№ 2240
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330206007 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ИВ. З. М. против Наказателно постановление №
21 – 1030 – 007527 от 06.08.2021 г., издадено от Началник група към ОД на
МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ с което на жалбоподателя на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 850 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок
от 3 месеца, както и са отнети общо 12 контролни точки на основание
Наредба I3-2539 от 17 декември 2012 г.
В жалбата и в допълнителна писмена молба се навеждат конкретни доводи
за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление като се
моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна със съпроводително писмо ангажира писмено
становище за неоснователност на въззивната жалба като моли същата да бъде
оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Не се претендират
разноски. Релевира се възражение за прекомерност.
1
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Процесните АУАН и НП са издадени за това, че на 07.10.2020 г., в 11,29 ч.
в гр. Пловдив на бул. „Северен“ до кръстовище с ул. „Борба“, посока от запад
към изток жалбоподателят управлява лек автомобил Мерцедес ЦЛС с рег. №
*** собственост на „ЗИМ“ ЕООД, ЕИК *********, като се движи със скорост
122 км/ч, при максимално разрешена скорост за движение в населено място
50 км/ч. От измерената скорост в полза на водача е отчетен толеранс минус
3%, поради което същият се движил с установена наказуема скорост от 118
км/ч.
Нарушението е установено с ARH CAM S1 № 11743CA /снимка №
0366883/, като заснетия материал бил показан на водача.
Така изложената в АУАН и НП фактическа обстановка по отношение на
движението на автомобила с посочената скорост се доказва от приложеното
по административната преписка статично изображение № 11743СА/0366883,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
По делото са представени Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. от 07.10.2020г. Представена е и справка за собственик на
процесния автомобил, както и декларация по чл. 188 ЗДвП, без същата да е
придружена със СУМПС на жалбоподателя.
Представеният протокол по чл. 10 съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. В
случая, в Протокола по чл. 10 също е посочено като място на извършване на
контрола бул. Северен, кръстовище с ул. „Борба“, същият съдържа всички
изискуеми от закона реквизити, поради което съдът базира фактическите си
2
изводи и въз основа на него.
По делото е представено и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, видно от което АТСС, с което е било заснето
нарушението, е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства под номер 5126 със срок на валидност 07.09.2027г. изискан е и е
представен Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г., видно от който
към датата на извършване на твърдяното нарушение АТСС е преминало
надлежна метрологична проверка и същото е отговаряло на техническите
изисквания и съответства на одобрения тип.
Съгласно представеното писмо от РДНСК изх. № П – 3663 – 00 – 798/
11.11.2021г., към датата на твърдяното административно нарушение
Разрешение за ползване /Въвеждане в експлоатация/ на обект бул. „Северен“,
както и Протокол образец 16 не са издавани.
От писмо с изх. № 21 П – 10297/ 17.11.2021 г. на Община Пловдив, се
установява, че обект - булевард „Северен“ от моста на „Адата“ до
„Карловско шосе“ е приет с акт образец 15 на 10.04.2020 г. Към момента
обекта все още не е въведен в експлоатация. Посочва се, че община Пловдив е
подала необходимите документи в „Дирекция за национален строителен
контрол“ за приемателна комисия.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗДвП, законът урежда правилата за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните
превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за
правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и
задълженията на участниците в движението и на съответните служби и
длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и
наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДвП отворен за
обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са
еднакви за всички участници в движението, а съгласно ал. 3 законът се
прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване, но
компетентността на органите за контрол по този закон не се разпростира
върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата
на видовете строежи, общинските пътища и съоръженията към тях
представляват строежи от трета категория, буква "а".
3
Съгласно чл. 178, ал. 1 от ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или
части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по
чл. 177 от ЗУТ.
При наличието на изричната законова забрана на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, за
ползване на общински път, който не е въведен в експлоатация, няма как да се
приеме за път, който е отворен за обществено ползване, доколкото ex lege е
забранено на участниците да използват пътя по предназначението му. Така
правилата на ЗДвП се явяват неприложими по отношение на такъв обект и
няма как на водачите да бъде търсена отговорност за неспазване на правилата
за движение по път, по който изначално не е следвало да бъдат допускани да
се движат.
В тази насока следва да се посочи и че дължимото поведение на
изпълнителната власт е било да ограничи достъпа на пътни превозни средства
до съответния обект – общински път, преди въвеждането му в експлоатация, а
не да допуска осъществяването на движение по съответния път, следейки за
извършвани на нарушения на правилата на ЗДвП.
На следващо място, в процесния случай не е спазен редът за
индивидуализиране на лицето, което действително е управлявало моторното
превозно средство. Този ред е изрично разписан в чл.189, ал.5 от ЗДвП, като
от собственика на МПС, за да отклони отговорността от себе си, се изисква
да представи пред административно наказващия орган: 1. писмена декларация
с данни за лицето, извършило нарушението, 2. копие на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на лицето управлявало МПС.
Действително визираната разпоредба формално касае процедурата по
издаване на електронни фишове, а в случая е издадено НП. Посочената
разпоредба, обаче, следва да намери приложение и в настоящия случай,
доколкото и при него са налице условията визирани в чл. 189 ЗДвП, а именно
нарушението и нарушителят не са непосредствено установени от контролния
орган, а са фиксирани с помощта на автоматизирано техническо средство. В
случая е издадено НП, а не ЕФ само поради величаната на превишението на
скоростта, а именно с повече от 50 км.ч. над позволеното, в която хипотеза
освен парична санкция се предвижда и наказание лишаване от
правоуправление. Напълно недопустимо е редът за установяване на
действителния нарушител да бъде различен в зависимост от величаната на
превишението на скоростта. Поради това следва да се приеме, че независимо
4
дали се касае за издаден ЕФ при превишение по-малко от 50 км.ч над
разрешената скорост или за издадено НП при превишение повече от 50 км.ч.
редът за установяване на действителния водач е този по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
В този изричен смисъл и Решение № 1545 от 02.07.2018 г. по к. адм. н. д. №
1290 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
В процесния случай съдът намира, че регистрирания собственик на МПС не
е изпълнил кумулативно изискуемите предпоставки за отклоняване на
отговорността от себе си. Наистина той е подал писмена декларация, в която
е посочил, че водач към момента на извършване на нарушението е бил
именно наказаното лице – ИВ. З. М.. Липсва обаче вторият кумулативно
изискуем елемент, а именно копие от СУМПС на посоченото лице.
Посоченото изискване за представяне на копие от СУМПС не е въведено
самоцелно от законодателя. То е гаранция, че лицето, което се посочва като
действителен нарушител знае за това обстоятелство и е съгласно да бъде
ангажирана неговата административно - наказателна отговорност вместо
отговорността на собственика. Изискването за представяне на копие от
СУМПС е гаранция също така срещу злоупотреба с права от страна на
собственика на МПС, който в противен случай с попълването единствено на
декларация би могъл да отклонява административнонаказателната
отговорност от себе си и да стане причина за ангажиране отговорността на
лице, което може да няма абсолютно нищо общо с извършеното нарушение.
От гореизложеното е видно, че при липса на представено от собственика
копие от СУМПС на ИВ. З. М., то напълно незаконосъобразно е отклонена
административно наказателната отговорност на собственика на МПС и е
ангажирана тази на едно трето за случая лице. Изложеното съставлява
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Предвид всичко гореизложено, процесното Наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена,
като по делото надлежно е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК,
пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие. Видно от
5
същия, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 400,00
лева, което и било изплатено изцяло и в брой. Ето защо, така претендираните
разноски ще бъдат присъдени в полза жалбоподателя, като възражението на
процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21 – 1030 – 007527 от 06.08.2021
г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ с което на ИВ. З. М., ЕГН ********** на основание чл. 182, ал. 1, т.
6 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 850 лв. и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца, както и са отнети
общо 12 контролни точки на основание Наредба I3-2539 от 17 декември 2012
г.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. З. М., ЕГН
********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6