РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. В., 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:А. М. П.А
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря Н. Ц. К.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20221300500261 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
Въззивното производство е образувано по жалба на ЕТ „Н. - М. С.“, ЕИК.. с адрес: гр.
В. чрез адв.-пълномощник Б. В. от АК-В. против Решение от 04.07.2022 г., постановено по
гр. дело № 753/2021г. по описа на Районен съд-В. с което е уважен предявен от „В. и к. -
В.“ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. В. представлявано от управителя
инж. Г. В. В. иск по чл. 422 ГПК за признаване дължимост от жалбоподателя на сумата от
4862.33 лева - главница, представляваща стойността на изразходената питейна вода и
отведени канални води на адрес: гр.В., Крайдунавски парк, ресторант „Р.“, по фактура №
********** от 20.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2020 г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2644/2020 г./. до
окончателно изплащане на сумата.
С обжалваното решение жалбоподателят е осъден да заплати направените разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 2644/2020 г. по описа на РС - В. в размер на 97.25
лева - за държавна такса и сумата в общ размер от 677.25 лв. - направени разноски в
исковото производство /97.25 лв. - държавна такса и 580.00 лева - адвокатско
възнаграждение/.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на
1
обжалваното решение.
Посочва се, че заключението на икономическата експертиза установявало, че
фактура от 20.10.2020 г. на стойност 4862,33 лева е за период от 4.08.2016 год. до
01.11.2019 г., а в обстоятелствената част било посочено, че по фактурата са направени
начисления за изразходена вода за три периода: от 04.08.2016 г.до 30.06.2018 г.; от
01.07.2018 г. до 31.12.2018 г. и от 01.01.2019 г. до 01.11.2019 г.
Излага се, че по делото ищецът признал, че депозираното искане за разсрочване на
вземането не е извършено от него, нито от упълномощено от него лице. От представените
общи условия по договора било видно, че вземанията на ищцовото дружество са
периодични. В експертизата не било посочено, че посочените периоди за начисления се
дължат на увеличение на цената на предоставената услуга. Твърди се, че вземането по
първите два периода е погасено с изтичането на тригодишна давност.
Излага се, че съдът направил неправилен извод, че това се дължало на негово
противоправно поведение, като не допускал служители на ищцовото дружество до
водомера.
Поддържа се, че от разпита на свидетеля-инкасатор се установявало, че не той, а
негови служители са сочели, че ползват собствен водоизточник.Няма твърдения, че
инкасаторът не е допускан до водомера, като доказателство в тази насока било
обстоятелството, че служители на ищцовото дружество демонтирали водомера и по него са
засечени, по посочените периоди, дължимите разходи.
Посочва се, че ВРС направил необоснован извод за осчетоводяване на фактурата, тъй
като нямало по делото доказателства в тази насока.
Иска се да се постанови решение с което да се отмени частично обжалваното решение
за първите два периода сумата по фактурата не се дължи, като погасена по давност.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемата по жалбата страна „В. и к. - В.“ЕООД, ЕИК . чрез адв-пълномощник
П. П. от АК-В. с който оспорва същата по подробно изложените съображения, като
неоснователна. Иска потвърждаване на постановеното от ВРС решение. Претендира
съдебни разноски за въззивното производство.
В отговора на въззивната жалба ответната по жалбата страна излага доводи за
неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност. Посочва, че съгласно чл.
114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Вземането по процесната фактура станало ликвидно и изискуемо след датата на
фактурирането - 20.10.2020 г.. а съгласно чл. 33, ал. 2 във вр. с чл. 5, т. 6 от Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 - дневен срок
след датата на фактурирането им“. Излага, че давност не тече, преди да е било отчетено
потребеното количество вода, преди да е възникнало вземането и преди това вземане да е
2
станало ликвидно и изискуемо.
Иска съдът да потвърди обжалваното Решение 04.07.2020г. на РС-В. като правилно и
законосъобразно. Иска присъждане на разноски.
От страните по делото пред настоящата инстанция не са представени доказателства и
не са направени доказателствени искания.
Видинският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „В. и к. -В.“ ЕООД, ЕИК ..
против ЕТ „Н. - М. С.“,
ЕИК ., с адрес: гр. В., с която е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация
чл. чл. 79 от ЗЗД.
От приложеното ч.гр.д. № 2644/2020 г. по описа на РС-В. се установява, че ищецът и
заявител „В. и к. -В.“ ЕООД - гр.В. е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК пред РС-В. срещу ЕТ „Н. - М. С.“ - гр.В.. По делото е издадена
заповед № 2026-РЗ/04.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
ответника, за следните суми: 4862.33 лева - главница, представляваща стойността на
неплатена доставена питейна вода и отведени канални води, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.12.2020 г. до изплащане на вземането, както и 97.25 лева -
разноски по делото за държавна такса.
С разпореждане от 10.03.2021г. РС-В. е указал на заявителя/ищеца/ в едномесечен
срок да предяви иск за установяване на вземането по заповедта за изпълнение, поради
връчването на заповедна на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.Исковата молба
е депозирана в едномесечния срок.
Обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, са наличие на облигационни
отношения между страните, по силата на Общи условия на договорите за предоставяне на В
и К услуги на потребителите от „В. и к. - В.” ЕООД, одобрени от ДКЕВР. Ответникът е
титуляр на партида с уникален абонатен № 100209 и адрес на потребление: гр. В.,
Крайдунавски парк, ресторант „Р. Ищецът изпълнил задълженията си да достави на
ответника/потребител/ вода с питейни качества и отведени отпадните води. Ответникът не е
заплатил извършените от дружеството услуги, за което е издадена фактура № ********** от
20.10.2020 г. на стойност 4862.33 лева, представляваща стойността на изразходената питейна
вода и отведени канални води на адрес: гр. В. Крайдунавски парк, ресторант „Р.“.
Ответникът, представляван в процеса от договорен процесуален представител адв.
Б.В. от АК-В. е оспорил предявеният иск. Възразил, че от фактурата не било ясно за какъв
период от време е изразходената вода, тъй като плащанията към ВиК били периодични.
3
Поискал е назначаване на счетоводна експертиза със задача – за какъв период е
изразходената вода.Оспорил е молбата за разсрочване на плащането по фактурата, като
неподадена от него.
Ответникът не оспорва факта на наличие на облигационни отношения с ищеца,
договор за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, сключен при общи
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В. и к.-
В.“ЕООД, приложени по делото.
Ответната страна не е оспорила приложената по делото фактура № ********** от
20.10.2020 г. на стойност 4862.33 лева., както и количествата консумирана вода по
фактурата и общите условия.
С приложените по делото Заповед №Р/171 от 01.08.2016г., Заповед №Р/97 от
28.06.2018г., Заповед №Р/321 от 31.12.2016г. на управителя на ищцовото дружество
е определена цената на доставяната на потребителите вода /помпено и гравитачно/ и
отвеждане на отпадните води за исковия период.
Съгласно приетото и неоспорено по делото заключение на вещото лице, изготвило
съдебно-икономическата експертиза, изразходената от ответника вода по процесната
фактура № ********** от 20.10.2020 г. на стойност 4862.33 лева с начислено ДДС е за
периода от 04.08.2016г. до 01.11.2019г. и стойността по фактурата не е заплатена от
ответника. От обстоятелствената част на експертизата, по констатации и изчисления на
вещото лице, се установява че във фактурата са направени следните начисления: 1451 куб.м
вода по 1,570лв. на стойност 2278,07лв. за периода от 04.08.2016 год. до 30.06.2018 г.; 384
куб.м вода по 1,671лв. на стойност 641,66лв. за периода от 01.07.2018 г. до 31.12.2018 г. и
635 куб.м вода на стойност 1132,21лв. за периода от 01.01.2019 г. до 01.11.2019 г. От
справка в счетоводството на ответника вещото лице е установило, че процесната фактура е
осчетоводена от него и включена на ред №10 в дневника за покупка по ДДС от м.октомври
2020г. и е ползван данъчен кредит в размер на начисленото ДДС и е част от декларираното
ДДС ,включено в,подадената справка-декларация по ДДС за м.октомври 2020 г. в ТД на
НАП-В.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обосновано и компетентно
изготвено.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят В. Р. И.– инкасатор в ищцовото дружество от 27г. заявява, че водомерът
на ответника не бил отчитан дълго време, като причината била, че ищецът заявявал, че не
ползвал вода от В и К, а от собствен водоизточник. На 5-годишен период водомерите
подлежали на проверка, като се демонтира стария и се поставя нов. Водомерът на ответника
бил свален за такава проверка и във водомерната работилница било установено, че същият е
изправен и че не били отчетени фактурираните кубици вода.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, същите са непосредствени възприятия за
обстоятелства и факти с изпълняваната длъжност по отчет на водомера на ответника и
4
кореспондират на всички други данни по делото.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският окръжен съд
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага
материалния закон, определяйки сам точната правна квалификация на предявените искове и
на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само
посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на
чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от
10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл.269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към
нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася
служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото - само за
приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба
основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество и при така установената по делото
фактическа обстановка въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните
съображения:
Предявеният иск е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, с правно основание чл.79
и чл.86 от ЗЗД.
5
Съгласно чл.79 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава.
Между страните по делото е налице валиден договор за предоставяне на В и К услуги
на потребителите от В и К оператор –„В. и к.-В.“ЕООД. Въззиваемото дружество е
доставило на въззивника едноличен търговец с абонатен №100209 в стопанисвания от него
обект в гр.Видин, Крайдунавски парк, ресторант „Р.“ услуги по пречистване и доставка на
вода за питейно –битови и стопански нужди, както и отвеждане на отпадни води на
стойност 4862,33лева с включено ДДС, за което е издало на въззивника данъчна фактура №
********** от 20.10.2020 г. на стойност 4862.33 лева с начислено ДДС. Съгласно чл. 33, ал.
2 във вр. с чл. 5, т. 6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 - дневен срок
след датата на фактурирането им. В случая падежът за плащане на фактурата е 19.11.2020
г., след която дата вземането по фактурата е станало ликвидно и изискуемо.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установи, а и не се
оспорва от въззивника, че не е заплатил сумата от 4 862.33 лева с начислено ДДС по
процесната фактура № ********** от 20.10.2020 г. , поради което е неизправна страна по
договора и дължи на въззиваемото дружество сумата 4862.33 лева с начислено ДДС.
Наведеното от въззивната страна възражение за неправилност на обжалваното
решение поради погасяване на част от вземането за периодите от 04.08.2016 год.до
30.06.2018г. и от 01.07.2018 г. до 31.12.2018 г., като погасено с изтичането на тригодишна
давност е неоснователно , поради следните съображения:
Настоящата инстанция констатира, че на въззивника /ответника/ е връчена исковата
молба с доказателствата на 31.01.2022 г. на адв.-пълномощника му Б. В. от АК-В.. На
25.02.2022г., в едномесечния срок по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба
по делото пред РС-В. в който отговор не е наведено правопогасяващо възражение за
недължимост на предявеното вземане поради погасяването му по давност. С изтичането на
едномесечния срок за отговор въззивникът е изгубил възможността да наведе по-късно
възражение за погасено по давност вземане, на основание чл.133 от ГПК, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, каквито не се сочат в
конкретния случай.
Въззивникът е направил възражение за погасено по давност вземане едва в
последното открито съдебно заседание по делото пред РС-В. на 08.06.2022г., видно от
протокол от 08.06.2022г по гр.д.№753/2021г. на РС-В. По правопогасяващото възражение за
погасено по давност вземане съдът не дължи произнасяне, като несвоевременно заявено и
преклудирано, каквато е и константната практика на ВКС в тази насока / т.4 от
Тълкувателно решение №1/09.12.2013г по тъл.д.№1/2013г. ВКС, ОСГТК/.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи ,че съгласно чл.
114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Вземането по процесната фактура е станало ликвидно и изискуемо след изтичане на 30-
дневния срок за плащане след фактурирането. В случая началната дата на давностния срок е
6
20.11.2020 г. Вземането по фактурата е едно, а не се касае за отделни вземания. Вещото лице
в съдебно икономическата експертиза е извършило изчисления и е установило, че
фактурираната стойност е правилно изчислена с оглед периода от старото до новото
/последно/отчитане на водомера и действащите цени през периода по представените
заповеди.
Следва да се отбележи, че вещото лице е констатирало, че въззивната страна е
осчетоводила процесната фактура като я включила в дневника за покупка по ДДС от
м.октомври 2020г. и е ползванла данъчен кредит в размер на начисленото ДДС и е част от
декларираното ДДС включено в подадената справка-декларация по ДДС за м.октомври
2020г. в ТД на НАП-В., което е признание за получените количества услуги и тяхната
стойност по процесната фактура.
От обжалваното решение се установява, че РС-В. е изключил от доказателствения
материал по делото молба вх.№01-10153/28.10.2020 г., като подадена от ответника за
разсрочване на задължението по издадената фактура и не е обсъждана от РС-В., поради
което възражението в тази насока е неоснователно.
При така направените констатации и изложеното по-горе относно правомощията на
въззивната инстанция, настоящият състав намира, че е ограничен от исканията и
възраженията на страните, и че съобразно принципа на диспозитивното начало, предметът
на делото и дължимото от съда произнасяне се определя от тях. Настоящата инстанция е
обвързан от обективните и субективните предели на въззивната жалба и от изложените в нея
конкретни оплаквания, не може да ги подменя, а е длъжен да основе решението си при
съобразяване с посочените.
По така изложените съображения и събрани доказателства жалбата се явява
неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
На основание чл.78,ал.2 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответника по жалбата направените по делото разноски за изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 580 лв. съобразно приложения списък и доказателства към него.
По изложените съображения Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 04.07.2022г. постановено по гр.д.№753/2021г. по описа
на Районен съд-В.
ОСЪЖДА ЕТ „Н. - М. С.“, ЕИК .. със седалище и адрес: гр. В. да заплати на „В. и к.-
В.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.В.сумата размер от 580 лв. -
направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство пред ОС-В.
На основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК решението не подлежи на касационно
7
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8