Р Е Ш Е Н И
Е
№ 21.07.2020
година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на
16.06.2020 година, в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
МАРТИНА КИРОВА
секретар:Л.Р.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. №
290/2019г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от "ПРОФИ КРЕДИТ България"ЕООД, ЕИК *********, чрез юриск.Р.И., се обжалва решение № 67/17.06.2019г. на ЕРС по гр.д.№ 862/2018 г. по описа на ЕРС. Въззивникът обжалва решението като неправилно и излага съображения. Смята за неправилен изводът на ЯРС, че предсрочната изискуемост на Договор за потребителски кредит №********* не е надлежно обявена на длъжника Д.Т.. Възразява, че чл.60, ал.2 от ЗКИ е неприложим за него като небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, предвид което по отношение договора за кредит указанията в т.18 от ТР 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.4/2013г. на ОСГТК не следва да бъдат прилагани. Смята, че с осъщественото връчване на особения представител на ответника е осъществено надлежно уведомяване на кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на основание чл.12.3 от ОУ. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи иска.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от адв.Д.Д. - особен представител на ответника Д.Т., с който се оспорва въззивната жалба и се излага, че първоинстанционното решение е правилно. Моли ЯОС да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди обжалваното решение.
В с.з. въззивникът не изпраща представител. От процесуалния представител на страната юриск. И. е постъпила писмена молба по делото, с която се моли съдът да даде ход на делото в отсъствие на юрисконсулта. Заявено е становище по съществото на спора, моли за присъждане на разноските по делото.
Въззиваемият Д.Т. се представлява от особен представител адв.Д. ***, който моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД против против Д.Н.Т., с която е предявен иск за установяване на вземането на ищеца, за което против ответникът е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 575/2018 година по описа на РС – Елхово.
Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено следното:
Видно от Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ с № **********, „Профи кредит България“ЕООД като кредитор предоставя на кредитополучателя Д.Т. сума в размер на 950.00 лева, със срок на погасяване на кредита 24 месеца, при ГПР 49.89 %, ГЛП 41.17%, лихвен процент на ден 0.11%. Общата дължима сума по кредита е 1409.52 лева.. По пакет за допълнителни услуги заемателят се задължил да заплати възнаграждение от 949.92 лв. като общото задължение е 2359.44лв. и е уговорен общ размер на месечната вноска 98.31лв. с дата на погасяване - 10-ти ден от месеца. Видно от пакета допълнителни услуги същият съдържа услуги, изразяващи се в: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой вноски; възможност за намаляване на определен брой вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Представено е преводно нареждане за 950 лв. преведени от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД на Д.Т. на 22.02.2017г..
От представеното извлечение към 22.11.2018 г. по сметка към Договор за потребителски кредит № ********** е видно, че общата постъпила сума по Договора за кредит е 227.60 лева, като Т. е платила две пълни погасителни вноски на следните дати: 28.02.2017 година и 28.09.2017 година и една непълна погасителна вноска в размер на 24.34 лева, по главницата е изплатил 53.17лв., по лихвата - 64.12лв.
Представен е погасителен план, видно от който е настъпил падежът и на последната вноска на 10.03.2019г.
Представено е уведомително писмо от 20.07.2019г. от кредитора до ответника с изявление за едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение задълженията по него, считано от 18.07.2017 г., и задължението е обявено за предсрочно изискуемо. Няма доказателства за получаването на уведомителното писмо от кредитополучателя.
Видно от ч.гр.д. 575/2018 г. по описа на РС-Елхово, по подадено на 27.07.2018 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД заявление до РС – Елхово, съдът е издал Заповед № 1072 от 30.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК като е разпоредил Д.Н.Т. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД сумата 2 138.48 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №********** от 20.02.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на заявлението в съда - 27.07.2018 г., до изплащане на вземането, както и разноски по делото в общ размер на 112.77 лева, в т.ч. 42.77 лева заплатена държавна такса за образуване на настоящото заповедно производство и 70.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и с разпореждане заповедният съд е предоставил на заявителя предвидената в чл.415, ал.1, т.2 от ГПК възможност да предяви иск против длъжника за установяване на вземането си. В дадения едномесечен срок заявителят е предявил иск по чл.422 от ГПК против длъжника за установяване дължимостта на сумата 2138.48 лв., представляваща общата сума, за която е била издадена Заповедта.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК въззивният съд намира първоинстанционното решение за валидно.
Предявеният иск е по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.9 от ЗПК вр. чл.240 от ЗЗД.
В заповедното производство е претендирана главница в размер на 2138.48 лв., докато в исковата молба, след уточнението се твърди, че се претендира главница 896.83 лв., договорно възнаграждение 395.23лв. и възнаграждение за допълнителни услуги 846.42лв.. В заявлението в заповедното производство в графата „лихви” в т.9 от попълнения образец липсва посочено вземане за възнаградителна лихва. Не са изложени обстоятелства относно сключването на споразумение за пакет от допълнителни услуги и за договорено възнаграждение за тях. Не е заявена нито в т.12 /„обстоятелства, от които произтича вземането”/, нито в „допълнителните изявления” /т.14/ претенция за такава лихва и възнаграждение. Т.е. от заявлението в заповедното производство може да се направи единствено изводът, че претенцията е за 896.83лв. главница ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането на сумата. Недопустимо е въвеждането в исковото производство на ново основание на вземането в частта за разликата над 896.83лв лв. до 2138.48 лв. Исковата молба по чл.422 от ГПК следва да съдържа същото вземане, което е заявено пред заповедния съд, основаващо се на същите обстоятелства. С оглед на това е недопустимо и изменение на основанието на иска /виж. ТР №4/08.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС/.
Предвид изложеното, ЯОС счита, че липсва правен интерес от установителен иск за вземанията, които не са посочени в заявлението пред заповедния съд - за възнаградителни лихви и възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги. Ето защо претенцията за лихви и възнаграждение за допълнителен пакет услуги следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Тъй като районният съд се е произнесъл по недопустима претенция, решението му в тази част се явява недопустимо и на основание чл.270, ал.3 от ГПК следва да бъде обезсилено, а производството в тази му част - прекратено.
Тъй като за вземането за главница, претендирано със заявлението, за разликата над 896.83 лв. до 2138.48 лв. не е бил предявен иск по чл.422 от ГПК с оглед изричната конкретизация в този смисъл, направена от ищеца-въззивник, следва заповедта в тази ù част да бъде обезсилена от заповедния съд /виж. ТР №4/08.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС/.
В допустимата му част, относно претенцията за главница в размер от 896.83 лв. решението на ЕРС е неправилно.
Установено е по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. от ЗПК. Според чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно сключен договор за потребителски кредит №********** от 20.02.2017 г. с общи условия, е предоставен от въззивника на кредитополучателя кредит в размер на 950 лв. със задължението на заемателя да върне кредита на 24 бр. месечни погасителни вноски, с уговорен размер на месечна погасителна вноска 58.73 лв., ГЛП 41.17%, ГПР - 49.89%., дължима сума по кредита 1409.52 лв.. По пакет за допълнителни услуги заемателят се задължил да заплати възнаграждение от 949.92 лв. като общото задължение е 2359.44 лв. и е уговорен общ размер на месечната вноска 98.31 лв. с дата на погасяване - 10-то число на месеца.
ЯОС смята, че правилно ЕРС е приел, че предсрочната изискуемост на Договор за потребителски кредит №********** не е надлежно обявена на длъжника. ВКС е постановил решение по реда на чл. 290 от ГПК по въпроса изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, вземане, произтичащо от договор за заем, сключен с финансова институция (каквато е и ищцовото дружество), в който договор се съдържа уговорка, че целият заем става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, но чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от кредитора – финансова институция (Решение №3/17.04.2019 по т.дело №1831/2017 г., ТК, II т.о.). Прието е, че страните по договора за заем за потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата на чл.9 от ЗЗД договорна свобода да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като такава уговорка противоречи на характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока, уговорени в договора или предвидените в закона. С оглед на така приетото от касационния съд, ЯОС счита, че уговорената между страните предсрочна изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо волеизявление на кредитора, което да е достигнало до длъжника. В случая е налице такова изявление, но липсват доказателства да е било изпратено, съответно получено от ответника-кредитополучател. Поради това не са настъпили последиците, предвидени в ОУ. Длъжникът не е изгубил преимуществото на срока, договорен първоначално в негова полза.
Същевременно обаче е настъпил крайният падеж на вземанията на 10.03.2019г.. Съгласно задължителната съдебна практика- Тълкувателно решение №8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. ВКС излага в мотивите на решението, че дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече падежираните вноски. По делото е установено, че длъжникът е изплатил сумата 227.60 лв., като по главницата (950лв.) е изплатил 53.17лв., следователно въззиваемият дължи 896.83лв. главница, за която сума се установява вземането на „Профи Кредит България“ ЕООД против Д.Н.Т. по заповед за изпълнение № 1072/30.07.2018 г. по ч.гр.д. № 575/2018 г. на ЕРС.
Предвид изложеното, ЯОС следва да обезсили решението на ЕРС в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София, с ЕИК *********, против Д.Н.Т. иск по чл.422, ал.1 ГПК да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца горницата над 896.83 лв. до 2138.48 лв., включваща вземания за договорно възнаграждение в размер от 395.23 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 846.42 лв., ведно със законната лихва за забава върху тези суми, и отмени обжалваното решение в частта, с която е разгледана допустимата искова претенция за 896.83лв. главница и постанови решение, с което уважава иска за съществуването на вземане на въззивника в размер на 896.83лв. главница по договор за потребителски кредит №********** от 20.02.2017 г., ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 27.07.2018 г. до окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение № 1072/30.07.2018 г. по ч.гр.д. № 575/2018 г. на ЕРС.
При този изход на делото, искането на въззивника за присъждане на разноски, на основание чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК, следва да бъде уважено, като се присъдят разноски съразмерно на уважената част от иска. Пред първата и въззивната инстанции са му дължими разноски в общ размер 383.91 лв.. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство. В заповедното производство са дължими разноски 47.27 лв. съразмерно на уважената част от искането.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 67/17.06.2019г. на ЕРС по гр.д.№ 862/2018 г. по описа на ЕРС, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София, с ЕИК *********, против Д.Н.Т. иск по чл.422, ал.1 ГПК да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца горницата над 896.83 лв. до 2138.48 лв., включваща вземания за договорно възнаграждение в размер от 395.23 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 846.42 лв., ведно със законната лихва за забава върху тези суми и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 67/17.06.2019г. на ЕРС по гр.д.№ 862/2018 г. по описа на ЕРС в частта, с която е отхвърлен искът на „Профи кредит България“ ЕООД-гр.София против Д.Н.Т. по чл.422, ал.1 ГПК, за сумата от 896.83 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №********** от 20.02.2017 г., и вместо това постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Н.Т., с ЕГН **********,***, п.к.8700, общ.Е., обл.Я., ул. „А. С.” №***, вх.*, ет.*, ап.** и настоящ адрес ***5, дължи на „Профи кредит България“ ЕООД - гр.София, ЕИК № *********, въз основа на договор за потребителски кредит №********** от 20.02.2017 г.: главница в размер на 896.83 лв., ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 27.07.2018 г. до окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение № 1072/30.07.2018 г. по ч.гр.д. № 575/2018 г. на ЕРС.
ОСЪЖДА Д.Н.Т., с ЕГН ********** да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД-гр.София, направените по делото разноски за първата и въззивната инстанции в размер на 383.91 лв..
ОСЪЖДА Д.Н.Т., с ЕГН ********** да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД-гр.София, направените по заповедното производство разноски в размер на 47.27 лв..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 пр.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.