РЕШЕНИЕ
№ 16491
гр. С., 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110134871 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от "ТС" ЕАД срещу Е. С. С., с която са
предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от ответника
топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че ответникът бил потребител на топлинна енергия
за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ, поради което за него били
приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. В изпълнение на
така установеното за това задължение, между страните по делото бил сключен договор
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди № 41116/******. За процесния
период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от "ТС" ЕАД на потребители в гр. С., одобрени с решение на КЕВР от 2007 г.
Въз основа на сключения договор за продажба, ответникът ползвал доставената от
ищеца топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. "МР" № ** –
**, вх. *, магазин № *, абонатен № ******, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г.,
но не заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим
на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с "ТС" ЕООД. През отоплителния сезон
ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени
изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот
били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
1
инсталирани на отоплителните тела в него. За заплащането на вземанията си ищцовото
дружество изпратило покана до ответника с изх. № П-3336/08.03.2024 г., но до датата
на подаване на исковата молба същият не изплатил дължимите суми. Ето защо ищецът
моли съдът да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Е. С. С. за
отговор по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на страната е назначен особен
представител. С подадения от него отговор исковите претенции се оспорват в цялост
като неоснователни. Излагат се твърдения за нередовност на исковата молба. Оспорва
се наличието на сключен между страните договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, както и на задължения, дължими от ответника в претендираните от
ищеца размери. С отговора се поддържа, че ищцовото дружество не било доставяло до
процесния имот топлинна енергия в посоченото количество и качество, както и че
ответникът не бил потребявал същата. Твърди се невярно отчитане на уредите за
търговско измерване на потребената топлинна енергия, както и липса на надлежен
предварителен контрол и последващи проверки на същите. Оспорва се наличието на
валидни договорни правоотношения между ищеца и дружеството, извършващо
дяловото разпределение в процесната етажна собственост, съответно – между него и
етажната собственост, както и действителното извършване на главен отчет. В
условията на евентуалност е релевирано и възражение за изтекла погасителна давност.
Отправено е искане за отхвърляне в цялост на предявените искове като
неоснователни. Като трето лице-помагач в производството на страната на ищеца
е конституирано "ТС" ЕООД. Дружеството изразява становище за основателност на
предявените искове, като поддържа, че дяловото разпределение в процесния
топлоснабден имот през исковия период е извършвано в съответствие с действащата
нормативна уредба.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на ответника Е. С. С. да заплати на "ТС" ЕАД вземания за потребена в
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. "МР" № ** – **, вх. *, магазин № *,
абонатен № ******, въз основа на сключен между страните договор за продажба на
топлинна енергия, както следва: 1/ сумата от 1796,48 лева, представляваща стойността
на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2020 г. до м. април 2023 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на дължимата сума; 2/ сумата от 388,56 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 31.05.2021 г. до
09.05.2024 г.
За уважаването на иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ следва ищцовата страна да установи при условията на пълно и главно
доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: 1/
наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответника за
доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период; 2/ качеството
2
на ответника на потребител на топлинна енергия през процесния период, а именно че
същият е бил собственик на имота и е поел облигационното задължение да заплаща
потребената в него топлинна енергия; 3/ количеството на реално доставената в имота
топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираните вземания; 4/ наличието
на валидно възникнали договорни отношения между него и третото лице-помагач,
както и между последното и процесната етажната собственост; 5/ настъпването на
изискуемостта на предявените вземания; 6/ обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на погасителната давност за процесните вземания.
Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, приложим за исковия период, „небитов
клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
клиента на топлинна енергия за небитови нужди - по аргумент от нормата на чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Между страните по
делото не е спорно, че процесният имот е предназначен за задоволяване на небитови
нужди, доколкото представлява магазин. С оглед на това топлоснабдяването на имота
следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ – въз основа на писмен
договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиента
на топлинна енергия за небитови нужди. В случаите, в които страна е клиент на
топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на топлинна
енергия се счита за сключен при публично оповестените Общи условия с
конклудентни действия – по аргумент от разпоредбата на чл. 150 ЗЕ
(правоотношението възниква по силата на закона с придобиване на правото на
собственост или на вещното право на ползване на имота). Когато обаче топлинна
енергия се продава на клиент за небитови нужди, законът предвижда това да се
осъществява въз основа на писмени договори при Общи условия. Регламентираната в
чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ специална форма за сключване на договора за продажба на
топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови
нужди води до извода, че тя е форма за действителност на сделката.
Към исковата молба са приложени заявление от 19.08.2015 г., подадено от
ответника Е. С., чрез пълномощника му Т.С.Ш., за сключване на договор за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди в процесния имот /л. 14/ и сключен между
страните Договор № *****/****** от 03.01.2019 г. с предмет продажба на топлинна
енергия за стопански нужди в процесния имот и срок от пет години, считано от
01.01.2019 г. /л. 16/. Оригиналът на договора бе представен от ищеца в открито
съдебно заседание на 13.05.2025 г., като съдът установи идентичност между
представения в оригинал документ и преписа от същия, приложен към исковата молба.
Представено е и нотариално заверено пълномощно от 16.03.2015 г. /л. 22/, по силата на
което Е. С. е упълномощил Т.С.Ш. да управлява и стопанисва собствените му
недвижими имоти, включително процесния такъв /вж. писмо от ГИС – С. на л. 147/.
Въз основа на така представените доказателства, съдът намира за безспорно
установено по делото, че през исковия период /м. май 2020 г. – м. април 2023 г./ между
ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди в находящия се в гр. С., ул. "МР"
№ ** – **, вх. *, магазин № * с абонатен № ******. Изрично следва да се посочи, че с
отговора на исковата молба е оспорена истинността на процесния договор за
3
продажба, но въпреки разпределената с определението по чл. 140 ГПК
доказателствена тежест съобразно чл. 193, ал. 3 ГПК ответникът не е ангажирал
доказателства за установяване неистинността на документа, поради което същият
следва да се бъде ценен като годно писмено доказателство по делото.
Наличието на валидно сключен между страните продажбен договор, действащ
през исковия период, обосновава наличието на задължение за ответника да заплаща
цената на потребената в процесния имот топлинна енергия. Обстоятелството дали
ответникът или трето за спора лице реално е ползвало имота в случая е ирелевантно,
поради поетото от Е. С. облигационно задължение да заплаща цената на потребената в
имота енергия.
От представените по делото Нотариален акт за учредяване право на строеж
срещу задължение за строителство № 161, том III, дело №1411/96 от 02.02.1996 г. /л.
131 и сл./ и Нотариален акт за продажба на право на строеж върху недвижими имоти
№ 49, том LXI, дело № 12122/96 от 13.06.1996 г. се установява, че ответникът е
придобил правото на строеж върху процесния имот, трансформирало се след
завършването на строежа в право на собственост върху изграденото. Във връзка с
оспорването на представените от ищеца нотариални актове по чл. 183 ГПК и
непредставянето им в оригинал, съдът намира, че същите не следва да бъдат
изключени от доказателствения материал, поради характера на самите документи, от
чието естество следва, че оригинал от тях би могъл да се намира в държане на
страните по обективирана в акта сделка, но не и на трето лице, намиращо се в
облигационно правоотношение с някоя от страните, каквото именно се явява
ищцовото дружество. Следователно, от така представените нотариални актове,
съобразени във връзка с изричното извънсъдебно признание на ответника, че е
собственик на процесния имот /вж. нотариално заверено пълномощно от 16.03.2015 г./,
се установява, че Е. С. е собственик на находящия се в гр. С., ул. "МР" № ** – **, вх.
*, магазин № *, доколкото по делото няма данни за извършени от него разпоредителни
действия с правото на собственост върху имота.
Обстоятелството, че правото на строеж, предмет на нотариалните актове, е
реализирано, съответно – че сградата, в която се намира процесният имот, е изградена,
се установява по категоричен начин от представените по делото Разрешение за
ползване № 2343/04.08.1998 г. /л. 25 и л. 142 и сл./ и писмо от ГИС – С. от 05.06.2025 г.
/л. 147/
От изложеното следва, че за ответника като страна по сключен с ищеца договор
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди е възникнало валидно
облигационно задължение за заплащане цената на потребената в процесния имот
топлинна енергия.
Установено е в производството, че са възникнали облигационни отношения
между етажните собственици от процесната сграда и "ТС" ЕООД с предмет
извършване на дялово разпределение, поетите по които задължения са били
изпълнявани, доколкото потребителите на топлинна енергия от етажната собственост
са допускали представителите на третото лице-помагач да отчитат уредите за
индивидуално измерване, а въз основа на тези отчети последното е извършвало
дяловото разпределение на топлинната енергия. По този начин страните са потвърдили
обвързаността си с дружеството за топлинно счетоводство. На следващо място,
4
съгласно чл. 139б ЗЕ (в редакцията след изменението с ДВ, бр. 74/2006 г.)
потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни да изберат лице, регистрирано
по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата „дялово разпределение“, за
резултатите от който избор трябва да уведомят писмено топлопреносното предприятие
или доставчика на топлинна енергия. В случая не се твърди към процесния период
общото събрание на етажната собственост да е избрало друго, различно от посоченото
в коментирания договор лице, което да извършва дяловото разпределение, нито
ищецът да е бил уведомен писмено за новия избор, като изрично следва да се посочи,
че от представените по делото документи се установява наличието на правоприемство
между избраното от етажните собственици лице "ВЕС" ЕООД и третото лице-помагач
"ТС" ЕООД /вж. л. 26 – 40/. Предвид изложеното, се налага изводът, че за исковия
период третото лице-помагач в производството е извършвало въз основа на валидно
съществуващо свое договорно задължение дяловото разпределение и отчитането на
потребената в гр. С., ул. "МР" № ** – **, вх.*, топлинна енергия.
Обстоятелството, че през исковия период до процесния имот е доставяна
топлинна енергия, нейният обем и стойност, както и размерът на начислените от
ответното дружество задължения за периода се установяват от изслушаната по делото
съдебно-счетоводна и техническа експертизи, които съдът кредитира в цялост като
пълни, обосновани и компетентно изготвени, съобразно правилото на чл. 202 ГПК.
Съгласно съдебно-техническата експертиза, третото лице-помагач ежемесечно е
отчитало общия топломер в сградата, в която се намира процесният имот, като уредът
е преминал изискуемия метрологичен контрол, а технологични разходи са отчислявани
за сметка на дружеството. Експертът сочи, че извършваните измервания в абонатната
станция, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяването на
потребената топлинна енергия през исковия период е съответното на действащата
Наредба за топлоснабдяване и на цените за топлинна енергия в рамките на периода.
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза, общо незаплатените суми за главница за
потребена топлинна енергия по фактури за процесния период, след извършване на
дяловото разпределение и осчетоводяване на изравнителните сметки, са в размер на
1766,02 лева, а за дялово разпределение – 30,46 лева, или общо 1796,48 лева.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че ответникът следва да заплати така
начислените задължения за потребена топлинна енергия, предвид качеството си на
страна по процесния договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
С отговора на исковата молба като основание за недължимост на процесните
задължения е релевирано възражение за изтекла спрямо тях погасителна давност.
Съгласно чл. 111, б. „в“, вр. чл. 114, ал. 1 ЗЗД, вземанията за периодични
плащания се погасяват по давност с изтичането на тригодишен срок от настъпването
на тяхната изискуемост. В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по
5
тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Предвид така дадените от върховната съдебна инстанция тълкувателни разяснения,
следва да се приеме, че вземанията за топлинна енергия представляват именно
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, съответно – се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок.
В случая след съобразяване датата на подаване на исковата молба /12.06.2024 г./
и установения в приложимите общи условия /чл. 40, ал. 1/ срок за заплащане на
месечно фактурираната сума, съдът намира, че погасени по давност са задълженията,
начислени за цена на потребена топлинна енергия в периода от м. май 2020 г. до м.
април 2021 г., включително, възлизащи на сумата от 95,46 лева, съгласно заключението
на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Не са погасени по давност, обаче, задълженията, начислени за периода от м. май
2021 г. до м. април 2023 г. включително, тъй като същите остават извън обхвата на
тригодишната погасителна давност, считано от датата на подаване на исковата молба
по делото. Поради тази причина, с оглед установеното в хода на производството
качество на ответника като потребител на доставената в процесния имот топлинна
енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., същият дължи заплащането на
сумата от 1701,02 лева, представляваща цена на потребена в собствения му имот
топлинна енергия.
Частично основателен е и предявеният иск за заплащане на лихва за забава
върху процесната главница. Съгласно чл. 49, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД от приложимите общи
условия на ищцовото дружество, при забава в плащането на фактурирани суми за
топлинна енергия купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата – от първия работен ден след изтичането на срока за плащане, т. е. в
първия работен ден след изтичането на 20-то число на месеца, следващ месеца на
доставката. С оглед наличието на процесния договор за продажба на топлинна
енергия, се налага извода, че в случая е налице договорно задължение за заплащане на
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на главното задължение на купувача за
заплащане фактурираната цена на потребената от него топлинна енергия.
Следователно, установено е в хода на производството наличието на вземане в тежест
на ответника за заплащане на мораторна лихва върху незаплатената от него в срок
главница. Макар периода, за който се претендира лихвата, да не попада в обхвата на
погасителната давност, част от вземанията за лихва също са погасени, предвид
6
правилото на чл. 119 ЗЗД, съобразно което с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да
не е изтекла. Поради това, предявената акцесорна претенция за лихва се явява
неоснователна за сумата от 21,37 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК,
поради погасяване по давност, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер
от 388,56 лева, т. е. за сумата от 367,19 лева искът следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, но не се
установява ответникът да е сторил такива в хода на производството. В полза на ищеца,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съразмерно с отхвърлената част от иска, следва да се
присъдят разноски в общ размер от 1251,18 лева за държавна такса, депозити за
възнаграждение на вещи лица и особен представител и за юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. С. С., ЕГН: **********, да заплати на "ТС" ЕАД, ЕИК:
*********, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата 1701,02 лева, представляваща стойността на доставена в
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. "МР" № ** – **, вх. *, магазин № *,
абонатен № ******, топлинна енергия за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г.,
ведно със законната лихва от 12.06.2024 г. до окончателното изплащане, сумата от
367,19 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода от 31.05.2021 г. до 09.05.2024 г., както и сумата от 1251,18 лева,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени в хода на
първоинстанционното производство разноски, като ОТХВЪРЛЯ така предявените
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдените суми от 1701,02 лева и от 367,19 лева до
пълните предявени размери съответно от 1796,48 лева и от 388,56 лева, както и за
периода от м. май 2020 г. до м. април 2021 г., като погасени по давност.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – "ТС" ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
7
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8