РЕШЕНИЕ
№ 618
гр. Ямбол, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20232330101543 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД
– гр. С., с която се твърди, че на 26.07.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.Д.
клон Б. и ответника Б. Р. Б. е бил сключен договор за потребителски паричен кредит, въз
основа на който кредитодателя е предоставил на ответника кредитополучател кредит за
потребителски цели в размер на 4000 лв.
Твърди се, че сумата е получена от ответника на посочена от него банкова сметка в
„Юробанк България“ АД. Сочи се, че съгласно чл.2 от договора страните са се уговорили, че
кредитополучателя заплаща такса ангажимент в размер на 140 лв. срещу която
кредитодателят се задължава да сключи договора при фиксиран лихвен процент, както и, че
таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояването на кредита, като на свой ред
кредитодателят я удържа от предоставения размер на кредита за потребителски цели. На
27.07.2018 г. кредитодателят бил превел по посочената от кредитополучателя банкова
сметка сумата в общ размер 3116,97 лв. след удържана такса ангажимент от 140 лв. и
сумата от 743,03 лв. представляваща погасяване задължение на ответника по процесния
договор, с която сума била уговорено удържане в договора за кредит представляваща
прихващане на насрещно вземане и задължение на кредитодателя и на
кредитополучателя. На следващо място се сочи, че с процесния договор
кредитополучателя се е задължил да върне предоставеният кредит (главница), ведно с
дължимите лихви на 48 броя месечни погасителни вноски, чийто размер и срок били
посочени в погасителния план на договора при фиксиран лихвен процент 26,50% и ГПР -
1
32,71%. Поддържа се, че кредитополучателят не бил изпълнил задължението си да върне
предоставената сума, ведно с надбавка представляваща печалба за кредитодателя (договорна
възнаградителна лихва). Падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 05.09.2018
г., като считано от следващият ден длъжник е изпаднал в забава. В този смисъл се поддържа,
че ответникът дължи и лихва за забава, начислен спрямо размера на действащата законна
лихва. На следващо място се сочи, че на 19.08.2019 г. кредитодателят „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. клон Б., в качеството на цедент и ищцовото дружество в
качеството на цесионер бил сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, съгласно който цедентът прехвърля на цесионера на периоди индивидуално
договорени между страните, определено портфолио от вземания, индивидуализирани в
Приложение № ***. На 26.08.2019 г. било подписано Приложение № ***, в което били
подробно индивидуализирани и описани цедираните със същото вземания.
Поддържа се, че по силата на договора за продажба и прехвърляния на вземания и на
осн. чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по предоставения договор за кредит, вкл.
вземанията, претендирани в настоящото производство са станали собственост на ищцовото
дружество. На следващо място се сочи, че цедентът е упълномощил ищеца цесионер да
уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията спрямо него. В качеството на
пълномощник на цедента ищцовото дружество е изпратило чрез препоръчана пратка на
„Български пощи“ уведомление за цесия до адреса на ответника посочен в договора за
кредит. Поддържа се, че длъжникът е уведомен за цесията на 07.10.2019 г.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит, поради
което ищцовото дружество е предявил по съдебен ред чрез подаване на заявление по чл.410
от ГПК, по което заявление било образувано ч.гр.д. № *** г. по описа на РС – Я. и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение връчена на ответника длъжник при
условията на чл.47, ал. 5 от ГПК.
С оглед реда, по който е била връчена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК,
заповедният съд е указал на заявителя - ищец да предяви иск, с който да установи
вземането си.
С последното обстоятелство по същество ищцовото дружество обоснова правният си
интерес да претендира от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът Б. Р. Б. дължи на ищцовото дружество сумите обективирани в заповед за
изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а
именно: 4 134,40 лв. - главница, ведно със законната, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед – 20.02.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 2 571,20 лв. - договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 05.09.2018 г. до 05.08.2022 г., както и сумата от 1124,20 лв. - лихва за забава от
20.02.2020 г. до 17.02.2023 г. с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
Преди съдебно заседание е постъпила молба от ищцовото дружество, с която се
поддържат исковите претенции като се иска от съда да постанови неприсъствено решение
2
като се поддържа, че са налице предпоставките на чл.238 ГПК. В молбата е обективиран и
списък на разноските по чл.80 ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Същият не се явява в
съдебно заседание; не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
Съдът като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.02.2023 год. пред Районен съд Я. е било депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД – гр. С.,
с което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист
против длъжника Б. Р. Б., за сумите: 4 134,40 лева – главница; 2571,20 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода от 06.09.2028 год. до 17.02.2023 год. и 1650,65 лева –
лихва за забава за периода от 13.03.2020 год до 13.07.2020 год.
По така депозираното заявление пред Районен съд Я. е образувано ч. гр.дело № ***
год по описа на същия съд. Заповедният съд е уважил искането на заявителя за
претендираната сума и е издал заповед № *** год. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. С оглед реда на връчване
заповедния съд е указал на заявителя, че може да предяви иск в 1-месечен срок, като
последния е предявил иска предмет на разглеждане в настоящото производство.
За доказване основателността на исковата претенция ищецът е ангажирал като писмени
доказателства по делото: зав. копие на Договор за потребителски паричен кредит от
26.07.2018 г., ведно с условия по договор за кредит от 26.07.2018 г., зав. копие на
декларация за предоставяне на лични данни и информация за тяхната обработка във връзка с
искане за отпускане на кредит, или сключване и изпълнение на договор за потребителски
кредит, зав. копие на стандартен европейски формуляр, зав. копие на платежно нареждане
от 27.07.2018 г., р за предоставяне на информация за потребителските кредите.и-
Приложение № 2, към чл.5, ал.2 от ЗПК, зав. копие на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, зав. копие на Приложение № 1 от 26.06.2019 г., зав. копие на
пълномощно № ***., зав. копие на пълномощно № *** г., зав. копие на писмено
потвърждение от 26.08.2019 г., зав. копие на известие за доставяне – обратна разписка от
08.10.2019 г., уведомление за извършено прехвърляне на вземания от 15.06.2023 г. и
товарителница № *** от 15.06.2023 г. на „***“.
По делото е допуснато и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира, и видно от заключението на вещото лице по която: Към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 21.02.2023 год. непогасените задължения по Договор *** год.
са в размер на общо 7 505,48 лева, от които: главница – 4 134,40 лева; Възнаградителна
лихва за периода за периода 05.09.2018 – 05.08.2022 год. – 2 571,20 лева; Лихва за забава за
периода 20.02.2020 год. – 17.02.2023 год. – 799,88 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира че е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422
3
ГПК, във вр. с чл.415, ал.1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявения иск е процесуално допустим като предявен от и срещу процесуално
легитимирана страна при наличие на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415 ГПК.
Наред с това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата на
чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът
не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото по делото редовно
съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От
своя страна ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение против ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен
основателността на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени
доказателства и заключението на вещото лице досежно факта на дължимостта на търсените
суми като единствено искът за лихва за забава за периода 20.02.2020 год. – 17.02.2023 год.
следва да се уважи съгласно заключението на вещото лице до размера на сумата от 799,88
лева, а за разликата над тази сума до заявената такава от ищеца в размер на 1 124,20 лева,
следва искът да се отхвърли.
Ето защо, съдът намира предявения иск за вероятно основателен, поради което
постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, без да мотивира решението по същество.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски съразмерно уважената част
на иска, като съдът определя юрисконсулско възнаграждение на ищеца в настоящото
производство в размер на 150 лева.
На тия съображения съдът изчисли и определи по съразмерност разноски на ищеца в
исковото и заповедното производство в общ размер на 789,61 лева, които следва да се
възложат в тежест на ответника.
На изложените мотиви и на основание чл.238 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1, т.
2 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Б. Р. Б. с ЕГН ********** от
гр.Я., ж.к. *** дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес:
гр.С., ул.*** представлявано от *** Л. Д. и С. П. сумата от 4 134,40 лева - главница, ведно
4
със законната, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 21.02.2023 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 2
571,20 лв. - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.09.2018 г. до
05.08.2022 г., както и сумата от 799,88 лв. - лихва за забава начислена за периода от
20.02.2020 г. до 17.02.2023 г. с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., за
които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с
№ *** год. по ч.гр. дело № *** год. по описа на ЯРС, като иска за лихва за забава за
разликата над сумата от 799,88 лева до предявения размер от 1 124,20 лева ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Б. Р. Б. с ЕГН ********** от гр.Я., ж.к. ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес: гр.С.,
ул.*** представлявано от *** Л. Д. и С. П., сумата от 789,61 лева, представляваща сбор от
сторените от ищеца разноски в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните.
ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
5