О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1543
19.08.2019
г., гр. Бургас
Бургаският окръжен съд, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на деветнадесети август две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова
въззивно гражданско дело № 1134 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на З.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 1188 от
20.05.2019 г. по гр. д. № 3002/2012 г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което е извършена делба по реда на чл. 353 ГПК, както следва:
В ОБЩ ДЯЛ на „Ай пи инвестмънт” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Крали Марко“ № 4, Л.Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** и М.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, е
поставен поземлен имот с идентификатор 67800.504.435
по КК и КР на гр. Созопол съгласно скица-проект № 15-148768-09.04.2015 год. на
АГКК, СГКК – гр. Бургас, с административен адрес: гр. Созопол, ул. „Ропотамо“,
с площ от 1079 кв. м., трайно предназначение: урбанизирана територия, при
граници на поземления имот: 67800.504.412, 67800.504.272, 67800.504.436,
67800.504.318, 67800.504.394, 67800.504.256, 67800.504.375, който имот
представлява УПИ XXVII в кв. 144 по регулационния план
на гр. Созопол;
В ДЯЛ на З.В.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е поставен поземлен
имот с идентификатор 67800.504.436 по КК и КР на гр. Созопол съгласно
скица-проект № 15-148768-09.04.2015 год. на АГКК, СГКК – гр. Бургас, с
административен адрес: гр. Созопол, ул. „Ропотамо“, с площ от 1079 кв. м.,
трайно предназначение: урбанизирана територия, при граници на поземления имот:
67800.504.272, 67800.504.259, 67800.504.260, 67800.504.318, 67800.504.435,
който имот представлява УПИ XXVIII в кв.
144 по регулационния план на гр. Созопол.
Въззивницата З.В.П. моли съда да отмени първоинстанционното
решение като незаконосъобразно и необосновано. Счита, че съдът не е преценил
всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, като някои от
доказателствата изобщо не са преценени правилно. Излагат се доводи, че съдът
неправилно е приел, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, тъй
като тегленето на жребий не се явява невъзможно с оглед искането на въззиваемите
да получат общ дял. Навеждат се оплаквания, че съдът не е взел предвид
събраните по делото доказателства, от които е видно, че в поземлен имот с
идентификатор 67800.504.435 по КК и КР на гр. Созопол въззивницата е изградила
със собствени средства два броя търговски обекти, които извършват търговска
дейност от 1997 г. и за които тя има партиди за електрическа енергия и ВиК,
като при извършване на делбата този имот е поставен в общ дял на въззиваемите,
а в неин дял е поставен празен поземлен имот. Въззивницата твърди, че не е
давала съгласие за реално разпределение на спорния имот, който е ползвала в
цялост от 1998 г. до 2015 г.
Навеждат се оплаквания, че съдът не е уважил молбата на
въззивницата за спиране на делото до приключване на наказателното производство
по образуваното по нейна жалба досъдебно производство ГБВ 218 36 298 ГЕЯ
за съставяне на неистински официални документи – съобщения от Районен съд –
Бургас по гр. д. № 1359/2017 г. по описа на същия съд, в частта им, в която е
положен подпис в графата за получател, на който е придаден вид, че изхожда
лично от въззивницата З.В.П.. Излагат се доводи, че заведеното от въззивницата
гр. д. № 1359/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас за установяване, че тя е
едноличен собственик на процесния имот по силата на саморъчно завещание от 1954
г., е от главно значение за решаване на настоящото дело.
Поддържа се, че нотариален акт № 70, том II, рег. № 3697, д. 275 от 2011 г. за собственост на недвижим
имот, придобит по реда на ЗСПЗЗ, е нищожен и неистински, тъй като в него се
признава за собственик А.П., която не е наследник на наследодателя Васил
Пинаков, като са нищожни и последващите сделки, извършени въз основа на този
нотариален акт. Твърди се, че процесният имот е бил отнет с протокол № 15 от
30.09.1954 г., като не е влязъл в ТКЗС, а е отнет за гробищен парк, като
впоследствие е отреден за къмпинг. Излагат се аргументи, че Георги Пинаков – съпруг
на А.П. и брат на въззивницата, не е наследил земите на баща си Васил Пинаков,
тъй като е починал на 23.01.1987 г., а процесният имот е реституиран с решение
на поземлената комисия от 22.06.1992 г. и протокол № 50 от 12.05.1992 г.
Във въззивната жалба липсват надлежно формулирани
доказателствени искания, но към нея са приложени писмени доказателства, както
следва: Протокол № 15 от 30.09.1954 г. за отчуждаване и причисляване към
държавния поземлен фонд; Протокол за обявяване на саморъчно завещание от
12.05.2016 г.; Саморъчно завещание на Васил Баласов Пинаков от 10.08.1954 г.; Скица
на имота на Васил Балас Пинаков, съпоставена с действащия регулационен план на
гр. Созопол, изготвена от инж. Богдан Журовски на 21.05.1997 г.; Акт за смърт №
22 от 01.09.1955 г. на Васил Баласов Пинаков; Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 82, том. II, рег. №
3815, дело № 269 от 2011 г. на нотариус Николай Ников; Протокол № 6 от
22.06.1992 г. за въвод във владение на земеделски земи в реални граници;
Постановление за образуване на досъдебно производство от 04.07.2018 г.;
Протокол № 343 от 15.10.2018 г. за извършена графическа експертиза.
Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ
на обжалване, в законовия срок, от легитимирано лице и съдържа необходимите
реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което
е процесуално допустима.
По отношение на приложените към въззивната жалба писмени
доказателства съдът намира следното. Една част от тях вече са представени и
приети като писмени доказателства по делото от първоинстанционния съд, както
следва: Протокол № 6 от 22.06.1992 г. за въвод във владение на земеделски земи
в реални граници (л. 24), Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 82, том.
II, рег. № 3815, дело № 269 от 2011 г. на нотариус
Николай Ников (л. 39), Постановление за образуване на досъдебно производство от
04.07.2018 г. (л. 329), Протокол № 343 от 15.10.2018 г. за извършена графическа
експертиза (л. 330). По отношение на останалите приложени към въззивната жалба
писмени доказателства – Протокол № 15 от 30.09.1954 г. за отчуждаване и
причисляване към държавния поземлен фонд; Протокол за обявяване на саморъчно
завещание от 12.05.2016 г.; Саморъчно завещание на Васил Баласов Пинаков от
10.08.1954 г.; Скица на имота на Васил Балас Пинаков, съпоставена с действащия
регулационен план на гр. Созопол, изготвена от инж. Богдан Журовски на
21.05.1997 г.; Акт за смърт № 22 от 01.09.1955 г. на Васил Баласов Пинаков – въззивницата
не излага причини, които са й попречили да ги посочи и представи своевременно
пред първоинстанционния съд съгласно чл. 260, т. 6 ГПК, поради което същите не
следва да се приемат по делото от настоящата инстанция.
В законовия срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от въззиваемите „Ай пи инвестмънт” ЕООД, Л.Г.П. и М.Г.С.
чрез адвокат Р.С. – с пълномощно по делото от първата инстанция (л. 4).
В отговора на въззивната жалба процесуалният представител
на въззиваемите заявява, че не възразява производството да приключи със
споразумение, като доверителите му получат в дял поземлен имот с идентификатор
67800.504.436, който имот според решението на съда е поставен в дял на
въззивницата З.В.П., като условие за тази промяна е приключването на делото със
споразумение и делба на имотите по начина, поискан от въззивницата с жалбата –
с преразпределение на същите. В случай че не се постигне споразумение, моли
съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски пред
въззивната инстанция. Не прави доказателствени искания.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 267 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната
жалба на З.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 1188 от
20.05.2019 г. по гр. д. № 3002/2012 г. по описа на Районен съд – Бургас.
НЕ ПРИЕМА
представените с въззивната жалба писмени доказателства.
ПРИКАНВА
страните към спогодба, като им УКАЗВА,
че одобрената от съда спогодба има значението на влязло в сила съдебно решение
и дължимите държавни такси се събират в половин размер.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.