РЕШЕНИЕ
№ 828
гр. Бургас, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100501238 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на
на „Водоснабдяване и канализация“ – ЕАД – гр.Бургас – ищец в първоинстанционното
производство, срещу Решение №166/02.05.24г. постановено от Районен съд Несебър по
гр.д.№1386/23г., в частта, с което:
- е отхвърлен иска на въззивника за осъждане на А. И. Б., да заплати на ищеца
сумата 74.86 лева – разликата над присъдените от НРС 117,55 лева, до претендирания
размер от 192,41 лева, включително за остойностено с фактурата потребление за
отчетен период 07.11.2018 г. – 31.12.2019 г. в размер на 74,86 лева с вкл. ДДС, ведно
със законната лихва върху тази част от главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 11.12.2023 г. до окончателното изплащане, представляваща
незаплатена стойност по издадена фактура № **********/25.11.2021 г., за доставена,
отведена и пречистена вода до имот, находящ се в ***, СОС с ид. №
51500.506.622.2.77, аб.№ 743201.
- е отхвърлен иска на въззивника за осъждане на А. И. Б., да заплати на ищеца
сумата 15.70 лева – разликата над присъдените от НРС 25,97 лева, до пълния предявен
размер от 41,67 лева, включително лихва за забава върху отхвърлената част от
главницата от 74,86 лева и за периода 26.12.2021 г. до 11.12.2023 г.
Въззивникът изразява недоволство от решението и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен. С позоваване на
съдебна практика оспорва извода на съда за погасяване на част от вземането по
давност, като излага подробни съображения, че давността започва да тече от издаване
на фактурите, съобразно Общите условия на ищеца.
1
Въззиваемият – ответник А. И. Б. чрез адв. Милева – Желева представя в срока
по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор. Признавайки съществуването на облигационна
връзка между страните по делото, ответникът излага съображения, че ищецът е
нарушил собствените си общи условия при фактуриране на потреблението.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и
обсъди събраните по делото писмени доказателства и съдебно – техническа
експертиза, намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора
факти и обстоятелства, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази им част. Съдът е установил (безспорното по
делото) качество на ответника на потребител (абонат) на ВиК услуги, предоставяни от
ищеца по отношение на недвижим имот, находящ се в ***, СОС с ид. №
51500.506.622.2.77 със сезонен характер на ползване, за което е разкрита партида с аб.
№743201. От събраните в хода на делото писмени доказателства, НРС е установил, че
отчитането на водомера за обекта на ответника е станало на 12.11.2021 г., като е
отчетено реалното потребление за обекта в размер на 65 куб.м. Предходното такова е
било през есента на 2018 г. От представената фактура и решения на КЕВР, съдът е
установил, че ищецът е разпределил и остойностил отчетеното потребление, за
периода 07.11.2018 г. – 12.11.2021 г., както следва: 25 куб.м. потребени в периода
07.11.2018 г. – 31.12.2019 г. по цени за 2019 г. на стойност 62,38 лева без ДДС; 22
куб.м. потребени в периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. по цени за 2020 г. на стойност
56,54 лева без ДДС; и 18 куб.м. потребени в периода 01.01.2021 г. 12.11.2021 г. по цени
за 2021 г. на стойност 41,42 лева, или общо за исковия период сума в размер на 192,41
лева с ДДС – общо .
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
Мотивите на първоинстанционния съд и в тази им част въззивната инстанция споделя
на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже:
Процесните вземания представляват периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД, поради което се погасяват с кратката тригодишна давност. На
основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Началният момент започва от обективно осъществени факти и не
зависи от волята на страните по правоотношението. Представената по делото фактура
№ **********/25.11.2021 г., е издадена за отчетни периоди от 07.11.2018 г. –
31.12.2019 г., което сочи, че ищецът не е издавал фактури два пъти годишно,
съобразно чл. 23, ал. 1, т. 3 от публично оповестените Общи условия, при обекти,
имащи сезонен характер. Тук процесната сума е фактурирана по отчитане, извършено
през есента на 2021 г., а видно от справката-извлечение предходното такова е било през
есента на 2018 г., т.е. за потребление в период от над три години. Нарушавайки
клаузата на своите Общи условия, кредиторът е в забава на своето задължение и не
може да черпи права от собственото си неизпълнение. След като операторът не е
изпълнил задължението си да извърши своевременно отчет и да издаде фактура, то
съдът счита, че по аналогия по чл. 25, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД издаването на фактурата като
условие за възникването на процесните вземания се е сбъднало след изтичането на
срока й за издаване. Предвид това, падежът на задължението на ответника изтича в
последния ден от месеца, в който е следвало да бъде издадена фактурата. (Решение №
953 от 17.08.2023 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 890/2023 г., Решение № 488 от
4.04.2023 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 196/2023 г. – двете по описа на БОС).
2
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд споделя извода на НРС
и намира за основателно възражението на ответната страна за погасяване по давност
на паричните задължения за потребление в периода 07.11.2018 г. – 31.12.2019 г. на
стойност 62,38 лева без ДДС или 74,86 лева с вкл. ДДС, изтекла към датата на
предявяване на исковете – 23.10.24г., както и на обезщетението за забава, за периода
26.12.2021 г. до 11.12.2023 г.
Поради това първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №166/02.05.24г. постановено от Районен съд
Несебър по гр.д.№1386/23г., в обжалваната част.
Настоящото решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3