната власт,
в полза на ГОРС, ведно със сумата от 5.00 лв. (пет лева), в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
На основание
чл.15 ал.2 от Закона за защита от домашното насилие ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита.
На основание
чл.20 от заповедта за защита подлежи на
незабавно изпълнение.
Решението
подлежи на обжалване от страните в 7-дневен срок от връчването му, пред
Великотърновски окръжен съд.
Обжалването
на решението не спира изпълнението на издадената заповед за защита.
Препис
от решението и издадената заповед за защита ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Препис от
издадената заповед за защита ДА СЕ ВРЪЧИ
на РУ Горна Оряховица, с оглед осъществяване контрол по изпълнението на
заповедта, съгласно чл.21 ал.1 от ЗЗДН.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ към
РЕШЕНИЕ по гр. д. № 572/19 г. на ГОРС, пети състав
Настоящото дело
е образувано на основание чл. 8 т. 1 вр. чл. 3 т. 2 ЗЗДН, въз
основа на депозирана молба от Д.В.П. против Х.Й.П. по
Закона за защита от домашно
насилие, подадена чрез РУ Горна
Оряховица. В молбата се излага, че П.
живяла с ответника на съпружески начала в продължение на две години, като
съжителството приключило на 10.04.2018 г.
На 10.03.2019
г. от ответника бил извършен акт на домашно насилие, когато вечерта молителката
била посетена от него в дома където живеела. П. отказала да го допусне
в дома си, но П. натиснал вратата и влязъл. При последвалия повторен отказ за
пренощуване в жилището, П. се ядосал и
започнал да блъска както нея,
така и детето й. Заплашил я, че ще убие и двете, че ще видят само лошо и че
няма да спре никога. П. преустановил действията си, когато П. го заплашила, че ще се обади в полицията.
ОТВЕТНИКЪТ Х.Й.П.
отрече твърденията на молителката като заяви, че до последно е живял
заедно с нея в жилището й, поддържал е домакинството и се е грижил за детето й.
Заяви, че през цялото време на 10.03.2019 г. е бил в добри отношения с П.,
а вечерта след проявено лошо отношение от нейна страна са се скарали, когато единственото
извършено от него като действие е да вземе ключовете на управлявания от нея
автомобил.
Съдът, след
като взе предвид изложеното
в молбата, изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 и сл. от ГПК, приема
за установено следното:
Молителката П.
и ответникът живели на съпружески начала от края на
Вечерта на 10.03.2019 г. П. била сама с детето, когато около 21:25
часа П. я посетил в дома й. Поискал да остане да нощува при нея, но молителката
му отказала, като отказът й ядосал ответника. Той я хванал за раменете и я
разтръскал, като й казал думите: ”Толкова ли съм ти отвратителен?”. П.
започнала да пищи, а П. няколко пъти я блъснал в стената. Свидетел на случилото
се станало детето на П., което силно се
уплашило за майка си, започнало да пищи и да се опитва да я издърпа от П.. Тъй
като ответникът бил разгневен не обърнал внимание на детето и неговото
състояние, като в момента, когато блъскал
в стената П. повлякъл и блъснал неволно детето. П. взел ключовете за автомобила, който П. управлявала и след
като последната казала, че ще се обади в полицията заради случилото се, П.
напуснал жилището й.
От тогава до
момента на приключване на устните
състезания страните не са имали контакт
помежду си, а П. не е притеснявал по какъвто и да било начин П..***19
г., когато подала молба с искане за
предоставяне на защита по ЗЗДН. Молителката попълнила
декларация по чл. 9 ал. 3 , която не отговаря на
изискването за съдържание. В декларацията липсва описан акт на домашно насилие,
който се твърди, че е извършен на 10.03.2019 г. от П.(л.9) Съставен е Протокол
за полицейско предупреждение на П. на
същата дата(л.12)
Молбата, депозирана
от Д.В.П. е
допустима, тъй като е подадена в срока, визиран в чл. 10 ал.1 ЗЗДН спрямо лице,
с което същата е имала фактическо
съпружеско съжителство. Т. е. тя попада в хипотезата на чл.3 т. 2 от .
По същество
се явява основателна поради следните съображения:
Съобразно чл.
2 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване
на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които
се намират или са били
в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават
едно жилище.
В настоящия
случай видно от депозираната молба и събраните по делото гласни доказателства – обясненията на молителката и ответника, показанията на св. П.,
Л., Бонева, на 10.03.2019 г. е извършен акт на физическо
насилие спрямо П. от П., изразяващ се в блъскането
й в стена, в резултат на което молителката се е ударила в намиращия се близост
шкаф. П. се е държал агресивно към П., следствие на отказа й да го приеме и да
нощува в дома й, в резултат на което е извършил насилническите действия спрямо
нея, които са приключили с вземане на
ключ за автомобил от джоба на облечена от молителката дреха и напускане
на жилището й. Следствие на случилото се
св. П. – дъщеря на молителката се е изплашила изключително много
за здравето на майка си, които чувства са останали дори и към момента на изслушването й в съдебно
заседание. Видно от показанията на св.
Бонева – психолог в отдел „Закрила на детето” в Д”СП”
гр. Горна Оряховица детето е споделило с нея, че е уплашено от случилото се,
което се опитва да забрави, но не може.
За преживяванията на детето и
страха от случилото се съдът се убеди непосредствено при неговото
изслушване като свидетел по настоящото
дело.
Съдът отчита въз основа на събраните по делото
доказателства, че проявеното домашно насилие от ответника е в лека форма,
предвид отсъствието на причинени телесни увреждания на молителката от една
страна. От друга - в настоящото
производство не се ангажираха доказателства за други прояви на извършено
домашно насилие от П. спрямо П..
Настоящият акт на домашно насилие
е извършен в период, когато П. е полагал грижи да детето на П. и за
домакинството й, в която връзка отказът и грубото й отношение към него са го
обидили и наранили, което е провокирало и действията му спрямо нея.
На основание
изложеното, депозираната молба от Д.В.П. беше уважена от
съда.
На ответника
беше наложена глоба в размер от 200.00 лв., като Х.Й.П. беше осъден да заплати в полза на ГОРС и сумата
от 25.00 лв. – държавна такса за образуване на настоящото дело, както и 5.00 лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист. Размерът на
глобата по чл.5 ал.4 от беше съобразен с
тежестта на извършеното домашно насилие от една страна и от друга с поведението
на ответника след образуване на настоящото дело. Не се установи в хода на
настоящото производство реализирано противоправно поведение от страна на П. спрямо П.. Такова не се
твърди и от молителката.
Съдът счете, че наложената
мярка по чл. 5 ал. 1 т. 1 е достатъчна и ще
окаже нужния ефект за в бъдеще по отношение на ответника към Д.П..
С така наложената мярка настоящата инстанция
счете, че ще се преустановят проявите на физическо насилие над пострадалата. От
друга страна тежестта й е адекватна на извършеното домашно насилие от страна на
П. и ще му въздейства предупредително и възпиращо, под страх и от понасяне на
евентуална наказателна отговорност при нарушаване на заповедта за защита.
Водим от изложените съображения, съдът постанови акта си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: