Р Е Ш Е Н И Е
Номер 17.06.2020 г. град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 02.06. 2020
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията СИМИТЧИЕВ
в.т.д. № 1048 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.258 и сл ГПК.
Обжалвано е решение № 1804/20.12.2019г.,
постановено по гр.д. № 3360/2019г. по описа на Районен съд – С.З., с което е „Е.”
ЕАД е осъдено да заплати на „В.” ЕООД сумата от 61.38 лв., представляваща
недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа - Помпена
станция „О.", ИТ № 2939032, за периода 01.08.2014 г. - 31.08.2014 г.,
ведно със законната лихва от 26.06.2019 г. до датата на връщане на сумата от
ответника на ищеца, както и сумата от 500 лв., представляваща направени по
делото разноски.
Въззивникът
„Е.” ЕАД обжалва изцяло първоинстанционното решение, като излага подробни
доводи за неправилност, незаконосъобразност и нарушение на материалните и
процесуални правила. Моли въззивния съд обжалваното решение
да бъде отменено изцяло и въззивния съд да постанови
друго, с което да се отхвърлен предявения иск.
В случай, че жалбата бъде
уважена моли да бъдат присъдени направените разноски, съобразно представения
списък. В случай, че бъде отхвърлена, прави възражение срещу присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер по – голям от еднократния предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба, с който въззиваемия
„В.” ЕООД взема становище, че жалбата е неоснователна, като излага съображения
в тази връзка. Направено е искане да бъде потвърдено първоинстанционното
решение. Претендира разноските пред настоящата инстанция. Прави възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение и на
двете инстанции.
Окръжен съд – гр. С.З., след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира
за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е
предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът „В.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което
на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да осъди
ответника „Е." ЕАД да заплати сумата от 61, 38 лв., представляваща платена
без основание сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа - Помпена
станция „О.", ИТ № 2939032, за периода 01.08.2014 г. - 31.08.2014 г.,
ведно със законната лихва от датата на плащане на съответната сума до датата на
връщане на сумата от ответника на ищеца. Претендира за направените по делото
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът подава подробен писмен отговор, в
който оспорва основателността на предявения иск и моли да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Безспорно е установено, че ищецът и ответникът са страни по договор за продажба
на ел. енергия, като ищецът е потребител на електрическа енергия на няколко
обекта, в т.ч. и на обект с ИТН 2939032
– помпена станция „О.”, общ. Т..
Не се спори, че процесният обект помпена станция
„О.”, общ. Т. с ИТН 2939032 е присъединен към електроразпределителната мрежа,
собственост на „Електроразпределение Юг” ЕАД на ниво ниско напрежение, както и
че на 19.11.2015 г. е променено меренето на ниво средно напрежение, видно и от
констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване от 19.11.2015 г.
Видно от Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т., акт за приемане и
предаване на основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и
съоръжения на ПС „О.", характеристика на ДМА - Трафопост „О.", акт обр.16 за Електропровод „В." 20 kV,
на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО
ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване №
261/09.08.1995г, ищецът е собственик на Електропровод „В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА" и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са собственост
на дружеството от 29.12.1995г„ когато са включени в капитала му. За тези обекти
е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за
ползване № 261/09.09.1995г.
По делото е представена и кореспонденцията между страните
във връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по смяна на
нивото на мерене, съгласно която „Е." ЕАД с писмо изх. №
6053-30/24.09.2008г. уведомява „В.“ ЕООД С.З., че съгласно решение №Ц-021 от
26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които
са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили
необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните
обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено,
че „Е. АД“ все още не е получило от ищеца документи, удостоверяващи
собствеността му върху електропроводи, присъединени към електрически
подстанции. В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с
изх.№1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти, присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се
осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от Подстанция Т. –
извод „В.”, като са посочени документите за собственост, обсъдени по-горе. С
писмо до „Е.“ АД с изх.№2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде
изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение
20 kV в Подстанция гр.Т. на ИТ №2939032 ПС „О.”, с. О.
и на ИТ № 2939033 В. с. К., като е посочено, че обектите се захранват от ел. провод 20 kV „В.”, собственост на
„В.“ ЕООД, за което с писмо изх.№1784/23.10.2008г. са представени всички
необходими документи за собственост. С писмо изх.№01/09.01.2009г. Е.“ АД отново
изисква документи за собственост на ел.провод 20 kV извод „В.” и сочи, че след представянето им ще даде
становище за промяна на мястото на мерене от ниско напрежение на средно
напрежение.
По делото е изслушано заключението на назначената съдебно-
техническа експертиза, което установява, че през периода 01.08.2014г. –
31.08.2014г. измерването на потребената от ищеца
ел.енергия по процесните фактури за обект ПС „О.”, ИТ
№ 2939032 се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито
разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „О.”. Вещото сочи, че ако се приеме,
че електропровод „В." 20 kV, изходящ от
подстанция „Т.", е бил собственост на ищеца през процесния период,
границата на собствеността му са изводите на електропровод „В." в ЗРУ на
подстанция „Т." на ниво средно напрежение; ЕВН ЕР е трябвало да монтира в
подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и
напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в
подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия. В останалата част заключението съдържа правни изводи
относно дължимостта на такса пренос от ищеца.
Горепосоченото заключение е оспорено от ответника с писмено
становище от 24.10.2019 г. и съдът е назначил повторна експертиза с друго вещо
лице. Вещото лице инж. Димитрина Динева сочи, че през процесния период потребената ел. енергия от ищеца се е замервала от
ответника на ниво НН в килия от ЗРУ на ТП до помпена станция „О. ", без да
има собственост в/у съоръженията преносващи и
разпределящи ел.енергията. Потреблението е замервано от монтирани в ТНН в ЗРУ „К."
средства за техническо измерване, които СТИ са неправомерно монтирани на това
място /не е граница на собственост/ - съгласно нормативните документи действащи
към процесния период - чл.120, ал.1 от ЗЕ, чл. 29, ал.4, и чл.30, ал.3, ал.4 и
ал.5 от Наредба №6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните мрежи.
Вещото лице сочи, че въздушен електропровод „В." 20 кВ, ЗРУ ПС „О. " 20/0,4 кВ и
кабелите НН от ТНН на ЗРУ до помпите в помпената станция са
електроразпределителна мрежа на „В." ЕООД С.З..
Заплащането за достъп до електроразпределителната мрежа има
за цел да компенсира електроразпределителното предприятие за разходите по
осигуряването на непрекъснато електроснабдяване и оперативно управление на
присъединителните и електроразпределителните електросъоръжения. Ако
електроразпределителната мрежа е собственост на ищеца, включително оборудваната
с електроприсъединителни съоръжения килия в
подстанция „Т.", към която е присъединен ел.провод
„В." и кабелните електропроводи, с които помпените станции на ищеца са
присъединени към мрежата НН в ЗРУ 20 kV, съответно монтажът, поддръжката и
ремонтът на присъединителните съоръжения са за негова сметка. Освен това, ЕВН
ЕР ЕАД няма никакви задължения и права по осигуряването на непрекъснато
електроснабдяване и оперативно управление на присъединителните и електроразпределителните
електросъоръжения на ищеца, тъй като подстанция „Т." е собственост на ЕСО
и всички задължения и права по нея също. ЕВН ЕР ЕАД няма достъп до подстанция „Т.",
с изключение на дейността по отчитане и поддържане на електромерите си. Тогава
електроразпределителното предприятие ответник по делото няма разходи по достъпа
до ел.разпределителната мрежа, в конкретния случай не би имало разходи по
достъпа на електропровод „В." и няма основание да калкулира на ищеца цена
за достъп нито на ниво средно напрежение, нито на ниво ниско напрежение.
Дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа
се формират като определената при сключването на договора за електроснабдяване
на процесния обект предоставена мощност се умножи по броя на дните в календарния
месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния период. Затова
дължимата сума за достъп до електроразпределителната мрежа не зависи от нивото
на напрежението, на което става измерването на ел.енергията за обекта на ищеца.
Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в
места, различни от уговорените или нормативно определените, не може да бъде
основа за изчисляване на цената за достъп. При измерване на количеството
консумирана енергия на място, различно от нормативно определеното, този елемент
на цената на електрическата енергия е недължим.
Въззивният съд кредитира и двете заключения на
назначените технически експертизи като
компетентно и добросъвестно изготвени.
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза се установява, че фактура № **********/15.08.2014 г. за сумата от
6080.26 лв. с включен ДДС и фактура №
**********/31.08.2014 г. за сумата от 7029.46 с ДДС за платени изцяло от
ищеца на ответника със съответните платежни нареждания. Начислените във фактурите
„такса достъп до ел. разпределителната мрежа до
обект ПС „О.", ИТ № 2939032, е
61.38 лв. без ДДС и 73.66 лв. с включен
ДДС.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Ищецът „Е.” ЕАД е краен снабдител по смисъла на
чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „Е.” ЕАД на договорите за продажба на
електрическа енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните
Общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия
от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените
норми съдът приема,че Общите условия са задължителни за потребителите на
ел.енергия, какъвто се явява ищеца.
В настоящия случай, отношенията между страните се
регламентират от нормите на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи (отм.);НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, Правила за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, полученото без основание
подлежи на връщане. С оглед правилата за разпределение на доказателствената
тежест по предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД ищецът
следваше да докаже, че е заплатил процесната сума, представляваща разлика между
платена от него такса "ниско напрежение" и такса "средно
напрежение", каквото според него не е дължима при положение, че
собственият му трафопост извършва преобразуването от средно в ниско напрежение.
Въззивният съд споделя изразеното в решение №
227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т. о., становище относно
значението на точката за присъединяване и мястото на правомерно поставяне на
СТИ, а оттук и дължимостта на цената за достъп до
електроразпределителната мрежа и пренос по последната. По тези съображения
съдът намира, че релевантният по делото въпрос е дали потребеното
количество ел. енергия е измерено в местата, определени съобразно Наредба
6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съгласно Решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д.
№864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата
на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ
във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба
№6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа
визира границата между електрическите съоръжения, собственост на
разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа
енергия.
Към момента на изграждането си, процесният трафопост е бил свързан към страна ниско
напрежение, като към същия момент е липсвала нормативна уредба, която да
определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа енергия.
Впоследствие, съгласно Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от
09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост
между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя
се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на
собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата. Така, в хипотезата на присъединяване на потребител
чрез собствен електропровод, от значение за определяне на мястото на търговско
измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.
В
настоящия случай, от заключението на съдебно – техническите експертизи се
установява, че граница на собствеността са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ
на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира
в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови
и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в
подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия. Поради това, въззивният съд
приема, че в случая СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение е било неправилно
разположено. Следователно количеството консумирана електрическа енергия,
измерено в места, различни от нормативно установените, не може да обуслови
начисляване на цена за пренос. При това положение, съдът намира, че извършеното
от разпределителното дружество измерване е неправомерно, несъобразено с Наредба
6/09.06.2004 г./отм./ и поради това и ищецът не е имал задължение да заплаща
начислената му от ответното дружество цена за пренос през разпределителната
мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното
количество ел. енергия по цени за ниско напрежение. С начисляване цена за
"достъп ниско напрежение и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа" в приложените фактури, на практика
ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за сметка обедняването
на ищеца. „Е.” ЕАД е формирал дължимата от „В.” ЕООД цена за консумираната от
него ел. енергия въз основа на параметри на напрежение, което не отговаря на
установеното от закона. Поради това, за ответното дружество не е налице
основание за получаване на такси за посочените услуги, поради което платената
сума е недължима и на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане.
Предвид гореизложеното въззивният
съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Въззивникът „Е.” ЕАД е направил възражение
за прекомерност на заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение във въззивното производство, което е в размер на 360 лева с
вкл. ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /преди
изменението с бр. 45 от 15.05.2020 г./, за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при
интерес до 1 000 лв. - 300 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокатско дружество “Милушев и
съдружници” е регистрирано по ЗДДС и направените разноски във въззивното производство се претендират с ДДС. Ето защо
размера на дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено при спазването на
тези правила е в размер на 300 лв. х 20 % ДДС
= 360 лв. В настоящия случай, въззиваемият „В.”
ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. Поради това, настоящата съдебна инстанция намира, че
заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. не е
прекомерно и не следва да бъде намалено.
Въззивникът “Е.” ЕАД
следва да заплати на „В.” ЕООД направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1804/20.12.2019г., постановено по гр.д. №
3360/2019г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА “Е.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. П.** да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр. С.З., ** направените
пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360
лв. по банкова сметка ***.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.