Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260047
гр. Севлиево, 02.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на втори
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христо Христов
при участието на секретаря Силвия Г. сложи за разглеждане докладваното
от съдията Христов гр. д. № 23 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
Делото е
образувано по искова молба от М.Н.И., с ЕГН **********,*** срещу Е.Л.М., с ЕГН **********,***.
Ищцата
твърди, че с ответницата Е.Л.М., с Г. И. П., с В. П. П. и с П. П. П., са
съсобственици на недвижими имоти - гори в землището на с. Б., общ. Севлиево, а
именно: имот № 112072, представляващ широколистна гора, находяща се в
местността „***", с площ от 29.800 дка; имот № 112064, представляващ
залесена горска територия, находяща се в местността „***", с площ от 9.999
дка; имот № 111016, представляващ
залесена горска територия, находяща се в местността „***", с площ от 6.009
дка. Съсобствеността върху процесните имоти била придобита по наследяване от
общите наследодатели - Н. Г. Н. /Д./ и В. С. Н. и завършена реституционна
процедура с Решение № 501БО/12.11.2003 год. на общинска служба по земеделие и
гори гр. Севлиево, Решение № 71/27.04.2001 год. на ПК гр. Севлиево и Решение №
51/30.06.2000 год. на общинска служба по земеделие гр. Севлиево. По закона за
наследството и въз основа на изброените актове съсобствениците притежавали
собственост върху имотите - гори, в следните идеални части: ищцата М.Н.И. - 1/3
ид. част, като наследник на Г. Н. Г. /син на общите наследодатели на чиито
имена са възстановени имотите/; ответницата Е.Л.М. - 1/3 ид. част, като
наследник на Г. Н. К. /*** на общите наследодатели на чиито имена са
възстановени имотите/; останалите трима съсобственици - Г. И. П., В. П. П. и П.
П. П. - общо 1/3 ид. части, като наследници на Т. Н. Г., *** на общите
наследодатели на чиито имена били възстановени имотите. Ищцата научила, че
ответницата, без нейно знание и съгласие през 2017 год. се разпоредила със
съсобствените гори изброени по - горе, като сключила договор за управление и
стопанисване на частни горски имоти № 72/20.09.2017 год. с търговско дружество
„Глобъл лес - 83" ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Г.И.М., с който
упълномощила търговското дружество да изготвя горски програми, да подписва и
представя пред РДГ писмено заявление за разглеждане на горскостопанска
програма, маркиране на подлежащите за сеч дървета, изготвяне на асортиментна
ведомост и технологичен план, издаване на решение за възстановяване на собствеността,
заверка на скиците на имотите в ОСЗГ; маркиране на добитата дървесина в лежащо
състояние; добив на дървесина, извършване на експедиция и превоз на дървесина
включваща подписване на придружаваща дървесината документи, разпореждане с
дървения материал по цени на изпълнителя, получаване на кочани, превозни
билети, подписване на протокол за освидетелстване на сечището. В същия договор
било вписано, че възнаграждението за добитата дървесина се заплаща при
получаване на позволителното за сеч, без в него да е уговорена конкретна сума
като продажна цена. От справка в ИАГ - дирекция Велико Търново, ищцата научила,
че от съсобствените горски имоти упълномощеното търговско дружество извършило
сеч на общо извозени от горите 428.08 плътни куб. м. дървесина. За имот № 112072, представляваща широколистна
гора, находяща се в местността „***", с площ от 29.800 дка, били издадени:
1. позволително за сеч № 0400212 от 2017 год., като общо от този поземлен имот
през 2017 год. били изсечени и извозени 113.00 пл. куб.м. дърва.; 2.
позволително за сеч № 0405608 от 2018 год., като общо в този поземлен имот през
2018 год. били изсечени и извозени 131.00 пл. куб.м. дърва.. За имот № 112064,
представляващ залесена горска територия, находяща се в местността „***", с
площ от 9.999 дка, били издадени: 1. позволително за сеч № 0402388 от 2017
год., като в този поземлен имот през 2017 год. не била изсечена и извозвана
дървесина; 2. позволително за сеч № 0414571 от 2018 год., като от имота била
изсечена и извозена общо 20.91 пл. куб. м. дървесина; 3. позволително за сеч №
0414570 от 2018 год., като от имота била изсечена и извозена общо 69.15 пл.
куб. м.; 4. позволително за сеч № 0406690 от 2018 год., като от имота била
изсечена и извозена общо през 2018 год. 94.06 пл. куб. м. дървесина. За имот №
111016, представляващ залесена горска територия, находяща се в местността „***",
с площ от 6.009 дка., били издадени: 1. позволително за сеч № 0402391 от 2017
год., като в този поземлен имот през 2017 год. не била изсечена и извозвана
дървесина; 2. позволително за
сеч № 0406685 от 2018 год., като от имота била изсечена и извозена общо 11 пл.
куб. м. дървесина; 3. позволително за сеч № 0406729 от 2018 год. , като от
имота била изсечена и извозена общо в този поземлен имот през 2018 год. 90.02
пл. куб. м. дървесина. Добитата дървесина се явявала естествен граждански плод
от съществуващата съсобственост и след извършената сеч, по силата на чл. 93 от
ЗС продължавала да принадлежи на всички участници в имуществената общност. Това
съгласно чл. 57, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД и чл. 30 , ал. 3 от ЗС, пораждало правото
на ищцата да получи от ответницата, разпоредила се без нейно знание и съгласие
с отрязаната дървесина, действителната стойност на 1/3 части от добитата и
извозена от имотите дървесина /равняваща се на 142.69 пл. куб. м./. Предвид
изложеното иска осъждане ответницата да ѝ заплати сумата в размер на 18
000 лв., представляваща левоВ. равностойност по средни пазарни цени на 1/3 ид.
части от добитата и извозена от имотите описани по - горе дървесина /равняваща
се на 142.69 пл. куб. м. от посоченото общо количество/, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им плащане.
Претендира разноски.
В едномесечен срок от
връчване на препис от исковата
молба с доказателствата,
ответницата е подала писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен.
Излага, че е наследница на 1/3 идеална част от процесните имоти, описани
надлежно в исковата
молба. На 20.09.2017 г. сключила договор с „Глобъл Лес-83"ЕООД - гр.
Севлиево, с адрес на управление ул. "***, с ЕИК *********, представлявано
от Г.И.М., с който му възложила управлението и стопанисването на собствената
ѝ идеална част от наследствените ѝ гори. Към този момент била
съсобственик на 1/6 ид. ч. от горите, тъй като дядо ѝ Т.Г.П.бил жив. Не
обърнала внимание, че идеалната ѝ част не била посочена в договора, но не
можела да се разпорежда с повече от това, което притежавала. Освен това
възнаграждение, което да получи ответницата не било уговорено и не пишело да е
получавала такова. Този договор не породил правно действие, тъй като с
представляващия дружеството ответницата сключила с нот. акт № 24, т. VII, peг.
№ 16298, н.д. № 961/ 2017 г. на ******-П. Д.-гр. Севлиево договор за дарение на
1/3 ид.ч. идеална част от тези недвижими имоти, заедно с дядо си. Това станало
на 26.10.2017 г. По този начин, сключеният договор от 20.09.2017 г. следвало да
се счита развален по право, съгласно чл. 89 от ЗЗД, тъй като и двете страни
вече не можели да изпълняват задълженията си по него, поради сключения договор
за прехвърляне на собствеността върху предмета на договора между тях. Видно от
приложените към исковата
молба позволителни за сеч, същата била разрешена на новия собственик на
идеалната част на ответницата един месец след прехвърлянето на собствеността -
20.11.2017 г., като било отразено, че същото има действие и сечта следва да се
осъществи през следващата година-от 06.01.2018 г. до 31.12.2018 г. Ако била
извършвана сеч в имота и бил добит дървен материал, то това било станало след
като ответницата нямала вече качеството на съсобственик върху имотите. Освен
това не било налице неоснователно обогатяване за сметка на останалите
съсобственици, тъй като нито имало получено възнаграждение по договора, нито
бил налице възмезден договор при продажбата на идеалната част, а ставало дума
за разпореждане със собствената идеална част и то чрез дарение. Възразява, че
размера на иска е силно завишен, тъй като средната пазарна цена следвало да се
определи при добив на корен, а не по търговската стойност, като се изключат
търговска печалба, ДДС и други допълнителни начисления върху стойността.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата, лично и
чрез процесуалния си представител
поддържа иска по
съображенията изложени в исковата молба. В писмена защита излага
подробни доводи за уважаване на иска.
В съдебното заседание
ответницата чрез
процесуалния си представител поддържа отговора по съображенията изложени в същият.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Видно от
решение № 501БО/12.11.2003 г. на ОСЗГ – Севлиево, че е възстановено правото на
собственост на наследниците на Н. Г. Н., на следния имот, в землището на с. Б.,
Община Севлиево, а именно върху: имот № 112072, представляващ широколистна
гора, находяща се в местността „***", с площ от 29.800 дка.
Видно от
решение № 71/27.04.2001 год. на ПК - Севлиево, че е възстановено правото на
собственост на наследниците на В. С. Н., на следния имот, в землището на с. Б.,
Община Севлиево, а именно върху: имот № 112064, представляващ залесена горска
територия, находяща се в местността „***", с площ от 9.999 дка.
Видно от
решение № 51/30.06.2000 г. на ОСЗ – Севлиево, че е възстановено правото на
собственост на наследниците на Н. Г. Н., на следния имот, в землището на с. Б.,
Община Севлиево, а именно върху: имот № 111016, представляващ залесена горска
територия, находяща се в местността „***", с площ от 6.009 дка.
Видно от
удостоверение за наследници от 10.09.2019 г. на Н. Г. Д./Н./, роден на *** г.,
от удостоверение за наследници от 11.09.2019 г. на П. П. П. и от удостоверение
за идентичност на лице с различни имена за Н. Г. Д./Н./, че последният е
починал на ***г. и е оставил за наследници В. С. Н. – съпруга, починала на ***г.,
и три
деца: Г. Н. К., починала на ***г. /с наследници, между които и Р. Т. М.,
починала на ***г. – ***/, Г. Н. Г., починал на ***г. /с наследник – Н. Г. Н.,
починал на ***г. – син/ и Т. Н. Г. – ***, починала на ***г., с живи низходящи наследници
Г. И. П.,
В. П. П. и П. П. П..
Видно от удостоверение за наследници от 11.09.2019
г. на Р. Т. М., че същата е починала на ***г. и е оставила за наследник Е.Л.М. –
***.
Видно от
удостоверение за наследници от 11.09.2019 г. на Н. Г. Н., с ЕГН **********, че
същият е починал на ***г. и е оставил за наследник М.Н.И. – ***.
Установява
се от договор за управление и стопанисване на частни горски имоти № 72 от 20.09.2017
г., че
на същата дата Е.Л.М. и „Глобъл лес - 83" ЕООД, с ЕИК *********,
представлявано от Г.И.М., са сключили посочения договор, с който е упълномощено
търговското дружество относно имоти в землището на с. Б., Община Севлиево, №
112072, № 112064, № 111016 и № 111022, да изготвя горски програми, да подписва
и представя пред РДГ писмено заявление за разглеждане на горскостопанска
програма, маркиране на подлежащите за сеч дървета, изготвяне на асортиментна
ведомост и технологичен план, издаване на решение за възстановяване на
собствеността, заверка на скиците на имотите в ОСЗГ; маркиране на добитата
дървесина в лежащо състояние; добив на дървесина, извършване на експедиция и
превоз на дървесина включваща подписване на придружаваща дървесината документи,
разпореждане с дървения материал по цени на изпълнителя, получаване на кочани,
превозни билети, подписване на протокол за освидетелстване на сечището. Посочено
е в договора, че възнаграждението за добитата дървесина се заплаща при
получаване на позволителното за сеч, без в него да е уговорена конкретна цена.
Установява
се от приложените по делото позволителни за сеч и протоколи за освидетелстване
на сечище, следното: I. за имот №
112072, представляваща широколистна гора, находяща се в местността „***",
с площ от 29.800 дка, били издадени: 1. позволително за сеч № 0400212 от 2017
год., като общо от този поземлен имот през 2017 год. били изсечени и извозени
113.00 пл. куб.м. дърва.; 2. позволително за сеч № 0405608 от 2018 год., като
общо в този поземлен имот през 2018 год. били изсечени и извозени 131.00 пл.
куб.м. дърва.; II. за имот № 112064, представляващ залесена горска територия,
находяща се в местността „***", с площ от 9.999 дка, били издадени: 1.
позволително за сеч № 0402388 от 2017 год., като в този поземлен имот през 2017
год. не била изсечена и извозвана дървесина; 2. позволително за сеч № 0414571
от 2018 год., като от имота била изсечена и извозена общо 20.91 пл. куб. м.
дървесина; 3. позволително за сеч № 0414570 от 2018 год., като от имота била
изсечена и извозена общо 69.15 пл. куб. м.; 4. позволително за сеч № 0406690 от
2018 год., като от имота била изсечена и извозена общо през 2018 год. 94.06 пл.
куб. м. дървесина. III. за имот № 111016, представляващ залесена горска
територия, находяща се в местността „***", с площ от 6.009 дка., били
издадени: 1. позволително за сеч № 0402391 от 2017 год., като в този поземлен
имот през 2017 год. не била изсечена и извозвана дървесина; 2. позволително за сеч № 0406685 от 2018 год.,
като от имота била изсечена и извозена общо 11 пл. куб. м. дървесина; 3.
позволително за сеч № 0406729 от 2018 год., като от имота била изсечена и
извозена общо в този поземлен имот през 2018 год. 90.02 пл. куб. м. дървесина.
Установява
се от нотариален акт № 24, том VII, рег. № 16 298, дело № 961 от 26.10.2017 г. на
нотариус, с рег. № *** на НК,
че Е.Л.М.
е дарила на Г.И.М., идеални части от имоти в землището на с. Б., Община
Севлиево, а именно: ¼ идеална част от имот № 112072, 1/3 идеална част от
имот № 112064 и 1/3 идеална част от имот
№ 111016.
Видно от
писмо от РДГ - В. Търново и заявление от 25.09.2017 г., че в периода 2017 г. –
2018 г. за имоти в землището на с. Б., Община Севлиево, № 112072, № 112064 и №
111016 е извършвана сеч по съставена горскостопанска програма, по възлагане на „Глобъл
лес - 83" ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Г.И.М., въз основа на договор
за управление и стопанисване на частни горски имоти № 72/20.09.2017 г.. От
заявлението от 25.09.2017 г., е видно,
че същото е подадено от Г.И.М., като пълномощник на Е.Л.М..
Установява
се от заключението на вещото лице по съдебно - икономическата експертиза, от
допълнителните такива и от изслушване на същото в съдебно заседание следното: общата
стойност на изсечената дървесина от имотите е 20 037,02 лв. по средни пазарни
цени на посредници, които изкупуват гори и извършват сеч на гори, като това е
цената на дърВ. и дървения материал в гората, а крайната пазарна цена е много
по-висока, тъй като тя се образува от прибавянето на много компоненти - разходи
по добива, изготвяне на горска програма, превоз, такси; общата стойност на изсечената дървесина от
имотите по ценоразпис на стояща дървесина на корен на ТП ДГС – Севлиево е 17
416,65 лв.; общата стойност на
изсечената дървесина от имотите по цени за краен потребител по данни на НСИ е
49 207,76 лв.; цените на крайния потребител са цени на продажба на дървесината
от склад, отсечена и закарана за продажба в склад, в нея са включени всички разходи и печалбата.
При така установените
обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
За уважаване на предявения
иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, е необходимо установяване от ищцата, че: е съсобственик на
твърдяните имоти с ответницата; ответницата е реализирала ползи от общите имоти
(като е сключила описания в искоВ. молба договор, в изпълнение на който е
получила плодове от общите имоти); размерът на получените ползи, както и всички
други положителни факти, на които
основава доводите си.
Установи се
по делото от приложените удостоверения за наследници и от решение №
501БО/12.11.2003 г. на ОСЗГ – Севлиево, решение № 71/27.04.2001 год. на ПК -
Севлиево г. и решение № 51/30.06.2000 г. на ОСЗ – Севлиево че страните
по делото са част от съсобствениците на имоти, находящи се в землището на с. Б.,
Община Севлиево, а именно: имот № 112072, представляващ широколистна гора,
находяща се в местността „***", с площ от 29.800 дка, имот № 112064,
представляващ залесена горска територия, находяща се в местността „***", с
площ от 9.999 дка и имот № 111016, представляващ залесена горска територия, находяща
се в местността „***", с площ от 6.009 дка, възстановени на наследниците
на Н. Г. Н. и В. С. Н., с посочените решения на ОСЗ – Севлиево. От приложените
удостоверения за наследници, с оглед посоченото в тях родство между страните и
наследодателите Н. Г. Н. и В. С. Н. и при приложение на разпоредбите на чл. 5,
ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН, се установи и квотата в съсобствените имоти на
всяка от страните по делото – по 1/3 идеална част.
Установи се по
делото от договора за управление и стопанисване на частни горски имоти № 72 от 20.09.2017
г., че
съсобственика и ответница Е.Л.М. е сключила с „Глобъл лес - 83" ЕООД,
посочения договор, като е оправомощила дружеството да изготвя горски програми,
да добива дървесина, да се разпорежда с дървения материал и др., като е
уговорено възнаграждението за добитата дървесина да се заплаща при получаване
на позволителното за сеч, без да е уговорена конкретна цена. Установи се от приложените
по делото позволителни за сеч и протоколи за освидетелстване на сечище, от писмо
от РДГ - В. Търново и заявление от 25.09.2017 г., че в периода 2017 г. – 2018
г. за имотите, находящи се в землището на с. Б., Община Севлиево, № 112072, №
112064 и № 111016 е извършвана сеч по съставена горскостопанска програма, по
възлагане на „Глобъл лес - 83" ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Г.И.М.,
въз основа на договор за управление и стопанисване на частни горски имоти №
72/20.09.2017 г., като заявлението от 25.09.2017 г., е подадено от Г.И.М., като
пълномощник на Е.Л.М.. С оглед посочването в писмото от РДГ - В. Търново и
заявлението от 25.09.2017 г., следва да се приеме, че сечта в процесните горски
имоти е извършена именно въз основа на описаният в искоВ. молба договор за
управление и стопанисване на частни горски имоти № 72/20.09.2017 г., като
последващото придобиване по дарение от представителя на „Глобъл лес - 83"
ЕООД - Г.И.М. на идеалните части от
процесните имоти, собствени на ответницата е без значение по делото, доколкото
сеч е извършена не от новия съсобственик физическото лице Г.И.М., а от
оправомощеното от ответницата дружество „Глобъл лес - 83" ЕООД. Предвид
изложеното, следва да се приеме, че ответницата е реализирала ползи от общите
имоти, като е сключила описания в исковата молба договор за
управление и стопанисване на частни горски имоти № 72/20.09.2017 г., и в
изпълнение на същия е получила плодове от общите имоти, доколкото няма данни
вземането на ответницата да е погасено по друг начин. Неоснователно е
позоваването в отговора на невиновната невъзможност за изпълнение по чл. 89 ЗЗД, приложението на която е обусловено от обстоятелства извън поведението на
страната - случайно събитие, непреодолима сила или стопанска непоносимост – твърдения
за каквито обстоятелства не са изложени в
отговора.
С оглед
горното установи се по делото, че ищцата е съсобственик на твърдяните имоти с
ответницата, като ответницата е реализирала ползи от общите имоти. По отношение
размерът на получените ползи, не се установи каква парична сума е получила ответницата от „Глобъл
лес - 83" ЕООД. При безспорно установения факт, че процесните имоти са били
отдадени възмездно от ответницата и при липса на данни за точния размер на
получените суми съдът е задължен да изследва този въпрос посредством
експертиза, която да установи пазарния размер на получената по договора сума (в
този смисъл е и практиката на ВКС - Решение № 318 от 23.07.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 6301/2007 г., IV г. о., ГК). Съсобственикът, който еднолично е отдал
вещта за възмездно ползване, дължи на останалите приходите, които е получил, а
не тези, които е било възможно да бъдат реализирани; на останалите съсобственици се дължи съответната част от фактически полученото, като те не
могат да претендират, че е било възможно да се реализира и по-голяма полза (Определение № 312 от 25.02.2011 г. по гр.д. №
1198/2010 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение; Решение № 181 от 17.04.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 1315/2011 г., IV г. о., ГК). Разграничение в обхВ. на вземането на
съсобственика, произтичащо от чл. 30, ал. 3 ЗС и това по чл. 31, ал. 2 ЗС, се
прави и в ТР № 7 от 02.11.2012 г. на ВКС по ТД № 7/2012 г. ОСГК, като в същото е прието, че по изключение
обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС може да се претендира само за разликата между
уговорена наемна цена, съобразно сключения от ползващия имота съсобственик
наемен договор, дължима по чл. 30, ал. 3 ЗС и средната пазарна цена, когато пърВ.
е по-ниска. При съобразяване на горните положения в практиката на ВКС, съдът
намира че следва да се приеме, че общата стойност на изсечената дървесина от имотите е 20
037,02 лв., определена от вещото лице по съдебно - икономическата експертиза по
средни пазарни цени на посредници, изкупуващи гори и извършващи сеч на гори, представляваща
цената на дървения материал в гората, а не по по-високата крайна пазарна цена,
включваща прибавяне на други компоненти - разходи по добива, изготвяне на
горска програма, превоз, такси, печалба и др.. Присъждане на вземане определено на
основа по-голямата стойност в заключението – 49 207,76 лв. би довело до
неоснователно обогатяване на ищцата. Освен част от ползите съсобствениците имат
съответния дял и в тежестите на общата вещ, съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС - разходите по добива, по транспорта на
дървесината и др., които в случай на присъждане на пазарната стойност за
дървесина на склад неоправдано ще бъдат понесени еднолично от ответницата. В
посочения смисъл е и съдебната практика по искове по чл. 30, ал. 3 ЗС и други
искове свързани с принципа на недопустимост на неоснователното обогатяване - Решение
от 23.01.2008 г. на ОС - София по гр. д. № 1243/2006 г., ГО, VI-ти с-в и Решение № 88 от 09.10.2020 г.
по гр. д. № 1487 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение,
съобразно които от добивите представляващи дървесина, следващи се на
собственика/съсобственика съгласно чл. 93 ЗС, при основателност на иска, по
възражение на ответника се приспадат разноските за тази дейност.
Неприложима в конкретния случай предвид различната
фактическа обстановка по настоящото дело е практиката в приложеното с писмената
защита на ищцата решение на ОС – Габрово. В същото е приета: недобросъвестност
на ответника, изводима от неверни декларации за уведомяване на всички
съсобственици за сключването на договора и за наличие на решение на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от праВ. в съсобствеността;
липса на възражения в отговора; установена продажба на дървесина на кубичен
метър, а не на корен; като тези обстоятелства, установени по делото на ОС –
Габрово и несъществуващи по настоящото дело, са мотивирали ГОС да приеме, наличие
предпоставките за приложение на чл. 57, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и съответно дължимост
на действителната пазарна цена на вещта.
Предвид
изложеното ответницата е реализирала ползи, получени от общите имоти, които съобразно квотата й от
1/3 идеална част в имотите е следвало да получи ищцата, в размер на сумата 6679,01
лева, представляваща 1/3 от определената в заключението на вещото лице сума - 20
037,02 лева.
С оглед изложеното установи се наличие
на предпоставките за частично уважаване на предявеният иск. Установи се и
размерът на дължимото на ищцата вземане - сумата 6679,01 лева. За посочената
сума, се е осъществил фактическият състав, обуславящ основателността на иска по
чл. 30, ал. 3 ЗС, поради което искът подлежи на уважаване в посоченият размер; а до пълният му предявен размер от 18
000,00 лева, иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен; ведно с
искането за законната лихва върху отхвърлената част от главницата от датата на
подаване на искоВ. молба до окончателното издължаване на сумата. На основание
чл. 86 ЗЗД, следва да се уважи и искането за законната лихва от датата на подаване
на искоВ. молба до окончателното издължаване на сумата, върху уважената част от
претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС.
Относно
разноските, предвид частичното уважаване на иска, съдът намери, че на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата дължи на ищцата направени по делото разноски за
заплатени такси, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение в общ
размер 705,00 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответницата също има право на разноски и предвид направеното
искане следва да й се присъдят разноски, по съразмерност, в размер на сумата от
266,67 лева разноски, за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Е.Л.М.,
с ЕГН **********,***, да заплати на М.Н.И., с ЕГН **********,*** сумата 6679,01
лева – припадаща се част от доходи от добита дървесина от съсобствени имоти,
находящи се в землището на с. Б., Община Севлиево, а именно: имот № 112072,
представляващ широколистна гора, находяща се в местността „***", с площ от
29.800 дка, имот № 112064, представляващ залесена горска територия, находяща се
в местността „***", с площ от 9.999 дка и имот № 111016, представляващ
залесена горска територия, находяща се в местността „***", с площ от 6.009
дка, заедно със законната лихва върху тази сума от 15.01.2020 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявеният иск,
В ЧАСТТА за разликата над сумата 6679,01 лева до размер на сумата 18 000,00
лева, ведно със законната лихва от 15.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е.Л.М.,
с ЕГН **********,***, да заплати на М.Н.И., с ЕГН **********,***, направени
разноски в размер на сумата 705,00 лева.
ОСЪЖДА
М.Н.И.,
с ЕГН **********,***, да заплати на Е.Л.М., с ЕГН **********,***, направени разноски
в размер на сумата от 266,67 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: