№ 315
гр. **** 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **** ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИН И.
при участието на секретаря СИМОНА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН И. Гражданско дело №
20251630100459 по описа за 2025 година
Разглеждат се обективно съединени искове положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.
415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл. 9 от
ЗПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ,,******‘‘ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр*****‘‘ № 25 е предявил против ответника П. И. П., ЕГН
********** с адрес: гр.**** ул.,,****‘‘ бл.5, вх.1, ет.3, ап.12 обективно
кумулативно съединени установителни искове, за признаване за установено
че съществуват следните вземания на дружеството-ищец към ответника,
дължими по Договор за потребителски кредит № 2748004/27.03.2023 г.,
както следва:
-**** лв.-представляваща платена главница на ,,******‘ЕАД за периода
от 20.07.2023 г. до 09.04.2024 г.;
-****** лв.-договорна възнаградителна лихва, дължима за периода
от 20.07.2023 г. до 09.04.2024 г.‘
-***** лв. обезщетение за забава, начислено за периода от 21.07.2023 г.
до 28.10.2024 г. вкл.
Претендира деловодни разноски.
Към исковата молба са приложени от ищеца писмени
доказателства, както и се правят искания за назначаване на съдебно-
счетоводна и съдебно-
техническа експертизи, които да се допуснат под условие, че ответникът
1
оспори исковете- такова оспорване от ответната страна не бе направено,
поради което съдът намира, че с оглед процесуална икономия не следва да се
допускат двете експертизи, като делото е изяснено и без тяхното допускане.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в
законния едномесечен срок отв.П. е подал писмен отговор, към който
прилага медицинска документация-ТЕЛК решения и Епикриза, видно от
които страда от психическо заболяване- ,,параноидна шизофрения‘‘ с 80%
ТНР. По същество не оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, намира за
установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение при
признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в
мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С оглед представените по
делото писмени доказателства, съдът намира, че направеното признание на
исковете от ответника се подкрепя от приложените по делото доказателства.
Съдът намира, че ответника има право да се разпорежда с признатото право,
както и че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, с
оглед разпоредбата на чл. 237, ал.3 от ГПК.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените
искове за изцяло основателни, поради което следва да се уважат в пълен
размер. Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, дружеството-ищец
има право да му бъдат заплатени направените деловодни разноски, съгласно
приложен списък по чл. 80 от ГПК, сторени както в настоящото исково, така и
в предхождащото го заповедно производство.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 ГПК, във вр. с чл.237
от ГПК, във вр. чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.
79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват вземания на
,,******‘‘ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:
гр*****‘‘ № 25 към П. И. П., ЕГН ********** с адрес: гр.**** ул.,,****‘‘
бл.5, вх.1, ет.3, ап.12 дължими по Договор за потребителски кредит №
2
2748004/27.03.2023 г., както следва:
-**** лв.-представляваща платена главница на ,,******‘ЕАД за периода
от 20.07.2023 г. до 09.04.2024 г.;
-****** лв.-договорна възнаградителна лихва, дължима за периода
от 20.07.2023 г. до 09.04.2024 г.‘
-***** лв. обезщетение за забава, начислено за периода от 21.07.2023 г.
до 28.10.2024 г. вкл.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК П. И. П., ЕГН **********
с адрес: гр.**** ул.,,****‘‘ бл.5, вх.1, ет.3, ап.12 ДА ЗАПЛАТИ на
,,******‘‘ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:
гр*****‘‘ № 25 сумата от общо****** лв.- деловодни разноски по ч.гр.д.№
2747/2024 г. по описа на РС-**** както и общо **** лв.- деловодни разноски
по гр.д.№ 459/2025 г.по описа на РС-Монтана- за внесени държавни такси и
юрисконсултски възнаграждения.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
3