Присъда по дело №477/2025 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И
към ПРИСЪДА с рег.№ 15 от 25.06.2025 година
по НОХД № 477/2025 година на Районен съд (РС) – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Бързо производство (БП) № 211/2025 година
по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 547/2025 година по описа на
Районна прокуратура – Хасково, Ц. Л. – Прокурор при Районна прокуратура –
Хасково, Териториално отделение – Свиленград, повдига обвинение на К. Х.
Й., родена на 15.07.2000 година в град Свиленград, област Хасково, българка,
българска гражданка, живее в г**************************************, с
основно образование, неомъжена, ЕГН **********, неосъждана, за това, че в
периода от месец октомври 2024 година до месец май 2025 година,
включително, в град Любимец, област Хасково, след като е била осъдена по
силата на Съдебно решение № 169 от 01.10.2024 годидан по гр.дело №
20245620100630 по описа на РС – Свиленград за 2024 година, влязло в сила на
01.10.2024 година, да издържа свои низходящи – дъщерите си Я. И. С., родена
на *********** и З. И. С., родена на *************** година, съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски, а
именно: 8 броя месечни вноски по 234 лв. за всяко едно от децата, всичко на
обща стойност 3 744 лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият К. Х. Й. и защитника й – адвокат
Е. М., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се
събират доказателства за тези факти. Молят за определяне на наказание
„Пробация” в размер на 6 месеца при наличие на смекчаващи вината
обстоятелства.
Представителят на Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград: Прокурор Ц. Л. поддържа обвинението по отношение
на фактическата обстановка, изложена в ОА. Изразява становище същото да е
безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена
фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както
и установени съставомерни – обективен и субективен признаци на вмененото
престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото
извършване и авторството му в лицето на подсъдимия Й.. Поради това,
Прокурорът пледира за признаването й за виновна и осъждането й, като й
бъде наложено предвиденото в чл. 183, ал. 1 от НК наказание, което да се
индивидуализира при условията на чл. 54 от НК, като й бъде наложено
наказание „Пробация” в размер около 6 месеца с двете задължителни
пробацинни мерки.
Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по
1

настоящия адрес на децата Я. и З. И. С. съгласно § 1, т. 15 от Допълнителната
разпоредба на Закона за закрила на детето (ЗЗДет)), уведомена на основание
чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, изпращат представител – Мария Вълкова.
Производството в съдебната си фаза протече по реда на
диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие
от подсъдимия Й. и нейния защитник – адвокат Е. М., в открито съдебно
заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните
на основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото, по
посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед
наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от
привлечения подсъдим, като същото и Съдът уважи, след изслушването на
страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за провеждане на съкратено
съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите
от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на
основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе предвид,
че самопризнанията на подсъдимия Й. се подкрепят от събраните в БП
доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК,
обсъждайки направеното от подсъдимия К. Х. Й. индивидуално
самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно
признание на всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за
установено от фактическа страна, следното, така както и се твърди в
същия:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№
250522005000229492, издадена от Бюро за съдимост при РС – Свиленград,
подсъдимият Й. не е осъждана.
Видно от приложената в кориците на БП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние подсъдимият Й. не притежава
недвижими имоти, моторни превозни средства, ценни книжа, дялове в
дружества и парични средства по банкови сметки.
Съгласно Характеристичните справки, изготвени от Мл.ПИ Иван И.
и Мл.ПИ Т.Ф. (служители на Участък – Любимец при РУ – Свиленград),
подсъдимият Й. няма регистрирани криминални прояви и нарушения на
обществения ред, няма постъпила информация да се занимава с незаконна
дейност, няма криминални прояви, не контактува с лица от криминалния
контингент и не се издирва от органите на полицията.
Подсъдимият Й. и свидетелят И. М. С. в продължение на около 10
години живеят на семейни начала в град Любимец, област Хасково, в дома на
родителите на свидетеля С., находящ се на улица ******************* От
съвместното им съжителство на *************** година се ражда дъщеря им
Я. И. С., а на ****************** - втората им дъщеря З. И. С..
През 2024 година Й. и С. се разделят, като след раздялата им
2

малолетните им дъщери Я. и З. остават с баща си, който продължава да се
грижи за тях, като е подпомаган от родителите си. След раздялата им К. Й. не
помага в отглеждането на дъщерите си, включително и финансово.
Между К. Й. и И. С. е постигната Спогодба на основание чл. 127,
ал. 1 от СК, която е одобрена с Решение № 169 от 01.10.2024 година по
гр.дело № 20245620100630 по описа на РС - Свиленград, влязло в сила на
01.10.2024 година, като упражняването на родителските права върху
малолетните деца е предоставено на бащата, а майката К. Й. се задължава да
изплаща месечна издръжка в размер на по 234 лв. за всяко едно от децата чрез
техния баща и законен представител, считано от датата на влизане в сила на
Съдебния акт до настъпването на законна причина за изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
падежа до окончателното й изплащане.
След като майката К. Й. е осъденa да заплаща месечна издръжка за
малолетните си дъщери Я. и З., тя не плаща нито една такава, което
принуждава свидетеля И. С. на 07.02.2025 година да подаде Жалба до
Териториално отделение - Свиленград към Районна прокуратура - Хасково.
От Становището на представителя на Дирекция „Социално
подпомагане” – Свиленград става ясно, че бащата отглежда децата в семейна
среда, подпомаган от родителите си, осигурил им е подходящо жилище, което
е електрифицирано и вдоснабдено и обзаведено функционално с
необходимите мебели, децата имат самостоятелна стая, задоволяват се
нуждите и потребностите им събразно възможностите на бащата, децата са в
добро общо здравословно състояние като действителната им възраст отговаря
на календарната им. В дома на майката също има подходящи условия за
отглеждане на децата.
По делото не са установени данни, с оглед събраните доказателства,
в инкриминирания период, както и понастоящем да е отпаднало основание за
плащане на месечната издръжка на децата Зина и Янка. Също така към
настоящия момент липсват данни подсъдимият Й. да е изпълнила
задължението си за плащане на дължимите издръжки в сумарен размер от 3
744 лв. за двете деца.
Разпитана в хода на БП подсъдимият Й. заявява, че разбира в какво
е обвинена, като не дава обяснения (Съдът държи да отбележи, че в Протокола
за разпит на обвиняем е посочено че се препраща към Протокола за разпит на
същото лице като свидетел, което е недопустимо, поради което и няма да бъде
коментирано изложеното в Протокола за разпит на Й. в процесуалното
качество на свидетел). В съдебната фаза на процеса подсъдимият Й. се
признава за виновна и дава подробни обяснения, като сочи, че причината да не
плаща издръжка на децата си е финансова, но сега вече работи по гражданско
правоотношение и дори е завела гр.дело, касаещо упражняването на
родителските права върху двете деца, като иска да й бъдат предоставени, тъй
като намира, че бащата не полага адекватни грижи за тях.
3

По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия: разпит на свидетел, изискани са и са приложени множество
писмени документи и т.н.
Събирането и проверката на доказателствените средства се
извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК.
Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е
безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направените в съдебно
заседание самопризнания от подсъдимия Й., подкрепени от приложените към
БП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства –
свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от
Съда, включват: Докладни записки, Жалба, Удостоверение за раждане на
детето Я., Удостоверение за раждане на детето Зи., Решение № 169 от
01.10.2024 година по гр.дело № 20245620100630 по описа на РС – Свиленград
за 2024 година, влязло в сила на 01.10.2024 година, Изпълнителен лист, Писмо
от ДСИ при РС – Свиленград, Характеристични справки, Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, Справка за съдимост и
др.; приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда
на чл. 283 от НПК. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на
свидетеля, разпитан в хода на БП, а именно: И. М. С., материализиран в
съответния Протокол за разпит на свидетел. Описаната фактическа
обстановка относно периодът, мястото, механизмът на изпълнителното
деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от направеното
самопризнание на подсъдимия Й. по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от
доказателствата, събрани на БП и надлежно приобщени към делото по реда на
чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетеля, Справка за съдимост,
Удостоверения за раждане на децата, Решение № 169 от 01.10.2024 година по
гр.дело № 20245620100630 по описа на РС – Свиленград за 2024 година,
влязло в сила на 01.10.2024 година и др.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни и показанията на
свидетеля И. М. С., макар и същият да се явява пострадал от деянието в
качеството му на баща и законен представител на малолетните деца Я. и З.,
тъй като това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията му.
Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от
НПК могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени
средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително опредЕ.
доказателствена сила. Показанията на пострадалото лице са важен източник
на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради
евентуалната им заинтересованост от изхода на делото.
Настоящият състав кредитира показанията на пострадалото лице като
обективни, безпристрастни и логически последователни. Същият излага точно
и конкретно, обстоятелствата относно инкриминираното деяние, което описва
изчерпателно. Не е налице индиция за недостоверност на показанията му.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
4

своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия, съответно имат необходимите
реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален
ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно
удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по своето
съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в
тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за доказване на
повдигнатото обвинение и за преценката на личността на подсъдимия Й. и
нейното имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията
на следващото се наказание. Въз основа на гореизброените и обсъдени
писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи
относно периода, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият
механизъм на извършване, както и авторството му.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното
от страна на подсъдимия Й. признание относно всички релевантни факти по
обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивните
разпоредби на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва това самопризнание за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на
Присъдата.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и по дадената правна квалификация на деянието на
подсъдимия Й..
При така изяснената фактическа обстановка и установените
факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав
достигна до единствено възможния и несъмнен извод , че с действията си
подсъдимият К. Х. Й. е осъществила състава на престъплението чл. 183, ал. 1
от НК.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е такова на просто
извършване и законът не се интересува от нищо друго, освен от факта на
неплащане на издръжката. От обективна страна трябва да е налице безспорно
установеният факт на неплащане на издръжката от подсъдимия за посочения
период, за който е била дължима, и което задължение е ежемесечно и не може
да бъде съзнателно прекъсвано. Всякакви други обстоятелства (включително
липса на доходи при наличие на трудоспособна възраст и на обективни
5

причини за неизпълнение за задължението си) са без значение и са предмет на
други (включително и граждански) производства, които не могат да бъдат
взети предвид от наказателния Съд във връзка с предявено обвинение за
неплащане на издръжка по чл. 183, ал. 1 от НК. От наказателноправна гледна
точка са от значение единствено обстоятелствата, че е налице парично
задължение, което се дължи на равни месечни вноски, и което не е изпълнено
за повече от 2 месечни периода. Т.е. изпълнителното деяние на посоченото
престъпление се състой в това, че деецът като е осъден да издържа свой
низходящ и съзнава напълно, че не плаща ежемесечните вноски за
издръжката - съзнателно не изпълнява задължението си за издръжка.
Престъплението по чл. 183 от НК е продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време като по този начин се създава едно
трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване. От
друга страна, съгласно наказателноправната теория престъплението е
формално, което се осъществява чрез бездействие (както вече бе посочено).
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението - предмет на обвинението и неговото
авторство. С деянието си подсъдимият Й. е осъществила както от обективна,
така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 183, ал. 1 от НК.
Доказани по делото, с преки доказателства и надлежните
доказателствени средства, са релевантните факти: произходът на децата -
низходящи на подсъдимия Й. и осъждането й с влязло в сила на 01.10.2024
година Съдебно решение № 169/01.10.2024 година по гр.дело №
20245620100630 по описа на РС - Свиленград, да заплаща месечна издръжка
на същите, в конкретно определен размер, а именно: от по 234 лв., считано от
01.10.2024 година, както и неизпълнението на тези й задължения за повече от
2 месечни вноски. Така, в частност, установеният период на нейното
бездействие, обхваща времето от месец октомври 2024 година до месец май
2025 година, включително; като подсъдимият Й. е неизправен длъжник за
общо от по 8 месечни вноски за паричната издръжка на всяко едно от двете
деца, които е осъдена да плаща, тъй като упражняването на родителските
права и непосредствените грижи за отглеждането им, са предоставени, респ.
поети от другия родител (бащата - свидетелят И. М. С.). До тези основни
обективни признаци се свеждат и предвидените в престъпния състав на чл.
183, ал. 1 от НК предпоставки, които безспорно в настоящия казус са налице и
са доказани – постановен е Съдебен акт за присъждане на ежемесечни
издръжки, както и неплатени повече от 2 вноски от същите за децата. Всички
неизплатени месечни издръжки, сборно възлизат на по 8 месечни вноски от
дължимата издръжка за всяко едно от двете деца и в това си цифрово
изражение очевидно надхвърлят и то значително предвидения в НК минимум
- 2 неплатени вноски съгласно фактическия състав на чл. 183, ал. 1 от НК.
6

Липсват данни за плащане на част или някои от месечните издръжки за
времето от месец октомври 2024 година до месец май 2025 година,
включително, като категоричен и безспорен извод за валидното надлежно
погасяване на същите, не може да се формира от събраните по делото писмени
и гласни доказателства, при съвкупното им обсъждане. Поради това,
Съдебният състав прие, че е налице бездействие и неизпълнение на
родителското задължение по отношение на децата за инкриминирания период
от месец октомври 2024 година до месец май 2025 година, включително.
Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила
промяна в обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна
на подсъдимия Й. да заплаща присъдените издръжки на посочените деца.
Същата е в трудоспособна възраст, следователно и няма пречки да реализира
доходи от трудово или друго правоотношение. Липсата на имущество, като
източник на доходи и влошеното финансово състояние, не я освобождават от
задължението като родител да издържа ненавършилите си пълнолетие деца, с
оглед обективния, безусловен характер на това задължение. Липсват данни,
съгласно които препятстващи плащането на издръжката обстоятелства да са
били установявани по предвидения за това ред (чл. 150 и чл. 151 от СК).
Единствено в производството по иск за издръжка се вземат предвид доходите
на родителя, който е задължен да дава издръжка, както и възможностите му за
това, като важи правилото, че размерът на издръжката се определя от нуждите
на търсещия, но не повече от възможностите на дължащия. Съгласно чл.
150 от СК единствено при изменение на обстоятелствата, при която размерът
и основанието за даване на издръжката е определен, присъдената издръжка
може да бъде изменена или прекратена. С тези съображения и Съдът приема,
отсъствие на обективни обстоятелства, които да са попречили на подсъдимия
Й. да изпълни задължението си и да плати издръжките на свои низходящи –
децата З. и Я., след като е била осъдена да плаща такива със Съдебно
решение. Доказани са авторството на деянието, периодът и мястото на
извършването му – град Любимец, област Хасково, където се дължат
действията за престиране на носимите парични задължения за издръжки
съгласно разпоредбата на чл. 68, б. „а” от ЗЗД, т.е. където бащата и децата
живеят (местожителството на кредитора по време на изпълнение на
задължението за плащане на паричната сума, предназначена за издръжка) –
град Любимец, област Хасково.
В резултат на пълното си бездействие, през инкриминирания период
от месец октомври 2024 година до месец май 2025 година, включително,
изразило се в цялостно неплащането на дължимите вноски за месечните
издръжки на децата, настъпил е и престъпният резултат по отношение на
кредиторите – децата Янка и Зина, действащи чрез законния си представител
и техен баща – родителят, упражняващ родителските права. Забавата е за
общо от по 8 месечни вноски за всяко едно от децата, а общата сума на
неплатените издръжки за двете деца в резултат на просто математическо
пресмятане, възлиза на стойност общо 3 744 лв. Неизпълнението на
7

посоченото задължение - периодично, месечно е за срок, надхвърлящ
минимално изискуемия от закона - 2 месечни вноски, като в случая
непрестираните са от по 8 вноски за всяко едно от децата.
До приключване на съдебното дирене пред настоящия Съдебен
състав от страна на подсъдимия Й. не се ангажираха доказателства за
заплащане от нейна страна на дължимата сума - предмет на обвинението на
стойност общо 3 7440 лв.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият
К. Х. Й. е годен субект на престъплението.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Налице е умисъл,
като форма на вината. Бездействието на подсъдимия К. Й. и неизпълнението
на задължението й за издръжка е напълно съзнателно. Деянието е извършено с
цялостно изразени волеви и интелектуален моменти на умисъла, при
съзнаване неговия общественоопасен характер, както и последиците –
общественоопасни. Подсъдимият К. Х. Й. е имала знание за дължимостта на
издръжките на своите деца – низходящи, с цел предоставяне на средства за
задоволяване на потребностите за физическото и духовното развитие на
децата, съгласно Съдебното решение за присъждането й, които са й били
известни, знаела е и точния размер на тези издръжки, че се дължат
ежемесечно, както и периодът, за който не е внесла вноските, разбирала е и
характера (неотменимост и периодичност с месечно престиране на сумите) на
задължението си. Въпреки това напълно осъзнато е бездействала за прякото
му изпълнение, чрез плащане, поради това от волева страна, безспорно е
предвиждала сигурното и възможно настъпване на престъпния резултат -
вредните последици, обхващащи ежемесечната издръжка, от която е било
лишено всяко едно от децата й и по този начин лишава децата си от
необходимите материални средства, определени по съответния
гражданскоправен ред, и тъй като и последните са били предвиждани от нея –
налице е прекият й умисъл за извършване на престъплението. Обективната
невъзможност за изпълнение на задължението за издръжка, поради липсата на
материални възможности за това, няма за последица липса на субективна
страна на деянието. За да бъде то съставомерно и от субективна страна (както
вече бе посочено), достатъчно е само и единствено деецът да съзнава, че -
първо, има установено с влязло в сила Съдебно решение парично задължение
(изискуемо и ликвидно) да заплаща издръжка, и второ - че не плаща.
Причините за неплащането са без всякакво правно значение, както вече бе
посочено по-горе в настоящото изложение.
По изложените съображения, Съдът призна подсъдимия К. Х. Й. за
виновна в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, която
правна квалификация и е възведена с внесения ОА.
За пълнота на Съдебния акт следва да се посочи, че престъплението
по чл. 183, ал. 1 от НК е продължено престъпление (както вече бе посочено
8

по-горе в настоящото изложение) и съгласно чл. 80, ал. 3 от НК давността за
преследване започва от довършване на престъплението, като за престъпления,
които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления – от
прекратяването им. Не са налице и данни за прекратяване на издръжката като
такива, упоменати в СК. В тази връзка е Решение № 300 от 29.05.1992 година
по н.д. № 240/92 година, I н.о., съгласно което престъплението по чл. 183 от
НК е типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние
във форма само на бездействие, и то трайно и непрекъснато в определен
период от време (срв. Р. VII, т. 1 от т. р.3/71 г. - ОСНК; вж. и чл. 80, ал. 3 от
НК, където се сочат „престъпленията, които траят непрекъснато”). Началото
на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане срока, от който насетне
осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра,
става неизправен длъжник най-малко за 2 месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено („прекратено” по смисъла на чл. 80, ал. 3 от
НК) в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за
издръжка или пък то бъде погасено (например поради навършване на
пълнолетие на низходящия, който не продължава образованието си, при смърт
на издържаното лице, при встъпване в брак на издържания бивш съпруг и т.н).
Установената в чл. 80, ал. 1 от НК давност за погасяване на
наказателната отговорност за извършено престъпление и гражданскоправната
погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в ” от ЗЗД за вземания за периодични
плащания, каквито са вземанията за издръжка, са съвършено различни правни
институти, с различни цели и функции. Затова изтичането на
гражданскоправната погасителна давност за непогасените задължения за
издръжка, не води до изтичане на давност, изключваща наказателното
преследване за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Подсъдимият К. Х. Й. е родена на ******************година в град
Свиленград, област Хасково, с ЕГН **********. Българска гражданка е от
български произход. Живее в град
*********************************************. С основно образование
е. Не е омъжена. Не е осъждана. Работи във фирма за семена „Хасарасеит” по
гражданско правоотношение и на ден при повикване получава
възнаграждение в размер на 50 лв.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Й.,
Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни
система, а именно: принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия Й. престъпление в специалния текст на чл. 183,
ал. 1 от НК се предвиждат наказания „Лишаване от свобода” до 1 година или
„Пробация”. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК дава възможност на Съда да
избере едно измежду две, предвидени като основни наказания – „Лишаване от
свобода” или „Пробация. Наказанието „Лишаване от свобода” няма специален
9

минимум, което позволява замяната му с друг вид наказание при условията на
чл. 55 от НК. При условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в” от НК наказанието
„Пробация” може да бъде заменено с „Глоба”.
За пълнота следва да се посочи, че по отношение на подсъдимия Й.
не може да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като не са
възстановени причинените от престъплението имуществени вреди.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия Й., Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Обсъждайки въпросът за следващото се
наказание, което да бъде наложено на подсъдимия Й. за престъплението в
извършването на което тя беше призната за виновна, при спазване на
правилото на чл. 54 от НК, Съдебният състав взе предвид, че обществената
опасност на деянието е завишена предвид стойността на неплатените
издръжки за двете ненавършили пълнолетие деца (сравнено с минималната
работна заплата за страната за 2024 година в размер на 933 лв. съгласно ПМС
№ 193/12.10.2023 година и за 2025 година в размер на 1 077 лв. съгласно ПМС
№ 359/23.10.2024 година ) - за да прецени, че е налице завишената
обществена опасност на деянието Съдът отчете и завишеното обществено
недоволство и критика към подобни престъпни деяния. Взеха се предвид и
причините за извършване на престъплението - незачитане на установения в
страната правов ред и неизпълнение на родителските задължения от страна на
подсъдимия Й.. Отчетоха се и смекчаващите отговорността обстоятелства, с
която правна характеристика се съобрази Съдът – младата възраст на Й.,
съдейства за разкриване на обективната истина, направеното признание от
подсъдимия Й. (макар последното да играе процесуалната роля като
предпоставка за провеждане на съдебното следствие при условията на глава
ХХVІІ от НПК), изразеното критично отношение към деянието,
декларираното желание за в бъдеще добросъвестно да заплаща дължимите
суми за месечните издръжки на децата, коректното й поведение на
досъдебната фаза и във фазата на съдебното производство, чистото й съдебно
минало и добри характеристични данни (разкриващи личността й в
положителна насока). Също така, съобрази се с оценка на отегчаващо
обстоятелство - значителният брой неплатени вноски, многократно
надвишаващи минимално предвидените за съставомерността на деянието,
което безспорно завишава обществената опасност с оглед продължителния
период на бездействието, довело в последица до ограничаване възможностите
за социално развитие на децата и до затруднения за другия родител да покрива
ежедневните им нужди, осигурявайки необходимите парични средства
тяхната издръжка. Взе се предвид и фактът, че подсъдимият Й. се намира в
трудоспособна възраст. Съобразно относителната тежест на тези релевантни
за отговорността обстоятелства, Съдът прецени че индивидуализацията на
наказанието следва да се проведе в хипотезата на чл. 54 от НК, като се прие,
10

че е налице превес на смекчаващите обстоятелства.
За престъплението, в което подсъдимият Й. беше призната за
виновна – чл. 183, ал. 1 от НК в материалната наказателна норма, както вече
бе посочено, предвидени в условия на алтернативност са две наказания –
„Лишаване от свобода” и „Пробация”. Измежду посочените и мотивиран от
предходните съображения, относно индивидуализацията, респ.
обстоятелствата, релевантни за отговорността, Съдът прецени по-лекото
измежду двете алтернативно предвидени такива, а именно: наказанието
„Пробация” (по втората алтернатива на закона) за по-подходящо в случая, с
оглед целите, предвидени в чл. 36 от НК и личността на дееца.
Поради това, съобразно изложените правни аргументи и в рамките
на предвидената в чл. 183, ал. 1 от НК санкция, Съдебният състав определи и
наложи на подсъдимия Й. наказание „Пробация” със следните пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност на
явяването и подписването пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител”. Съдът счита че за даване възможност на подсъдимия
Й. да работи и да изплаща издръжки на децата си ще е достатъчен срок на
определените пробационни мерки в размер на минималния, а именно: 6
месеца. За да определи точно този размер на наказанието „Пробация”, Съдът
се съобрази с обстоятелствата, че подсъдимият Й. по време на целия процес
изразява критично отношение към деянието и декларира желание за в бъдеще
добросъвестно да заплаща дължимите суми за месечните издръжки на децата.
Наказанието „Пробация” следва да се изпълни по настоящия адрес
на подсъдимия Й..
Така индивидуализираното наказание ще въздейства в достатъчна
степен върху личността на подсъдимия Й. като предизвика положителни
промени в съзнанието и я мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без
с тази малка по обем принуда да се намалява ефективността на наказателната
репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция. В случая
наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с него подсъдимият Й. ще бъде предупредена, че подобно
поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с
което ще й даде възможност да преосмисли напълно извършеното. Съдът се
надява с това да се повиши чувството й за отговорност и гражданско
правосъзнание, за да не допуска занапред подобни престъпления. От друга
страна индивидуализирано така по вид и размер, наложеното наказание,
Съдът прецени за необходимо, достатъчно и справедливо за постигане целите
на наказателната репресия, дефинирани в чл. 36 от НК, а именно: да се
въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Относно разноските:
Няма констатирани такива по делото.
11

Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)
12

Номер на акта:	15
Дата:	25 юни 2025 г. (в сила от 11 юли 2025 г.)
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20255620200477
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 юни 2025 г.

Присъда по дело №477/2025 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите