№ 20408
гр. С., 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20241110124357 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „А* Б.“ ЕАД срещу П. П. П., с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 229 ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответника съществуването на следните суми: 8,09 лева,
представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор за използване на електронни съобщителни услуги № ********* за
период от 12.10.2020 г. до 28.11.2020 г., ведно със законна лихва за период от
11.10.2023 г. до изплащане на вземането; 2,36 лева - мораторна лихва върху
това вземане за периода от 02.11.2020 г. до 02.10.2023 г.; 509,84 лева,
представляваща неустойка за период от 12.10.2020 г. до 28.11.2020 г., ведно
със законна лихва за период от 11.10.2023 г. до изплащане на вземането; 148,67
лева - мораторна лихва върху това вземане за периода от 15.10.2022 г. до
02.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. 56262/2023 г. по описа на СРС, 178 състав. В исковата молба се
твърди, че между страните е сключен Договор за електронни съобщителни
услуги № ********* от 08.12.2016 г. със системен партиден номер ********.
Към горепосочения договор, на 06.02.2020 г. сочи, че е подписано
Приложение № 1 за пакет услуги телевизия (************) и интернет
1
(************) с план „А. П. **“ за срок от 24 месеца. Излага, че за периода от
09.09.2020 г. до 08.10.2020 г. (период на фактуриране) е изпълнил
задълженията си по Договора, но ответникът не заплатил дължимите суми,
поради което на 14.10.2020 г., договорът бил прекратен поради неплащане
продължило повече от 124 дни съгласно ОУ, като била начислена и неустойка
в размер на 509,84 лв. Аргументира, че за периода 12.10.2020 г. до 28.11.2020 г.
ответникът дължи суми в размер на 517,93 лв., от които 8,09 лв. неплатени
суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги и 509,84
лв. неустойки. Претендира и мораторна лихва върху посочените задължения.
Твърди, че за сумата от 8,09 лв. е издадена фактура № *********/12.10.2020 г.
на обща стойност 50,20 лв., но по нея било извършено кредитиране в размер
на 42,11 лв. и остатъкът възлизал на 8,09 лв. Сочи, че претендираната
неустойка е сбор от следните: неустойка за невърнато оборудване по ценова
листа 100,00 лв.; неустойка за невърнато оборудване по ценова листа 100,00
лв.; неустойка за допълнителна услуга - Екстра MAX Sport Plus 14,97 лв.;
неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС 23,49 лв.;
неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС 101,46 лв.;
неустойка за дадена отстъпка от цената на месечната такса 31,32 лв.;
неустойка за дадена отстъпка от цената на месечната такса 138,60 лв. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът излага, че не
става ясно как са изчислени претендираните суми. Сочи, че не са били налице
основанията за прекратяване на Договора. Оспорва изпадането в забава.
Оспорва претенцията за неустойка, като в тази връзка излага, че липсват
доказателства, от които да се установява предаването на някакви устройства.
Оспорва клаузите за неустойка като нищожни. Твърди, че ОУ не са подписани
от негова страна, поради което счита, че не го обвързват. Релевира възражение
за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 229 ЗЕС
2
в тежест на ищеца е да докаже следните предпоставки: че между страните са
били налице облигационни отношения по сочените в исковата молба
договори; че ищецът е изпълнил задълженията си, определени в него да
предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесните периоди,
както и стойността на доставените услуги по договорите за посочените
периоди.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране
или прекъсване на погасителната давност.
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че между „М.“ ЕАД и ответника е сключен договор №
*********/08.12.2016 г., предоставяне на електронни съобщителни услуги,
чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи. Към този договор на
06.02.2020 г. е подписано с „А* Б.“ ЕАД приложение № 1 за пакет услуги
телевизия (************) и интернет (************) с план „А. П. **“, със
срока 24 месеца.
По делото е представено сключено между страните Приложение № 3 към
договора от 08.12.2016 г. за ползване на допълнителни електронни
съобщителни услуги, в което са уговорени услуги при посочените в
приложението цени.
Представени са общи условия за взаимоотношения между „А* Б.“ ЕАД и
потребителите на услугите, предоставяни от дружеството.
Съгласно чл. 54.12 от Общи условия за взаимоотношенията между „А* Б.“
ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни надземни мрежи
на „А* Б.“ ЕАД, договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно
прекратен от страна на А., в случай че забавата на плащането на дължимите
суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена.
Предвид изложеното следва, че правото на ищцовото дружество да
прекрати едностранно действието на договора за доставка на мобилни услуги
е забава за плащане на задълженията на потребителя по него, продължила
повече от 124 дни.
В чл. 89 от Общите условия за взаимоотношенията между „А. Б.“ ЕАД и
потребителите на услугата „Цифрова телевизия“, предоставяна от „А. Б.“ ЕАД
3
е предвидено, че в случаите, предвидени в настоящите общи условия или в
договора за услуги, когато потребителят е задължен да върне предоставеното
му оборудване, и в случай, че в седемдневен срок това задължение не бъде
изпълнено, потребителят дължи на А. неустойка в размер на пазарната
стойност на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на услугата
„Цифрова телевизия“.
От приетата фактура № 0********* от 12.10.2020 г. се установява, че за
периода на потребление от 09.09.2020 до 08.10.2020 г. на ответника е
начислена сумата от 50,20 лева за пакет услуги домашен интернет и телевизия.
Крайният срок за плащането на задълженията е 01.11.2020 г.
Въз основа на приетото по делото заключение на съдебно-техническа
експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно
дадено, се установява, че в процесния период, включително 124 дни преди
прекратяването на договора били доставяни на ответника домашен интернет и
услуга IPTV, включващ допълнително ТВ устройство STB и пакет
телевизионни канали MAX Sport Plus 2 г. Във връзка с предоставяните
телекомуникационни услуги на ответника били предоставени електронни
устройства – рутер, който е върнат, STB устройство с МАС адрес
**:**:**:**:**:** и STB устройство с МАС адрес **:**:**:**:**:**. Съгласно
заключението процесът на отчитане на месечно потребление и генериране на
фактурите при „А* Б.“ ЕАД е изцяло автоматизиран и се извършва чрез
независима софтуерна система Amdocs, която регистрира и обработва
потреблението без човешка намеса, като данните се използват директно за
издаване на билинг фактурите. Не е възможно манипулирането на този процес
от външни лица и потребители, тъй като системата работи без човешка
намеса, при строго регламентирани правила, сертифициране и подлежи на
независими софтуерни одитори. Това гарантира точността и достоверността
на отчетеното потребление и на таксуваните предоставени услуги.
Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът кредитира изцяло, се установява, че в системата на дружеството за
периода от 12.05.2020 г. до 12.10.2020 г. за предоставени услуги са начислени
задължения в общ размер на 269,78 лв., като просрочието на задълженията е
със 135 дни. Общият размер на фактурирания пакет услуги – домашен
интернет, телевизия, такси за услуги по тарифен план, включващи MAX Sport
4
Plus 2г., А. Xplore TV (OTT TV) и такса за допълнително ТВ устройство,
възлиза на 50,20 лв. Според заключението общият размер на начислените
неустойки е 509,84 лв. Обезщетението за забава за периода, следващ падежа за
плащане до 02.10.2023 г. е в общ размер на 163,70 лв., от която сума мораторна
лихва в размер на 2,52 лв. за периода от 02.11.2020 г. до 02.10.2023 г. върху
сумата от 8,09 лв. месечни такси и мораторна лихва в размер на 161,18 лв. за
периода от 15.10.2020 г. до 02.10.2023 г. върху начислената неустойка. Според
заключението за исковия период от 15.10.2022 г. до 02.10.2023 г. мораторната
лихва върху сумата за неустойка е 57,79 лв.
Въз основан на заключението на вещото лице по допусната съдебно-
техническа експертиза, представените сметки и фактурата от 12.10.2020 г. се
установява предоставянето на уговорените с процесния договор и
приложенията към него услуги в исковия период. Следователно ответникът
дължи цената на доставените услуги в претендирания размер от 8,09 лв.
Своевременното направено от ответника в срока за отговор на исковата
молба възражение за изтекла погасителна давност на задълженията за
главница е неоснователно.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. ".
Следователно, еднаквостта или различието на размера на задължението за
плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като
единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем.
Вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на
погасителна давност – задълженията на потребителите на предоставяните от
мобилни оператори услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
5
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се
прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ или в случая
подаване на заявление по чл. 410 от ГПК пред съда на 11.10.2023 г., т. е. за
вземанията на ищеца, изискуемостта на които е настъпила преди повече от 3
години, преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда -
11.10.2020 г. или възникнали преди 3 години преди тази дата, е основателно.
В случая вземанията на ищеца за цената на потребени мобилни услуги в
размер на 8,09 лв., фактурирани с фактура № ********* за периода от
09.09.2020 до 08.10.2020 г. и изискуеми от 01.11.2020 г. не е погасено по
давност и съставлява изискуема след датата на заявлението по чл. 410 ГПК
главница. Следователно задължението е дължимо.
По делото се установява съществуването на главен дълг, поради което
основателна се явява претенцията за обезщетение за забава в размер на 2,36
лв. за периода от 02.11.2020 г. до 02.10.2023 г.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
За основателността на претенцията за неустойка в тежест на ищеца е да
докаже наличието на валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно
прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на задълженията на
ответника, както и размера на уговорената неустойка. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задължението си.
По делото се установи, че ищцовото дружество е прекратило договора за
предоставяне на електронни съобщителни услуги на 12.10.2020 г. с издаването
на представените сметки за неустойки.
С оглед твърдяното в исковата молба основание за начисляване на
неустойка поради предсрочно прекратяване на договорите при виновно
неизпълнение на задълженията на потребителя и възраженията в отговора на
исковата молба следва да се отбележи, че така направената уговорка за
неустойка се явява нищожна, тъй като е неравноправна и противоречи на
6
добрите нрави.
Клаузата за неустойка, от която извежда своите права ищецът, предвижда
при прекратяване на договора по вина на потребителя, последният да заплати
на търговеца неустойка за оставащите абонаментни вноски до края на срока
на договора, но не повече от три, неустойка за дадена отстъпка от цената на
месечната такса и стойността на невърнатото техническо оборудване.
Безспорно ответникът е физическо лице и като такова има качеството
потребител по смисъла на §. 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) и се ползва от защитата на потребителите, предвидена в
този нормативен акт. Следователно ЗЗП следва да намери приложение към
горепосочените договори и доколкото ответникът е търговец по смисъла на §.
13, т. 2 от ДРЗЗП, а договорите са сключени след влизане в сила на ЗЗП (обн.,
ДВ, бр. 99 от 9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.). така по отношение на
същите приложение намират правилата за неравноправните клаузи по ЗЗП -
чл. 143 и сл. ЗЗП.
Съгласно чл. 143, т. 4, т. 5 и т. 14 от ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
позволява на търговеца или доставчика да налага на потребителя да изпълни
своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни
своите, както и позволява на търговеца или доставчика да задържи
заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи
или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на
потребителя да получи обезщетение при несключване или неизпълнение на
договора от страна на търговеца или доставчика, задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. В този смисъл неустойка за оставащите
абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три,
неустойка за дадена отстъпка от цената на месечната такса и стойността на
невърнатото техническо оборудване са неравноправни по смисъла на чл. 143,
т. 4, т. 5 и т. 14 от ЗЗП.
Налице е кумулиране на неустойки за едно и също виновно неизпълнение
на договора, което е извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът
7
получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче да се престира
от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по
договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на
справедливост /така решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС,
І т.о./. Целта и начинът на формиране на уговорените неустоечни клаузи
излизат извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като техният размер значително надвишава този на
дължимата главница, т. е. има противоречие с добрите нрави, което прави
уговорките за дължимостта на неустойките нищожни, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009
г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3, а за съответствието на тази уговорка
със закона съдът следи служебно. Нищожността на неустоечните клаузи,
изключва възникването на претендираното въз основа на тях вземане в общ
размер на 509,84 лв., поради което и на това основание предявеният иск по чл.
92, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед установената неоснователност на иска за неустойка съдът не следва
да разглежда възражението за давност.
След като по изложените съображения длъжникът не дължи заплащане на
претендираните вземания за неустойки, то това се отнася и за акцесорните
задължения за лихви за забава върху тях.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
общ размер на 1,17 лв. за заповедното производство и 21,49 лв. за исковото
производство съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът претендира разноски в размер на 500 лв. за адвокатско
възнаграждение съобразно представения договор за предоставяне на правни
услуги.
Ищецът е направил своевременно възражение за прекомерност, което с
оглед, предвидения в Наредба №1/2004 г. минимален размер, правната и
фактическа сложност на делото, продължителността на производството,
извършената от процесуалния представител на страната работа, количеството
процесуални действия и съдействие, съдът намира за неоснователно.
8
В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят
разноски съобразно отхвърлената част от исковете в общ размер на 319,77 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че П. П. П.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. С. ул. „Х. С." № **, ет. *, ап. *, със съдебен
адрес: гр. С., кв. Б. ул. "А." №**, ет. *, ап. *, чрез адв. Н. Д., ДЪЛЖИ на „А*
Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
"К." № *, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 229 ЗЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следните суми: сумата от 8,09 лева, представляваща месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор за използване на електронни
съобщителни услуги № ********* за период от 12.10.2020 г. до 28.11.2020 г.,
ведно със законна лихва за период от 11.10.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 2,36 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от 02.11.2020 г. до 02.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 36616/07.12.2023 г. по ч. гр. д. № 56262/2013 г.
по описа на СРС, 178 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „А* Б.“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "К." № * срещу П.
П. П., ЕГН:**********, с адрес: гр. С. ул. „Х. С." № **, ет. *, ап. *, със
съдебен адрес: гр. С., кв. Б. ул. "А." №**, ет. *, ап. *, чрез адв. Н. Д. искове с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 509,84
лева, представляваща неустойка за период от 12.10.2020 г. до 28.11.2020 г.,
ведно със законна лихва за период от 11.10.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата от 148,67 лева - мораторна лихва върху това вземане за периода от
15.10.2022 г. до 02.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК № 36616/07.12.2023 г. по ч. гр. д. 56262/2023 г. по описа на
СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА П. П. П. , ЕГН:**********, с адрес: гр. С. ул. „Х. С." № **, ет. *,
ап. *, със съдебен адрес: гр. С., кв. Б. ул. "А." №**, ет. *, ап. *, чрез адв. Н. Д.,
да заплати на „А* Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. "К." № *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1,17
лв. - разноски за заповедното производство и сумата от 21,49 лв. - разноски за
9
исковото производство.
ОСЪЖДА „А* Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. "К." № * да заплати на П. П. П., ЕГН:**********, с
адрес: гр. С. ул. „Х. С." № **, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр. С., кв. Б. ул.
"А." №**, ет. *, ап. *, чрез адв. Н. Д., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
319,77 лв. – разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10