Решение по дело №2353/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Д. К. К., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Карлово, ул. „Юмрук чал" № 78, действащ чрез процесуалния си представител адв. А. Л., със съдебен адрес: гр. София, бул. „Македония" № 12, партер, против Ревизионен акт (РА) № Р-16001621004987-091-001/03.04.2023г., издаден от Д. И. - началник сектор, възложил ревизията, и М. Д. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, В ЧАСТТА, потвърдена и изменена с решение № 280 от 26.07.2023г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив, относно допълнително определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2020г. в размер на 1 050,97лв. и допълнително определени ЗОВ, както следва: за 2019г. вноски за ДОО в размер на 994,56лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 371,52лв.; вноски за ДЗПО – УПФ в размер на 336лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 125,52лв.; вноски за ЗО в размер на 537,60лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 200,82лв. и за 2020г. вноски за ДОО в размер на 1 083,36лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 294,48лв.; вноски за ДЗПО – УПФ в размер на 366лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 99,50лв.; вноски за ЗО в размер на 585,60лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 159,18лв.

Изложени са съображения по незаконосъобразността на ревизионното производство, които се свеждат до обстоятелството, че за РЛ не е възникнало задължение да внася ЗОВ, само и единствено поради факта, че е вписан като управител и едноличен собственик на капитала на дружеството „Кей Джей Кей груп“ ЕООД. В допълнителна молба вх. № 21766/01.11.2023г. е направено уточнение, че РА се обжалва и в частта, изменена с решението на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив. Претендира се отмяна на РА поради неправилност и незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък. Подробни съображения по съществото на спора са изложени от жалбоподателя К. в депозирани по делото писмени бележки /л. 739 – 750/.

Жалбоподателя прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по отношение на следните въпроси: 1) Дали едно лице когато има осигуряване и се е осигурявало в една страна, може да се осигурява и в друга страна, и в какви качества?; 2) Дали когато едно лице се е осигурявало в една страна, приходният орган на друга страна – в случая НАП, може с ревизионен акт да му вмени, че дължи осигуровки и на друга страна поради факта, че това лице е собственик на фирма в друга страна – България?

Ответникът - Директор на дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Т., оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на РА по административен ред, и в предвидения процесуален срок, при което положение се явява ДОПУСТИМА.

По искането за отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз (СЕС), настоящият съдебен състав, като се запозна с конкретно поставените в искането въпроси, намира следното:

Съгласно чл. 628 от ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на европейските общности. От своя страна разпоредбата на чл. 629, ал. 3 от ГПК предвижда, че съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Предпоставка за отправяне на преюдициално запитване по реда, предвиден в цитираните разпоредби е кумулативното наличие на следните условия: да се иска тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз; тази разпоредба да е приложима пряко или косвено към спора пред националния съд; искането да се основава на правната и фактическата обстановка по спора пред националния съд, тоест въпросът да е релевантен към предмета на спора; искането да е от значение или да е необходимо за правилното решаване на делото. Изложените от жалбоподателя въпроси не отговарят на горепосочените изисквания, поради което искането за преюдициално запитване до СЕС следва да се остави без уважение.

В настоящия случай формулираните въпроси от Д. К. К. не сочат на конкретни разпоредби от общностното право, за които да се твърди неяснота относно техния смисъл и значение и не сочат конкретно противоречие между норми на националното право и норми на правото на ЕС.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира искането за отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз за неоснователно, поради което същото следва да се остави без уважение.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001621004987-020-001/31.08.2021г. (л.600), издадена от Д. И. – началник сектор, с обхват - данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2019г. – 31.12.2020г.; ДОО - за самоосигуряващи се, ДЗПО – УПФ – за самоосигуряващи се и ЗО – за самоосигуряващи се за същия период. Определен е краен срок на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР, което е направено редовно чрез отказ на 04.11.2021г. Преди приключване срока на ревизията, със заповед № Р-16001621004987-023-001 от 01.12.2021г. (л.565) ревизионното производство е спряно на основание разпоредбата на чл. 34 от ДОПК. Впоследствие, ревизионното производство е възобновено със заповед № Р-16001621004987-143-001 от 04.01.2022г. (л.561), като е определен нов краен срок до 07.03.2022г.

Преди изтичане на посочения краен срок на ревизията, същата е спряна повторно, отново на основание чл. 34 от ДОПК със заповед № Р-16001621004987-023-002 от 18.02.2022г. (л.379). След отпадане на основанието за спиране, със заповед № Р-16001621004987-143-002 от 02.12.2022г. (л.367) ревизионното производство е възобновено, като е определен нов краен срок до 19.12.2022г. С последваща ЗИЗВР № Р-16001621004987-020-002 от 15.12.2022г. (л.248) срокът на ревизионното производство е продължен до 17.02.2023г.

В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставен ревизионен доклад /РД/ № Р-16001621004987-092-001/02.03.2023г., против констатациите в който, в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК не е депозирано възражение. Въз основа на РД, в срока по чл. 119, ал. 1 от ДОПК е съставен оспореният Ревизионен акт /РА/ № Р-16001621004987-091-001/03.04.2023г., с който на К. са определени посочените по-горе публични задължения, предмет на съдебно обжалване.

РА е обжалван по административен ред пред Директора на дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив, който в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е постановил и решение № 280/26.07.2023г.

По отношение на компетентността на органа по приходите, възложил ревизията по делото са представени заповеди №№ РД-09-2433 от 16.12.2019г., РД-09-1021/22.07.2020г., РД-09-1600/08.10.2020г., РД-09-849/10.05.2021г., РД-09-1979/30.09.2021г. и РД-09-789/13.05.2022г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, ведно с приложенията към тях. По отношение компетентността на органи по приходите, издали РД и РА, по делото са представени заповеди №№ РД-09-1530/30.09.2020г. и РД-09-2515/29.11.2021г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, ведно с приложенията към тях.

Съдът констатира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган и властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Посочените по-горе ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са приети по делото като електронни файлове, записани върху оптичен носител - CD.

Във връзка с оспорването валидността на решението на горестоящия административен орган, РА, РД, ЗВР, заповеди за спиране и възобновяване на ревизионното производство (формулирано в съдебното заседание на 07.12.2023г., л. 627 гръб) от страна на процесуалния представител на жалбоподателя с доводи, че същите са подписани с неквалифициран електронен подпис, по делото са приети следните писмени доказателства: удостоверения за валидност на КЕП на органите по приходите, издали процесните ЗВР, ЗИЗВР, заповеди за спиране и възобновяване на ревизионното производство, РД, РА и решение № 280/26.07.2023г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив /л. 622 – 626/; оптичен носител, съдържащ решение № 280/26.07.2023г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив като електронен документ, подписан с КЕП /л. 646/; документи, изходящи от трето неучастващо по делото лице „Борика“ АД, представляващи досиета с документи за издаване на КЕП на служителите на НАП М. Г. Д., М. И. И. и Д. А. И. във връзка с изпълнение на служебните им задължения – искания, договор за удостоверителна услуга, приемо – предавателен протокол и др. /л. 651 – 703/.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Б. М. (л. 722 - 737), приета без направени възражения от страните по делото.

Въз основа на подробен анализ на посочените от жалбоподателя документи по делото – ЗВР, ЗИЗВР, заповед за спиране и възобновяване на ревизията, РД, РА и решение на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, подписани с квалифицирани електронни подписи (КЕП), експертът заключава, че електронните подписи, с които са подписани, отговарят Регламент 910/2014 на ЕС/ЕП. При отварянето на осемте подписани файла с бутон Signature Panel се вижда кой е подписал съответния документ. При избор на Validate signature се изписва текст на английски език, който в превод на български език означава „пътят от сертификата на подписващия до сертификата на издателя беше изграден успешно“. Експертният извод на вещото лице е илюстриран с екранни сминки на л. 724 – 726.

На сайта на B-Trust има възможност да се провери валидността на сертификата, който се използва. Такава възможност за проверка предоставя и сайта на Европейската комисия, посочен на л. 727. На екранна снимка на л. 727 експертът е посочил резултата от проверката на сертификата.

За всеки електронен подпис в менюто Details на Certificate Viewer могат да се видят личните данни на притежателя на електронния подпис, местоработата му /когато е за служебно ползване/ и и-мейл, с който се обвързва този подпис. Извършената от вещото лице проверка е илюстрирана с екранни снимки на л. 728 – 730. Информацията съвпада с тази, приложена в том 3 по делото, по-конкретно електронните подписи са за служебни цели и са издадени въз основа на заповеди за издаване.

Серийният номер на електронния подпис се генерира при първоначалното му издаване, записва се на SIM карта и остава непроменен при преиздаването му. Експертният извод е подкрепен от екранните снимки на електронния подпис на служителя на НАП Д. И..

Файловете в диска са подписвани в различни години, но серийният номер на подписа е непроменен.

В разпита си в съдебното заседание на 11.04.2024г. по приемане на заключението, вещото лице е направило подробни пояснения и уточнения /л. 751 гръб – 752/.

Съдът кредитира заключението на вещото лице инж. Б. М., като компетентно и безпристрастно изготвено, отговарящо в пълнота на поставените въпроси.

От заключението по СТЕ и от събраните множество писмени доказателства от трети неучастващи по делото лица, изчерпателно изброени по-горе в решението, настоящият съдебен състав извежда извод за валидност и съответствието на квалифицираните удостоверения за електронен подпис от органите по приходите, участвали в ревизията и издали ЗВР, ЗИЗВР, заповеди за спиране и възобновяване на ревизията, РД, РА и решение на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив.

Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (Регламент (ЕС) № 910/2014) установява правната рамка на електронните подписи, електронните печати, електронните времеви печати, електронните документи, услугите за електронна препоръчана поща и услугите по удостоверяване автентичността на уебсайтове (по аргумент от чл. 1, б. “в“). Според определението на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, “електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, а според чл. 3, т. 12 от регламента, “квалифициран електронен подпис“ означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Според определението на чл. 3, т. 9 от Регламент (ЕС) № 910/2014, “титуляр на електронен подпис“ е физическо лице, което създава електронен подпис. По делото са оспорени именно обстоятелствата, че ЗВР, ЗИЗВР, заповеди за спиране и възобновяване на ревизионното производство, РД и РА са подписани с неквалифициран електронен подпис.

За да е налице КЕП е необходимо електронен подпис, отговарящ на изискванията на чл. 26 от Регламент (ЕС) № 910/2014, да е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и да се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис. В тази връзка, по делото са ангажирани доказателства, включително заключение по СТЕ, че използваните от органите по приходите електронни подписи отговарят на всички посочени нормативни изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и са основани на квалифицирани удостоверения за електронен подпис, отговарящи на всички изисквания по Приложение I от регламента (чл. 28, §2 от Регламент (ЕС) № 910/2014).

Съгласно приложение I към Регламент /ЕС/ № 910/2014, квалифицираните удостоверения за електронен подписи съдържат: б/ набор от данни, които еднозначно представляват издалия квалифицираното удостоверение доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, който набор включва най-малко държавата членка на установяване на доставчика и: - за юридическо лице: наименованието и, където е приложимо, регистрационният номер според официалните регистри, - за физическо лице: името на лицето; в/ най-малко името на титуляря или псевдоним; ако се използва псевдоним, той се посочва ясно. Липсата на ЕГН в квалифицираното удостоверение за електронен подпис не е основание да се счете, че този подпис не изпълнява условията на чл. 3, т. 12 от регламента, още повече, че в приложение I към регламента няма изискване за подобна информация - буква в) предвижда само необходимост от посочване на името на титуляря или негов псевдоним (така Решение № 6082 от 7.06.2023г. на ВАС по адм. д. № 8230/2021г.). Отделно от това, от съдържанието на представените по делото писмени доказателства се установява, че съответният служител на НАП има уникален номер и уникална поща.

В конкретния случай оспорените документи са създадени като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), по отношение на които, с оглед фикцията, установена в ал. 2, се приема, че е спазено изискването за писмена форма. Именно като електронни документи, подписани от посочените в тях органи по приходите с електронен подпис, те са изпратени като електронни съобщения и връчени на ревизираното дружество по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК. Това обстоятелство е удостоверено по предвидения за това в цитираната норма ред с разпечатка на записа в информационната система. Предвид нормата на чл. 184, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима в настоящето производство по силата на § 2 от ДР на ДОПК, тези електронни документи са представени с административната преписка като възпроизведени на хартиен носител, заверен от страната.

Съгласно чл. 4 от ЗЕДЕУУ, автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление, а адресат на същото е лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма. В чл. 13 от ЗЕДЕУУ са посочени дефинициите за понятието електронен подпис и различните му форми (електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис), като се препраща към разпоредбите на Регламент (ЕС) № 910/2014. Квалифицираният електронен подпис има значение на саморъчен подпис, а за да е налице такъв, е необходимо да е спазено изискването на чл. 26 от Регламент (ЕС) №910/2014. Доказателствената сила на подписания с КЕП електронен документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ.

Съгласно чл. 25, §1 от Регламент (ЕС) № 910/2014, правната сила на електронния подпис не може да бъде оспорена на основание, че същият не се основава на квалифицирано електронно удостоверение. Доказателства, че лицата, подписали оспорените електронни документи, са притежавали удостоверение за КЕП, са представени с административната преписка.

По делото са представени, както на хартиен, така и на електронен носител /оптичен диск - CD/ издадените като електронни документи ЗВР, ЗИЗВР, заповеди за спиране и възобновяване на ревизията, РД, РА и решение на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив и съхранени резултати от проверка на валидността на електронните подписи на органите по приходите, участвали в ревизията. От представените по делото доказателства се установява, че органите по приходите, участвали в ревизията и подписали посочените по-горе документи притежават удостоверение за квалифициран електронен подпис към датата на подписване на съответния документ. Наред с това, по делото са събрани и доказателства за начина на процедиране при издаване на КЕП от „Борика“ АД, съответно за предаването им на съответните титуляри на КЕП.

Поради всичко изложено съдът счита, че оспорените от пълномощника на жалбоподателя актове не са нищожни. Същите са постановени от надлежно снабдени с правомощията за това материално компетентни административни органи.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Ревизията за установяване на задълженията на Д. К. К., в качеството му на самоосигуряващо се лице, за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, обхваща периода от 01.01.2019г. до 31.12.2020г. В хода на ревизионното производство е установено, че Д. К. К. има сключен трудов договор с „ПРИМО ПРЕЦИЗ“ ЕООД на длъжност счетоводител за периода от 18.10.2017г. до 01.06.2019г. и подадени данни за осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. При справка в ИМ на НАП е установено, че РЛ, в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на „КЕЙ ДЖЕЙ КЕЙ ГРУП“ ЕООД е подавал декларации по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, с които е декларирал дейност и осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, считано от 05.01.2015г. и прекъсване на дейност, считано от 05.10.2017г. За ревизирания период са подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които са декларирани следните доходи на жалбоподателя като местно лице за Република България:

-за 2019г.: доходи от трудови правоотношения, изплатени от „ПРИМО ПРЕЦИЗ“ ЕООД, доходи по извънтрудови правоотношения, изплатени от „СИ ЕН СИСТЕМИ“ ООД; доходи от наем, изплатени от „БИО УЕЙ“ ООД и от лица, които не са самоосигуряващи се;

-за 2020г.: доходи от наем, изплатени от „БИО УЕЙ“ ООД и от лица, които не са самоосигуряващи се.

При преглед на данните, декларирани в ГДД, органите по приходите са установили, че РЛ не е попълнило справка за окончателния размер на осигурителния доход. При извършена допълнителна проверка в ИМ на НАП е установено и обстоятелството, че липсва осигуряване и не са внесени ЗОВ като самоосигуряващо се лице за ревизирания период.

При така събраните доказателства ревизиращият екип е направил извод, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК и данъчната основа за облагане следва да бъде определена по особения ред на чл. 122 от ДОПК.

В хода на ревизията е установено, също така, че през ревизирания период дружеството „КЕЙ ДЖЕЙ КЕЙ ГРУП“ ЕООД е осъществявало дейност, за което са подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО с декларирани приходи и разходи, както и че е регистрирано по ЗДДС. Дейността се състои в реализиране на приходи от отдаване под наем на недвижим имот /апартамент/, находящ се в гр. София, ЖК „Манастирски ливади – изток“, ул. „Тодор Джебаров“, бл. 135, вх. Б, ет. 2. При анализ на данните в представените вторични счетоводни регистри на дружеството /оборотни ведомости, регистри на сметки 499 Други кредитори и 493 Разчети със собственици/ органите по приходите са направили констатация, че са налице счетоводно отразени приходи от отдаване на имота под наем на ФЛ и ЮЛ, както и разходи за командироване на собственика на дружеството, разходи за консумативи и други разходи.

В хода на ревизията, от РЛ е изискано представянето на документи и писмени обяснения във връзка с извършваната от него дейност като управител на търговско дружество. В отговор на ИПДПОЗЛ вх. № 42/03.01.2023г. са депозирани писмени обяснения, в които не се съдържа конкретна информация за упражнявана трудова дейност от жалбоподателя като управител на дружеството „КЕЙ ДЖЕЙ КЕЙ ГРУП“ ЕООД. Единствено се посочва, че лицето живее трайно във Великобритания и поради тази причина няма как лично да извършва дейност по управление на дружеството, на което е едноличен собственик на капиткала.

При ревизията е направена констатация, че жалбоподателят К. е едноличен собственик и управител на „КЕЙ ДЖЕЙ КЕЙ ГРУП“ ЕООД през ревизирания период и няма назначен друг управител или прокурист. Същият е извършвал трудова дейност като едноличен собственик и управител на дружеството, но не е декларирал и не е внесъл дължимите ЗОВ. За посочените периоди в хода на ревизията са определени допълнително задължения единствено за авансови осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ, ЗО и съответните лихви, върху минималния месечен осигурителен доход, съгласно ЗБДОО, съответно в размер на 560лв. за 2019г. и 610лв. за 2020г. /таблици на л. 113 гръб, 114, 114 гръб – 115, 115, 116 – 116 гръб и 116 гръб – 117/.

В решението си горестоящият административен орган е приел за правилни констатациите в РА относно факта, че жалбоподателят К. е самоосигуряващо се лице и като такова следва да внася осигурителни вноски за изцяло за своя сметка. Правното основание за това са разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 2 и чл. 157 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. За правилен е приет и изводът на ревизиращия екип, че управителната и представителната власт на управителя произтича от вписването му в търговския регистър, поради което за трудова дейност се приема всяко действие, имащо отношение към функционирането на дружеството след вписването му в регистъра. В конкретния случай правилно е установено, че няма наличен договор за възлагане на управлението на дружеството, както и доказателства за изрично договорено възнаграждение.

В хода на съдебното производство са представени следните писмени доказателства от страните и трети неучастващи по делото лица: договор за възлагане управление на дружеството „КЕЙ ДЖЕЙ КЕЙ ГРУП“ ЕООД от 12.04.2010г., с уточнение от пълномощника адв. Л., че не е вписан в Търговския регистър /л. 762 – 765/; писмени доказателства, съгласно опис на л. 782 /л. 783 – 783/; писмо – отговор вх. № 8065/10.05.2024г., изходящо от Национален осигурителен институт – гр. София /л. 796 – 797 гръб/; писмо вх. № 11081/25.06.2024г., изходящо от Районна здравноосигурителна каса – гр. Пловдив /л. 804/; писмо вх. № 12271/16.07.2024г., изходящо от НОИ – гр. София, ведно с формуряр за запитване до компетентната британска институция относно социално – осигурителна информация, отнасяща се до лицето Д. К. /л. 807 – 818 и повторно на л. 819 – 824 гръб/; писмо вх. № 13883/26.08.2024г., изходящо от РЗОК – гр. Пловдив, ведно с документ на английски език, без надлежен превод на български език, представляващ електронен документ отговор на искане относно периоди – вид на здравноосигурителния риск болест, майчинство или бащинство на името Д. К. К. /л. 825 – 827/; превод да български език от английски език на постъпилия документ от РЗОК – гр. Пловдив /л. 831 – 836/; писмо вх. № 18814/15.11.2024г., изходящ от НОИ – гр. София, съдържащо отговор от компетентен орган във Великобритания, че не може да бъде изпратен отговор СЕД Р 5000 /л. 844 – 850 гръб/.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Конкретни възражения по съществото на спора са изложени в писмени бележки от жалбоподателя К., депозирани пред горестоящия административен орган в хода на административното, както и при съдебното обжалване на РА. В писмените бележки се сочи, че управителят на търговското дружество не дължи ЗОВ поради факта, че дружеството „генерира пасивни приходи от наеми“. Жалбоподателят е направил собствено тълкуване на използваното от него понятие „пасивни приходи“, които представляват приходи, за чието придобиване не се изисква извършването на физическа или умствена дейност, за да се генерират. Според твърденията, достатъчно е съществуването на договорно правоотношение между две страни /в случая договор за наем/, при изпълнението на което наемателят дължи на наемодателя заплащане на наемна цена за предоставено под наем имущество.

Не се отрича факта, дружеството е реализирало и т.нар. „съдебни приходи“, т.е. суми, преведени от ЧСИ по изпълнителни дела, образувани срещу „некоректни наематели“ в предходни периоди, които са действително получени през 2019г. и 2020г. Независимо от това, отново се излага твърдение, че се касае за „пасивни приходи“ от дейността на дружеството.

Предвид твърдението, че жалбоподателят не е полагал труд като собственик на търговско дружество /не е упражнявал трудова дейност/, се оспорва факта, че е следвало да подаде декларации обр. 1 и обр. 6, в които да посочи дължими осигурителни вноски. След като за него не съществува такова задължение за подаване на декларации счита, че необосновано е прието, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК за извършване на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 от ДОПК.

По направените възражения, настоящият съдебен състав намира следното: по делото не са спорни фактите на извършване на икономическа дейност от дружеството, на което жалбоподателят е управител, за резултатите от която са подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Не е спорно и обстоятелството, че К. не е прехвърлил упражняването на дейността на друго лице и че в дружеството няма назначени и осигурявани лица по трудови или извънтрудови правоотношения. Това означава, че след като едноличният собственик на капитала на търговско дружество не е прехвърлил упражняването на дейността на друго лице и този факт е надлежно оповестен чрез вписване в Търговския регистър, както и че дружеството не е прекратило дейността си, то е налице упражняване на дейността от самия собственик. В случая е ирелевантно обстоятелството дали собственикът на капитала се е намирал на територията на Република България или на територията на Кралство Великобритания, доколкото е установено, че е налице упълномощаване на трето лице Е. А. да представлява включително дружеството „Кей Джей Кей Груп“ ЕООД пред органите на НАП, НОИ, НСИ, Търговски регистър и други държавни и общински органи и институции /пълномощно на л. 290/, както и чрез притежаваното от нея дружество да извършва текущото счетоводно обслужване на „Кей Джей Кей Груп“ ЕООД. Следва да се отрази и факта, че независимо от това дали собственикът на „Кей Джей Кей Груп“ ЕООД се намира или не на територията на Република България, от страна на дружеството са сключени договори за предоставяне на Интернет и други услуги, открити са партиди за заплащане на потребената ел. енергия и вода, за които са осчетоводявани като текущи разходи. Признание за наличие на такива договори и за отчитане на такива разходи е направено и от самия жалбоподател, че „едно дружество не може да функционира без Интернет“.

При надлежно установен факт на извършвана трудова дейност по смисъла на КСО от едноличния собственик на търговско дружество, на основание разпоредбата на чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО възниква основание за осигуряване, съответно за подаване на декларации обр. 1 и обр. 6 за дължими ЗОВ. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира за неоснователни твърденията на РЛ за реализирането на т.нар. „пасивни приходи“ на дружеството от отдаване под наем на недвижимо имущество. За понятието „пасивни приходи или доходи“ липсва легално определение в материалните данъчни закони ЗКПО и ЗДДФЛ, и единствено за житейско може да се приеме посоченото от жалбоподателя в писмените бележки твърдение, че за реализиране на тези приходи/доходи не се изисква извършването на активни фактически и/или мисловни действия. Следва обаче да се направи разграничени между понятията „приход“ и „доход“, тъй като същите са предмет на правна уредба в различни материални закони, съответно ЗКПО и ЗДДФЛ. Житейски, понятието „пасивен доход“ може да се отнесе единствено към облагаеми доходи, реализирани от ФЛ, предмет на правна уредба в ЗДДФЛ. В писмените бележки жалбоподателят е посочил като пример за пасивен доход този от наем на имущество по чл. 31 от ЗДДФЛ, което е принципно правилно, но се отнася единствено за реализиран доход от ФЛ, което е извън предмета на правния спор. Под пасивен доход може да се разбира доход от възмездно отдаване под наем на имущество, което преди това е закупено от ФЛ с надлежно декларирани и обложени доходи с установен източник.

За разлика от ЗДДФЛ, предмет на облагане с корпоративен данък по ЗКПО са печалбите на местни чуждестранни ЮЛ, регламентирани в разпоредбата на чл. 1 от ЗКПО. Данъчната основа за облагане по смисъла на чл. 19 от ЗКПО данъчната печалба, която представлява положителен данъчен финансов резултат, който се определя като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определен в този закон с данъчните постоянни разлики и данъчните временни разлики и други суми в случаите, предвидени в този закон /чл. 22 от ЗКПО/. В този смисъл, за облагането с корпоративен данък, за разлика от ЗДДФЛ, не е от значение видът на извършваната от дружеството независима икономическа дейност, декларирана в НКПД.

В настоящия случай, не може да се приеме, че не са извършени никакви активни действия от страна на едноличния собственик на капитала, вследствие на които дружеството да реализира приходи от отдаване под наем на недвижимо имущество. Следва да се отчете, че най-напред са налице извършени активни действия от жалбоподателя К. по регистрация на търговското дружество „Кей Джей Кей Груп“ ЕООД в Търговския регистър, след това регистрацията му в регистъра на НАП, регистрацията му по ЗДДС, ангажиране на лице, което да извършва счетоводната му отчетност, упълномощаване на същото лице да представлява дружеството, включително пред държавни и общински органи и учреждения, действия по придобиване на недвижимия имот, който се отдава под наем и/или заприхождаването му като актив на дружеството. Във връзка с извършването на текущото счетоводно обслужване на дружеството от страна на собственика на същото, чрез упълномощено лице се извършват и активни действия по съхранение на първични счетоводни документи, активни действия по отразяване на данните от първичните счетоводни документи във вторичните счетоводни регистри и отчетни регистри по ЗДДС /дневници за покупки, дневници за продажби и справки – декларации по ЗДДС/ и отчетни регистри по ЗКПО и ЗСч /ГДД по чл. 92 от ЗКПО, ГФО, ведно с приложенията към него, който подлежи на публикуване в Търговския регистър/. Самият жалбоподател признава, че са водени дела срещу „некоректни наематели“, т.е. извършвани са активни действия по принудително събиране на дължимите от тях наеми и в следствие на тези извършвани активни действия не може да се приеме, че дружеството реализира „пасивни приходи“.

По изложените аргументи, Съдът намира, че правилно е прието от ревизиращия екип и горестоящия административен орган, че дружеството „Кей Джей Кей Груп“ ЕООД извършва независима икономическа дейност през 2019г. и 2020г., независимо от обстоятелството на пребиваване на едноличния собственик на капитала на територията на България или на територията на Великобритания. Това, от своя страна, означава, че жалбоподателят К. подлежи на задължително осигуряване като самоосигуряващо се лице, за което следва да подава декларации обр. 1 и бр. 6. Доходът, върху който се дължат ЗОВ включва всички доходи от трудова дейност, като лицата, родени след 31.12.1959г. /какъвто е и жалбоподателят/ задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в УПФ. Доходът, върху който се внасят осигурителни вноски за ДЗПО в универсален пенсионен фонд, е доходът, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО /съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от КСО/. В настоящия случай, дължимите вноски за ДОО и ДЗПО – УПФ са определени върху минималния месечен размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО за 2019г. и 2020г., като е съобразена разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от КСО.

Предвид факта на извършване на трудова дейност от едноличния собственик на търговско дружество, лицето подлежи на задължително здравно осигуряване като лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Осигурителните вноски за здравно осигуряване се дължат на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и са за сметка на самоосигуряващите се лица. В настоящия случай, дължимите вноски за ЗО са определени върху минималния месечен размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО за 2019г. и 2020г., като е съобразена разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.

В писмените бележки е направено възражение за недължимост на определените с РА ЗОВ с твърдението, че жалбоподателят се е осигурявал задължително във Великобритания и е внасял там осигуровки като самоосигуряващо се лице. Т.е. навеждат се доводи за упражняване на трудова дейност на територията на повече от една държава, което предполага определяне на приложимо законодателство. При определяне на приложимото законодателство, основно правило е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата – членка, на чиято територия полагат труда си. Съгласно разпоредбата на чл. 11, § 3, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 883/2004 лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в държава – членка /правилото се отнася и до Кралство Великобритания, са подчинени на законодателството на тази държава. Това означава, че жалбоподателят следва да представи доказателства за осъществяване на дейност във Великобритания и за извършване на осигуряване /внасяне на осигурителни вноски/ в тази държава. В хода на съдебното обжалване е направен опит за събиране на доказателства за социално осигуряване, извършвано от жалбоподателя на територията на Великобритания, включително чрез запитване от НОИ – гр. София, но от страна на компетентните органи на Великобритания не е постъпил отговор във връзка с отправеното запитване. На жалбоподателя също е предоставена възможност за представяне на доказателства за извършване на дейност на територията на Великобритания и социално осигуряване, но такива доказателства не са представени. Единственият представен по делото „документ“ е извлечение от интернет страница на английски език, без надлежен превод на български език, със заличени данни, като единствената връзка с жалбоподателя е името D. K.. Предвид липсата на допълнителни данни, не може да се приеме, че това представлява справка от осигурителното досие на жалбоподателя, „свалено“ от интернет страницата на компетентния орган във Великобритания /Приходни и митнически органи на Негово Величество.

По отношение на здравното осигуряване, в случаите, когато с оглед формиране на здравноосигурителен статус са представени документи, с които не е определено приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност спрямо лицата, органът по приходите е длъжен да провери дали лицето не е упражнявало трудова дейност в Република България за периодите, удостоверени в представените документи, за да се прецени дали не е налице трудова заетост в две държави – членки, която да води до определяне на приложимо законодателство по реда на чл. 13 от Регламент /ЕО/ 883/2004 или аналогични разпоредби от Регламент /ЕО/ 1408/71. Приложимите формуляри за удостоверяване на здравноосигурителен статус на лицата са Е101, Е102, Е103, Е104, Е106, Е108, Е121 и др., а за времето след 01.05.2010г. – A1, S1, U1 и др.

В настоящия случай, в отговор на отправено запитване чрез РЗОК – гр. Пловдив до компетентен орган във Великобритания, е постъпил електронен документ S041 „Отговор на искане относно периоди – вид на осигурителния риск: Болест, майчинство или бащинство“ на името Д. К. К., получен от здравноосигурителна институция UK032 HM Revenue and Customs. Съгласно представеният в превод на български език документ, лице с имена Д. К. К., дата на раждане: [дата]., пол мъжки, с личен идентификационен номер за Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия SG195114C е осигурен задължително за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2020г. за осигурителен риск: Болест, майчинство или бащинство. Съгласно съдържанието на документа, с него не се определя приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност спрямо лицата. Непредставянето му в хода на ревизията е препятствало органа по приходите да провери дали лицето не е упражнявало дейност в Република България за периодите, удостоверени в издадения документ от чуждестранния компетентен орган. Поради тази причина, правилно при ревизията е прието, че е упражнявана трудова дейност на територията на Република България като самоосигуряващо се лице – едноличен собственик на капитала на търговско дружество. Д. К. К. е развивал у нас дейност като собственик и управител на ЕООД по управление и контрол на дружеството, която дейност се счита за полагане на личен труд в дружеството.

Следва да бъде направено уточнението, че жалбоподателят е разполагал с възможността, регламентирана в разпоредбата на чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО да не заплаща здравно осигурителни вноски, в случай, че пребивава в чужбина повече от 183 дни през календарна година. По отношение на жалбоподателя не е спорен факта, че е длъжен да се осигурява за собствена сметка в Република България, но следва да докаже, че пребивава в друга държава – Великобритания повече от 183 дни през календарната година, за да се ползва от възможността да не заплаща ЗО. Не е спорно по делото обстоятелството, че не е подадено съответното заявление пред НАП, вместо това РЛ не е подало декларации обр. 1 и обр. 6 за дължимите ЗОВ като самоосигуряващо се лице, съответно не ги е заплатило. В хода на съдебното обжалване не са представени и доказателства за пребиваването му повече от 183 дни през календарната година извън територията на България, доколкото в представените от ответника справки от ОД на МВР – Пловдив и ОД на МВР – Стара Загора липсват такива данни. Тук следва да бъде уточнено, че считано от 01.01.2007г. РБ е член на ЕС и съгласно директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите – членки, българските граждани се проверяват на ГКПП по метода „преценка на риска“. В резултат на това, данните за пътуванията им в АИФ „Граничен контрол“ са непълни след тази дата.

Предвид изложените аргументи, независимо от представения документ от компетентните органи на Великобритания за здравно осигуряване за рискове на жалбоподателя за 2019г. и 2020г., същият не се е ползвал от предоставената му законова възможност по чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО и не е доказал пребиваването си в друга държава – Великобритания повече от 183 дни за календарната година. В тази връзка, правилно с обжалвания РА са определени вноски за ЗО за 2019г. и 2020г., ведно с прилежащите лихви.

По отношение направеното от пълномощника на жалбоподателя уточнение, че РА се обжалва и в изменената му част по отношение допълнително определени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ следва да бъде посочено, че с решението на горестоящия административен орган е установено, че законосъобразно К. се е ползвал от даденото му право за ползване на 5% отстъпка от дължимия данък за довнасяне за 2020г. Това означава, че не е налице допълнително определено с РА данъчно задължение, а е налице установена дължима сума за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размера, деклариран и внесен от самия жалбоподател. Поради това и предвид факта, че РА е отменен в тази си част с решението на горестоящия административен орган, направеното допълнително уточнение е без основание и не следва да бъде предмет на разглеждане.

По изложените съображения, съдът намира РА в обжалваната част за правилен и законосъобразен. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, на ответника се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание разпоредбата на чл. 161 от ДОПК. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото възлиза на 920,51 лева.

Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 5 ДОПК Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. К. К., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Карлово, ул. „Юмрук чал" № 78, за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по поставените въпроси.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. К. К., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Карлово, ул. „Юмрук чал" № 78, действащ чрез процесуалния си представител адв. А. Л., със съдебен адрес: гр. София, бул. „Македония" № 12, партер, против Ревизионен акт (РА) № Р-16001621004987-091-001/03.04.2023г., издаден от Д. И. - началник сектор, възложил ревизията, и М. Д. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, В ЧАСТТА, потвърдена и изменена с решение № 280 от 26.07.2023г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив, относно допълнително определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2020г. в размер на 1 050,97лв. и допълнително определени ЗОВ, както следва: за 2019г. вноски за ДОО в размер на 994,56лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 371,52лв.; вноски за ДЗПО – УПФ в размер на 336лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 125,52лв.; вноски за ЗО в размер на 537,60лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 200,82лв. и за 2020г. вноски за ДОО в размер на 1 083,36лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 294,48лв.; вноски за ДЗПО – УПФ в размер на 366лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 99,50лв.; вноски за ЗО в размер на 585,60лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 159,18лв.

ОСЪЖДА Д. К. К., с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Карлово, обл. Пловдив, общ. Карлово, ул. „Юмрук чал" № 78, да заплати на Национална агенция за приходите – гр. София, сумата в размер на 920,51 лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.