Решение по дело №528/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 838
Дата: 25 юли 2025 г.
Съдия: Весела Гълъбова
Дело: 20253100500528
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 838
гр. Варна, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова

мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20253100500528 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 6154/22.01.2025г., подадена от Е.
Д. П., ЕГН ********** срещу решение № 4751/31.12.2024г., постановено по
гр.д. № 4744/2024г. по описа на РС-Варна, 50 състав, с което е изменен на
основание чл. 59, ал. 9 СК, постановения с влязло в сила решение №
291/01.02.2023 г. по гр.д. № 8426/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 25
състав, режим на лични отношения между бащата В. В. П., ЕГН **********, и
детето К. В. П.а, ЕГН **********, като е определен следния режим на лични
отношения между същите:
- всяка четна седмица от календарната година в дните от петък до
неделя, с преспиване, в часовете от 17:00 часа в петъчния ден / или след
приключване на учебните занятия/ до 18:00 часа на неделния ден;
- всяка година на рождения ден на детето от 10:00 часа до 12:00 часа, а в
случай, че денят е работен, респ. присъствен за детето в учебно заведение
-в първия ден след рождения ден, който се явява
неработен/неприсъствен;
- всяка година на рождения ден на бащата /19.02./ от 10:00 часа до 13:00
часа, а в случай, че денят е работен, респ. присъствен за детето в учебно
заведение - в първия ден след рождения ден, който се явява
неработен/неприсъствен;
- през Коледните празници - всяка четна година от 10:00 часа на 24.12.
1
до 18:00 часа на 28.12. и всяка нечетна година от 10:00 часа на 30.12. до 18:00
часа на 02.01.;
- през Великденските празници - всяка четна година от 10:00 часа на
първия ден (Разпети Петък) до 20:00 часа на втория ден (Велика Събота) от
Великденските празници и всяка нечетна година от 10:00 часа на третия ден
(Великден) до 20:00 часа в последния ден (Велики Понеделник) от
Великденските празници;
- през лятото /месеци юли и август/ - два пъти по 12 дни, както следва:
всяка четна година в периода от 01.07. до 12.07. и от 01.08. до 12.08. и всяка
нечетна година в периода от 12.07. до 24.07. и от 12.08. до 24.08., които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката, с преспиване;
като при осъществяване на режима на лични отношения бащата ще
взема детето от дома на майката в почивен ден и от училище в учебен ден и
ще връща детето до дома на майката.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за недопустимост и
неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с
материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и необоснованост. Излага, че при липсата на твърдения за трайно и
съществено изменени на обстоятелствата по чл.59, ал.9 от СК, както и при
липсата на констатации в решението за подобно изменение, съдът на практика
е пререшил правен спор. Сочи, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, като липсва изслушване на родителите на детето по реда на чл.59,
ал.6 от СК, както и възлагане на социално проучване от страна на Дирекция
„Социално подпомагане“. Счита, че не са налице съществени изменения в
обстоятелствата след постановяване на предходното решение. Моли
решението да бъде обезсилено като недопустимо, а в условията на
евентуалност да бъде отменено изцяло, както и да й бъдат присъдени
разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна В. В. П., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва
като неоснователна. Въззиваемият излага, че комуникацията между страните е
силно затруднена, а липсата на определен режим през ваканциите с
предходното съдебно решение, го е поставила в ситуация да разчита само на
волята на майката, която е започнала да използва това като инструмент за
налагане. Счита, че не е нужно да се основанието за изменени на режима на
личен контакт да е свързано с някакви съществени промени в житейски или
друг аспект. Поддържа, че първоинстанционния съд правилно е възприел
фактите и е обосновал, че в интерес на детето е режимът на личен контакт с
бащата да бъде ревизиран. Моли решението да бъде потвърдено като
законосъобразно и постановено при спазване на процесуалните правила.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
2
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на В. В.
П., ЕГН ********** срещу Е. Д. П., ЕГН **********, с която е предявен иск
по чл.59, ал.9 от СК, с която се иска изменение на постановения с решение №
291/01.02.2023 г. по гр.д. № 8426/2022 г. по описа на РС– Варна, режим на
личен контакт между бащата В. В. П., ЕГН ********** и детето К. В. П.а,
ЕГН **********, като е посочен подробен режим.
В исковата молба са изложени твърдения, че с решение №
291/01.02.2023 г. по гр.д. № 8426/2022 г. по описа на РС–Варна родителските
права по отношение на детето К. В. П.а Г. са предоставени на майката, а на
бащата е определен режим на лични отношения с детето. Сочи, че с
постановения режим на лични контакти не е предоставена възможност за
контакт през периодите на различните ваканции, включително и през лятната,
когато майката не е в платен годишен отпуск. Редки били случаите, в които
майката му давала да вижда детето за 2-3 дни, а през предстоящата лятна
ваканция бащата щял да бъде препятстван да организира почивка извън
пределите на гр. Варна. Сочи, че със сезирала съда по предходното
производство молба е поискано произнасяне по режима за ваканциите, като
такъв бил посочен и в отговора на майката, но с решението бил пропуснат.
Ищецът счита, че в интерес на детето е да има и период на личен контакт с
детето през ваканциите.
В уточнителна молба, депозирана пред въззивния съд с оглед дадена
възможност за отстраняване на нередовности в исковата молба, ищецът е
посочил, че поради техническа грешка с решението по гр.д. № 8426/2022 г. по
описа на РС–Варна не е определен режим на лични контакти между бащата и
детето през учебните ваканции. Сочи, че през последните месеци със
съгласието на майката осъществява по-разширен режим на лични контакти с
детето от определения със съдебното решение такъв, включително е
осъществил кратка екскурзия, но само по волята на майката. Сочи още,
определеният час за връщане на детето в неделя 13:00 часа е крайно ощетяващ
интересите на детето. Подчертава, че К. вече е на възраст, която позволява
нейната самостоятелност и има нужда да се обогатява културно със воя баща.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответницата Е. Д. П., ЕГН **********, с който искът се оспорва като
недопустим и неоснователен. Излага, че не са налице твърдения за някакво
изменение в обстоятелствата. Сочи, че след постановяване на привременни
мерки по предходното дело, са осъществявани редовни срещи между бащата и
детето, включително при конкретни съгласувания и извън регламентираното.
Твърди, че не се препятства и ежедневния им телефонен и виртуален контакт.
3
Счита, че не е налице съществено и трайно изменение на обстоятелствата,
като подчертава, че искането за изменение в режима на лични контакти е
направено само два месеца след влизане в сила на решението по гр.д. №
8426/2022 г. по описа на РС–Варна, както и че последното не е обжалвано от
бащата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
С решение № 291/01.02.2023 г. по гр.д. № 8426/2022 г. по описа на РС-
Варна, съдът е предоставил упражняването на родителските права по
отношение на детето К. В. П.а на майката Е. Д. П. и е определил режим на
лични контакти на детето с бащата В. В. П., както следва:
- всяка четна седмица от календарната година в дните от петък до
неделя, с преспиване, в часовете от 17:00 часа в петъчния ден / или след
приключване на учебните занятия/ до 13:00 часа на неделния ден, като бащата
при осъществяване на режима на личен контакт ще взема детето от дома на
майката или от учебното заведение, което посещава детето и ще го връща до
дома на майката.
-всяка година на рождения ден на детето от 10:00 часа до 12:00 часа, а в
случай, че денят е работен, респ. присъствен за детето в учебно заведение в
първия ден след рождения ден, който се явява неработен/неприсъствен.
-всяка година на рождения ден на бащата / 19.02- деветнадесети
февруари/ от 10:00 часа до 13:00 часа, а в случай, че денят е работен, респ.
присъствен за детето в учебно заведение в първия ден след рождения ден,
който се явява неработен/неприсъствен.
-през Коледните празници, всяка четна година от 10:00 часа на 24.12.
(двадесет и четвърти декември) до 18:00 часа на 28.12. (двадесет и осми
декември) и всяка нечетна година от 10:00 часа на 30.12. (тридесети декември)
до 18:00 часа на 02.01. (втори януари), като бащата ще взема и връща детето
от и до дома на майката.
-през Великденските празници - всяка четна година от 10:00 часа на
първия ден (Разпети Петък) до 20:00 часа на втория ден (Велика Събота) от
Великденските празници и всяка нечетна година от 10:00 часа на третия ден
(Великден) до 20:00 часа в последния ден (Велики Понеделник) от
Великденските празници, като бащата ще взема и връща детето от и до дома
на майката.
Горепосоченото решение е обжалвано от майката Е. Д. П. в частта за
режима на личен контакт и в същата част е потвърдено с решение №
25/10.01.2024 г. по гр.д. № 1729/2023 г. по описа на ОС-Варна и влязло в
законна сила на 27.02.2024г.
С решение № 3680/21.10.2024 г. по гр.д. № 2215/2024 г. по описа на РС-
Варна, влязло в законна сила на 24.10.2025г., са определени мерки за лични
отношения между детето К. В.ова П.а и нейната баба по бащина линия В.Д.Е.,
както следва: една седмица през лятната ваканция, когато майката не е в
платен годишен отпуск, считано от 10:00 ч. на първия ден до 16:00 ч. на
последния, като контактът се осъществява в дома на бабата В.Д.Е., с
4
административен адрес: гр. Ш., ул. „Х.С.” ***, като бащата В. В. П. ще взима
и връща детето от и в дома на майката.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел на страната на ищеца – И. Ж.. Съгласно показанията му
детето К. и неговата дъщеря са съученички и приятелки. Понякога се опитвали
да организират съвместни екскурзии, но се налагали до последно да чакат
дали майката на К. ще я пусне. Миналата година свидетелят ходил с дъщеря на
ски, но на В. не му дали детето. Излага още, че при последния рожден ден на
дъщеря му – 25.05., тя поканила К., но майката не позволила на баща й да я
заведе, а тя сама го направила. Свидетелят и дъщеря му често канели В. и
детето у дома си, където имали басейн, но В. в повечето случаи не успявал да
дойде с дъщеря си.
Приет по делото от въззивния съд е социален доклад, изготвен от
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, съгласно който родителите на
детето К. са се разделил през 2017г. От тогава тя се отглежда от своята майка,
която задоволява потребностите й. До 2022г. същата е осигурявала на бащата
активен контакт с детето, а след този момент и двамата подават жалби пред
органите за закрила, като се обвиняват взаимно. Двамата родители са
консултирани многократно, че родителският конфликт ще повлияе негативно
върху развитието на детето. Насочени са към социална услуга психологическо
консултиране с цел да придобият умения за толерантен диалог, но без успех
по отношение на бащата. Детето продължава да ползва психологическо
консултиране към ЦОП. То има силно изградена емоционална връзка и с
двамата родители, свикнало е да общува с баща си в ежедневието си. Майката
твърди, че няма нагласи да ограничава контактите между бащата и детето, но е
обезпокоена, че бащата е вербално агресивен в присъствие на детето.
По реда на чл.59, ал.6 от ЗЗД пред въззивния съд са изслушани
родителите Е. Д. П. и В. В. П..
Майката заявява, че никога не е възпирала бащата да вижда детето, дори
повече от постановеното от съда, въпреки собствените си опасения, предвид
че В. на моменти е агресивен и избухлив. Майката заявява, че не е против и
определянето на режим през лятната ваканция, който да е на два пъти по една
седмица, предвид, че със съдебно решение е определен и една седмица режим
на лични контакти с бабата по бащина линия, през която бащата също ще
вижда детето. Отделно от това, заявява, че винаги с бащата се разбират
допълнително да я заведе на плаж, на рожден ден или да остане при него
някоя вечер. Категорично излага, че не е съгласна с промяната на режима
извън лятната ваканция, като бащата така или иначе всеки ден вижда детето,
когато е на училище и тя не се противопоставя на това.
Бащата заявява, че е напълно удовлетворен от определения от
първоинстанционния режим съд. Сочи, че вижда детето често, кара го на
училище и на занималня. Иска да има режим през лятото, който да е
самостоятелен за него. Подчертава, че определеният на майка му режим е пет
дни и той не живее в едно домакинство с нея.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.59, ал.9 от СК.
5
Въпросът, който подлежи на разглеждане в производството и който е
предмет и на въззивното обжалване, е дали след предходното решение са
настъпили такива съществени обстоятелства, които съобразно интереса на
детето налагат промяна в режима на лични контакти между бащата и детето.
Доказателствената тежест за доказване наличието на такива обстоятелства е за
ищеца.
Установи се по делото, че страните са родители на детето К., като
родителските права съобразно по гр.д. № 8426/2022 г. по описа на РС-Варна,
влязло в законна сила на 27.02.2024г., са предоставени на майката с определен
режим на лични контакти с бащата. От даване ход на устните състезания по
въззивното производство на 11.12.2023г. до подаване на молбата, по която е
образувано настоящото производство, на 18.04.2024г. са изтекли около 5
месеца.
От представените документи от предходното производство се
установява (а и служебно известно на съда е), че в рамките на същото с
исковата молба ищецът – бащата В. П. е поискал от съда да бъде определен
режим на лични контакти с детето К. през 30 дни лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск, като в искането си не е посочил останалите
учебни ваканции (извън дните по Коледните и Новогодишните празници). С
отговора на исковата молба майката Е. П. е предложила режим на лични
контакти, включващ както лятната ваканция, така и зимната и пролетната
ученически ваканции. С решението си по делото първоинстанционният съд не
е определил режим на лични контакти през ваканциите (извън дните за
Коледните и Новогодишните празници), без изрично да мотивира защо
режимът през лятото, изрично поискан от бащата, е изключен. Решението в
частта за режима на лични контакти не е обжалвано от бащата, а от майката, и
е потвърдено от въззивната инстанция като въпросът за липса на определен
режим през лятото (или другите ученически ваканции) не е повдиган.
От гореизложеното и във връзка с изявленията и на двете страни в
настоящото и предходното производство съдът намира, че действително
пропускането на режима през лятото в съдебното решение се дължи на
техническа грешка, която е забелязана едва след влизане на решението в сила.
Доколкото не са формирани изрични мотиви по отношение на лятната
ваканция, не се касае за очевидна фактическа грешка, като в този случай
единственият ред за включване на такива дни е чрез изменение на съдебното
решение по реда на чл.59, ал.9 от СК, в случай че поисканото изменение е в
интерес на детето.
В настоящия случай от изложеното от страните, както писмено, така и в
процедурата по изслушването им пред въззивната инстанция, става ясно, че
комуникацията между тях по отношение на личните контакти между бащата и
детето, е значително подобрена. Установява се, че майката не възпрепятства
контактите на въззивника В. П. с дъщеря му, като срещи между тях се
осъществяват дори извън предвидения режим. Видно и от социалния доклад
между бащата и детето има изградена силна емоционална връзка.
Единственото притеснение на въззиваемата Е. П. е свързано с избухливостта
на бащата, която понякога той проявява и пред детето, макар и само по адрес
на майката, което се отразява негативно на момичето. В тази връзка майката
изразява изрично съгласие за определяне на режим на лични контакти между
6
бащата и детето през лятото, като настоява същият да е по-кратък от
поискания от него, а именно на два пъти по една седмица, като взема предвид,
че той ще контактува с детето и в рамките на определения със съдебно
решение режим на бабата по бащина линия с детето.
С оглед горното съдът намира, че в интерес на детето К., е да се
определи режим на лични контакти с нейния баща през лятната ваканция.
Спорът между страните е досежно продължителността на този контакт.
Действително, установява се по делото, че с влязло в сила решение на бабата
по бащина линия също е определен режим на лични контакти през лятото за
период от една седмица. Видно от решението е, че режимът ще се
осъществява в дома на бабата в гр. Ш., като е предвидено, че бащата ще взема
детето от дома на майката и ще го връща там. Очевидно е, че бащата е изразил
готовност да подкрепи осъществяването на контактите между своята майка и
нейната внучка като води детето в дома й в гр. Ш. и го връща в гр. Варна. Това
означава, че той ще осъществи допълнителни срещи с детето в рамките на
транспортирането му, но не и че задължително ще прекара цялата седмица в
гр. Ш. с майка си и дъщеря си. Стана ясно по делото, че бащата е значително
ангажиран с детето извън режима си на личен контакт, като ежедневно го кара
на училище, като и в този случай е поел подобен ангажимент. Видно от
събраните по делото данни, че детето е привикнало на регулярен контакт с
баща си по време на учебната година и има изградена емоционална връзка с
него, както и с оглед възрастта му, съдът намира, че предложеният от майката
режим на два пъти по една седмица се явява недостатъчен. Бащата изразява
желание да води детето на екскурзии през летния период, което се
потвърждава и от показанията на св. Ж., който сочи, че често правят уговорки
за пътувания, но те се провалят, тъй като В. е зависим от майката на детето си.
От изложеното от свидетеля става ясно още, че неговата дъщеря и К. са
приятелки, но бащите, които са близки, не могат свободно да уговарят срещи с
децата и летни посещения в дома на Ж., където имало басейн. При така
изложените обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че
определеният от първоинстанционния съд режим на лични контакти през
лятото на два пъти по 12 дни се явява подходящ. Въпреки това, следва за
пореден път да се обърне внимание на бащата (както е направено в
предходните решения и в социалния доклад), че следва да се въздържа от
прояви на неуважително поведение към майката пред детето. Установено е, че
К. все още посещава психологически консултации, като родителите следва да
се отнасят много внимателно към емоционалното й състояние. Липсата на
въздържаност би могла да навреди на детето в случай, че бъде поставено в
конфликт на лоялност и това да стане отново причина за изменение в режима
на лични контакти, но в посока намаляването му.
С оглед цялостно обтегнатите отношения между страните съдът намира,
че по-удачно е да се определят конкретни през лятото, в рамките на които
бащата да контактува с детето, с цел избягване на последващи спорове и
недоразумения. В този смисъл следва да бъде определен поисканият от
бащата ротационен режим, както следва: всяка четна година в периода от
01.07. до 12.07. и от 01.08. до 12.08. и всяка нечетна година в периода от 12.07.
до 24.07. и от 12.08. до 24.08., с преспиване, като бащата ще взема детето от
дома на майката в 10:00 часа на първия ден и ще го връща там в 19:00 часа на
7
последния ден.
По отношение на останалите ваканции съдът намира, че не е налице
основание да се разширява определения с предходното съдебно решение
режим. Бащата дори не е поискал включването им с първоначалната си искова
молба и за разлика от режима през лятото, който е обичаен, такъв през другите
ваканции не е стандартен и не може да се приеме, че е пропуснат поради
техническа грешка. Такова изменение в обстоятелствата след скорошното
предходно произнасяне, което да обоснова и допълнителни дни през другите
ваканции, не е доказано по делото. За пълнота следва да се отбележи, че на
бащата въпреки констатираното поведение е определен сравнително широк
режим с включени множество празнични дни, сред които 4-5 дни по
Коледните и Новогодишните празници, които обичайно до голяма степен
покриват половината от зимната ученическа ваканция.
Категорично недостатъчно обосновано по делото се явява и искането за
промяна в определения режим на лични контакти през уикендите като часът
на връщане на детето в дома на майката в неделя бъде променен от 13:00 часа
на по-късен такъв. Общо посочените твърдения, че детето в последните
месеци прекарва повече време с баща си по съгласие на майката, дори и да са
установени, в случая не водят до извод за необходимост от конкретна промяна
в това отношение. Други релевантни обстоятелства нито са твърдени, нито са
доказани по делото. Недопустимо е без съществена промяна да се
преразглежда предходното решение едва няколко месеца след влизането му в
сила.
По всички изложени съображения съдът намира, че искането за
изменение в режима на лични контакти е основателно само в частта относно
определянето на режим през лятото.
Горното налага постановеното от първоинстанциония съд решение, с
което е изменен изцяло предходния режим, да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което към вече определения режим се добавя такъв
през лятото.
По разноските
Съдът намира, че на практика въззивната жалба е отчасти уважена
(относно часовия диапазон на седмичния контакт) и отчасти – отхвърлена
(относно режима през лятото), поради което и на основание ТР № 3/2023г. на
ОСГК на ВКС разноски на страните не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4751/31.12.2024г., постановено по гр.д. №
4744/2024г. по описа на РС-Варна, 50 състав, с което с което е изменен на
основание чл. 59, ал. 9 СК, постановения с влязло в сила решение №
291/01.02.2023 г. по гр.д. № 8426/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 25
състав, режим на лични отношения между бащата В. В. П., ЕГН **********, и
детето К. В. П.а, ЕГН **********, като е определен следния режим на лични
отношения между същите:
8
- всяка четна седмица от календарната година в дните от петък до
неделя, с преспиване, в часовете от 17:00 часа в петъчния ден / или след
приключване на учебните занятия/ до 18:00 часа на неделния ден;
- всяка година на рождения ден на детето от 10:00 часа до 12:00 часа, а в
случай, че денят е работен, респ. присъствен за детето в учебно заведение
-в първия ден след рождения ден, който се явява
неработен/неприсъствен;
- всяка година на рождения ден на бащата /19.02./ от 10:00 часа до 13:00
часа, а в случай, че денят е работен, респ. присъствен за детето в учебно
заведение - в първия ден след рождения ден, който се явява
неработен/неприсъствен;
- през Коледните празници - всяка четна година от 10:00 часа на 24.12.
до 18:00 часа на 28.12. и всяка нечетна година от 10:00 часа на 30.12. до 18:00
часа на 02.01.;
- през Великденските празници - всяка четна година от 10:00 часа на
първия ден (Разпети Петък) до 20:00 часа на втория ден (Велика Събота) от
Великденските празници и всяка нечетна година от 10:00 часа на третия ден
(Великден) до 20:00 часа в последния ден (Велики Понеделник) от
Великденските празници;
- през лятото /месеци юли и август/ - два пъти по 12 дни, както следва:
всяка четна година в периода от 01.07. до 12.07. и от 01.08. до 12.08. и всяка
нечетна година в периода от 12.07. до 24.07. и от 12.08. до 24.08., с
преспиване;
като при осъществяване на режима на лични отношения бащата ще
взема детето от дома на майката в почивен ден и от училище в учебен ден и
ще връща детето до дома на майката,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.59, ал.9 от СК, определения с решение №
291/01.02.2023 г. по гр.д. № 8426/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 25
състав, режим на лични отношения между бащата В. В. П., ЕГН **********, и
детето К. В. П.а, ЕГН **********, като към него ДОБАВЯ следния контакт:
- през лятото на два пъти по 12 дни, както следва: всяка четна година в
периода от 01.07. до 12.07. и от 01.08. до 12.08. и всяка нечетна година в
периода от 12.07. до 24.07. и от 12.08. до 24.08., с преспиване, като бащата ще
взема детето от дома на майката в 10:00 часа на първия ден и ще го връща там
в 19:00 часа на последния ден.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10