№ 444
гр. гр.Несебър, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Г.
при участието на секретаря А.ка Д. Ганева
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Г. Гражданско дело №
20212150100979 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Д. А. У. с ЕГН
********** и С. Г. У. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Б., ул.“П.“, № ...., подадена чрез
процесуалния им представител – адв.А. Т. от АК-Х., със съдебен адрес: гр.Б., ул.“С.“ № .....
против Р. Х. У. с ЕГН **********, Г. Г. У. с ЕГН **********, и Н. Г. У. с ЕГН **********,
тримата с адрес: гр.С.В., ПК ...., общ.Несебър, обл.Б., ул.Р.“ № ... В исковата молба се сочи,
че ищците са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 24.01.1982г., съответно прекратен с
Решение № 1205 от 06.07.2005г., постановено по гр.д. № 1596/2005г. по описа на РС-Б.,
влязло в сила на 06.07.2005г. Сочи се, че първият ищец е син, съответно наследник на своя
баща А.Д. У. с ЕГН **********, починал на 30.12.1994г. Твърди се, че приживе бащата на
ищеца сключил с Председателя на Изпълнителния комитет на ОНС-Несебър договор за
отстъпено право на строеж върху държавна земя от 21.11.1991г. По силата на договора, в
полза на А.Д. У. било учредено право на строеж върху УПИ I в кв.34 по плана на село Влас
/понастоящем гр.С.В./, с площ на парцела 460 кв.м, за построяване на жилищна сграда в
северната половина от дворното място. В изпълнение на договорните си задължения А.Д. У.
възложил изготвянето на съответните проекти и планове на жилищната сграда и ги
представил на Общината за одобряване. Въз основа на одобрените проекти било издадено
разрешение за строеж № 32 от 16.12.1993г. Сочи се, че около година след издаването на
разрешението за строеж и сключването на договора за техническо ръководство и контрол на
строителството на бъдещата сграда, след тежко боледуване А.Д. У. починал. Заявява се, че
след смъртта на Александър У., с изграждането на сградата се заели ищците, като изпълнили
строителството с общи семейни средства по време на брака им. Сочат, че конструкцията и
грубия строеж завършили през 1966г., за което бил съставен акт за приемане на
1
конструкцията от 03.05.1996г. В процесният имот била изградена пететажна сграда, чийто
етажи били отразени в КККР, като самостоятелни обекти на собственост. Сочи се, че във
времето строителните книжа на сградата били загубени, поради което ищците възложили на
специалист – архитект, да извърши заснемане на същата, като самото завършване на грубия
строеж било констатирано с нарочен констативен протокол на Община Несебър от
18.05.2015г. Дворното място било отразено в АГКК, като поземлен имот с идентификатор
1....503.168, с административен адрес: гр.С.В., общ.Несебър, обл.Б., ул.“Р.“ № ... вид на
собствеността – общинска частна, вид територия – урбанизирана, с площ от 436 кв.м.
Самата сграда била отразена в действащите КККР с идентификатор 1....503.168.3, с
предназначение- жилищна сграда- многофамилна с отделни етажи, отразени в КККР, както
следва: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1....503.168.3.1, ет.2, ап.1, с площ от
151,97 кв.м, с прилежащи части – 11,26 кв.м; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
1....503.168.3.2, ет.1, ап.2, с площ от 163,49 кв.м, с прилежащи части – 13,27 кв.м;
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1....503.168.3.3, ет.0, ап.3, с площ от 162,65
кв.м, с прилежащи части – 13,20 кв.м; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
1....503.168.3.4, ет.1, ап.4, с площ от 143,23 кв.м, с прилежащи части – 11,97 кв.м;
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1....503.168.3.5, ет.2, ап.5, с площ от 143,23
кв.м, с прилежащи части – 10,15 кв.м; Твърди се, че в резултат на реализирането на
наследената от ищеца Д. У. 1/2 ид.ч. от правото на строеж, както и в резултат на
изграждането на сградата с общи средства по време на брака им, ищците са придобили 1/2
ид.ч. от цялата изградена сграда в режим на СИО, която с прекратяването на брака се е
трансформирала в обикновена дялова собственост. Заявяват, че към настоящият момент
всеки един от ищците притежава по 1/4 ид.ч. от сградата. Сочи се, че ответниците са
роднини на ищеца Д. У. и са негови братовчеди. Твърди се, че ответниците никога не са
притежавали правото на собственост върху жилищната сграда или на части от нея. Тъй като
ищците били заети и не успели да завършат процесната сграда, ответниците ги помолили да
заживеят там, при което ищците се съгласили. Още повече, че двамата брата /вторият и
третият ответник/ работили на управлявани от ищците други строителни обекти. Така
ответниците били допуснати до процесния имот. През пролетта на 2015г. ответниците
поискали да закупят половината от процесния имот. В тази връзка се сочи, че на
14.04.2015г. ищецът Д. У. упълномощил ответника Н. У., да го представлява, като се снабди
с всички необходими за съответната продажба на имота документи. На същата дата бил
подписан и нотариално заверен предварителен договор. Твърди се, че до окончателен
договор не се стигнало, тъй като собственост върху сградата имала и ищцата С. У., която
отказала да продава дела си. Сочи се, че поради невъзможността си да закупят половината от
имота, първите двама от ответниците /съпрузи/ се снабдили с нотариален акт по
обстоятелствена проверка за придобиване по давност на имоти с идентификатор
1....503.168.3.4 и 1....503.168.3.5., след което са дарили в полза на ответника Н. Г. У. имот с
идентификатор 1....503.168.3.4. След като установили това обстоятелство, ищците опитали
да установят контакт с ответниците и отишли до имота в началото на месец юли 2021г., но
същият бил заключен със сменени ключове без достъп на ищците до цялата сграда. Предвид
2
гореизложеното, ищците твърдят, че ответниците не са придобили каквато и да било
собственост върху сградата и упражняват без основание фактическа власт върху същата.
Сочат, че са допуснали ответниците да ремонтират и да живеят в част от процесната къща
по добра воля на ищците, отношенията помежду им винаги са били Д., като никой от тях не
е манифестирал намерението си да свои имота и да го владее за себе си. Обстоятелството че
ответниците искали да закупят 1/2 от имота през 2015г. също сочело, че същите не считали
себе си за негови собственици. Гореизложеното е обосновало правния интерес у ищците да
предявят ревандикационен иск за целия имот, с който молят съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на
1/2 ид.ч. от жилищната сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор 1....503.168, с
административен адрес: гр.С.В., общ.Несебър, обл.Б., ул.“Р.“ № ... която сграда е с
идентификатор 1....503.168.3 и предназначение- жилищна сграда- многофамилна, с отделни
етажи, отразени в КККР, както следва: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
1....503.168.3.1, ет.2, ап.1, с площ от 151,97 кв.м, с прилежащи части – 11,26 кв.м;
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1....503.168.3.2, ет.1, ап.2, с площ от 163,49
кв.м, с прилежащи части – 13,27 кв.м; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
1....503.168.3.3, ет.0, ап.3, с площ от 162,65 кв.м, с прилежащи части – 13,20 кв.м;
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1....503.168.3.4, ет.1, ап.4, с площ от 143,23
кв.м, с прилежащи части – 11,97 кв.м; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
1....503.168.3.5, ет.2, ап.5, с площ от 143,23 кв.м, с прилежащи части – 10,15 кв.м, и да осъди
ответниците да предадат на ищците владението върху сградата. Наред с горното, ищците
молят съда да осъди ответниците, на основание чл.45 от ЗЗД, да заплатят на ищците при
условията на солидарна деликтна отговорност сумата от по 25000 /двадесет и пет хиляди
лева/ за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от
01.12.2019г. до окончателното им плащане. При условията на евентуалност се моли съда да
осъди ответниците да заплатят на ищците при условията на разделност сумата общо в
размер на 50 000 лева, както следва: всеки един от първите двама ответници да заплати на
всеки един от ищците по 6250 лева (общо 25000 лева), а третият ответник да заплати по
12500 лева на всеки един от ищците, които суми съставляват стойността на ползването на
сградата, с което ответниците са се обогатили за сметка на ищците, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2021г. до
окончателното из плащане.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответниците Г. У. и Р. У., подаден чрез процесуалния им представител- адв.Г. К. от АК-Б., с
който оспорват изцяло като неоснователни, незаконосъобразни и недоказани ищцовите
претенции и молят същите да бъдат изцяло отхвърлени, като им се присъдят сторените в
настоящото производство разноски. Твърдят, че описаната в исковата молба фактическата
обстановка не съответства на действителното положение, като излагат подробни
съображения в тази насока. В тази връзка сочат, че първите двама ответници, след като
решили да преместят местожителството си в гр.С.В., решават да закупят етаж от къща на
ул.“Стара планина“, собственост на М. и Р. Т.. Тогава техният братовчед – ищецът Д. У., им
3
предложил да вложат парите си в довършването и ремонта на къщата в кв.“Р.“ № ...в
гр.С.В., която по думите на Д. У. не им трябвала цялата. Такова предложение било
отправено и към третия ответник Н. У. - да вложи пари в довършването на къщата и да
придобие един етаж от нея. Предложението било прието от ответниците. Същите сочат, че
на договарянето на избора на етажи присъствали ищеца Д. У., ответниците Г. и Н. У., Г. У.-
баща на ответниците У.и, и Х.А.- баща на ответницата Р. У., който дарил на дъщеря си
сумата от 11000 щатски долара. Тогава, чрез така наречения „чоп“ бил извършен избора на
етажите, като първите два най-отдолу се паднали на ищеца Д., следващият етаж 0- на Р.
/брат на Д./, първият надземен – на Н., а последният или вторият надземен- на Р. и Г. У.и.
Твърди се, че от извършването на избора реално започнало и владението на имотите от
ответниците. Твърди се, че ищците сами се съгласили и приели, че ответниците ще извършат
ремонт и ще придобият собствеността върху последните два етажа, което продължило
повече от 18 и повече години, считано от 2002г. до завеждането на исковата молба по
настоящото производство. Сочи се, че след извършването на строително ремонтните
дейности по сградата, през есента на 2002г. семейството на ответниците Р. и Г. У.и се
преместило да жшивее в Апартамент № 5 на последния етаж от сградата, а малко по-късно,
заедно с Н. довършват и предпоследния етаж от сградата, който в определени моменти се
ползвал и от майката на Н.. Сочат, че единият от етажите на ищеца Д. У. бил ремонтиран и
обзаведен от същия от не бил ползван от него. Ответниците сочат, че от 2002г. до
настоящият момент са владели непрекъснато и са своили последните два етажа от
процесната къща, плащали са електричество, вода и телефон, явно са манифестирали пред
собствениците на къщата- братята Р. и Д. У.и и пред бившата съпруга на Д.- С. У.,
намерението си да придобият двата етажа посредством давностно владение. С оглед на това
ответниците правят възражение за придобиване на процесните Апартамент № 4 и
Апартамент № 5 чрез давностно владение. Твърдят, че единствено те се грижат за сградата
към момента.
По отношение на претенциите на ищците по чл.45 от ЗЗД, ответниците оспорват
същите, както по основание, така и по размер. Считат, че не са налице предпоставки за
ангажиране на отговорността им, а именно- противоправно поведение на ответниците и
връзка между него и вредите. Твърдят, че са придобили чрез давностно владение само два
етажа от сградата, поради което сочат, че претенцията на ищците за обезщетение следва да
бъде отхвърлена за останалите три етажа от сградата, тъй като ответниците никога не са
ограничавали ползването им от ищците. Ответниците считат, че не са налице основания за
уважаване и на евентуалния иск по чл.59 от ЗЗД, като излагат подробни доводи в тази
насока.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба и от
ответника Н. Г. У., също подаден чрез пълномощника му – адв.Г. К. от АК-Б., с който
оспорва изцяло като неоснователни, незаконосъобразни и недоказани ищцовите претенции,
както по основание така и по размер и моли същите да бъдат отхвърлени, като му бъдат
присъдени сторените по делото разноски. Излага същите възражения и доводи, каквито
4
навеждат и ответниците Г. и Р. У.и.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, представеният по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.108 от ЗС, чл.45 от ЗЗД и при условията на
евентуалност по чл.59 от ЗЗД.
Фактическата обстановка по отношение на начина на отстъпване правото на строеж и
изграждането на сградата не се оспорва от страните, поради което съдът я приема за случила
се по начина, описан в исковата молба.
Основният спорен по делото въпрос е придобити ли са по давност от страна на първите
двама ответници двата апартамента или не.
От ищците се твърди, че на първите двама ответници било дадено съгласие и били
допуснати да живеят в процесните два апартамента, съставляващи последните два етажа от
сградата, срещу уговорката, че ще ремонтират същите. Първите двама ответници от своя
страна твърдят, че между тях и двамата братя У.и е имало договорка ответниците да получат
в собственост последните два етажа от сградата срещу осъществяване на довършителни
работи по нея.
В хода на съдебното производство бяха ангажирани гласни доказателства. От
показанията на всички свидетели не се установява с категоричност демонстрирано спрямо
ищците своене на двата апартамента от страна на първите двама ответници. Всички
свидетели заявиха, че са виждали и в имота живеят Р. и Г. У.и, обстоятелство, което не се
оспорва от страна на ищците. Напротив, последните твърдят, че сами са допуснали първите
двама ответници да пребивават в сградата. Свидетелите сочат, че в апартаменти № 4 и 5 от
страна на Р. и Г. У.и са извършвани ремонти, като св. Д. и св. Н. сочат и за извършен ремонт
на покрива. Действително свидетелите навеждат доводи за твърдяната от ответниците
уговорка за придобиване на жилищата срещу ремонтни дейности, но всички заявиха, че това
обстоятелство им е известно от самите ответници. Показанията на св. Р. У. съдът цени с
оглед останалия по делото доказателствен материал предвид демонстрираните от него
изключително влошени отношения с брат му- Д. У., с оглед различията, които имали в
управлението и разходването на средствата от общите им дружества. Нито един от
свидетелите, обаче, не е присъствал на твърдяната от ответниците уговорка за подялба на
етажите от сградата. Фактът на заплащане на битовите разходи от ответниците по двата
апартамента е резонно и логично предвид на това, че същите са живели в тях и в крайна
сметка те са потребили електроенергията и водата в имотите. Ремонтът на част от покрива,
ако се приеме, че такъв е бил правен, също е логично да се извършва от ответниците
предвид на това, че само те обитават сградата.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че първите двама ответници не са придобили
двата апартамента, в които живеят на соченото от тях основание- придобивна давност.
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС,
5
придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни
права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на
определен от закона срок от време. Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав
на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като
елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на
чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо
основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС. Правната последица- придобиване на вещното
право- е нормативно свързана само с тези юридически факти, но същата не настъпва само с
факта на изтичане на срока. Като юридически факт придобивната давност е юридическо
събитие, в чийто фактически състав по определение нормативно се включват събития от
физическия свят или психични състояния без участие на активни съзнателни преживявания
на човека. Фактическият състав на владението съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва както
обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да
се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната
давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия,
които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания,
насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването
на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им
съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното
му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи
/представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/.
В настоящият случай, от ангажираните по делото доказателства, не може да се направи
извод, че е налице демонстрирано своене от страна на първите двама ответници, съответно
следва да се приеме, че същите не са придобили двата апартамента по давност.
Извършваните от тях действия по заплащане на битови сметки, ремонтиране на двете
жилища и на част от покрива, са били извършвани, тъй като Р. и Г. У.и на практика са
живели и продължават да живеят по техните твърдения в имота, т.е. в техен интерес е било
да се извършват, като без значение в случая е дали за тези необходими и полезни разноски е
имало съгласието на ищците или не. Фактът на осъществяване на фактическа власт не е
достатъчен за да се приеме, че е изпълнен състава на чл. 68 от ЗС. Необходимо е владение за
своене да е демонстрирано явно на невладеещият собственик, т.е. спрямо ищците, което в
случая първите двама ответници не доказаха. Липсата на демонстрация на владението
представлява факт, който не се е обективирал в действителността.
Предвид неоспорването на придобиването от страна на ищците на ½ ид.ч. от процесната
сграда, съдът намира, че същите са собственици на сочената част от нея. Няма пречка
съсобственик на един имот да иска да ревандикира целия имот. Съсобствениците са
обикновени, а не необходими другари по иск за ревандикация и всеки един от тях има право
и може да предяви срещу всяко трето на съсобствеността лице иск за ревандикация на
цялата вещ. Няма спор по делото, че към момента двата апартамента са във владение на
ответниците. От показанията на св. Александър У. се установява, че входната врата на
6
сградата е заключена и ключ за нея нямат ищците. Тези факти се потвърждават и от
показанията на св. Р. У., поради което предявената ревандикационна претенция следва да
бъде уважена в цялост.
По отношение на предявената претенция за обезвреда, съдът намира, че при уважаване
на иска по чл. 108 ЗС ищците не търпят вреда по смисъла на чл. 45 ЗЗД, доколкото във
фактическия състав на тази норма също се включва противоправността като характеристика
на увреждащото действие, а тъкмо тя липсва при уважаването на иска по чл.108 ЗС. Ето
защо тази претенция не следва да бъде уважена само на това основание.
По евентуалната претенция за периода от 01.12.2019 г. до 29.07.2021 г.:
От събраните по делото доказателства се установява, че апартаменти № 4 и 5 се ползват
и по настоящем от ответниците. Доколкото, обаче, се твърди от ищците, че същите са
допуснати и обитават жилищата със съгласието на Д. У. и С. У., не може да се приеме, че
ответниците неправомерно и неоснователно са лишили ищците от правото да ползват имота
и то само по отношение на сочените апартаменти. По отношение на останалата част от
сградата не се установи в търсения период да е ограничавана възможността на ищците да
ползват сградата, съответно тяхната част. Ето защо претенциите не следва да бъдат
уважавани.
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК следва да бъдат уважени исканията на страните
за присъждане на сторените разноски съобразно изхода на спора. На ищците следва да бъде
присъдена сумата от 1004 лв.- държавна такса за исковете по чл.108 ЗС, и сумата от 400 лв.-
възнаграждение на вещо лице по втората експертиза. Доказателства за заплатено реално
адвокатско възнаграждение няма.
На ответниците също следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2/3 от
заплатеното адвокатско възнаграждение, предвид отхвърлянето на облигационните
претенции, а именно: на Р. и Д. У.и- сумата от 1233 лв. общо, на ответника Н. У.- сумата от
1233 лв.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Х. У. с ЕГН **********, Г. Г. У. с
ЕГН **********, и Н. Г. У. с ЕГН **********, тримата с адрес: гр.С.В., ПК ....,
общ.Несебър, обл.Б., ул.Р.“ № ... че Д. А. У. с ЕГН ********** и С. Г. У. с ЕГН **********,
двамата с адрес: гр.Б., ул.“П.“, № ...., са собственици на ½ ид.ч. от жилищна сграда,
изградена в поземлен имот с идентификатор 1....503.168, с административен адрес: гр.С.В.,
общ.Несебър, обл.Б., ул.“Р.“ № ... която сграда е с идентификатор 1....503.168.3 и
предназначение- жилищна сграда- многофамилна, с отделни етажи, отразени в КККР, както
следва: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1....503.168.3.1, ет.2, ап.1, с площ от
151,97 кв.м, с прилежащи части – 11,26 кв.м; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
7
1....503.168.3.2, ет.1, ап.2, с площ от 163,49 кв.м, с прилежащи части – 13,27 кв.м;
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1....503.168.3.3, ет.0, ап.3, с площ от 162,65
кв.м, с прилежащи части – 13,20 кв.м; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
1....503.168.3.4, ет.1, ап.4, с площ от 143,23 кв.м, с прилежащи части – 11,97 кв.м;
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1....503.168.3.5, ет.2, ап.5, с площ от 143,23
кв.м, с прилежащи части – 10,15 кв.м, като ОСЪЖДА Р. Х. У. с ЕГН **********, Г. Г. У. с
ЕГН **********, и Н. Г. У. с ЕГН **********, тримата с адрес: гр.С.В., ПК ....,
общ.Несебър, обл.Б., ул.Р.“ № ... да предадат на ищците владението върху сградата.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. А. У. с ЕГН **********, и С. Г. У. с ЕГН **********,
двамата с адрес: гр.Б., ул.“П.“, № ...., за осъждане на Р. Х. У. с ЕГН **********, Г. Г. У. с
ЕГН **********, и Н. Г. У. с ЕГН **********, тримата с адрес: гр.С.В., ПК ....,
общ.Несебър, обл.Б., ул.Р.“ № ... при условията на солидарна деликтна отговорност да
заплатят сумата от по 25000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/ за всеки един от ищците, ведно
със законната лихва върху присъдените суми, считано от 01.12.2019г. до окончателното им
плащане.
ОТХВЪРЛЯ евентуално предявените искове на Д. А. У. с ЕГН **********, и С. Г. У. с
ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Б., ул.“П.“, № ...., против Р. Х. У. с ЕГН **********, Г.
Г. У. с ЕГН **********, и Н. Г. У. с ЕГН **********, тримата с адрес: гр.С.В., ПК ....,
общ.Несебър, обл.Б., ул.Р.“ № ... за осъждане на ответниците при условията на разделност да
заплатят на ищците сумата общо в размер на 50 000 лева, както следва: всеки един от
първите двама ответници да заплати на всеки един от ищците по 6250 лева (общо 25000
лева), а третият ответник да заплати по 12500 лева на всеки един от ищците, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба-
29.07.2021г. до окончателното из плащане.
ОСЪЖДА Р. Х. У. с ЕГН **********, Г. Г. У. с ЕГН **********, и Н. Г. У. с ЕГН
**********, тримата с адрес: гр.С.В., ПК ...., общ.Несебър, обл.Б., ул.Р.“ № ... да заплатят
поравно на Д. А. У. с ЕГН **********, и С. Г. У. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Б.,
ул.“П.“, № ...., сумата от общо 1404 лв.- разноски съобразно уважените претенции.
ОСЪЖДА Д. А. У. с ЕГН **********, и С. Г. У. с ЕГН **********, двамата с адрес:
гр.Б., ул.“П.“, № ...., да заплатят на Р. Х. У. с ЕГН **********, и Г. Г. У. с ЕГН **********,
двамата с адрес: гр.С.В., ПК ...., общ.Несебър, обл.Б., ул.Р.“ № ... поравно сумата от 1233 лв.-
разноски.
ОСЪЖДА Д. А. У. с ЕГН ********** и С. Г. У. с ЕГН **********, двамата с адрес:
гр.Б., ул.“П.“, № ...., да заплатят на Н. Г. У. с ЕГН **********, с адрес: гр.С.В., ПК ....,
общ.Несебър, обл.Б., ул.Р.“ № ... сумата от 1233 лв.- разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр.Б. в двуседмичен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8
9