№ 48701
гр. София, 21.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Частно гражданско дело №
20251110111893 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 418, ал. 1 ГПК.
Образувано е заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК с вх. № 70861/27.02.2025 г., подадено от „К.И.И.БГ“ ЕАД срещу М. К. Б., с
което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от
1404 лв., менителнично задължение по запис на заповед, издаден на 31.03.2022 г. в гр.
София, платим на предявяване, предявен на 01.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на заявлението до окончателното плащане, както и разноски – 29,68 лева – държавна
такса и 180 лева – юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че претендираната сума в
размер на 1404 лева се разпределя, както следва: 800 лева – главница по договор за кредит,
595,03 лева – неустойка, както и 88,97 лева – договорна лихва.
Претендира се издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
запис на заповед. Записът на заповед е приложен в оригинал по делото и е редовен от
външна страна, като удостоверява и менителнично задължение на длъжника. Самият
заявител признава обаче, че този запис на заповед обезпечава каузални задължения по
договор за потребителски кредит № ******/31.03.2022 г.
Договорът за паричен заем е приложен към заявлението, в съответствие с изискването
на чл. 417, т. 10 ГПК.
Настоящият състав намира, че процесният договор за кредит е изцяло недействителен.
Видно от съдържанието на представения Договор за паричен заем №******/31.03.2022
г. страните са се уговорили, че заемодателят отпуска на заемополучателя кредит в размер на
800 лева, месечен лихвен процент от 3,340 % и годишен процент на разходите по кредита в
размер на 49,082%. Същевременно в чл. 6 от договора е предвидено, че кредитополучателят
следва да предостави обезпечение – гарант/и, отговарящи на условията по чл. 10, ал. 2, т. 1
от общите условия, както и едно от посочените в чл. 6 обезпечения. Съгласно чл. 8 от
договора при непредоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора и
когато обезпечението не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от общите
условия, кредитополучателя дължи неустойка в размер на 515,03 лева.
Клаузата представлява неустойка, която предвижда, че при неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение на задълженията за главница и възнаградителна
лихва, в тежест на заемополучателя се начислява неустойка, платима разсрочено заедно с
вноските по погасителния план. Уговорена по този начин неустойката обезпечава не пряко
1
изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната
лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така
уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на
задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че
така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи
от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена
като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. С оглед
обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план
също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение.
В този смисъл, претендираната неустойка е разход по кредита, който следва да бъде
включен при изчисляването на ГПР – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19,
ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен
процент плюс 10 %/.
Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариални такси.
Видно от съдържанието на погасителния план към договора за кредит сумата от 515,03
лева е включена в общата дължима от потребителя сума като част от погасителната вноска
по кредита, т.е. същата е дължима наред с взетата на заем сума в размер на 800 лева и
възнаградителната лихва в размер на 88,97 лева.
При съобразяване размера на претендираната неустойка и съотнасянето на този размер
към посочения в договора годишен процент на разходите по заема, а именно – 49,082% се
установява, че същата не е включена в посочения от заемодателя годишен процент на
разходите по кредита. Следва да се посочи, че в чл. 3, ал. 5 от договора за кредит изрично е
посочено, че при определяне размера на ГПР не се взимат предвид разходите, които
заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, т.е. неустойката за
непредоставяне на обезпечение не е включена при изчисляване на ГПР. Доколкото
посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е от съществено значение, за да
даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с
оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи,
следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия
начин както непосочването на този процент.
С оглед на изложеното, договорът за кредит, въз основа на който се претендират
процесните суми се явява недействителен като противоречащ на разпоредбите на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, поради което потребителят дължи само чистата стойност на кредита, за която
стойност районният съд е разпоредил издаването на заповед за изпълнение.
В този смисъл е и даденото от СЕС тълкуване по дело C-714/22, че член 10, параграф 2,
буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор
за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж)
2
от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така
претендираната неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и по отношение на
възнаградителната лихва. Следва да бъде издадена заповед за изпълнение само за чистата
стойност на кредита.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и в
частта за разноските за разликата над сумата от 16 лева за държавна такса и над 26,95 лева за
юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на възнаграждението от
50 лева).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК с вх. № 70861/27.02.2025 г., подадено от „К.И.И.БГ“ ЕАД срещу М. К. Б. за
следните суми: сумата в размер на 515,03 лева – неустойка за непредоставяне на
обезпечение по договор за паричен заем №******/31.03.2022 г., сумата в размер на 88,97
лева – възнаградителна лихва, както и в частта за разноските за разликата над 16 лева – за
държавна такса и за разликата над 26,95 лева – юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „К.И.И.БГ“ ЕАД, че
може да предяви претенциите си по-горе с осъдителен иск, като ако го направи в
едномесечен срок от влизане на разпореждането в сила, внесената държавна такса в
заповедното производство за тези претенции ще бъде приспадната.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3