№ 655
гр. Бургас, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501975 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 260781/25.05.2021г., постановено от
Районен съд–Бургас по гр. д. № 4429/2020г. С това решение съдът е отхвърлил иска на Р. Т.
Й., ЕГН: ********** от гр. Бургас, ул. „С“ № 42а, ет-2, ап.3 да се приеме за установено по
отношение на Г.Г. И, ЕГН: ********** от с. Р, община Созопол, област Бургаска, ул. „С К“
№ 9, че същата й дължи сумата от 2 090 лева, получена без основание с банков превод от
08.05.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.06.2020г. до окончателното
плащане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. №
2743/2020г. на РС – Бургас. С това решение съдът е осъдил Р. Т. Й. да заплати на Г.Г. И
съдебни разноски в размер на 500 лева. Решението е постановено при участието на Д. В. З.,
ЕГН: ********** от гр. Бургас, ж. к. „С“, бл.24, вх.5, ет.1, ап.1 и Н. ИВ. Й., ЕГН:
********** от гр. Бургас, ул. „С“ № 42а, ет.2, ап.3 като трети лица – помагачи на страната
на Г.Г. И.
Подадена е въззивна жалба от Р. Т. Й. против решение № 260781/ 25.05.2021г.
Жалбоподателката въвежда оплакване за неправилно съдебно решение – постановено в
нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Според Й. съдът е нарушил
нормите на ГПК като не е разгледал своевременно отправен преюдициален иск за
нищожност на договор за строителни работи. Въззивната страна излага твърдения за
заобикаляне на закон и цитира съдебна практика. Жалбоподателката иска от съда да отмени
първоинстанционното решение и да уважи предявения от нея иск. Не посочва доказателства.
В съдебно заседание Р.Й. се представлява от адвокат Д. от БАК, който пледира за
уважаване на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна – Г.Г. И представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. В съдебно заседание, И се представлява от адвокат Ангелова –
Жилкова, която пледира за отхвърляне на жалбата.
1
Третото лице – помагач Н. ИВ. Й. не се явява в съдебно заседание и не се
представлява.
Третото лице – помагач Д. В. З. се представлява в процеса от адвокат Синигерова,
която пледира за отхвърляне на жалбата.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на Р. Т. Й.
против Г.Г. И с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.55, ал.1 от ЗЗД. Ищцата твърди, че е
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
ответницата, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 2743/2020г. на РС Бургас. Въз
основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 2 090
лева, получена без основание – с банков превод от 08.05.2020г., ведно със законната лихва,
считано от 05.06.2020г. до окончателното плащане, ведно с деловодни разноски. И подава
възражение, в резултат на което Й. предявява иск по чл.422 от ГПК. В уточнение към
исковата молба, Й. пояснява, че е възнамерявала да сключи договор за СМР и е превела по
банкова сметка на И процесната сума. Твърди също, че договор не е сключен, поради което
сумата се явява получена без основание.
В отговор на исковата молба, ответната страна твърди, че е получила сумата на
договорно основание, като плащане по договор за извършване на СМР, сключен между Н.
ИВ. Й., съпруг на ищцата и Д. В. З., с който живее на съпружески начала и на когото е
предала сумата. Ответникът иска от съда да отхвърли претенцията.
В производството като трети лица – помагачи са конституирани Н. ИВ. Й. и Д. В. З. и
е приет за разглеждане обратен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД против З..
Д. В. З. оспорва предявените исковете и настоява за тяхното отхвърляне.
Н. ИВ. Й. изразява становище за основателност на иска.
В хода на първоинстанционното производство е представен договор за ремонти
услуги, сключен между третите лица - помагачи, по силата на който З. се задължава да
извърши ремонт в апартамента на Й., а последният да му заплати възнаграждение по банков
път в размер на 4 175 лева, от които 2 087,50 лева, платими авансово, а разликата при
завършване на работата. По делото е представено платежно нареждане от 08.05.2020г., от
което е видно, че ищцата е превела по банковата сметка на ответницата сумата от 2 090 лева.
В нареждането е посочено основание за плащане: договор за ремонтни дейности от
07.05.2020г. Към доказателствата е приета разписка, от съдържанието на която се
установява, че И е предала на З. сумата от 2 090 лева, получена от Й.. В хода на съдебното
дирене са събрани и представени разходни и фискални касови бонове, от които е видно, че
З. е закупил строителни материали за ремонт на апартамента. Представена е и
кореспонденция между страните, от която се установява, че ремонтът е преустановен
преждевременно.
Въз основа на тези доказателства, районният съд приема за доказан факта на плащане
и основанието, на което е извършено плащането – договор за строително-монтажни работи.
Тези факти, според съда, изключват твърдението на ищцата за неоснователно обогатяване в
хипотезата на чл.55, ал.1, предл.I от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.II от ЗЗД. В допълнение към
това, съдът подчертава, че И е действала като представител на З. и съгласно чл.36, ал.2 от
ЗЗД, правните последици от нейните действия възникват направо за последния. Въз основа
2
на тези констататции, съдът отхвърля иска на Габриела И.
Въз основа на изложените факти, Бургаският окръжен съд достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която първоинстанционното решение поражда неблагоприятни правни последици.
Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало
предмет на спора.
Решение № 260781/25.05.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.I от ЗЗД, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. Същото задължение има и този, който е получил нещо на
неосъществено основание (чл.55, ал.1, предл.II от ЗЗД). В конкретния случай от събраните
по делото доказателства се установява по безспорен начин, че Й. е извършила плащането в
изпълнение на задължението по договор за строително-монтажни работи от 07.05.2020г. да
внесе задатък, равняващ се на половината от общата стойност на договорените услуги.
Изводът на районния съд, че на основание чл.36, ал.1 от Семейния Кодекс, Й. се явява съ-
възложител по договора за СМР е правилен и обоснован. По делото не е спорно, че Й. и
третото лице – помагач Н.Й. са съпрузи, поради което възлагането на ремонт в собствения
на съпруга апартамент е извършено при условията на чл.36, ал.1 от Семейния Кодекс, за
задоволяване на нуждите на семейството. Правилен и обоснован е и изводът, че И е
действала като представител на З. на основание чл.36, ал.2 от ЗЗД и последиците от
извършените от нея действия възникват в патримониума на З.. Решението на районния съд е
мотивирано и добре обосновано и настоящият съдебен състав споделя напълно изводите в
него. Поради това, на основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционното решение, без да ги изменя или доразвива допълнително.
Възражението на въззивната страна, че районният съд е нарушил нормите на ГПК
като не е указал доказателствената тежест на страните и не е разгледал своевременно
отправен преюдициален иск за нищожност на договора за строително-монтажни работи, е
неоснователно. С протоколно определение от 17.02.2021г. Районният съд е докладвал
делото и е указал на ищцата, че тежестта да докаже плащането на сумата по сметката на И
се носи от нея. Едновременно с това, съдът е указал на ответната страна, че носи тежестта да
докаже основанието, на което е получила сумата, поради което не дължи връщането й. В
допълнение към това, съдът е указал на страните, че всяка от тях трябва да ангажира
доказателства за посочените обстоятелства и е предоставил възможност на същите да
предприемат съответните процесуални действия. Процесуалният представител на ищцата е
направил изрично изявление, че няма възражение по доклада.
От приложените към делото писмени молби и становища и от изявленията на
страните в съдебно заседание, не се установява ищцата да е предявила инцидентен
установителен иск, поради което и това възражение е неоснователно.
По изложените съображения, въззивната жалба се явява неоснователна и трябва да се
3
остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното
решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от жалбоподателя
и от процесуалния представител на въззиваемата страна.
След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. с чл.81 от ГПК и с изхода на спора
пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на въззиваемата
Габриела И извършените от нея разходи за процесуално представителство, но в размер на
300 лева, редуциран по възражение за прекомерност от въззивната страна.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260781/25.05.2021г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр. д. № 4429/2020г.
ОСЪЖДА Р. Т. Й., ЕГН: ********** от гр. Бургас, ул. „С“ № 42а, ет-2, ап.3 да
заплати на Г.Г. И, ЕГН: ********** от с. Р, община Созопол, област Бургаска, ул. „С К“ № 9
съдебни разноски в размер на 300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4