Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.07.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в
публичното заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
при секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 4454 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е образувано по
иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 от ЗЗД, предявен от Ф.К.Д.,
ЕГН **********, правоприемник по чл. 227 ГПК на починалата в хода на процеса М.Б.В.,
ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. О.Д., против „П.И.Б.“ АД за заплащане
на сумата от 31 986,84 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди
вследствие на противоправно поведение от страна на Банката, изразяващо се в
неполагане на дължимата грижа на добрия търговец, чрез проявяване на пасивност за установяване кой е
действителният кредитор на длъжника, респ. без да установи качеството надлежен
кредитор на трето лице, ползващо се от неистинско завещание, в резултат на
което неправилно и неоснователно е изплатил сумата по влога, принадлежала на
наследодателката на ищцата на лице, което няма права на наследник, ведно със
сумата от 2008,07 лв. - лихва за забава от деня на неправомерното изплащане на
сумата на неоторизирано лице - 15.08.2018 г. до датата на исковата молба, ведно
със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че М.В.
( починала в хода на настоящия процес ) е била единствен наследник по закон на В.Ц.К..
Последната починала на 21.09.2017 г., като имала сметка при ответника „П.и.б.“
АД, наличността по която възлизала на сумата от 31 986,84 лв. Излага се
също, че на 15.08.2018 г. от банката –
ответник противоправно - без полагане на дължимата грижа на добрия търговец, е
платена наличността по депозитната сметка на лице, представящо се за заветник на В.К.,
въз основа на нищожно завещателно разпореждане. Ищцата сочи, че банката преди
плащане на процесната сума е уведомена за намерението й да заведе иск за оспорване на това завещателно
разпореждане, независимо от което, ответникът, чиято грижа по изискване на чл.
302 ТЗ е завишена, не извършил проверка дали заветникът е правоимащо лице да
получи сумата от депозитната сметка.
Моли съда да постанови решение, с
което да уважи предявения иск ведно със законните последици, както и
направените по делото разноски.
В срока за писмен отговор след предоставената
съгласно по чл. 131 ГПК възможност, ответникът „П.И.Б.“ АД, *** оспорва предявения
иск като недопустим поради липса на пасивна процесуална легитимация да отговаря
по иска като счита, че претенцията на ищеца за заплащане на претендираните суми
следва да бъде насочена само срещу третото лице – С.С., получил сумата като
наследник по завещание от банковата сметка на завещателя, каквато претенция
вече е предмет на разглеждане по гр.д. № 3496/2019г. по описа на СРС, ГО, 29
с-в. Оспорва предявения иск като неоснователен с възражения, че поведението на
служителите при ответната банка не е противоправно, нито виновно. От тях са спазени всички изисквания на
закона, като е извършена проверка в
публичния регистър при АВ, от който се виждало вписване на процесното
завещателно разпореждане, а също така са дали указания на ищцата да ги уведоми
незабавно след предявяване на иска за оспорване на завещанието, за да може
средствата по сметката на починалото
лице да останат на съхранение в банката, до решаване на спора с влязло в сила
решение. Ищцата не е изпълнила тези
указания и не уведомила банката преди 15.08.2018 г., когато сумата е платена на
легитимирано лице към онзи момент лице.
Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не е спорно между страните по делото, а се
установява и от събраните в настоящото исково
производство писмени доказателства, че В.Ц.К. е титуляр на сметка, открита при
ответната банка, въз основа на договор за дванадесет месечен депозит на
физически лица, придобили право на пенсия по българското законодателство с
капитализиране на лихвата от 17.10.2015 г. ( л. 33 от делото ).
От
препис – извлечение от Акт за смърт, издаден на 21.09.2017 г. от длъжностно
лице по гражданското състояние при Столична община, район Люлин, е видно, че В.Ц.К.
е починала на 21.09.2017 г. Представено по делото на л. 9 удостоверение за
наследници установява, че единствен наследник по закон на починалата е нейната
първа братовчедка – М.Б.В., ЕГН **********.
Представени са по делото, приетите като писмени доказателства Справка по
партидата на В.Ц.К., извършена в Служба по вписванията – гр. София ( л. 64 ) и Справка
по партидата на С.К.С., ЕГН **********, извършена в Служба по вписванията – гр.
София ( л. 67 ). От първия документ е видно, че на 16.07.2018 г. по партидата
на починалата към този момент В.К., е вписан под № 33230/16.07.2018 г. препис от обявено завещание в полза на С.К.С..
От справката, извършена по партидата на заветника Спасов, се установява, че на
05.10.2018 г. е вписана искова молба, предявена срещу него от М.Б.В., както и
искова молба, вписана на 15.04.2019 г., също подадена от първоначалната ищца по
настоящото дело – М.Б.В..
Установи се по делото, че исковата молба, вписана на 05.10.2018 г., е подадена пред СРС с вх. № 2021292 от 26.07.2018 г., с която е предявен иск за прогласяване нищожността на саморъчното завещание на В.К. в полза на С.С. от 12.09.2017 г. Образуваното производство е гр.д. № 49308/2018 г. на СРС, по което е постановено на 17.09.2019 г. Решение, с което искът е уважен и на основание чл. 42, б.“б“ от Закона за наследството завещанието, с което починалата В.К. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на С.К.С., е обявено за нищожно. Решението не е влязло в законна сила.
По втората вписана в СВ – София
искова молба от 15. 04.2019 г., е образувано гр.д.№ 3496/2019 г. по описа на
СГС, ГО, I – 29
състав, по предявени от М.Б. В.срещу С.К.С. искове с правно основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за връщане
на сумата от 31 986,84 лева, получена от ответника Спасов от сметка на
починалата В.К. при „П.и.б.“ АД, въз основа на нищожно завещание от 12.09.2017
г. Посоченото се установява от представено по делото съдебно удостоверение на
л. 122.
Не се оспорва от ответната банка,
че на 15.08.2018 г. на С.С., легитимиращ се като наследник по завещание на В.К.
е изплатена наличността по банковата й сметка в размер на сумата от
31 986,84 лв. Посоченото се доказва и с представено по делото заверено
копие на движение и наличности по сметка ******, с титуляр В.Ц.К. – л. 116.
От представени като писмени
доказателства по делото два бр. молби, изходящи от пълномощници на
първоначалната ищца М.Б.В., съответно
първата на л. 11 от делото, а втората молба на 70, е видно, че на 21.05.2018 г.
– преди плащане на исковата сума, и на 15.10.2018 г. – след плащането й, до
банката е отправено изявление, че се иска копие от представеното завещание с
цел започване на съдебна процедура от единствения законен наследник В.Ц.К., а с
молбата от 15.10.2018 г. банката е уведомена, че при Служба по вписванията –
гр. София и по разпореждане на СРС, е вписана исковата молба срещу С.С..
По първата молба банката е изпратила
становището си в писмен вид под формата на Писмо – л. 14 и л. 62 от делото, а
по втората с Писмо на л. 74.
От двата документа е видно, че ответникът изрично е посочил на М.В., че за да
задържи сумата по банковата сметка и да не изплати същата на С.С., е необходимо
от молителката да се представят надлежни доказателства за заведен иск или
влязло в сила решение по такъв. Обърнато е внимание на обстоятелството, че към
момента на първото писмо в публичния имотен регистър при Служба по вписванията, няма вписан обявен
препис от процесното саморъчно завещание. С второто писмо банката уведомява
молителката, че преписът е вписан на 16.07.2018 г., извършена е справка за
установяване на това обстоятелство, сумата е платена, а М.В. не е представила
доказателства, че е завела иск срещу лицето, легитимиращ се като заветник.
Представено е на л. 15 от настоящото
дело Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 27.11.2018
г. на прокурор при СРП, от чиято обстоятелствена част е видно, че ищцата М.В. е
подала жалба до СРП по повод действията
на С.С. на 19.07.2018 г.
Приети са като писмени доказателства „Указания
за идентифициране на физически и юридически лица и за откриване, водене и
закриване на банкови сметки в „П.и.б.“ АД“. Съдът не обсъжда същите в тяхната
пълнота, предвид обема им, както и с оглед на негодността им да установят
релевантни за спора факти.
В хода на настоящото производство
първоначалната ищца М.Б.В. е заместена поради смъртта си, настъпила на
07.08.2021 г., на основание чл. 227 ГПК,
от своя наследник по закон – ищцата Ф.К.Д..
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Основателността на предявеният иск с правно
основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 от ЗЗД, изисква ищцата, чиято е
доказателствената тежест затова, да установи пълно и главно в процеса осъществяване
на фактическия състав на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните
елементи: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието,
реално претърпяна вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и
деянието и вината на дееца, както и размера на вредите. В същото време следва
да се установи и наличието на съответно възлагателно отношение между прекия
причинител на вредата и лицето, на което
е възложило работата. Вината на делинквента, съобразно с уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага. Липсата на
доказаност на който и да е от посочените елементи от фактическия състав влече
неоснователност на иска.
Настоящият състав на съда, след
преценка на събраната и подробно обсъдена по – горе доказателствена съвкупност,
намира, че не са налице противоправни действия на служител при ответната банка,
които да обосноват ангажиране на гаранционно – обезпечителната отговорност на „П.и.б.“
АД по така предявения иск. Не се
установяват действия на служител при
ответника, които да са извършени недобросъвестно и при знание, че саморъчното
завещание от 12.09.2017г., с което починалата наследодателка на ищцата е
завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на С.К.С., е обявено за нищожно. Противно на твърденията в исковата молба ответникът е
положил дължимата грижа, като преди да изплати на 15.08.2018 г. искова сума на
заветника, е извършил проверка в публичния имотен регистър по партидите на
завещателя В.К. и по партидата на заветника С.К.С.. Завещанието е обявено съгласно
изискванията на закона – чл. 27, ал. 1 и ал. 3 от Закона за наследството, чрез
представянето му от заветника пред нотариус Бисерка Петрова, рег. № 599 при НК. Вписано е в Служба по вписванията
– гр. София – по местонахождение на недвижимото и движимо имущество, част от
наследствената маса, под № 33230 от дата
16.07.2018 г. Дадени са приживе от
ответника указания на М.В. да представи доказателства, от които да е видно, че е
предявила претенция срещу лицето, за което поддържа, че не е легитимирано да
бъде правоприемник на починалата й наследодателка. Такива надлежни писмени
доказателства не са ангажирани пред
ответната банка преди изплащане на исковата сума, макар, че от писмените
доказателства по делото е видно, че първоначалната ищца е сезирала и прокуратурата своевременно – още
на 19.07.2018 г., и съдът – с искова молба от 26.07.2018 г.
Налага се, предвид изложеното, че действията
на лицата, по отношение на които, не е спорно, че ответникът е възложител на
работа, са правомерни. Фактическите твърдения на ищцата за противоправно
поведение от страна на банката, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа
на добрия търговец, чрез проявяване на
пасивност за установяване кой е действителният кредитор на длъжника,
респ. без да установи качеството надлежен кредитор на трето лице, ползващо се
от неистинско завещание, в резултат на което неправилно и неоснователно е
изплатил сумата по депозитната сметка, на лице, което няма права на наследник, са
недоказани по делото. По аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК за съда недоказаните факти, са неосъществили се
факти.
По тези съображения съдът намира, че
предявеният иск срещу „П.и.б.“ АД е неоснователен и следва да се отхвърли.
По
разноските:
При този изход на спора на ответника се
следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв.,
определени по реда на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, към която чл. 78, ал. 8 ГПК препраща.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ф.К.Д.,
ЕГН **********, правоприемник по чл. 227 ГПК на М.Б.В., ЕГН **********, против
„П.И.Б.“ АД, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 31 986,84 лв. – обезщетение за причинени
имуществени вреди вследствие на противоправно поведение от страна на банката,
изразяващо се в неполагане на дължимата грижа на добрия търговец, чрез
проявяване на пасивност за установяване
кой е действителният кредитор на длъжника, респ. без да установи качеството
надлежен кредитор на трето лице, ползващо се от неистинско завещание, в
резултат на което неправилно и неоснователно е изплатил сумата по влога,
принадлежала на наследодателката на ищцата на лице, което няма права на
наследник, ведно със сумата от 2008,07 лв. - лихва за забава от деня на неправомерното
изплащане на сумата на неоторизирано лице - 15.08.2018 г. до датата на исковата
молба, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 01.04.2019 г., до
окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ф.К.Д., ЕГН **********, да
заплати на „П.и.б.“ АД, ЕИК ******, сумата от 540 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: