Р Е Ш Е Н И Е
№ 621
град Пловдив, 13.04.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, с участието на
прокурора ГЕОРГИ ГЕШЕВ като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов
касационно АНД № 278 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Делото е образувано по касационната жалба на „Електро-
разпределение юг“ ЕАД срещу РЕШЕНИЕ № 87 от 21.10.2021 г. по Административно наказателно дело №
20215320200302 по описа за 2021 година на Районен съд Карлово, с което е
потвърдено Наказателно постановление №
НП-64 от 12.05.2021г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно
регулиране /КЕВР/, с което на „Електроразпределение юг“ЕАД, на основание и за
нарушение по чл. 206, ал.1 от Закона за енергетиката, е наложена имуществена
санкция в размер на 20 000 лева.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че нарушението е безспорно установено от обективна страна. Твърди
се, че районният съд като е преградил възможността на жалбоподателя за набиране
на доказателства не е изяснил релевантните за съставомерността на деянието
факти и обстоятелства, поради което е достигнал до погрешни правни изводи за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Поддържа се, че
незаконосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството за неизпълнение на
предвидени в издадената му лицензия задължения за предоставяне на качествена
електроенергия, тъй като анализаът на тези обстоятелства е извършен на база
замервания в период от осем дни, а не както изисква методиката на КЕВР
измерването да обхваща период от една седмица. Отделно се поддържа, че тази
методика е отменена, поради което неяма основание за ангажиране отговорността
на дружеството.Сочат се и съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на
административното производство. Твърди се, че
в АУАН и НП е дадено неясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които
е извършено; не са посочени датата и
мястото на извършване на нарушението, не са обсъдени възраженията на
оспорващия. Като отделно основание за незаконосъобразност на наказателното постановление
се сочи и наличието на предпоставките деянието да бъде квалифицирано като
„маловажен случай“.
В съдебното заседание-„Електроразпределение юг“ ЕАД се
представлява от юрк. Д., която поддържа жалбата, претендира разноски.
Ответникът по
касационната жалба – Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт Б., поддържа становище за
основателността на оспорването и моли обжалванията съдебен акт да бъде оставен
в сила. Поддържа се, че административното нарушение е безспорно установено без
допуснати пороци в административното производство. Иска се присъждане на
съдебни разноски.
Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое
заключение намира жалбата за неоснователна.
Административен съд Пловдив, като взе предвид
становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените
касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна
проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с
материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за
основателна.
От фактическа
страна е установено следното: Първостепенният съд е приел, че съгласно т. 3.3.1. от издадената на
дружеството – касатор лицензия, то е
следвало да осигурява непрекъснато разпределение на електрическа енергия по
мрежата с определено качество и да
предоставя услуги на потребителите в съответствие с показателите за качество,
определени с решение на комисията.
С решение № 87/17.06.2020г.
на ДКЕВР била приета Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и
контрол на показателите за качеството на електрическата енергия и качеството на
обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни
снабдители. Съгласно т. 3.2.1.3.2 от Методиката при нормални условия на работа:
95% от усреднените за 10 min ефективни стойности на захранващото напрежение, в
продължение на произволен период от една седмица, трябвало да бъдат в обхвата
на Un ± 10 %; всички усреднени за 10 min ефективни стойности на захранващото
напрежение, трябва да бъдат в обхвата на Un = + 10%/-15%.
С процесното НП било
установено по отношение на клиента Д. Л.,
с измервателна точка № 1090619, че в периода от 02.11.2020г. до 10.11.2020г.
дружеството е доставило електрическа енергия с качество, неотговарящо на
определените в т. 3.2..1.3.2 от Методика за отчитане изпълнението на целевите
показатели и контрол на показателите за качеството на електрическата енергия и
качеството на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и
крайни снабдители показатели. Резултатите от извършената проверка относно
параметрите на захранващото напрежение били отразени в констативен протокол № 20201102-3
от 13.11.2020 г. Качеството на напрежението било измерено с мрежов анализатор №
0004008В, калибриран на 11.2017г. с място на монтаж на уреда ТП-2, извод НН А
стълб № 20-2, електромер с фабричен № **********. Измервателният уред бил
свързан в електромерното табло, захранващо абоната, като планираният период на
измерване бил от 02.11.2020г. до 10.11.2020г. Уредът бил собственост на
санкционираното дружество и отговарял на приложимите стандарти БДС. Резултатите
на база доклад от 13.11.2020г. за измерванията били следните: относно показател
Un=±10%( усреднени за 10 мин ефективни стойности на захранващото напрежение в
продължение на произволен период от една седмица) - фаза А 91.3% от
регистрираните стойности са в рамките на допустимите отклонения; относно показател
Un=±10%/-15% (усреднени за 10 мин стойности на захранващото напрежение)- фаза А
98.6% от регистрираните стойности са в рамките на допустимите отклонения.
Съдът констатирал, че както
измерването, така и констативния протокол с резултатите от него, били изготвени
от служители на санкционираното дружество, което ги предоставило на контролните
органи. Административно- наказващият орган възоснова на резултата от проверката
приел, че от страна на касатора, като е доставена електрическа енергия с
качество, неотговарящо на определените в т. 3.2.1.3.2 от Методиката показатели
за периода от 02.11.2020г. до 10.11.2020г. на обекта на клиента Л. е нарушена
т. 3.3.1 от Лицензията, с което е бил осъществен състава на нарушение по чл.
206, ал.1 от Закона за енергетиката.
Било прието и заключение по
допусната съдебно–техническа експертиза, неоспорено от страните, като вещото
лице М. заявил, че общият брой записи за измервания период е 1137, но приет
брой записи за изчисляване на процента отклонение е 1064 / на 07.11.2020г. в
22.40ч. липсват отчети на измереното напрежение/, т.е броят приети записи е за
седем денонощия, тъй като в Методиката е посочено за всеки период от една
седмица, поради което от вещото лице е приет периода от 02.11.2020г. 13.30ч. до
09.11.2020г. 13.30. Съобразно заключението по първи показател, изискващ 95% от
измерванията на съответстват на показателите изискванията не са постигнати: по
приетия брой записи: 6.767% несъответствия, 93.233% отговарят на изискванията.
По общия брой записи: 7.476% несъответствия, 92.5*% отговарят на показателите.
По втори показател, изискващ 100% от измерванията да съответстват на
показателите, изискванията не са постигнати: по приетия брой записи:1.034%
несъответствия, 98.966 отговарят на показателите. По общия брой записи: 1.407%
несъответствия, 98.593% отговарят на показателите. Вещото лице заявява, че
разликата между процентите по заключението и тези по констативния протокол се
дължат на един пропуснат запис, който не е взет предвид при изготвяне на
заключението, на закръгляне или техническа грешка при изчисленията.
При така установената
фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е установено
безспорно като от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото
наказателно постановление. Съдът се позовал на резултатите от съдебната
експертиза като счел, че данните от изследването правилно са събрани за период
не по – малък от седем дни. Не намерил основания за намаляване размера на
наложените наказания. Изложил и мотиви относно липсата на предпоставките
нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“.
Оспореното решение е
неправилно.
Страните не спорят по
фактите, както и в частта относно компетентността на органите, участвали в
административната фаза на производството. Спорът се концентрира относно това
доказано ли е вмененото на дружеството административно нарушение, съставомерно
ли е деянието, спазени ли са административно – производствените правила,
респективно налице ли са основанията нарушението да бъде квалифицирано като
„маловажен случай“.
Относно наличието на
нарушение на условието по т. 3.3.1 от лицензията на дружеството – жалбоподател,
следва да се съобрази, че условието е част от изискванията по т. 3.3 за
качество на предоставяните услуги, като неговото съдържание включва задължение
за предоставяне на услуги на потребителите в съответствие с показателите за
качество на електроснабдяването, определени в решение на комисията,
представляващо Приложение № 5.
С това именно решение по
Протокол № 87 от 17.06.2010 г. на КЕВР и на основание чл. 8 и чл. 9 на
отменената Наредба за регулиране на цените на електрическа енергия /обн. ДВ, бр.
17/02.03.2004 г., отм. ДВ, бр. 38/23.04.2013 г. / е приета Методика за отчитане
изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на
електрическата енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори,
обществените доставчици и крайни снабдители. Методиката по смисъла на чл. 75,
ал. 1 и ал. 2 от АПК разкрива белезите на нормативен административен акт,
издадена от изрично овластен от закона орган. Към момента на установяване на
нарушението е била в сила Наредба № 1/14.03.2017 г. за регулиране на цените на
електрическа енергия /обн. ДВ, бр. 25/24.03.2017 г. /, според чиито чл. 3, ал.
5, за целите на ценовото регулиране КЕВР съгласно своя методика определя
показатели за качество на енергията и качество на обслужването за всяка лицензионна
дейност и техните годишни целеви нива, които са елементи от лицензията.
Запазеното овластяване обосновава и запазване действието на вече приетата от
орган Методика, в изпълнение на делегацията по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
В съдържанието на Методиката,
т. 3.2 "Отклонение на напрежението" от раздел IV "Определяне на
целеви стойности на показателите за качество на електрическата енергия и на
обслужването и периодите за тяхното достигане" за разпределителните
предприятия е въведено изискване при нормални работни условия напрежението да
съответства на БДС EN 50160:2007. Не се формира спор между страните, че
Стандарт БДС EN 50160:2007 е заменен със Стандарт БДС EN 50160:2010,
определящ характеристики на напрежението
на електрическата енергия, доставяна от обществените електрически мрежи.
Предвид заложеното в чл. 5, ал. 1 от Закона за националната стандартизация
/ЗНС/ доброволно приложение на
Българските стандарти следва да се заключи, че отмяната/замяната на един
стандарт с друг не води автоматично обвързващо прилагане на новия стандарт. За
да се постигне този ефект, по аргумент от правилото на чл. 5, ал. 5 от ЗНС,
следва да е налице изрично препращане към съответния стандарт, предвидено в
нормативен акт. Тоест включването на новия стандарт като нормативно правило за
поведение означава същият да е станал част от нормативния правен акт, приет по
реда на Закона за нормативните актове след изпълнение на процедурата по чл. 5,
ал. 5 във вр. с чл. 47, ал. 2 и чл. 57 от ЗНС и отмяната на предходния стандарт
по реда на чл. 51 от ЗНС.
В случая е налице отмяна на
стария стандарт БДС EN 50160: 2007 и въвеждането на нов стандарт БДС EN
50160:2010, но липсва изменение или допълнение на нормативният акт –
Методиката, с която са въведени правила за поведение, препращащи към стандарт
БДС EN 50160: 2007. При това положение прилагането на стария стандарт не се
явява заместено от новия стандарт БДС EN 50160:2010, тъй като за него липсва
безусловното му позоваване в нормативните актове. Само при изпълнение на това
условие стандартът се превръща в задължително правило за поведение по силата на
препращащата правна норма /вж. решение № 6782/20.06.2006 г. на ВАС по адм. д. №
2829/2006 г., 5-членен състав/.
След като посоченият в
Методиката стандарт БДС EN 50160:2007 е отменен, препращането към същия е
загубило своят правен ефект, поради
което и установеното с т. 3.2.1.3.2 нормативно правило за поведение се явява
неприложимо към условията на т. 3.3.1 от лицензията. В случая лицензиантът не дължи спазване на стандарт БДС EN
50160:2007, към който е извършено препращане без наличие на предпоставките по
чл. 5, ал. 5 от ЗНС, също така не дължи и спазване на стандарт БДС EN
50160:2010, тъй като към него препращане въобще не извършено. Това ще рече, че
дружеството няма нормативно задължение да спазва техническите изисквания на
посочените два стандарта. Обстоятелство, че тези изисквания са непроменени, не
води до мълчаливо продължаване действието на въведеното нормативно правило за
поведение, тъй като такъв способ се явява изрично изключен от правилото на чл.
5, ал. 3 вр. ал. 5 от ЗНС. Отсъствието на валидно действащо и обвързващо
лицензианта правило за поведение, относно допустимите стойности на отклонение
на напрежението на доставяната електроенергия, води до несъставомерност на
вмененото му нарушение.
Дори да се приеме, че
изискванията на стандарт БДС EN 50160:2007 са запазили приложението към
условията на т. 3.3.1 от лицензията след прехода към стандарт БДС EN
50160:2010, в случая деянието се явява и недоказано, тъй като контролният орган
е крепил изводите си въз основа на данни от осем дневен период на измерване,
при нормативно възприет седмодневен период. Като в АУАН, така и НП не се
съдържат фактически установявания - как отчетените в процентно отношение
отклонения по фази за измерените средните ефективни стойности и всички средни
ефективни стойности са разпределени в отчетения период от осем дни. Тоест
остава неясно имал ли натрупване на отклонения към измерените стойности от тези
извън седмодневния период или всички отклонения в обхвата на 1137 бр.
измервания по фази са отчетени в седмодневния период. При формалните изисквания
за развитието на административнонаказателното производство, този порок не може
да бъде саниран с приетото по делото заключение на СТЕ. При това положение
недоказано остава твърдението, че дружеството не е изпълнило задълженията си да
предоставя качествена електроенергия, в рамките на допуска за произволен период
от една седмица.
Императивните правила на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН за съдържанието на АУАН и НП изисква даденото в тях
описание на нарушението самостоятелно и еднозначно да сочи извършеното от
наказаното лице съставомерно деяние в пълна кореспонденция с приложената
санкционна норма, без да е необходимо за преценката за съставомерността съдът
да установява допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца в
административната фаза. Противното би означавало деецът да бъде поставен в
положение да се брани срещу фактически и правни констатации, което не са му
било предявени още в началната фаза на административнонаказателното
производство, каквато е повелята на чл. 40 вр. чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. В
този аспект процесуалният пропуск не може да бъде отстранен на етап на
съдебното следствие чрез способите на съдебната експертиза, тъй като не се
дължи на дефицит в доказателствата, а на недопустимо изменение на съществените
елементи от състава на предявеното обвинение.
От изложеното до тук следва,
че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният
съд е постановил валиден и допустим, но неправилен съдебен акт, който следва да
бъде отменен.
Предвид изхода на делото и
правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК претенцията на
ответника за присъждане на разноски за двете инстанции се явява основателна. По
реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален
кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането
на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за първата и 80 лева за
касационната инстанция или общо 160 лева.
Мотивиран от
изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд Пловдив, ХХІ състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 87 от 21.10.2021 г. по Административно наказателно дело №
20215320200302 по описа за 2021 година на Районен съд Карлово, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-64 от 12.05.2021г. на Председателя на
Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на „Електроразпределение
юг“ЕАД, на основание и за нарушение по чл. 206, ал.1 от Закона за енергетиката,
е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на „Електроразпределение юг“ЕАД, с
ЕИК *********, юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 160 лв./сто и шестдесет/ лева, за двете
съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: