№ 16009
гр. София, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20231110166508 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел 1, чл. 235 ГПК.
Oбразувано e по предявен от М. Я. С. срещу В. К. С. конститутивен иск с правно
основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на обективираното в нотариален акт № 82,
том. II, рег. № 31758, нот. дело № 223 от 2017 г., дарение на 1/2 ид.ч. от апартамент №
55, находящ се в **, извършено от е К.а С.а, починала на 21.01.2021 г., в полза на В. К.
С., и възстановяване на запазената част на М. Я. С. от наследството на е К.а С.а.
Ищцата твърди, че е единствен наследник по закон на своята майка е К.а С.а,
починала на 21.01.2021 г. Поддържат, че приживе наследодателката е дарила на
ответника притежаваните от нея 1/2 ид.ч. от гореописания недвижим имот, с което е
накърнена запазената на ищцата част от наследството, възлизаща на 1/2 от него.
Поддържа, че към момента на смъртта си е К.а С.а не е притежавала друго имущество.
По така изложените съображения моли за уважаван на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорва предявеният иск. Излага твърдения, че наследството на е К.а С.а не
се изчерпва с твърдяното от ищцата имущество, като към датата на смъртта си същата
е била едноличен собственик на капитала на м, притежавала е още 9000 лева в брой,
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „C220 CDI купе“, с две врати, цвят черен
металик, година на производство около 2009 г., накити, дрехи, обувки на значителна
стойност, както и находящи се в процесния имот електроуреди и мебели. С оглед на
изложеното счита, че като не е приела по опис наследството, оставено й от е К.а С.а
ищцата не е материално легитимирана да предяви иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, поради
което моли за неговото отхвърляне.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна
страна:
СРС, II ГО, 74-ти състав е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 30,
ал. 1 ЗН.
1
Правото да се иска възстановяване на запазена част от наследство е призната от
закона възможност на наследника с право на запазена част да поиска от съда да бъдат
намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на
други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част от
наследството. Същото е самостоятелно субективно материално имуществено право,
което се упражнява посредством конститутивния иск или възражение по чл. 30 ЗН, при
уважаване на които промяната в правоотношенията възниква по силата на съдебното
решение. Основателността на предявения в настоящото производство иск за
възстановяване на запазена част от наследство се обуславя от кумулативното наличие
на следните материални предпоставки: ищцата да е от кръга на лицата, имащи право
на запазена част, която да е накърнена от извършено приживе от наследодателя
дарствено разпореждане, съобразно наведените в исковата молба твърдения.
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или
съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява
онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
От приложеното по делото удостоверение за наследници с изх. № РОБ23-УГ51-
3137/03.07.2023 г., се установява, че е К.а С.а е починала на 21.01.2021 г., като е
оставила за свой единствен наследник по закон дъщеря си М. Я. С. (аргумент от чл. 5
ЗН). Така установената пряка родствена връзка на ищцата с наследодателя обуславя, от
една страна, активната й материална легитимация да предяви иска, а от друга –
приложимостта на правилото, установено в новелата на чл. 29, ал. 1 ЗН, съобразно
което запазената част на низходящия, когато наследодателят не е оставил съпруг при
едно дете, е 1/2, съответно разполагаемата част е останалата 1/2 от наследството.
От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 82,
том II, рег. № 31758, дело № 223 от 2017 г., на гт помощник-нотариус по заместване
при да – нотариус с рег. № 595 от регистъра на Нотариалната камара, с район на
действие Районен съд – гр. София, се установява, че на 14.12.2017 г. е К.а С.а е дарила
на своя брат – ответника В. К. С. притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от правото на
собственост върху апартамент № 55, находящ се в **, състоящ се от две стаи и
преходна дневна, кухня и сервизни помещение, със застроена площ от 84,25 кв.м.,
заедно с избено помещение № 24 с полезна площ от 4,14 кв.м., заедно с прилежащите
идеални части от общите части на сградата и 4,007% ид.ч. от правото на строеж върху
мястото, който апартамент, съгласно схема представлява: самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68134.1505.2315.6.24 по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-27 от 03.04.2012 г. на изпълнителния директор на
АГКК.
Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН когато наследникът, чиято запазена част е накърнена,
упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той
да е приел наследството по опис.
С т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК
на ВКС е дадено тълкуване, че приемането на наследството по опис е материална
предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. Под
употребения от законодателя в разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН термин „наследници по
закон“ следва да се разбират наследниците, които в конкретен случай са призовани да
наследяват, а не всички лица, указани в чл. 5 - 10 ЗН, независимо от това, дали са
призовани или не към наследяване (в този смисъл и Решение № 28 от 02.04.1962 г. по
гр. д. № 21/1962 г. на ОСГК на ВКС). В случая, дарственото разпореждане е извършено
в полза на брата на наследодателя, който по аргумент от чл. 5 ЗН не е сред
призованите да наследяват починалата е К.а С.а лица.
2
В мотивите на цитираното тълкувателно решение е разяснено, че наследственото
имущество се обособява като отделна съвкупност с цел да бъда извършена преценка
дали с оглед разпоредбите на чл. 28, чл. 29 и чл. 31 ЗН призованото към наследяване
лице в качеството си на универсален правопримник на наследодателя следва да
удовлетвори заветите изцяло /т.е. дали същите са извършени от наследодателя в
рамките на разполагаемата му част от наследството/, както и дали извършените
приживе от наследодателя дарения не накърняват признатото му от закона право на
част от наследственото имущество /запазена част/. С оглед посоченото тълкуване
следва да се приеме, че нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН се прилага в случаите, в които за
преценката превишават ли извършените разпореждания разполагаемата част на
наследодателя, е необходимо формиране на наследствена маса по правилата на чл. 31
ЗН. Практиката на ВКС /например Решение № 82/16.03.2011 г. по гр.д. № 221/2010 г.,
ІІ г.о./ приема, че разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение в хипотеза,
при която разпореждането е било извършено с универсално завещание, тъй като в този
случай обстоятелството какви конкретни имущества, права и задължения се включват
в наследственото имущество е ирелевантно за преценката дали наследодателят е
накърнил запазената част от наследството на посочените в чл. 28, ал. 1 ЗН лица, тъй
като след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, от които тези
лица биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от
наследството. Върховната инстанция в своята практика /например Решение №
28/21.02.2014 г. по гр.д. № 825/2012 г., ІІ г.о./ приема, че аналогична на хипотезата на
разпореждане с универсално завещание е хипотезата на разпореждане с един дарствен
акт в полза на едно лице с цялото включено в наследството имущество, при което след
смъртта на наследодателя в наследството не са останали нито активи, нито пасиви. И в
този случай липсват свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха
могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството и при
предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН не се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а
възстановяването се извършва чрез дробта по чл. 28 или чл. 29 ЗН, съставляваща
размера на запазената част. Следователно нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира
приложение в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един
надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство.
В настоящия случай, от представеното по делото удостоверение с рег. № 433200-
23078/25.02.2025 г., издадено от отдел „Пътна полиция“ при СДВР на МВР, и
приложената към същото справка, се установява, че приживе е К.а С.а е била
собственик, считано от 07.06.2011 г., на лек автомобил с марка и модел „Мерцедес Ц
220“, с рег. № **. Видно от представено по делото удостоверение с изх. №
20240828145455/28.08.2024 г. на Агенция по вписванията, е К.а С.а е била управител и
едноличен собственик на капитала на м. На основание чл. 157, ал. 1 ТЗ търговското
дружество е било прекратено със смъртта на едноличен собственик на капитала, като
по делото липсват данни, а и такива не се установиха при служебно извършена от съда
справка в Търговския регистър към Агенция по вписвания, за образуване и
провеждане на производство по ликвидация на дружеството, съответно за
разпределяне на останалото след удовлетворяване на кредиторите негово имущество.
В последното се установи от горепосоченото удостоверение от отдел „Пътна полиция“
при СДВР на МВР да са включени 6 броя МПС: товарен автомобил с марка и модел
„Мерцедес 208“, рег. № **, товарен автомобил с марка и модел „Мерцедес 814“, с рег.
№ **, лек автомобил с марка и модел „Рено Канго“, с рег. № **, товарен автомобил с
марка и модел „Ситроен Джъмпер“, с рег. № **, ремарке за лек автомобил с рег. № **,
товарен автомобил с марка и модел „Ивеко 320 36 Х“, с рег. № **. От събраните по
делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Галина Серафинкина и Денис
Исаева се установи, че е К.а С.а е оставила след смъртта си пари в брой в размер на
3
сумата от 9000 лв., лек автомобил с марка „Мерцедес“, както и други движими вещи.
Показанията на свидетелите съдът кредитира с доверие, тъй като, преценени по
правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, непосредствено формирани, житейски и
правно логични, не са взаимоизключващи се, а в частта по отношение на МПС се
потвърждават и от останалия събран по делото доказателствен материал.
С оглед на гореизложеното, се налага извод, че с извършеното в полза на
ответника дарение на 1/2 ид.ч. от апартамент № 55, находящ се в **, не се изчерпва
имуществото, останало след смъртта на наследодателката е К.а С.а, поради което в
настоящия случай приложение намира нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН, т.е. за реализиране
правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството е необходимо
същото да е било прието по опис от ищцата.
Към момента на откриване на наследството на е К.а С.а /21.01.2021 г./ ищцата е
била на 15-годишна възраст и съответно недееспособна. Съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН
недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само
по опис. В мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение от 23.01.2024 по тълк. дело №
1/2021 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че за лицата, посочени в нормата на чл. 61, ал.
2 ЗН, е предвидено, че приемат наследството само по опис, поради което по
отношение на тях предвидения в чл. 61, ал. 1 ЗН преклузивен тримесечен срок от
узнаването, че наследството е открито, не намира приложение – те могат да приемат
наследството по опис и след като този срок е изтекъл. Спрямо тях срокът следва да се
счита за преклузивен от момента, в който отпадне причината за недееспособността и те
могат да изразяват валидно самостоятелна воля. В случая, ищцата нито твърди, нито
доказва да е приела наследството на своята майка по опис след отпадне причината за
недееспособността си, а именно в тримесечен срок от навършване на 18-годишна
възраст /арг. от чл. 2 ЗСЛ/.
Въз основа на изложените съображения, искът с правно основание чл. 30 ЗН
подлежи на отхвърляне като неоснователен.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват
единствено на ответника. Последният претендира и доказва да е сторил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв. Ищцата своевременно е релевирала
възражение за прекомерност на разноските на ответника по смисъла на чл. 78, ал. 5
ГПК. Същото съдът като взе предвид фактическа и правна сложност на исковото
производство, обема на извършените процесуални действия от страна на довереника на
ответника, броя на проведените съдебни заседание, размерите, предвидени в
приложимата редакция на разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която служи за ориентир и
следователно е съответно на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за
дела с подобна фактическа и правна сложности, и като съобрази Решение по С-
438/2022 г. на СЕС и Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I т.о.
на ВКС, намира за основателно, с оглед на което и намалява претендирания размер на
посочените разноски до сумата от 1000 лева, която следва да бъде присъдена на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от предявен от М. Я. С., ЕГН **********, срещу В. К.
С., ЕГН **********, конститутивен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за
намаляване на обективираното в нотариален акт № 82, том. II, рег. № 31758, нот. дело
4
№ 223 от 2017 г., дарение на 1/2 ид.ч. от апартамент № 55, находящ се в **, извършено
от е К.а С.а, починала на 21.01.2021 г., в полза на В. К. С., и възстановяване на
запазената част на М. Я. С. от наследството на е К.а С.а.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Я. С., ЕГН **********, да заплати
на В. К. С., ЕГН **********, сумата от 1000 лв., представляващи сторени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5