РЕШЕНИЕ
№ 1271
гр. Варна, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Трифонова
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно
наказателно дело № 20253110202397 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ж. Д. Ж., подадена чрез адв. Й. А. срещу
Електронен фиш серия Г № 0071610, издаден от ОДМВР – Варна, с който на
въззивната страна на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461,
т. 1 КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв. за
извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност
на обжалвания електронен фиш. На първо място се твърди, че в електронния
фиш липсва описание на извършеното нарушение, като по-конкретно в
електронния фиш на първо място е описано нарушение, свързано със
скоростта на движение на заснетото моторно превозно средство, а на
следващо място фишът съдържа описание на нарушение на КЗ, без да е
описано конкретно такова. Налице е и неяснота относно това за какво е
наказан жалбоподателят – за несключване на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ или за управление на МПС без валидна такава.
Намира, че е нарушено правото на защита на санкционираното лице, тъй като
1
в електронния фиш липсва предвидена възможност за нарушителя да заплати
санкцията в намален размер, така както е предвидено с последните изменения
на ЗАНН, включително жалбоподателят е лишен от възможността да сключи
споразумение с административнонаказващия орган за заплащане на глобата в
намален размер. Твърди се, че собственикът на автомобила може да бъде
субект на административно нарушение – при управление на МПС без
застраховка „Гражданска отговорност“, както и при неизпълнение на
задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, като само в първата хипотеза собственикът подлежи на
санкциониране с издаването на електронен фиш. Жалбоподателят сочи, че
неговата административнонаказателна отговорност е ангажирана за
несключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като
това словесно не е описано, но е посочена като нарушена разпоредбата на чл.
483, ал. 1, т.1 КЗ. Според въззивната страна за това нарушение е възможно да
бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност
единствено чрез съставяне на АУАН и НП, доколкото не е необходимо
заснемане на превозното средство в движение. На следващо място се твърди,
че липсва дата на извършване на нарушението. Посочена е датата 17.10.2024
г., но доколкото нарушението не е за управление на МПС без сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, а за това, че собственикът на МПС не
е изпълнил задължението си за сключване на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, то датата следва да бъде тази, на която е
възникнало задължението за сключване на съответната застраховка. Твърди се,
че за същото нарушение са съставени други два електронни фиша в
нарушение на принципа ne bis in idem, като наред с това в случая, доколкото
административнонаказателното обвинение е за това, че не е сключена от
собственика задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, то би се
стигнало до ежеминутно заснемане и многократно наказване за едно и също
нарушение. Отправено е искане за отмяна на обжалвания електронен фиш и за
присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание въззивната страна се представлява от адв.
К. К., редовно преупълномощена от адв. Й. А.. В хода на съдебните прения
процесуалният представител на въззивната страна изразява становище, че
поддържа жалбата и изложените в нея аргументи, както и искането за отмяна
на обжалвания електронен фиш и присъждане на сторените по делото
2
разноски.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – гр. Варна, редовно призована, не
изпраща процесуален представител по време на проведеното открито съдебно
заседание. По делото са постъпили писмени бележки, в които са изложени
съображения за законосъобразност на обжалвания електронен фиш.
Отправено е искане за неговото потвърждаване и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
От ОДМВР – Варна е издаден Електронен фиш серия Г № 0071610 за
това, че на 17.10.2024 г. в 10:56 часа по ГП – І-9, в посока от гр. Варна към к.к.
„.“ до вход/изход на к.к. „.“ с АТСС ARH-CAM-S1 е установено управление на
МПС „.“ с рег. № В., което е регистрирано в Република България и не е спряно
от движение, за което собственикът Ж. Д. Ж. не е сключил задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
В електронния фиш е посочено, че за извършеното нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1
КЗ на жалбоподателя се налага административно наказание глоба в размер на
250,00 лв.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява и се потвърждава
от приобщените по делото писмени и веществени доказателства: електронен
фиш, протокол за проверка, снимка с точни координати на
нарушение,удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за
използване на АТСС, часови график, ежедневна форма за отчет, снимка на
АТСС, 2 бр. справки за издадени ЕФ от АИС АНД при МВР, заверено копие на
ЕФ серия Г № 0071502 и заверено копие на ЕФ серия Г № 0069403.
Съдът кредитира писмените и веществените (снимки) доказателства по
делото като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина
по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са
непротиворечиви, поради което въз основа на тях изгради своите фактически
3
изводи.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в законоустановения 14-
дневен срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните
съображения:
Съгласно чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство
или система е установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1
от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи.
От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
Относно съдържанието на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити, а именно
данни за: 1. териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението; 2. мястото, датата и
точния час на извършване на нарушението; 3. регистрационния номер на
превозното средство; 4. собственика, на когото е регистрирано превозното
средство; 5. описание на нарушението; 6. нарушените разпоредби; 7. размера
на глобата; 8. срока, сметката, начините за доброволното заплащане на
4
глобата. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
В този смисъл съдът намира, че датата на издаване на електронния фиш
не е сред реквизитите, които следва да се съдържат, в обжалвания акт. Нещо
повече обжалваният електронен фиш се генерира автоматично при
установяване на съответното нарушение.
Наред с това, според настоящия състав, електронният фиш съдържа
териториалната структура, на територията, на която е установено
нарушението, а именно ОДМВР – Варна, както и надлежно описание на
нарушението, като са посочени релевантните факти относно съставомерните
признаци на деянието.
С издадения електронен фиш на въззивника е вменено административно
нарушение по 483, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1
вр. чл. 461, т. 1 КЗ.
В разпоредбата на чл. 461 КЗ подробно са изброени всички
задължителни застраховки, като в т. 1 на същия член, като такава е посочена
"Гражданската отговорност" на автомобилистите по т. 10. 1, раздел II, буква
"А" от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването и
използването на моторно превозно средство. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т.
1 КЗ вменява задължение за сключване на договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на лице, което притежава превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение, като това изискване не забранява и всяко друго лице,
различно от собственика на превозното средство, да сключи застрахователния
договор.
При неизпълнение на посоченото задължение
административнонаказателната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ
предвижда административно наказание глоба в размер на 250 лева, когато
собственикът е физическо лице, и имуществена санкция в размер на 2000 лева
за юридическо лице или едноличен търговец.
В конкретният случай отговорността на въззивника, в качеството му на
собственик на процесния автомобил, е ангажирана за нарушение по чл. 483,
ал. 1, т. 1 КЗ, което е формално и е довършено и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т.
1 КЗ от момента на регистрация на МПС или на изтичане валидността на
5
предходната полица за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Нарушението се осъществява с бездействие със самото
несключване на застраховката от лицето, което притежава МПС, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение. Жалбоподателят в случая е санкциониран на основание чл. 638, ал.
4 КЗ. Според цитираната норма, когато с автоматизирано техническо средство
или система е установено управление на моторно превозно средство, за което
няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на
моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция
по ал. 1.
Събраните доказателства по делото, безспорно установяват управление
на посоченото МПС на посочените в ЕФ дата и място, както и че към
процесната дата именно въззивникът е собственик на автомобила.
В ЕФ е посочено задължението, регламентирано с разпоредбата на чл.
483, ал. 1, т. 1 КЗ, което въззивникът в качеството си на собственик на МПС не
е изпълнил. Задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е въведена с нормата на чл. 461, т. 1 КЗ. В § 1, т. 33 КЗ е
дадена легална дефиниция за понятието "автомобилист" – това е
собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно
средство, който във връзка с притежаването или използването му може да
причини вреди на трети лица.
В случая, установената фактическа обстановка – управление на МПС, за
което няма сключена застраховка "ГО" съответства напълно на описанието на
нарушението в издадения ЕФ и се потвърждава от събраните по делото
доказателства.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като
деецът е съзнавал общественоопасния характер на нарушението, тъй като
жалбоподателят Ж. Д. Ж. е следвало да съобрази поведението си с
изискванията на закона и да не допуска управлението на собственото му МПС
при липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Като взе предвид, че нормата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ предвижда
административно наказание глоба в твърд размер (250,00 лева), съдът намери,
че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на
6
наложеното административно наказание.
По възраженията на въззивното дружество:
Съдът намира, че в обжалвания електронен фиш се съдържа ясно и
достатъчно пълно описание на нарушението от фактическа страна, доколкото
е посочено, че в конкретното време и на конкретното място е установено
управление на процесния лек автомобил, за който няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Посочен е и начинът на
установяване на нарушението, а именно със съответното АТСС, въпреки че
изискване в закона за такъв задължителен реквизит няма.
Възражението за нарушено право на защита поради непредвидена
възможност за нарушителя да заплати санкцията в намален размер, така както
е предвидено с последните изменения на ЗАНН, съдът намира за
неоснователно предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 9 ЗдВП, съгласно която
при плащане на глобата, наложена с електронен фиш, в срока по ал. 8 (14 –
дневен срок от получаването на фиша) се дължи 70 на сто от нейния размер.
Глобата, наложена с електронен фиш, който е бил обжалван и потвърден от
съда, се дължи в пълен размер. Т.е. жалбоподателят не е бил лишен от
възможността да заплати наложената му глоба в намален размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ когато чрез автоматизирани
технически средства или системи по смисъла на § 6, т. 65 от допълнителните
разпоредби на Закона за движението по пътищата или чрез технически
средства на електронната система по чл. 167а, ал. 3 от Закона за движението
по пътищата е заснето управление на превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител по образец,
утвърден от министъра на вътрешните работи, с който се налага глоба или
имуществена санкция, в размер, определен за съответното нарушение. В 14-
дневен срок от получаването му собственикът, на когото е издаден
електронният фиш, заплаща глобата или имуществената санкция по чл. 638,
ал. 4 или 6 КЗ. По отношение на електронните фишове се прилагат условията
и редът за издаване, връчване, възражение, обжалване и заплащане,
предвидени в Закона за движението по пътищата, без възможността за
подаване на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението
7
по чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата. Следователно в случая
не е небходимо производството да протече чрез съставяне на АУАН и НП,
както твърди въззивникът. Дали може нарушението да се установи и без
заснемане на МПС е ирелевантно за това производство, доколкото
процедурата по издаване на обжалвания електронен фиш не е опорочена и е
изпълнено законосъобразно в случая.
Относно датата на нарушението, съдът намира, че същата следва да
бъде именно тази, на което е заснето управлението на съответонто МПС без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Съдът намира, че не е нарушен и принципът ne bis in idem, доколкото
представените по делото други два боря електронни фишове се отнасят за
същите по вид нарушения, но извършени на други дати и представляващи
самостоятелни нарушения, доколкото на различни дати е заснето управление
на МПС, по отношение на което няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Отговорността на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл.
638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 КЗ възниква при всяко самостоятелно заснемане,
доколкото законът недвусмислено посочва, че когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или
имуществената санкция по ал. 1.
Поради горните съображения, според настоящия съдебен състав не са
допуснати съществени процесуални нарушения, нито нарушения на
материалния закон при издаване на електронния фиш, поради което същият
следва да бъде потвърден изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на учреждението, чийто
орган е издал акта по чл. 58д ЗАНН. С оглед разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 вр.
ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ и представянето само на писмени
бележки по делото от въззиваемата страна съдът приема, че дължимото в
случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на
по 80,00 лв., което следва да бъде заплатено по сметка на ОДМВР – Варна,
8
чийто директор е второстепенен разпоредител с бюджет.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл.
58д, т. 4 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г № 0071610, издаден от
ОДМВР – Варна, с който на Ж. Д. Ж. на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал.
1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложено административно наказание глоба в
размер на 250 лв. за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА Ж. Д. Ж., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9