Решение по дело №734/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано по искова молба на Д. Т. Д., с която на основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС се иска осъждане на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в Затвора в гр. Пловдив, в резултат на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, за периода от 08.02.2022 г. до 07.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се поддържа за допуснати нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, изразяващи се в следното: 1. Липса на достатъчно жилищна площ; 2. Липса на топла вода в килиите; 3. Липса на естествена светлина и чист въздух в килиите; 4. Наличието на дървеници, хлебарки и гризачи; 5. Лошо медицинско обслужване, свързано с непровеждане на лечение на заболяването на ищеца (Хепатит Ц) и неосигуряване на диета; 6. Неспазване на правото за осигуряване престой на открито.

Подаден е отговор на исковата молба от Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, с който се оспорва исковата претенция.

Представител на прокуратурата изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

Съдът, след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че ищецът се е намирал в Затвора гр. Пловдив през целия исков период.

По делото е приложено становище, изготвено от инспектор „СДВР“ (л. 50 - л. 52), от което се установява, че за периода от 08.02.2022 г. до 07.04.2023 г. ищецът се е намирал помещение № 36 на пост III в Затвора Пловдив, което е с площ 15,06 кв. м. (без площта на санитарния възел). Спалното помещение разполага с отваряем прозорц с размери 1,2/1,2м. Санитарният възел към стаята с площ 2,52 кв. м. и разполага с достъп до течаща студена вода.

От същото становище се установява, че за периодите от 08.02.2022 г. (начало на исков период) до 13.02.2024 г. и от 31.03.2022 г. до 07.04.2022 г. обитателите в помещение № 36 са били 4 човека, т. е. за тези периоди (общо 14 дни) не е осигурена минимална жилища площ от 4 кв. м. в спалното помещение, обитавано от ищеца. За останалия период на обитаване е осигурена минимална жилища площ от 4 кв. м., тъй като настанените лица в помещение № 36 не са надхвърляли максималният брой обитатели - 3 човека.

От справка (л. 54 - л. 55) се установява, че на лишените от свобода се предоставят прибори и препарати с цел поддържане хигиената в стаите, което се подкрепя и от документите за изписва на почистващи материали. Осигурен е достъп до течаща топла вода в баня съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода в съответната група. Спалните помещения, обитавани от ищеца, са снабдени с отваряеми прозорци и е налично осветление в тях.

Приложен е график за разпределение на времето на лишените от свобода в 3- ти пост (л. 53), от който се установява, че е осигурен престой на открито за времето от 09ч. до 10 ч. и от 15 ч. до 16 ч.

В справка (л. 79) е посочено, че е извършвана редовна дезинсекция и дератизация в помещенията в Затвора гр. Пловдив, което се подкрепя от приложените по делото протоколи за извършени ДДД услуги.

По делото е разпитан свидетелят Г. И., който посочва, че се познава ищеца. Посочва, че битовите условия са лоши в стаите, обитавани от ищеца. Твърди за наличието на хлебарки, дървеници и гризачи.

Не се кредитират и показанията за наличието на неприемливо количество насекоми и гризачи в килиите, доколкото това противоречи на писмените доказателства по делото, отнасящи се за извършени ДДД услуги. По отношение на състоянието на стаите, съдът намира, че това представлява лично мнение (оценка на условията).

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

Важно е да се отбележи, че наличието на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС е в тежест на ищеца (главно доказване), а за останалите два елемента (настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението) съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение (решение № 532 от 14.01.2019 г. по адм. д. № 10270/2018 г. на ВАС). Разместената доказателствена тежест е свързана единствено и само с настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка, тъй като в чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въведена презумпция. Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС не включва презумпция за нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, т. е. ответната страна няма задължение да оборва такава презумпция. Обстоятелството, че ответникът се опитва да докаже създаването на благоприятни условия на лишените от свобода (липса на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС), е свързано с насрещното доказване, а не с обратно доказване (при опровергаване на презумпция), т.е. цели се да се опровергаят доказателствата и твърденията от страната, която носи доказателствената тежест за установяване на определени факти.

За исковия период се установи, че ищецът се е намирал в Затвора гр. Пловдив, което налага да се обсъдят наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

Според чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона.

Според чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. В чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ППЗИНЗС спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

Не се установи нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 3 и чл. 21, ал. 1 ППЗИНЗС. В спалните помещения е осигурена възможност за естествено проветряване и достъп до дневна слънчева светлина, доколкото обитаваното от ищеца помещение е снабдено с отваряем прозорец с подходящи размери, с което е осигурен достъп до дневна светлина (изцяло по преценка на лишените от свобода е да избират периодичността на проветряване на помещенията). Помещението е снабдено и с осветителни тела, осигуряващи необходимата осветеност. Обитавано от ищеца помещение е разполагало със санитарен възел с постоянен достъп до течаща студена вода. Следва да се отбележи, че липсва нормативно изискване за осигуряване на течаща топла вода в спалните помещение (такова изискване има само по отношение на баните). Осигурен е достъп два пъти седмично до баня с топла вода (по график), а на работещите – всеки ден.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ППЗИНЗС местата за лишаване от свобода следва да отговарят съответните санитарни изисквания, сред които са необходимостта от извършване на дейности по дезинсекция и дератизация, както и осигуряване на хигиенни условия. Не се установи нарушение, отнасящо се за оплакването за наличието на дървеници, хлебарки и гризачи, доколкото от делото се установи, че редовно са извършвани дейности по дезинсекция, а ответната страна не представи доказателства, че тези дейности са недостатъчни (в тази връзка не се кредитират показанията за неприемливо количество насекоми и гризачи в килиите).

Съгласно изискването на чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС и чл. 71, ал. 2 – ал. 14 ППЗИНЗС следва да е осигурена възможност за престой на открито не по-малко от един час на ден. По делото е приложен график, от който се установява, че е осигурена такава възможност на ищеца, като по делото липсват доказателства за препятстване упражняването на това право.

Съгласно чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. В настоящия случай ищецът не е представил никакви доказателства, че страда от Хепатит Ц, поради което са неоснователни оплакванията му за липсата на проведено лечение и за неосигуряване на диетата по повод такова заболяване.

В чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Липсва легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, поради което тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. За да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н.

Доказа се нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС за общо 14 дни (от 08.02.2022 г. до 13.02.2024 г. и от 31.03.2022 г. до 07.04.2022 г.). За останалото време от исковия период не се доказа наличието на нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС.

Наличието на нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на минимална жилищна площ) води до извод, че са настъпили презюмираните неимуществени вреди (в случая обида, възмущение, стрес, притеснения и психологичен дискомфорт) и е налице причинно – следствена връзка между вредите и бездействието на ответника. Тези обстоятелства, свързани с неосигуряване на минимална жилищна площ, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив при отчитане икономическия стандарт на страната за 2022 г.

Според съда справедливо обезщетение следва да е 7 лева за всеки ден, през който не е осигурявана минимална жилищна площ, т. е. за 14 дни дължимото обезщетение за неосигуряване на минимална жилищна площ е в размер на 98 лева. Именно такъв размер би репарирал преживяните от ищеца негативни емоции от обсъжданото нарушение.

Въз основа на горното исковата претенция е основателна за сумата от 98 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност) при престоя в Затвора гр. Пловдив, вследствие нарушаване на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на минимална жилищна площ), за 14 дни (от 08.02.2022 г. до 13.02.2024 г. и от 31.03.2022 г. до 07.04.2022 г.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като разликата от този размер до предявения размер от 5 000 лева (за останалите нарушения, посочени в исковата молба) следва да се отхвърли.

По разноските:

С оглед изхода на делото ищецът има право да му се възстановяват направени разноски, които са в размер на 10 лева за държавна такса.

По делото е приложен договор за представяне на правни услуги, от който се установява, че на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. На основание чл. 38, ал. 2 АПК възнаграждението се изплаща на адвоката, предоставил правната помощ. Същото се определя по реда на чл. 7, ал. 2, т.2, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения (при материален интерес от 5 000 лева), т. е. 800 лева за адвокатски хонорар. Посоченият размер следва да се намали, като се съобрази уважената част (98 лева) от исковата претенция спрямо общия ѝ размер, при което следва да се присъди сумата от 15,68 лева.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати на Д. Т. Д., [ЕГН] сумата от 98 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност) при престоя в Затвора гр. Пловдив, вследствие нарушаване на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на минимална жилищна площ), за 14 дни(от 08.02.2022 г. до 13.02.2024 г. и от 31.03.2022 г. до 07.04.2022 г.) , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата от уважения размер на 98 лева до предявения размер от 5 000 лева за периода от 08.02.2022 г. до 07.04.2023 г. (за нарушения на чл. 3 ЗИНЗС - 1. Липса на достатъчно жилищна площ; 2. Липса на топла вода в килиите; 3. Липса на естествена светлина и чист въздух в килиите; 4. Наличието на дървеници, хлебарки и гризачи; 5. Лошо медицинско обслужване, свързано с непровеждане на лечение на заболяването на ищеца (Хепатит Ц) и неосигуряване на диета; 6. Неспазване на правото за осигуряване престой на открито).

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати на Д. Т. Д., [ЕГН] сумата от 10 лева – направени разноски за държавна такса по делото.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати на адв. В. С. С. сумата от 15,68 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца, съответно на уважената част от исковете спрямо общия им предявен размер.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.