№ 1593
гр. Варна, 21.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500734 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. чл. 66 от ГПК, образувано по
депозирана частна жалба вх.№ 261228/31.01.2022 г. от И.И.Т., ЕГН
**********, с местожителство в ***** , против протоколно определение от
21.01.2022 г., постановено по гр.д. № 1676/2021 г. по описа на ВРС, 53-ти
състав, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата й
за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба срещу
постановеното по делото Решение № 262549/30.09.2021 г.
В жалбата се излага, че определението е неправилно и постановено при
грешка в тълкуване волята на страната, изразена в молба вх.№ 301990/
12.11.2021 г. за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба срещу
постановеното по делото решение, която е подадена по пощата на 10.11.2021
г. в последния ден на срока за обжалването му. Жалбоподателката твърди, че
са били налице особени непредвидени обстоятелства, поради което не е могла
да подаде в законоустановения срок въззивна жалба срещу решението, а
именно смъртта на съпруга й, настъпила на 09.11.2021 г., поради което с
подадената молба, макар и неточно формулирано, е отправила по същество
искане за продължаване на срока за подаване на въззивна жалба. Моли за
отмяна на определението и възстановяване срока за обжалване.
В едноседмичния срок е подаден писмен отговор на жалбата от
Гаранционен Фонд, *****, с който се изразява становище за основателност на
жалбата, съответно за наличие на предпоставките за продължаване или
възстановяване на срока на молителката за подаване на въззивна жалба срещу
постановеното по гр.д. № 1676/2021 г. по описа на ВРС, 53-ти състав,
решение.
Постъпилата частна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл. 275, ал. 2 от ГПК – подадена е в срок от надлежна страна, срещу акт
подлежащ на обжалване. Дължимата държавната такса е заплатена.
1
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира
частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно чл. 64, ал. 2 от ГПК страната, която е пропуснала установения
от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото
възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В съдебната
практика най-общо се приема, че „особени непредвидени обстоятелства“ са
налице в случаите, при които страната или нейният процесуален
представител бъдат възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи
от тях причини - болест, злополука, природно бедствие - да извършат
съответното процесуално действие.
В случая, молбата за възстановяване на срока за въззивно обжалване е
подадена в последния ден преди изтичането му, тоест подадена е преди
пропускането му. Препис от първоинстанционното решение с указания за
обжалването му е връчен лично на жалбоподателката на 27.10.2021 г., от
който момент е започнал да тече и двуседмичният срок за въззивно
обжалване. Молбата за възстановяване на срока е подадена по пощата на
10.11.2021 г., т.е. в срока за въззивно обжалване, при съблюдаване правилото
на чл. 62, ал. 2 от ГПК.
Съгласно правилото на чл. 64, ал.3 от ГПК молбата за възстановяване
на срока се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му,
като не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на
срока за извършването на пропуснатото действие. В проведеното по реда на
чл. 66 от ГПК открито съдебно заседание на 21.01.2022 г., както и в
обстоятелствената част на настоящата частна жалба страната е изложила
аргументи в насока, наличие на особени непредвидени обстоятелства
(смъртта на съпруга й), които са я възпрепятствали да подаде редовна
въззивна жалба в срока за това процесуално действие. Поради това се
претендира наличието на основание за продължаване на срока за въззивно
обжалване с още две седмици, считано от датата на откритото съдебно
заседание, което неправилно й е отказано.
Настоящият състав, като съобразява изричната забрана за
продължаване на сроковете за обжалване, въведена с разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ГПК, намира, че подобно искане (за продължаване на срока)
недопустимо. Последното, както и изричното предписание на чл. 64, ал. 3 от
ГПК дават основание на първоинстанционният съд да се произнесе в рамките
на сезирането с молбата за възстановяване на срока, /уточнена след дадени
указания/. Съдът е оставил същата без уважение, предвид липсата на
основната предпоставка за това, а именно пропускането на срока за
обжалване, доколкото същата е подадена в последния ден преди изтичането
му.
Целеният от страната правен ефект за продължаване на срока за
въззивно обжалване е недопустим, съгласно чл. 63, ал.3 от ГПК, но страната е
могла успешно и своевременно да реализира правата си, като депозира дори
2
обща като съдържание(бланкетна) въззивна жалба, вместо подадената молба
за възстановяване (по същество за продължаване) на срок, което в случая не е
сторено.
Извън гореизложеното, доколко съобразно разпоредбата на чл. 65, ал. 2
от ГПК страната е длъжна да подаде и въззивната си жалба, ведно с молбата
за възстановяване на срока (което също не е сторено), дори молбата да беше
допустима поради подаване след пропуснатия срок, тя не би следвало да се
уважи, поради липсата на горепосочената в закона предпоставка. Т.е. за да
охрани правата си страната е следвало да подаде въззивна жалба със или без
искане за възстановяване на срока, което не е сторено.
Предвид горните изводи обжалваното определение е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 21.01.2022 г.,
постановено по гр.д. № 1676/2021 г. по описа на ВРС, 53-ти състав, с което е
оставена без уважение молбата на И.И.Т., ЕГН **********, с местожителство
в *****, за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба срещу
постановеното по делото Решение № 262549/ 30.09.2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по арг. от чл. 274, ал. 4
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3