Определение по дело №219/2022 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 112
Дата: 10 февруари 2023 г. (в сила от 27 февруари 2023 г.)
Съдия: Йонита Цанкова Цанкова
Дело: 20227130700219
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

     

          гр.Ловеч, 10.02.2023 год.

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА

 

при секретаря ……………………………………….... и в присъствието на

прокурора ……………………...………………  като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. № 219 по описа за 2022 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

В Ловешкия административен съд е постъпила жалба, наречена „искова молба“ от Т.П.Т., ЕГН: **********, с адрес ***, срещу Удостоверение изх. № КАО13-116/09.06.2016 г. на Община Ловеч.

Жалбата е подадена директно в съда, а не по реда на чл. 152 ал.1 от АПК, поради което е липсвала административната преписка и доказателства за допустимост на оспорването към момента на подаването.

С разпореждане от з.с.з. от 24.06.2022 г. е изпратен препис от жалбата на Община Ловеч с указание в 3-дневен срок да представят административната преписка, списък на страните и изрично становище за допустимостта на жалбата.

С писмо с вх. № 2447/04.07.2022 г. на Кмета на Община Ловеч е изпратено заверено копие на административната преписка относно Удостоверение № КАО 13-116/09.06.2016 г., издадено от Главния архитект на Община Ловеч, списък на страните и становище по допустимостта, като се сочи, че жалбата е недопустима, поради липса на правен интерес, поради това, че жалбоподателят не е страна в производството по издаване на Удостоверение изх. № КАО13-116/09.06.2016 г. на Община Ловеч, издадено от Главния архитект на Община Ловеч.

С разпореждане от з.с.з. от 18.07.2022 г. съдът е констатирал, че жалбата не отговаря на изискването на чл. 159, т. 4 от АПК, поради което е оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 159, т. 4 от АПК с указание до жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението да обоснове правния си интерес от оспорване на издаденото удостоверение за търпимост, включително като представи доказателства за правен интерес, като е указано, че при неизпълнение съдът ще остави жалбата без разглеждане и  ще прекрати производството по делото.

Със същото разпореждане от з.с.з. от 18.07.2022 г. съдът е констатирал още, че от ответника не е представен коректен списък на страните по чл. 152, ал. 3 от АПК /представен на л. 13 от делото/, поради което от ответника в 3-дн. срок от съобщението е изискано да представи коректен списък на страните по чл. 152, ал. 3 от АПК, в който коректно да е посочен издателят на оспорения административен акт.

С писмо с вх. № 2674/26.07.2022 г. на ответника, чрез упълномощен юрисконсулт, е представен нов списък на страните по чл. 152, ал.3 от АПК, съгласно разпореждане от з.с.з. от 18.07.2022 г.

С молба с вх. № 2783/05.08.2022 г. жалбоподателят Т.П.Т., чрез адв. И. К. – ЛАК, е представил уточнение относно правния интерес „за завеждане на иска“, съгласно разпореждане от з.с.з. от 18.07.2022 г. В молбата се сочи, че „ищецът“, видно от приложения към исковата молба нотариален акт „е собственик на непосредствено съседен имот“ и е налице правен интерес от предявяване на „настоящия иск“. Счита се, че заинтересоваността на ищеца при издаване на актове, които пряко засягат негов собствен имот е налице, тъй като липсва друг способ за защита на правните му интереси. Сочи Тълкувателно решение № 3/16.04.2013 г. на ВАС по т.д. № 1/2012 г. относно правния интерес при искане за обявяване на нищожни на административни актове. Поддържа твърдението, че „ищецът като непосредствен съсед на имота има интерес от прогласяване на нищожност на издадения от Община Ловеч акт“ и моли да се приеме, че са налице всички основания за разглеждане на депозираната „искова молба“.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна със становищата на страните и представените доказателства, намира направеното оспорване за процесуално недопустимо. Независимо, че, както в първоначалната жалба, погрешно наречена „искова молба“, така и в уточняващата молба с вх. № 2783/05.08.2022 г. жалбоподателят Т.П.Т., чрез адв. И. К. – ЛАК, погрешно поддържа „искова молба“, респ. „иск“, а по същество е подал жалба срещу Удостоверение изх. № КАО13-116/09.06.2016 г. на Община Ловеч, погрешното наименование на сезиращия настоящото производство акт, не влияе върху настоящата преценка на съда за недопустимост на производството поради липса на активна процесуална легитимация на жалбоподателя.

Доводите за това са следните:

Със заявление с вх. № КАО 13-116 от 09.06.2016 г. от Н. Г. Ц.  в качеството му на собственик е поискал да се издаде удостоверение за режим на търпимост за двуетажна селскостопанска сграда с идентификатор № 67324.250.175.3, допълващо застрояване – гараж с идентификатор № 67324.250.175.4, едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор № 67324.250.175.5, едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор № 67324.250.175.6, допълващо застрояване – гараж с идентификатор № 67324.250.175.7 и допълващо застрояване – гараж с идентификатор № 67324.250.175.8, попадащи в УПИ III от кв. 31 по плана на с. Сливек, Община Ловеч. Представил е документ за собственост – нотариален акт № 117 от 28.06.1976 г., том I, дело 361/1976 г.; нотариално заверена декларация за период на извършване на строеж рег. № 1253/09.06.2016 г. и копие от актуална скица издадена от Агенция по геодезия, картография и кадастър Ловеч № 15-274834/08.06.2016 г.

Въз основа на заявлението и на представените документи е издадено обжалваното в настоящото производство Удостоверение изх. № КАО 13-116/09.06.2016 г. за търпимост на строежи на основание § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ от Главния архитект на Община - Ловеч. В издаденото удостоверение за търпимост е посочено, че същото има удостоверителен характер, не подлежи на обжалване и се издава да послужи пред нотариус.

Жалбоподателят Т.П.Т. по силата на нотариален акт с № 97 от 08.07.2003 г. се легитимира за собственик на  ¾ идеални части от поземлен имот (дворно място) находящ се в село Сливек, общ. Ловеч, който имот съставлява парцел II, пл. № 174 в квартал 31, по действащия устройствен план на с. Сливек, при граници на имота: улица, имот I-173, улица, имот III-175, т.е. собственик на съседен  имот, на имота, за сградите за които е издадено удостоверението за търпимост.

Така възприетата фактическа обстановка се установи от представените документи, съдържащи се в административната преписка.

Въз основа на нея, от правна страна се приема, че искането, с което е сезиран съдът, и  въз основа на което е образувано настоящото производство,  е подадено от страна без правен интерес от оспорване, поради което същото следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство да се прекрати, поради следното:

Удостоверението за търпимост по § 16 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Производството по издаване на удостоверение за търпимост на строежи по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ се развива само между компетентния административен орган и собственика на строежа, като не е предвидена възможност за участие на заинтересувани страни. То се издава във връзка с извършването на правна сделка с предмет конкретен строеж, за който се приема, че е търпим, като има доказателствена сила само в нотариално производство. Извън това производство този акт не поражда, нито удостоверява права или задължения, включително относно търпимостта на строежа. На оспорване пред съда подлежи само отказът на органа да издаде удостоверение за търпимост, а положителният акт, като благоприятен за заявителя, не подлежи на обжалване. Удостоверението за търпимост не засяга права и законни интереси на трети лица-съсобственици или съседи и не рефлектира негативно в правната им сфера, поради което те не са легитимирани да оспорят този акт. Интерес от съдебно обжалване притежават само лицата, по отношение на които актът нарушава техни права или законни интереси. В случая се имат предвид онези права и интереси, които са законно признати, които са отразени в правна норма. Такава норма за трети лица да атакуват издадено удостоверение за търпимост на чужд строеж, макар и в съседен имот, не съществува, поради което те нямат правен интерес да го обжалват. Такова удостоверение създава само благоприятстващ ефект за молителя, но не рефлектира негативно в чуждата правна сфера на трети лица. Допустимо е само обжалване на отказ за издаване на удостоверение за търпимост от молителя, но не и обжалване на издаденото удостоверение от трети лица. В този смисъл е константната съдебна практика, включително определение № 9884/27.06.2019 г. по адм.д. № 7179/2019 г. по описа на ВАС с идентичен предмет и страни.

Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за подаването на жалба, която обуславя правото на едно лице да оспори съответния административен акт. За нейното наличие съдът следи служебно и след като жалбоподателят не е заинтересувано лице по смисъла на ЗУТ в производството по издаване и оспорване на удостоверение за търпимост на строеж, то жалбата му е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. В същия смисъл: определение № 5592 от 10.05.2021 г. по адм.д. № 4186/2021г. по описа на ВАС, определение № 599 от 15.01.2020 г. по адм.д. № 14236/2019г. по описа на ВАС, определение № 9884/27.06.2019 г. по адм.д. № 7179/2019 г. по описа на ВАС и др.

В допълнение  по отношение на твърденията за незаконност на постройка № 3 в имот с идентификатор № 67324.250.175.3 на границата с имот № 67324.250.174 следва да се посочи, че наличието на удостоверение за търпимост не ограничава по никакъв начин правомощията на компетентните административни органи за провеждане на производство за установяване и премахване на незаконно строителство, като в това производство административният орган не е обвързан от издаденото удостоверение за търпимост. В това производство се проверява налице ли е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж и се изследва въпросът налице ли са основанията за приложение на  § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за търпимост на конкретния строеж.

Въз основа на изложеното, при осъществената проверка за допустимост на жалбата, погрешно наречена „искова молба“, съдът намира, че липсва правен интерес на жалбоподателя за оспорване на обжалваното удостоверение за търпимост на чужд строеж.

От ответната страна липсва искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, наречена „искова молба“, на Т.П.Т., ЕГН: **********, с адрес ***, срещу Удостоверение за търпимост изх. № КАО 13-116/09.06.2016 г. на Главен архитект на Община Ловеч.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 219/2022 г. по описа на Административен съд - Ловеч.

Определението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщението до жалбоподателя пред ВАС на Р България.

Да се изпрати препис от същото на жалбоподателя и ответника.

 

 

 

                                                                           АДМ.  СЪДИЯ: