Решение по дело №1121/2025 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на А. Х. А. А., [държава], против Решение № 2786/31.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон.

Твърди се, че административният акт бил издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, при което бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Жалбоподателят изложил подробно своята история пред административния орган, но последният не я възприел правилно.

Твърди се, че в частта на административния акт, в който били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт преценил, че не му е заявено за жалбоподателя да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тоест хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Такъв риск за жалбоподателя бил налице и той не можел да се завърне в [държава] поради изложените по време на интервюто обстоятелства.

Органът приел, че спрямо жалбоподателя не са настъпили никакви последствия, свързани с живота и сигурността му, като цитирал справки, които вече не били актуални. Твърдените от търсещия закрила факти в интервюто се потвърждавали с новото положение в [държава] и това било ноторно обстоятелство, с отзив по целия свят.

Твърди се, че в практиката си ЕСПЧ приемал, че чл. 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанието или нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на чл. 3 държавата носела отговорност, когато било извършено експулсиране в случаи, при които са били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато – делото Hirsi Jamaa and Others срещу Италия. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци sur place“). Чл. 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход.

Всички изложени факти сочели повърхностно провеждане на административната процедура, което довело до издаването на един незаконосъобразен акт, касаещ живота и сигурността на жалбоподателя.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, със законните последици от това.

 

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Назначеният му процесуален представител моли жалбата да бъде уважена.

 

Ответникът - Председател на Държавна агенция за бежанците, не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. От пълномощника на ответника по делото е депозиран писмен отговор, в който се развиват подробни съображения в подкрепа на позицията, че жалбата следва да бъде отхвърлена.

 

Представителят на Окръжна прокуратура сочи, че в решението на ДАБ при МС са изложени подробни мотиви, поради които е прието, че не са налице предпоставките на закона за предоставяне статут на молителя, които мотиви се споделят от прокуратурата. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби, заведени в Държавна агенция за бежанците под рег.№ УП-35235/17.10.2024 г., жалбоподателят е поискал международна закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№ УП-35235/17.10.2024 г., като вписаните лични данни са следните: А. Х. (собствено име), А. (бащино име), А. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], обл. Х., със същия постоянен адрес – [държава], [населено място], обл. Х., етническа принадлежност – ***, религия – ***, ***, готвач по професия, с основно образование, неженен, без документи за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за близките на чужденеца, като е вписано, че родителите му са починали, а братята и сестрите му се намират в [държава], с изключение на единия от братята на търсещия закрила, отбелязан като пребиваващ в Турция.

С писмо рег.№ УП-35235/22.10.2024 г. Началникът на отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли към ДАБ, е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от жалбоподателя молба за закрила.

В писмо с рег.№ М-148/08.01.2025 г. (рег.№ УП-35235/09.01.2025 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Под рег.№ УП-35235/22.01.2025 г. е заведен протокол от проведено на същата дата интервю с жалбоподателя. В хода на интервюто чужденецът е потвърдил данните, предоставени при попълване на регистрационния лист. Заявил, че не е използвал други имена. Посочил, че няма роднини в държава – членка на Европейския съюз. На 5 октомври 2024 г. напуснал [държава] сам, нелегално, и се придвижил до Турция. Престоят му там бил кратък. На 16 октомври 2024 г. преминал границата с Република България нелегално. По негови думи, целта му била да достигне именно България.

Чужденецът не бил арестуван или осъждан нито в [държава], нито в друга държава. Роден бил на 15 януари 1996 г. в [населено място], област Х.. До 2015 г. живял в родното си село, след което се преместил в област И.. Чужденецът притежавал само сирийско гражданство и се самоопределял като ***. Не споделил за проблеми поради етническата си принадлежност. Изповядвал ислям – ***ско течение, като не съобщил за дискриминация или репресии на религиозна основа. Не бил участвал в религиозни организации, общности или секти. Не бил женен. Завършил основно образование. Работил като готвач. Не членувал в политически партии или организации, не участвал във въоръжени формирования и не заемал длъжности във въоръжени структури. Не бил служил в армията. Като причина за напускане на страната си чужденецът посочил липсата на сигурност и бъдеще за цивилното население. Районът, в който живеел, се намирал под контрола на въоръжената групировка „Хаят Тахрир ал Шам“, която водела бойни действия срещу кюрдски формирования и редовната армия. По негови думи, животът в този регион бил съпътстван от постоянна заплаха и страх. Семейният му дом бил разрушен и семейството било принудено да се установи в лагер за вътрешно разселени лица. Чужденецът заявил, че е запознат с политическите промени в [държава] след декември 2024 г., включително със смяната на властта. Изразил опасения, че при евентуално завръщане в района на Х. би бил подложен на репресии. Посочил, че новата власт би могла да го третира като враг на държавата поради липса на документи, удостоверяващи, че не е служил в армията – документите му били унищожени. Според него в региона се извършвали чести отвличания, което също повишавало личния риск. Семейството му останало в област И.. Чужденецът обяснил, че близките му не напуснали [държава] поради липса на възможности. Не бил подлаган на насилие, не бил задържан или съден в [държава], нито в Турция. Нямал информация за съдебни или полицейски действия срещу негови роднини. Като причина за напускане на Турция посочил, че властите започнали депортации на сирийски граждани обратно в страната им на произход. Като конкретно искане към Република България, чужденецът изразил желание да му бъде предоставен статут, за да може да живее спокойно и сигурно.

До Председателя на ДАБ е изготвено Становище рег.№ УП-35235/25.03.2025 г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, с което, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С Решение № 2786/31.03.2025 г., в производство по общия ред, образувано по реда на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ.

На 24.04.2025 г. решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, като връчването е удостоверено с подписите на чужденеца, преводач и съответно длъжностно лице.

Жалбата срещу решението е депозирана на 30.04.2025 г.

В хода на производството по делото е представена справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ с вх.№ МД-02-262/19.05.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към 19.05.2025 г.

 

Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

 

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

 

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и съответно на хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история и обстановката в страната му на произход [държава]. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е проведено в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Изложените от последния твърдения са детайлно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната му по произход. Извършената от административния орган преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход, сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ.

 

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

 

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Чужденецът не е твърдял, нито е установил да е бил обект на лично преследване, заплахи или репресии по някой от признаците, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, а именно раса, религия, народност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения. Напротив, самият той заявява, че не е имал проблеми поради етническата си принадлежност, религията си или политически възгледи, не е бил арестуван, осъждан или преследван, не е членувал в политически или въоръжени организации, не е получавал лични заплахи, нито спрямо него е било упражнявано насилие. Изложените от него обстоятелства са от общ характер и се свеждат до влошената хуманитарна и военна обстановка в определени части на [държава], без данни той да е бил обект на конкретна опасност или насилие. Чужденецът заявява, че се страхува от евентуално преследване при завръщане в [държава], тъй като съществува опасност новата власт да го приеме за враг заради подозрение, че е служил в армията, без обаче да може да докаже обратното, тъй като по думите му всички документи били унищожени. Този страх обаче остава на равнището на предположение, без подкрепящи го факти или конкретни обстоятелства, които да сочат, че сирийските власти реално проявяват интерес към личността на чужденеца. Самият той заявява, че не е служил в армията, не е бил призоваван, не е търсен, нито е подлаган на някакъв вид натиск или преследване по тази линия в миналото. В допълнение, твърдението, че новата власт ще го сметне за враг, остава твърде общо и не почива на конкретни факти, които да обосновават обоснован страх от преследване по смисъла на закона. Страхът, изразен във връзка с армията, има по-скоро хипотетичен характер и не изпълнява стандарта за реална и персонализирана заплаха, който е необходим, за да бъде признат статут на бежанец. Наличието на общи рискове, несигурност или влошена обстановка в [държава] не е достатъчно основание за предоставяне на закрила, когато липсват конкретни индикации за насоченост на тези рискове именно към чужденеца, въз основа на някое от законоустановените основания.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че в изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход същият не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по причините, изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, изявленията му не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, и не заявява дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

 

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

От страна на жалбоподателя не се твърди също така в държавата си по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт”.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.

С Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 (Meki Elgafaji и Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie), с предмет отправено от Нидерландия преюдициално запитване, е прието, че: член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: - съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; - съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

В т. 39 от мотивите на решението е посочено, че колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. Според изложеното в т.40, при предвиденото оценяване на молба за субсидиарна закрила на лично основание може по-специално да се отчитат географския обхват на ситуацията на безогледно насилие, както и действителното местоназначение на молителя в случай на връщане в съответната страна, и евентуалното съществуване на сериозен признак за реален риск като споменатия в член 4, параграф 4 от Директивата (фактът, че молител вече е бил преследван или вече е понесъл тежки посегателства, или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване или подобни посегателства е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване или от реален риск да понесе тежки посегателства, освен ако съществуват определени основания да се смята, че това преследване или тези тежки посегателства не биха се повторили), по отношение на който изискването за безогледно насилие, необходимо, за да може да се търси субсидиарната закрила, може да бъде по-ниско.

Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, считано от 21 декември 2013 г. Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15, буква „в“ от последната е преповторен изцяло в текста на член 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решението от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на СЕС е запазило своето значение.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка вх.№ МД-02-159/14.03.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация, като е приел, че се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в [държава] в посока подобрение на условията на живот и безопасност. Ситуацията в страната носела по-голяма степен на стабилност в сравнение с предходни години. Конфликтът не бил напълно разрешен, но бил в напреднала фаза на политическо решение, като враждуващите страни демонстрирали воля за намаляване на напрежението и за постигане на дългосрочна договореност. Макар и рискът в някои региони да не бил напълно елиминиран, към момента липсвало достатъчно основания да се приеме, че в държавата съществува широко разпространено насилие, което да представлява заплаха за всеки завръщащ се.

Въз основа на пълзящата скала, посочена в т. 39 от цитираното решение на СЕС, органът е преценил, че личното и обществено положение на молителя не предполагат включването му в рискова група, чиято дейност би го поставила в неблагоприятна позиция на фона на развиващите конфликти в [държава] фона на степента на безогледното насилие, които тези конфликти създавали. Не бил налице добре обоснован страх от преследване, и за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следва да е изключително, каквото то не е. Достигнал е до извода, че не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Административният орган е разгледал случая и във връзка с прилагане на принципа „non refoulment“ (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, като е изложил съображенията си, че от анализа на събраните по административната преписка доказателства не се констатира наличието на визираните в нормата предпоставки, а след преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на кандидата за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход се установява, че при евентуалното му завръщане в [държава] е разумно и релевантно, тъй като е законно, физически достъпно и не съществува достатъчна степен на вероятност чужденецът да бъде изложен на сериозни посегателства, нарушаващи неговия личностен и физически интегритет.

Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства, като преценката на органа се подкрепя напълно от представените по делото справки и не намира опровержение от други доказателства.

Предвид така установеното в цитираната справка, настоящият съдебен състав приема за правилен изводът на административния орган, че към момента на постановяване на оспореното решение в [държава] не е налице такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице, жалбоподателят би се изложил на реална опасност поради самия факт на присъствието си на територията на страната. Макар обстановката в страната по произход на молителя да е сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В проведеното с него интервю заявителят не посочва да има взаимоотношения с армията, полицията, или въоръжени групировки. Следователно не може да се направи и извод, че личното и общественото му положение предполагат същият да спада към рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Както се посочи, по смисъла на т. 39 от решението по дело C-465/07 на СЕС, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е. Ето защо обоснован се явява извода на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Нещо повече, от приложените справки на ДАБ може да се направи и извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за пътуване и вътрешно разселване.

Следва да се посочи също, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.

В настоящото производство допълнително е представена Справка с вх.№ МД-02-262/19.05.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към 19.05.2025 г.

В справката е посочено, че към 19 май 2025 г. обстановката в [държава] остава сложна и напрегната, като различни въоръжени групировки контролират отделни райони. В северозападна [държава] „Хаят Тахрир аш-Шам“ държи части от провинциите А. и И., но въоръжените сблъсъци между групировката и правителствените сили са локализирани предимно в тези райони, без да се разпростират повсеместно. В североизточна [държава] Сирийските демократични сили (SDF) контролират основно райони в Хасака и Ракка, където обстановката е относително стабилна, въпреки отделни атаки на „Ислямска държава“. Правителствената армия и местните милиции провеждат операции срещу останали терористични клетки, но те са насочени към конкретни обекти, а не представляват масирано насилие срещу цивилното население. Южна [държава], в частност провинция Дараа, остава зона с напрежение, но сблъсъците са ограничени до определени райони, а не засягат цялата територия.

Справката отбелязва, че HTS активизира нападенията си основно в И. и Латакия, но те са конкретни удари по стратегически обекти или контролно-пропускателни пунктове, а не системни атаки срещу цивилни. Същевременно правителството отвръща с въздушни удари, но тези удари са насочени срещу позиции на HTS, а не представляват безразборни атаки върху населени места в цялата страна. В североизточна [държава] международната коалиция, водена от САЩ, продължава да подкрепя SDF в борбата с терористични остатъци, но операциите са целенасочени, ограничени и не създават масова заплаха за цивилното население.

Икономическата и хуманитарната ситуация в страната остава трудна – голяма част от населението страда от липса на основни ресурси и помощ. Въпреки това липсват данни за системни или безогледни атаки срещу цивилни. Програмата за храните на ООН продължава доставки в засегнатите райони, а в лагерите за вътрешно разселени лица се полагат усилия за подобряване на условията.

Политическият контекст се характеризира с усилия за стабилизиране. Докладът подчертава, че терористични атаки и въоръжени сблъсъци се случват, но са концентрирани и не засягат цялото население. Международните наблюдатели и хуманитарните организации са на място и не докладват за безогледно насилие, а за локални зони на конфликт, които не могат да се определят като масова и неконтролируема заплаха за всички сирийци. Ето защо, макар обстановката да остава напрегната и с отделни рискови райони, фактите сочат, че към момента не е налице ситуация на повсеместно, безразборно насилие в цялата страна, а напротив – конфликтът е ограничен по територия и интензитет, а някои региони са относително стабилни.

От изложените в справките данни, както и от информацията от общодостъпни медийни източници става ясно, че смяната на властта в [държава] не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Наличните данни за въоръжени сблъсъци не очертават нивото на насилие като безогледно. Същото не може да се приеме за достигащо толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че само поради факта на присъствието си на територията на страната жалбоподателят би се изложил на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи срещу живота или личността си като цивилно лице.

Въпреки че административният орган е формирал заключенията си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 от АПК, с оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането на същия за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлено като неоснователно, поради липса на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Х. А. А., [държава], против Решение № 2786/31.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.