№ 1213
гр. Велико Търново, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря М.А ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110100543 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „У. Б.“ АД срещу Х. С. Т. , с която се
иска да бъде прието за установено съществуването на вземания на ищеца за сумата от
444.50 лева - главница по договор за кредитна карта на физически лица № CCIR-620- 00173-
2016/4.4.2016 г., за сумата от 14.22 лева – лихва върху просрочената главница за периода от
21.10.2020 г. до 22.3.2021 г., както и за сумата от 72.00 лева – разходи за уведомяване, ведно
със законната лихва върху главницата от 23.3.2021 г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ЧГД
№ 903/2021 г. на Великотърновския районен съд.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредитна карта за физически
лица, по силата на който ответницата е усвоила сумата от 500.00 лева. Заявява, че
последната е преустановила плащанията по договора през м. март 2020 г., поради което
вземането по кредита е обявено за предсрочно изискуемо, за което обстоятелство
ответницата е уведомена ма 16.11.2020 г. Твърди, че към момента на образуване на
заповедното производство задълженията по кредита за претендираните понастоящем суми.
Особеният представител на ответницата оспорва претенциите, като заявява, че в тежест
на ищеца е да установи тяхната основателност.
В проведените открити заседание ищецът не изпраща представител, като с писмени
молби поддържа исковете и моли за тяхното уважаване.
Особеният представител на ответницата поддържа подадения отговор и счита, че
делото следва да се реши съобразно събраните доказателства, включително съобразно
1
заключението на вещото лице.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа страна:
От представените писмени доказателства се установява, че на 4.4.2016 г. между „У. Б.”
АД и Х. С. Т. е сключен договор № CCIR-620-00173-2016 за Кредитна карта за физически
лица (л. 4-7), съгласно който на ответницата - кредитополучател и оправомощен държател на
кредитна карта, се дава право да усвоява кредитен лимит до сумата от 500.00 лева, като
същата се задължава да възстановява ползваните от нея суми или поне минимална
погасителна вноска (МПВ) в размер на 15.00 лева. Договорът е сключен за срок от 2 години
при лихва от 1 % на месец и период на погасяване (ПП) от 1-во до 15-то число на месеца,
следващ този на усвояването на сумите. Съгласно чл. 6.1 от договора, банката има право
едностранно, еднократно и автоматично да продължи правото на ползване и възобновяване
на кредитния лимит (КЛ) за следващ 2-годишен период при запазване на останалите условия
в случай, че кредитополучателят изрично не е поискал прекратяването му с изтичане срока
на действие и е изправна страна по договора. Според чл. 7.1.1 от договора, когато до и/или
на датата на издължаване кредитополучателят е погасил в пълен размер ползваната част от
КЛ пред предходния период на клиентски плащания (ПКП), същият заплаща лихва за
усвоената сума единствено за транзакции, представляващи теглене на пари в брой, като
дължимите лихви се капитализират (т.е. със същите се намалява размера на свободния
лимит) на последния ден на месеца, следващ текущия ПКП, но върху капитализираните
лихви не се дължи лихва за усвоената сума. Когато до и/или на датата на издължаване
кредитополучателят не е погасил в пълен размер ползваната част от КЛ през предходния
ПКП, той дължи лихва за целия дълг, формиран от теглене на пари в брой, считано от
съответната транзакция до окончателното погасяване (7.2.1); лихва върху целия дълг,
формиран от безкасови плащания през предходния ПКП до датата на частичното погасяване
и лихва върху непогасената част от датата на частичното погасяване до последния ден на
текущия ПКП. Така начислените лихви се добавят към общия дълг и са дължими през
следващия период на погасяване, като върху тях не се начислява лихва (7.2.2). За начислени
такси, които се отнасят като редовен дълг, не се начисляват лихви, като в случай на
невнесена МПВ/МДС таксите се добавят към общото задължение, върху което се дължат
лихви по т. 2.1. Съгласно чл. 8.12, ако кредитополучателят е допуснал необслужване на
дълга 61 дни, включително и след изтичане на срока на неговото предизвестие за
прекратяване, и независимо от поканите на Банката не е осигурил средства за покриване на
дължимите суми, на 62-ия ден задължението по договора става предсрочно изискуемо.
Дългът по ползвания КЛ, в т.ч. и надвишен лимит, ведно с лихвите и другите разноски,
стават по преценка на Банката изцяло или частично предсрочно изискуеми в случай, че
кредитополучателят е нарушил което и да е от условията по Общите условия и/или по
договора (чл. 10.1.1.) или в случай, че договорът бъде прекратен (чл. 10.1.2.).
Установява се също, че на 4.4.2016 г. между „У. Б.” АД и Х. С. Т. е сключен договор №
2
CCIR-620-00173-2016 за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови
кредитни карти като електронни платежни инструменти, съгласно който Банката открива на
името и за сметка на картодържателя картова сметка и му издава една основна карта с
персонален идентификационен номер (ПИН). Договорът е сключен за срок до 31.3.2020 г.
при годишна такса в размер от 15.00 лева след първата година от действието му.
Съгласно заключението по изготвената счетоводна експертиза, по договора за кредитна
карта са отчетени задължения на кредитополучателя на обща стойност 1 714.60 лева, като за
периода от 4.4.2016 г. до 30.9.2020 г. последният е внесъл 1 251.81 лева за погасяване на
тези задължения, а впоследствие – на 18.12.2020 г. са внесени още 30.00 лева. Отразено е, че
кредитополучателят е изпълнявал задълженията си чрез ежемесечно внасяне на
МПВ/минимална дължима сума (МДС) до 23.6.2020 г., като с внесените на тази дата 40.00
лева е платена МДС, дължима в периода 1.6.2020 г. - 15.6.2020 г. (с просрочие от 8 дни).
Сочи се, че към 21.10.2020 г. кредитополучателят не е изпълнил задължението си за внасяне
на четири МДС – МДС в размер на 15.00 лева, която е следвало да се плати в периода
1.7.2020 г. - 15.7.2020 г.; МДС в размер на 15.21 лева, която е следвало да се плати в периода
1.8.2020 г. - 15.8.2020 г., МДС в размер на 15.30 лева, която е следвало да се плати в периода
1.9.2020 г. - 15.9.2020 г. и МДС в размер на 15.40 лева, която е следвало да се плати в
периода 1.10.2020 г. - 15.10.2020 г. Заключено е, че към 16.11.2020 г. неплатените
задължения по кредита са в общ размер на 466.64 лева, в това число главница в общ размер
от 444.57 лева и лихви в размер от 18.22 лева. Впоследствие от Банката са начислени лихви
върху усвоения и непогасен КЛ (с ГЛП от 12 %), които за периода от 21.10.2020 г. до
16.11.2020 г. са в общ размер на 3.85 лева, а с постъпилата на 18.12.2020 г. сума от 30.00
лева са покрити 0.07 лева от главницата и 60.99 лева от лихвите. Предвид посоченото
погасяване, към 23.3.2021 г. (датата на подаване на заявлението) неплатените задължение са
в общ размер от 458.72 лева, в т.ч. главница от 445.50 лева и лихви от 14.44 лева. Отразено
е, че след подаване на заявлението за погасяване на задължението са постъпили още 80.00
лева, в това число – на 21.9.2021 г. са отчетени 50.00 лева, с които са погасени 22.47 лева от
законната лихва, 14.07 лева от договорната лихва върху просрочената главница и 13.46 лева
от самата главница; и на 12.10.2021 г. са отчетени 30.00 лева, с които са погасени 2.52 лева
от законната лихва и 27.48 лева от главницата. Сочи се, че в резултат от така извършените
плащания към датата на изготвяне на заключението задълженията по кредита са в общ
размер от 444.14 лева, в това число 403.56 лева главница и 40.58 лева законна лихва.
Отразено е, че незаплатена е и сумата от 72.00 лева – начислени разноски за уведомяване.
С оглед допуснатата забава в погасяване на задълженията по договора, до
кредитиполучателя е изпратена покана за доброволно изпълнение (ПДИ), съгласно която
предоставеният кредит е обявен за предсрочно изискуем считано от 21.10.2020 г. В ПДИ е
посочено, че към 4.11.2020 г. дългът възлиза на 468.12 лева, от които 444.57 лева – главница
и 23.55 лева – лихви, като е даден 14-дневен срок за доброволно плащане. Поканата е
връчена на 16.11.2020 г., което е удостоверено с подписа на ответницата.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна
3
страна:
Предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като за тяхната основателност следваше да се установи наличието на
валидното правоотношение по договор за кредит под формата на кредитна карта, по което
ищецът е изпълнил поетите задължения съобразно уговореното; размера на вземанията и
тяхната изискуемост; изпадането на ответника в забава и размера на претендираната
мораторна лихва.
Въз основа на представените писмени доказателства съдът приема за установено
съществуването на валидно правоотношение по договор за кредитна карта за физически
лица, съгласно който на ответницата е отпуснат револвиращ кредит с лимит от 500.00 лева.
От заключението по допуснатата счетоводна експертиза става ясно, че в периода от 4.4.2017
г. до 30.9.2020 г. чрез картата са извършени тегления от ATM и плащания чрез ПОС-
терминал в общ размер от 1 511.66 лева, начислени са такси в общ размер от 70.82 лева и
лихви в общ размер от 132.12 лева. Получаването на използваните суми е породило за
ответницата задължение за тяхното връщане, както и на уговорените такси и лихви. Според
заключението по счетоводната експертиза, към 16.11.2020 г. – датата на обявяване на
предсрочната изискуемост, неплатените задължения по кредита са в общ размер на 466.64
лева, в това число главница в общ размер от 444.57 лева и лихви в размер от 18.22 лева. С
допълнително внесената на 18.12.2020 г. сума от 30.00 лева са погасени 0.07 лева от
главницата, която към датата на подаване за заявлението е в размер от 444.50 лева. След
подаване на заявлението са постъпили още 80.00 лева, с които са погасени още 40.94 лева от
главницата, 24.99 лева от начислената законна лихва и 14.07 лева от договорната лихва
върху просрочената главница. В резултат на горното, към датата на приключване на устните
състезания задълженията по кредита са в общ размер от 444.14 лева, в това число 403.56
лева главница и 40.58 лева законна лихва.
Претенцията за установяване дължимостта на сумата от 72.00 лева – разноски за
уведомяване също се явява основателна, доколкото по делото са ангажирани доказателства
за реалното извършване на такива разноски - фактура № **********/9.11.2020 г., издадена
във връзка с рамков договор за събиране на вземания от 9.11.2020 г., приложение към
същата, от което е видно, че на адвокатско дружество „Д., Максимова, Русева-Савова“ е
заплатена сумата от 72.00 лева за уведомяване на ищцата, както и покана за доброволно
изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, изготвена от адв. В. Д..
С оглед гореизложеното, искът за главница се явява основателен за сумата от 403.56
лева, като за разликата до пълния предявен размер от 444.50 лева същият следва да бъде
отхвърлен поради погасяването на задължението в хода на процеса, по която причина следва
да се отхвърли и искът за лихва върху просрочената главница. Законната лихва не следва да
се присъжда чрез установяване дължимостта на натрупаната до момента сума (40.58 лева
към момента на изготвяне на заключението по счетоводната експертиза), тъй като тази сума
не е окончателна, поради което същата следва да се изчисли при събиране на вземането.
Искът за извършени разходи за уведомяване на ответницата следва да бъде уважен в пълния
4
предявен размер от 72.00 лева.
По разноските:
Предвид изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 935.00 лева
– разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и за особен представител и адвокатско
възнаграждение.
В полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 85.00 лева – разноски по
заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. С. Т., ЕГН ********** дължи на „У. Б.“ АД, ЕИК
********* сумата от 403.56 лева - главница по договор № CCIR-620-00173-2016 за Кредитна
карта за физически лица от 4.4.2016 г., както сумата от 72.00 лева - разходи за уведомяване,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 23.3.2021г. до окончателното
изплащане на задълженията, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
903/2021 г. на Районен съд – Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на главницата за разликата над 403.56
лева до пълния предявен размер от 444.50 лева, както и иска за установяване дължимостта
на лихвата върху просрочената главница в целия предявен размер от 14.22 лева, поради
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Х. С. Т., ЕГН ********** да заплати на „У. Б.“ АД, ЕИК ********* сумата
от 935.00 лева - разноски в исковото производство, както и сумата от 85.00 лева - разноските
в производството по ЧГД № 2460/2020 г. на Районен съд – Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5