№ 1623
гр. В. 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110201934 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба подадена от представляващ
„Флирт 76“ ООД, против НП № 03-2200127/09.03.2022г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” - В. с което на основание чл. 414, ал.1 от КТ
на „Флирт 76“ ООД е наложено административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1600 лева за нарушение на чл.
152 от КТ.
В подадената до съда жалба се оспорва посочената в НП фактическа
обстановка. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител, който
оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено
като законосъобразно и обосновано.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
Служителите на Дирекция Инспекция на труда/ДИТ/ гр.В. между, които
свид. И. извършили проверка на въззивното дружество по спазване на
трудовото законодателство. В хода на проверката били изискани и
представените в ДИТ гр.В. документи от управителя на дружеството относно
графиците за разпределение на работното време. При проверката било
1
установено, че въззивното дружество като работодател не е осигурило
междудневна почивка в размер не по-малък от 12 часа на работника М.Д. на
длъжност продавач-консултант, тъй като на 13.01.2022 г. същата е работила
на смяна от 17 часа до 21 часа, а на 14.01.2022 г. е започнала изпълнение на
трудовите си задължения първа смяна от 07:00 часа. Към преписката е
приложено заверено копие от поименна таблица за отчитане явяването на
работа в въззивното дружество за месец януари 2022 г. в обект магазин за
хранителни стоки, находящ се в гр.В. ул. М. - пазар, магазин №3. По
отношение на работника Д. за 13.01.2022 г. е записана смяна 5 - от 17:00 часа
до 21:00 часа, а Нарушението и фактите не са спорни между страните.
Въззивното дружество не оспорва фактите и обстоятелството, че на работника
не е осигурена междудневна почивка не по малка от 12 часа.
След преглед на представените документи, актосъставителят свид.
актосъставителят установил, че съобразно тях работника Д. е полагала труд
от 13.01.2022 г. същата е работила на смяна от 17 часа до 21 часа, а на
14.01.2022 г. е започнала изпълнение на трудовите си задължения първа
смяна от 07:00 часасъгласно графици за работа въз основа на които е
установено, че въззивника в качеството на работадетел не е осигурил
междудневна почивка в размер не по-малко от 12 часа на работника на
длъжност „продавач консултант“ в обекта.
За установеното нарушение бил издаден АУАН, редовно връчен на
представляващ дружеството. В определения от закона срок били депозирани
възражения, но същите били разгледани от АНО е не били приети.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото Наказателно постановление, относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – В. съгласно чл. 15, ал.3, т.2
от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда” и видно от заверено копие на Заповед № 8-071/12.01.2010 г.
2
В хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването
на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество съдът констатира, че от събрания по
делото доказателствен материал безспорно се установи, че юридическото
лице – жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 152 от КТ като не е
осигурило на свой служител- Георгиева, непрекъсната междудневна почивка
не по-малко от 12 часа между работното време на същата на 13.01.2022г. и
14.01.2022г.. Посоченото обстоятелство се установява безспорно от
свидетелските показания на актосъставителя и приобщения с АНП график за
работа за месец януари 2022г., представен в хода на проверката.
С нарушението са засегнати конкретни права на работниците и
служителите, които им гарантират неприкосновеност на необходимия
времеви интервал за физическо и психическо възстановяване от
осъществяваната трудова функция, нарушението на които биха могли да се
отразят неблагоприятно върху здравето на същите. Поради изложеното, съдът
счита, че нарушението не се характеризира с липса на вредни последици,
доколкото същите са налице, макар и от категорията на застрашаващите, а не
на увреждащите такива. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на
КТ. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не
следва да се приема като маловажно.
С оглед на изложеното, съдът счита, че АНО правилно е
законосъобразно е ангажирал отговорността на въззивника на основание чл.
414, ал.1 от КТ.
В съдебно заседание бе разпитана в качеството на свидетел свидетелят
по акта И., която потвърждава констатациите от констативния протокол и
АУАН.
Съдът кредитира свидетелските показания на И. като обективни и
подкрепящи се от писмените доказателствени средства.
Съдът кредитира поименната таблица за отчитане явяването на работа в
въззивното дружество за януари 2022 г. в обект магазин за хранителни стоки
стопанисван от въззивното дружество, представен при документалната
проверка, в който за Д. за 13.01.2022 г. е записано, че е работила на смяна от
17 часа до 21 часа, а на 14.01.2022 г. е записано, че е започнала изпълнение на
трудовите си задължения първа смяна от 07:00 часа, тъй като е представен от
самото дружеството и според съда отразява обективно положения труд от
3
работниците и служителите.
Съдът намира, че не са били налице спорни обстоятелства по фактите,
които да са налагали провеждане на допълнително разследване, тъй като
доказателства относно обстоятелството колко часа е работило лицето през
сочения в НП период са се съдържали в представените пред наказващият
орган писмени доказателства- отчетни форми. Въпросът, който се поставя
пред настоящият състав не е спор по фактите, а по правото, който правилно
наказващият орган е квалифицирал като нарушение на чл.152 от КТ.
Приложените график за работа, на който дружеството приема за присъствена
форма за м. 01.2022г., на които се позова наказващият орган в настоящото
производство, представляват частен писмен документ, съставен и утвърден
от управителя, представен е от него на проверяващите служители на
Дирекция “Инспекция по труда” и удостоверява факти относно действително
отработеното от работника време през периода за месец 01.2022г. Тъй като
отчетните форми удостоверяват неизгодни факти за страната, която ги е
съставила и представила по време на извършване на проверката, то същите се
ползват с материална доказателствена сила в административно-наказателното
производство, още повече, че тези доказателства са представни от управителя
на обекта, ведно с негово становище, че отразяват реално отработеното време
от лицата заети в дружеството. Управителят на въззивното дружество при
представяне на доказателствата в хода на адм.проверка изрично е отбелязал,
че представя отчетни присъствени форми. Те отчитат явяването на лицата на
работа.
Представения график за работните смени не променя факта на
извършеното нарушение и следва да се отбележи, че тя е съставена за
нуждите на настоящото производство, като не отразява действително
положения труд от лицето.
Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание е
взета предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и в тази връзка трябва да
се съобразят всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.
В случая е наложено наказание над минималния размер предвиден в закона,
за нарушение което е извършено за първи път.
Предвид горното съдът намира, че въззивното дружество е осъществил
вмененото му административно нарушение от обективна и субективна страна.
Същият е бил санкциониран по чл.414ал.1 от КТ в качеството му на
работодател. Съгласно разпоредбата на чл.414ал.1 от КТ работодател, който
4
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-
тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Също така съдът намира, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.153, ал.2 от Кодекса на труда, отчетена от законодателя
при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на
простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание не
е взета предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и в тази връзка трябва да
се съобразят всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.
В случая е наложено наказание над минималния размер предвиден в закона,
за нарушение което е извършено за първи път. Съдът намира, че следва
наложеното наказание да бъде намалено към минималния предвиден размер,
което би било по-справедливо и би изпълнило целите на чл.12 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената чест на за всяка
една от страните.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯ НП № 03-2200127/09.03.2022г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - В. с което на основание чл. 414, ал.1 от КТ на „Флирт
76“ ООД Булстат ********* е наложено административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1600.00/хиляда и шестстотин/
лева за нарушение на чл. 152 от КТ, като намалява размера на
имуществената санкция до сумата от 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Флирт 76“ ООД Булстат *********, да заплати на
Дирекция Инспекция по труда-гр.В. сумата от 70.00 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6