ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Ловеч, 15.02.2022
г.
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ-ти административен
състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело
№445 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС.
Производството е образувано въз основа на жалба с
вх.№4103/16.12.2021г. подадена от С.А.М. с ЕГН **********, лишен от свобода,
Затвора Ловеч, чрез адв. С.Г.,***.Стамболийски №29, ет.1, к.2, против Заповед
№Л-4217/01.12.2021 г. на Главен директор на ГДИН.
Жалбата е постъпила направо в съда, а не чрез
административния орган, към нея няма приложен препис от жалбата за ответника.
С молба вх. № 386/27.01.2022 г. жалбоподателят, чрез
адв. Г., е отстранил недостатъците на жалбата.
Съдът е изискал от Главен директор на ГДИН да
представи по делото заверено копие от преписката по издаване на заповед №Л-4217/01.12.2021
г., с която на С.А.М. с ЕГН **********, лишен от свобода, е наложено
дисциплинарно наказание.
По делото е постъпило писмо вх. №748/15.02.2022 г. от
ГД“ИН“ София чрез ст.юрисконсулт Г. с приложено
копие от административната преписка по издаване на Заповед № Л-4217/01.12.2021
г. издадена от Главен директор на ГДИН, с която е отхвърлена жалбата на С.М.
против Заповед № Л-2433/20.09.2021 г. на За Началник на Затвора Плевен, с която
на лишения от свобода е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от
хранителна пратка за срок от 2 месеца“.
Предмет на оспорване е Заповед № Л-4217/01.12.2021 г.
издадена от Главен директор на ГДИН – София.
Така подадената жалба е недопустима.
Със заповедта се отхвърля подадена жалба против
заповед за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС,
обжалвана по реда на чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС. Жалбата се явява предявена против
акт, който не полежи на обжалване по съдебен ред.
С разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗИНЗС са
предвидени възможностите за атакуване на заповедите на налагане на
дисциплинарни наказания, като са разграничени съобразно наложеното наказание. В
чл. 110 ЗИНЗС е посочено, че заповедите за дисциплинарно наказание, издадени от
началниците на затворнически общежития и на поправителни домове, се обжалват
пред началника на затвора. Заповедите, издадени от началника на затвора,
подлежат на обжалване пред главния директор на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията", а в случаите по чл. 104, ал. 3 – пред министъра на
правосъдието. Заповедите се обжалват в 7-дневен срок от запознаване на лишения
от свобода със заповедта. Правомощието на компетентния орган е да се произнесе
по жалбата с мотивирано решение, с което да отмени заповедта, да отхвърли
жалбата и потвърди оспорената заповед или да отмени заповедта и върне
преписката на органа, издал заповедта, с допълнителни указания. От своя страна
нормата на чл. 111 ЗИНЗС изрично отграничава реда за обжалване на заповедите за
наложено дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" от
останалите такива, като е посочено, че заповедта за дисциплинарно наказание „изолиране
в наказателна килия“ подлежи на оспорване пред административния съд по
местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от обявяването й. В предвидения
съдебен контрол са посочени и възможностите на съда при произнасяне, които не
се отличават от тези на административния орган, постановяващ решение – да
потвърди заповедта, да отмени заповедта или да отмени заповедта и да върне
преписката на органа, издал заповедта, със задължителни указания относно
прилагането на закона.
Именно еднаквите възможности при двата вида контрол –
административен и съдебен – и разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 ЗИНЗС, водят на
извода за отлика на съдебния от административния контрол единствено за
заповеди, касаещи дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна
килия". Настоящият състав намира, че това е и смисълът на ЗИНЗС, да допусне
до съдебен контрол само за най-тежкото от възможните дисциплинарни наказания,
предвидени в чл. 101 от ЗИНЗС, но не и останалите, в това число „лишаване от
хранителна пратка за срок от 2 месеца“, било то пряко обжалване пред съда или
чрез обжалване на постановения от по-горестоящия административен орган акт по
предявената пред него по административен ред жалба.
Така, съобразявайки нормата на чл. 111 ЗИНЗС,
възможност за оспорване пред съд е предвидена само за заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия", а по отношение
на останалите дисциплинарни наказания, в това число и за наказание „лишаване от
хранителна пратка за срок от 2 месеца“, регламентирано в чл. 101, т. 5 ЗИНЗС, е
предвидено оспорване единствено по административен ред. Като не се предвижда
оспорване по съдебен ред на постановения от по-горестоящия административен
орган акт в това производство.
След като така посочената определена категория актове
на администрацията на затвора не подлежи изобщо на съдебно обжалване, може да
бъде направен обоснован извод, че не подлежи обжалване и актът, с който
по-горестоящият орган се произнася по предявена пред него жалба.
Предвид гореизложеното - липсата на годен за обжалване
административен акт, на основание чл. 159, т. 1 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№4103/16.12.2021 г. подадена от името на С.А.М. ЕГН **********,
лишен от свобода, Затвора Ловеч, против Заповед № Л-4217/01.12.2021 издадена от
Главен директор на ГДИН - София, с която е потвърдена предходна заповед на
Заповед № Л-2433/20.09.2021 г. на За Началник на Затвора Плевен, като
недопустима, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
7-дневен срок от съобщението чрез АдмСЛ пред тричленен състав на АдмСЛ.
Препис от определението да се връчи на страните.
Административен
съдия: