№ 8988
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110147485 по
описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че в правната сфера на „*** ЕАД съществуват вземания от Д. Н. Н. за
следните суми: за сумата от 8364.08 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2016г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 9, находящ
се в гр. София, ж.к. „**** 3“, бл. 347, вх. А, за сумата от 734.36 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2017г. до 13.11.2019г., за сумата от 57.53 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 10.2016г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от
9.65 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.12.2016г. до 13.11.2022г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 20.11.2019г. до окончателно изплащане на задължението, за
които парични притезания по ч. гр. дело № 66466/2019г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „*** ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника, респ. праводателя му като собственик на гореописания недвижим
имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до
процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение
за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово
разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в
сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-
дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за
1
забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след
изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или
годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му
задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл.
86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания,
както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва предявените искове, поддържайки, че недоказано по делото е през
исковия период между него и ищеца да е съществувало облигационно отношение с предмет
доставка на топлинна енергия, евентуално- че в имота не е реално потребено количество
топлинна енергия на сочената от ищеца стойност, доколкото през исковия период същият
бил необитаем. Счита, че дори и топлинната енергия да е служебно начислена, последното е
сторено, без за това да са съставени писмено уведомление, както и протокол. Като
самостоятелно основание за недължимост на обезщетение за забава върху цената на услугата
дялово разпределение сочи обстоятелството, че до него не била отправяна покана за
изпълнение на задължението, поради което не бил поставен в забава. В условията на
евентуалност релевира възражение за погасяване на задълженията по давност. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по
силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното
жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„*** ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Установява се от неоспорения от името на ответника Договор от 16.10.1985г. за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, че на
посочената дата Никола Димитров Н. и Евтимка Георгиева Н.а са придобили правото на
собственост върху процесния имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. София,
ж.к. „**** 3“, бл. 347, вх. А. А от представената с исковата молба справка в НБД
„Население“ по отношение на Никола Димитров Н. се установява, че другият приобретател
по сделката от 16.10.1985г.- Евтимка Н.а, е негова съпруга, като въз основа на наличните по
делото данни и при липсата на данни, а и на твърдения в тази насока следва да се приеме, че
това е било така и към датата на покупко- продажбата, с оглед на което и съобразно нормата
2
на чл. 19, ал. 1 СК от 1985г., понастоящем отменен, но приложим към датата на сделката,
следва да се приеме, че жилището е придобито от съпрузите при условията на съпружеска
имуществена общност, прекратена със смъртта на съпруга, наследен от своята преживяла
съпруга Евтимка Н.а и от своя син- ответника Д. Н.. С оглед на това последните като
единствени носители на право на собственост върху процесния имот, вкл. през исковия
период- при липса на данни, а и на твърдения който и да е от тях да е отчуждил или
ограничил правото си на собственост преди или по време на исковия период, са били
потребители на доставяната до процесното жилище топлинна енергия по смисъла на
дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и като такива- отговорни за заплащане на
цената й съобразно дела си в съсобствеността. А след настъпване в хода на процеса- на
05.12.2021г., на смъртта на Евтимка Н.а формираните в нейната правна сфера задължения за
цената на топлинната енергия са преминали към единствения й наследник по закон съгласно
приобщеното като писмено доказателство по искане на ищеца удостоверение за наследници
№ ****/05.11.2024г.- ответника Д. Н. Н., който като собственик на идеални части от имота
през процесния период и като единствен наследник на другия собственик на жилището през
същия период е единствен материално легитимиран да отговаря по процесните претенции в
тяхната цялост.
Установява се от надлежно приобщените писмени доказателства- договор за
извършване на услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният
имот, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, както и
списък на етажните собственици към него, от документите, касаещи извършването на
дяловото разпределение по отношение на конкретния обект, представени от третото лице-
помагач на ищеца, както и от неоспореното заключение на съдебно- техническата
експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и
добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените
задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в
сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от конституираното на основание чл. 219
ГПК като трето лице- помагач на страната на ищеца „**** ЕООД.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в неоспореното заключение на
съдебно- техническата експертиза за два от включените в процесния период отчетни
периоди- 2016/2017г. и 2018/2019г., абонатът не е осигурил достъп за извършване на реален
отчет, поради което топлинната енергия за отопление на имота, в който съгласно
констатациите на експерта е имало три радиатора с монтиран *** (индивидуален
разпределител на разходите за отопление), е начислявана служебно- по максимален
специфичен разход на сградата, а за периода 2017/2018г., за който абонатът е осигурил
достъп до имота за извършване на отчет, топлинната енергия за отопление е начислена по
показанията на ***, вписани в документа за главен отчет, носещ според констатациите на
вещото лице, а и според представените от третото лице- помагач на ищеца документи
подпис за клиент, което по своята правна същност представлява признание на неизгоден за
страната факт с правно значение- че за посочения в отчета период до имота е доставено
соченото в същия количество топлинна енергия. За целия исков период и поради неосигурен
достъп до имота за извършване на реален отчет за периоди, предхождащи междинния
отчетен период, включен в исковия, на клиента е начислявана топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване служебно- на брой лица, по 140 л/денонощие, за двама потребители.
3
Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна енергия, отдавана от сградната
инсталация, разпределяна от дружеството за дялово разпределение между абонатите,
пропорционално на отопляемите обеми на имотите им. Съгласно изводите на вещото лице,
обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово
разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с
действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача.
Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото
количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на
ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът
е установил, че през исковия период общият топломер в абонатната станция е преминавал
периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата
му експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период същият е бил годно
средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на
потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 8679.59 лева, като е
съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.
Реалното извършване на услугата дялово разпределение не е оспорено от името на
ответника, а и се установява от представените от третото лице- помагач писмени
доказателства, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза.
Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и
стойността на предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за
установено възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата,
предоставена в периода от м. 10.2016г. до м. 04.2019г., именно в претендирания от ищеца
общ размер от 57.53 лева.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от името на ответниците възражение за
погасяване на тези вземания по давност.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК „периодично“
по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не
се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за
трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той
да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения,
имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт
/прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.
Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава
посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „*** ЕАД приложима
се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като
4
началният момент, от който започва течението на този давностен срок е изискуемостта на
всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената топлинна енергия и на
цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната енергия
и на услугата дялово разпределение, предоставени съответно в периодите от м. 05.2016г. до
м. 04.2019г. и от м. 10.2016г. до м. 04.2019г., през които отношенията между страните по
продажбеното правоотношение са били регламентирани съобразно общите условия за
продажба на топлинна енергия от „*** ЕАД на потребители за битови нужди, в сила от
12.03.2014г., а впоследствие- от общите условия за продажба на топлинна енергия от „***
ЕАД на потребители за битови нужди, в сила от м. 07.2016г.- за периода от влизането им в
сила до края на исковия период.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия на топлофикационното дружество, в сила от
12.03.2014г., след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период, определено на база на изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 1
от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в
30- дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача, а
изрично в чл. 33, ал. 4 е предвидено, че продавачът- доставчик на топлинна енергия
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2 на чл. 33. Така, съгласно действащите от 2014г.
общи условия на „*** ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти на
гр. София, макар изискуемостта на месечно дължимите по чл. 32, ал. 1 от общите условия
суми да настъпва в 30- дневен срок от датата на публикуването на задълженията на интернет
страницата на доставчика, длъжникът изпада в забава единствено при неизпълнение на
задълженията по общата фактура, относима към целия отчетен период, в случай че не
погаси сумите по нея в 30- дневен срок от публикуването й на интернет страницата на
продавача.
Въпреки изложеното, моментът, в който е настъпила изискуемостта на вземанията за
цената на топлинната енергия и на услугата дялово разпределение, предоставени при
действието на общите условия от 2014г., следва да бъде определен съобразно правилото на
чл. 69, ал. 1 ЗЗД, съгласно което ако задължението е без срок, кредиторът може да иска
изпълнението му веднага. Това е така, доколкото настоящият съдебен състав намира
цитираните по- горе клаузи на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия на ищеца от 2014г. за
нищожни като неравноправни на основание разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл. 143, ал.
1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие между правата и задълженията на ищеца-
търговец и тези на потребителя- ответник по делото. С клаузата на чл. 33, ал. 1 от общите
условия от 2014 г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за топлинна
енергия, определени по прогнозен дял (по чл. 32, ал. 1), в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а с клаузата на чл. 33, ал. 2 падежът
на задължението за суми за доплащане след изготвянето на изравнителните сметки (по чл.
32, ал. 2 от ОУ)- в 30-дневен срок след публикуването на т. нар. „обща фактура“ на интернет
страницата на продавача „*** ЕАД. Настъпването на падежа, следователно, е предпоставено
от поведение на ищеца- публикуване на съответната фактура на сайта му, като моментът на
осъществяване на това поведение е неясен за потребителя, който следва в период с
неопределена продължителност да извършва справки на интернет страницата на търговеца,
за да узнае дали и кога е настъпила на практика едностранно определената от ищеца
5
изискуемост на задължението му. Нещо повече, възможността да бъдат извършвани подобни
справки е обусловена от това потребителят да разполага със специално техническо средство-
компютър, лап- топ, мобилен телефон- смартфон, таблет, както и с осигурен достъп до
интернет, което неминуемо и закономерно е свързано със значителен допълнителен паричен
разход, който разход клиентът не би могъл да бъде задължен да извърши. Всичко това го
поставя в икономически по- неизгодно и неравностойно положение спрямо продавача по
правоотношението, поради което съдът приема, че клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите
условия от 2014г. противоречат на императивната материалноправна норма на чл. 143, ал. 1
ЗЗП, за чието приложение съдът следи служебно съгласно разясненията, съдържащи се в т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и на основание чл. 146,
ал. 1, пр. 1 ЗЗП са нищожни. С оглед на това следва да се приеме, че за месечните
задължения, формирани при действието на общите условия от 2014г., няма уговорен падеж,
поради което приложима е разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД, съгласно която изискуемостта
настъпва „веднага“, което в случая е на първо число на месеца, следващ месеца на
потреблението.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца, в сила от м. 07.2016г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за
прогнозно начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното
количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период
(месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи
условия обезщетение за забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се
извършва месечен реален отчет на потребеното количество топлинна енергия, или върху
сумата по изравнителната сметка, когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален
отчет е извършен в края на отоплителния сезон.
Така, при съобразяване на периодите, за които се претендира заплащане стойността на
предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение, на приложимите в случая
две групи общи условия на топлофикационното дружество, както и на цитираните
разпоредби на ЗЗД, съдът намира, че вземанията на ищеца за времето от м. 05.2016г. до м.
09.2016г. са погасени по давност, по отношение на тях е погасено правото на иск (в
материалния смисъл на понятието) на ищеца. Така, за последното включено в посочения
интервал от време месечно задължение- това за м. 09.2016г., погасителната давност е изтекла
на 14.11.2019г.- три години след настъпване на изискуемостта му съобразно общите условия
на ищеца, в сила от м. 07.2016г., т. е. 6 дни преди датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца за цената на
топлинната енергия, доставена за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2019г., чиято стойност
съгласно неоспореното и в тази му част заключение на съдебно- техническата експертиза
възлиза на сумата от 8373.98 лева, както и стойността на услугата дялово разпределение за
целия исков период, чийто начален момент съвпада с началния момент на периода на
формиране на тези вземания на ищеца, по отношение на които се установи, че към датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК не е било погасено правото му на иск (в материалния смисъл на понятието).
При тези съображения и съобразно действащото в българския граждански процес
диспозитивно начало искът за стойността на топлинната енергия следва да бъде уважен за
целия предявен размер от 8364.08 лева и за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2019г., а искът
6
за цената на топлинната енергия- за пълните предявени размер и период.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал
и съизмеряваща се със законната лихва за периода.
За поставянето на ответника в забава за изпълнението на всички начислени при
действието на общите условия от 2014г. парични задължения за цената на топлинната
енергия, чиято изискуемост съгласно изложените по- горе съображения не е договорена, а е
настъпила по правилото на чл. 69, ал. 1 ЗЗД, следва да е отправена покана от кредитора до
длъжника- арг. от нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за отправянето на каквато в случая няма
данни, а и твърдения.
Същевременно, съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, в сила от м. 07.2016г. и приложими през по- голямата
част от исковия период и изцяло за периода, вземанията на ищеца за който се установи да не
са погасени по давност, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено количество топлинна енергия, и
ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява
единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок.
Следователно, съгласно коментираните общи условия дължимостта на обезщетението за
забава върху цената на потребената топлинна енергия е обвързано с изтичането на
определен срок след приключване на съответния отчетен период, след който потребителят
изпада в забава, поради което ирелевантно за настъпване на същата е съставянето на
месечна, респ. на обща фактура след приключване на отчетния период, респ. момента на
издаването й.
При така изложеното от правна страна, в случая, доколкото ищецът не е установил, а и
не е изложил твърдения да е отправил нарочна покана до длъжника за заплащане на
формираните при действието на общите му условия от 2014г. парични задължения,
обезщетение за забава се следва единствено върху цената на топлинната енергия,
предоставена при действието на общите условия на ищеца, в сила от м. 07.2016г. Така, при
съобразяване на общия размер на задълженията на цената на топлинната енергия, за които се
установи да не са погасени по давност, както и на периода на забавата- от 15.09.2017г.,
когато е настъпила забавата за заплащането на най- старите включени в този период парични
задължения съобразно цитираното правило на чл. 33, ал. 2 от общите условия на ищеца от
2016г., до края на исковия период- 13.11.2019г., размерът на обезщетението за забава върху
цената на топлинната енергия, потребена, считано от м. 10.2016г. до края на исковия период,
определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза именно на претендираната сума, поради
което и искът, имащ за предмет законната мораторна лихва върху цената на топлинната
енергия, следва да бъде изцяло уважен.
По отношение на цената на услугата дялово разпределение в приложимите за периода
две групи общи условия на ищеца липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото липсват представени доказателства за отправена и получена от
ответника покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради това претенцията с предмет
законната мораторна лихва върху стойността на услугата дялово разпределение следва да
бъде отхвърлена в цялост.
7
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни.
На основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 233.06 лева- част от сторените в заповедното производство
разноски, както и сумата от 622.65 лева- част от разноските за настоящото производство,
включващи заплатени държавни такси, депозит за възнаграждение на вещото лице, както и
юрисконсултски възнаграждения, определени от съда на основание разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1, респ. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или
правна сложност на делото, която част е съответна на уважената част от претенциите.
Съобразно отхвърлената част от претенциите и по арг. от нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК
в полза на адв. С. П. следва да бъде присъдена сумата от 0.42 лева, представляваща част от
следващия му се адвокатски хонорар за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство на ответника в настоящото производство, чийто общ размер от 400.00
лева бе определен от съда на основание нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА при съобразяване на
фактическата и правна сложност на делото, на проведените в хода на производството
процесуални действия, вкл. с участието на адвоката, респ. на действително положените от
него процесуални усилия, а с това и на принципите за справедливост и обоснованост на
възнаграждението по смисъла на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в
правната сфера на „*** ЕАД, ЕИК ****, съществуват вземания от Д. Н. Н., ЕГН **********,
за следните суми: за сумата от 8364.08 лева, представляваща цена на потребена в периода от
м. 10.2016г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 9,
находящ се в гр. София, ж.к. „**** 3“, бл. 347, вх. А, за сумата от 734.36 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2017г. до 13.11.2019г., както и за сумата от 57.53 лева, представляваща цена
на предоставена в периода от м. 10.2016г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху главните вземания, считано от 20.11.2019г. до окончателно
изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 66466/2019г. по
описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Д. Н. Н., ЕГН **********, дължи на „*** ЕАД, ЕИК ****, сумата от 9.65
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.12.2016г. до 13.11.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Н. Н., ЕГН **********, да заплати на
„*** ЕАД, ЕИК ****, сумата от 233.06 лева- разноски за заповедното производство, както и
сумата от 622.65 лева- разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА „*** ЕАД, ЕИК
****, да заплати на адв. С. М. П. сумата от 0.42 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществената от него безплатна адвокатска защита на ответника в
настоящото производство.
8
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„**** ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9