Определение по дело №2494/2020 на Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ  № 260126                                                                                                     

гр.Пловдив,14.01.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари,през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева  

                                      ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова

                                                          Светлана Станева

 

като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д.№ 2494/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Постъпила е частна жалба от А.А.В.,ЕГН-********** *** против решение № 2932/13.08.20г.,постановено по гр.д.№2230/19г.по описа на ПдРС,13-ти гр.с.в частта му,с която са определени разноските,направени от ищеца «Теленор България»ЕАД в хода на заповедното производство в размер на 360лв.Иска се отмяната на решението в атакуваната му част за разноските,като се намали размера на разноските,направени в заповедното производство до сумата от 150лв.по съображения,изложени в частната жалба.

Въззиваемата страна-„Теленор България“ЕАД,ЕИК-*********,със седалище гр.София чрез пълномощника си адв.В.Н. е изразила в писмен отговор становище за недопустимост на частната жалба,а разгледана по същество я намира за неоснователна.

ПдОС, след като прецени обстоятелствата, изложени в частната жалба, намира за установено следното:

Пред първоинстанционният съд се е развило производство по чл.422 от ГПК,по което е постановено решение № 2932/13.08.20г.Със същото съдът се е произнесъл по направените разноски в съответствие с ТР № 4/2014г.,по т.д.№ 4/13г.на ОСГТК на ВКС,т.е.както по отношение на разноските,направени в заповедното производство,така и по тези,направени в исковото производство.Това решение не е атакувано с въззивна жалба,а с настоящата частна жалба,но само в частта за разноските,направени в заповедното производство.

В ГПК обаче не е предвидена  правната възможност за обжалване на постановено решение само в частта му за разноските.Единственият ред,по който страната може да атакува първоинстанционното решение в частта за разноските е този,който предвижда чл.248 от ГПК,като компетентен да се произнесе е съдът,постановил решението.

От съдържанието в частната жалба може да се приеме,че същата има характер именно на молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските,още повече,че макар В. погрешно да я е наименовал „частна жалба“,все пак я е адресирал до  районния съд,постановил решението,който е компетентният да се произнесе по  нея в производство по чл.248 от ГПК със съдебен акт.Именно този съдебен акт ще подлежи на обжалване с частна жалба пред ПдОС.

Ето защо настоящата инстанция счита,че производството по настоящото дело следва да се прекрати и същото следва да се изпрати на ПдРС за произнасяне по депозираната пред него  частна жалба,която има характер на молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното от същия съд решение в частта му за разноските.

Предвид горното съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2494/20г.по описа на ПдОС,5-ти в.гр.състав.

ВРЪЩА делото на ПдРС,13-ти гр.с.за произнасяне по постъпилата пред него частна жалба вх.№264850/15.09.20г.по описа на ПдРС,подадена от А.А.В.,ЕГН-**********,която има характер на молба  по чл.248 от ГПК за изменение на решение № 2932/13.08.20г.в частта му за разноските.

Определението е окончателно.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: