№ 10521
гр. С, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110114262 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от „Т С“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.“Я“ № 23Б, представлявано от А А и И Е, с която са предявени искове за признаване за
установено по отношение на Р. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л бл....., че
последната дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 558/2023 г. по описа на СРС, а именно сумата от
1249.44 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 06.01.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 13.12.2022 г. в размер на 207.47 лв.
Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, а именно
главница за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер на 35.21 лв. и обезщетение за
забава за периода от 31.01.2020 г. до 13.12.2022 г. в размер на 8.00 лв.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
1
извършва дялово разпределение от „Техем сървисис” ЕООД, като начисляваните месечни
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който изразява становище по
основателността на предявените искове.
С отговора се оспорва ответницата да е собственик или ползвател на процесния имот
през исковия период. В тази насока е се навеждат доводи за неистинност на представения от
ищеца документ за собственост. Отделно от това обръща внимание, че в нотариалния акт за
дарение е посочено, че дарителите си запазват правото на ползване върху дарения на
ответницата имот.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ответницата е потребител на
топлинна енергия се прави възражение за погасяване по давност на част от претендираните
суми.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете, като присъди
на ответницата направените от нея разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
поддържа предявените искове. Ответницата и третото лице помагач не се явяват и не
изпращат представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 558/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец срещу
ответника е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 1 249.44 лева, представляваща
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 06.01.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 207.47 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до
13.12.2022 г., сумата 35.21 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 06.01.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 8.00 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 31.01.2020 г. до 13.12.2022 г. На 25.01.2023 г. длъжникът е
възразил срещу посочените вземания поради произволното им начисляване, а при условията
на евентуалност – поради погасяването им по давност.
Видно от нотариален акт №.., том ..., нот.дело №.../1997 г. на нотариус от
Нотариалната служба при Софийски районен съд, на 29.12.1997 г. процесният имот,
представляващ ап.36, находящ се в гр.С, ж.к.Л бл...., е дарен на ответницата от нейните
родители Д Р С и Б А С., като дарителите са си запазили пожизнено правото на ползване
2
върху жилището. Видно от извършените справки от НБДН, Д С е починал на 18.08.2008 г.,
а Б С. – на 10.02.2020 г.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на клиенти в гр.С се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На 05.03.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния
имот, на което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от ФДР „Техем
сървисис” ЕООД. Договор с последното е сключен на 20.03.2002 г. По делото са
представени доказателства и за наличие на договорни отношения между ищеца и ФДР -
договор № ..../03.06.2020 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия
период е извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение, като снетите данни са
отразени в издадените изравнителни сметки.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
има данни за извършени плащания. Отразено е плащане от 595.98 лв., с което са намалени
задълженията за главница в размер на 477.31 лв., за лихва от 99.33 лв. и за дялово
разпределение от 19.34 лв. Освен това е формирана сума за възстановяване с оглед промяна
в цената на топлинната енергия, с която е прихванато задължение по изравнителна сметка за
отоплителен период 2019/2020 г.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от
„Техем сървисис” ЕООД, което е направило реален отчет на уредите за дялово
разпределение – както визуален на място, така и дистанционен по електронен път.
Посочено е, че в имота има монтирани 2 отоплителни тела в помещения стая и хол,
с монтирани индивидуални разпределители. По отношение компонента от топлоенергията за
БГВ е посочено, че през исковия период процесният имот е свързан със сградната
инсталация за БГВ, като отчетът е от 2 монтирани и узаконени водомера.
Констатирано е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 1726.77 лв. /отговора по задача № 4 след приспадане на вноските за дялово
3
разпределение/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи
и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените
от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че
ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете
са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетия като писмено доказателство нотариален акт №..,
том ..., нот.дело №.../1997 г. на нотариус от Нотариалната служба при Софийски районен
съд, на 29.12.1997 г. процесният имот, представляващ ап.36, находящ се в гр.С, ж.к.Л бл...., е
дарен на ответницата от нейните родители Д Р С и Б А С.. Ответницата с отговора на
исковата молба направи оспорване на истинността на този документ, но доколкото същият е
официален такъв, доказателствената тежест е именно нейна. Съдът при откриване
производство по чл.193 от ГПК е дал указания на ответницата в тази насока, но същата не е
ангажирала доказателства относно направеното то нея оспорване. Ето защо съдът приема, че
това е истински документ и следва да зачете неговата обвързваща материална
доказателствена сила.
Действително, съобразно отразеното в нотариалния акт, дарителите са запазили
правото си на ползване върху дареното жилище, като в този случай доколкото това
ограничено вещно право е противопоставимо на всички, в това число и на собственика, като
то включва правомощието владение и правомощието ползване, отговорността за
потребената топлинна енергия следва да е на ползвателите. В случая обаче ползвателят Д С
е починал преди исковия период – на 18.08.2008 г., когато се е погасило неговото право на
ползване /чл.59, ал.1 от ЗС/, а ползвателят Б С. в течение на исковия период - на 10.02.2020
г.
С оглед на това съдът намира, че до датата на смъртта на Б С. – 10.02.2020 г.,
ответницата Р. Д. С. отговаря по иска като собственик за ½ от начислените задължения и
като наследник на вещния ползвател Б С. за притежаваното нея право на ползване върху ½
от имота. От 10.02.2020 г. до края на исковия период ответникът С. дължи стойността на
доставената в имота й топлинна енергия на собствено основание, въз основа на
разпоредбата на чл.153 от ЗЕ, която предвижда възникване по силата на закона на
4
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и собственика на топлоснабдения имот.
В случая за пълнота на изложението следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона. В случая не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца,
писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно правоотношение
възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2019 г. –
м.04.2021 г. за имота на ответника е доставена топлинна енергия на стойност 1726.77 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се
намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат
за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото време
ответникът не ангажира доказателства, че е възразил срещу разпределената му топлоенергия
или срещу изготвените изравнителни сметки, нито пък, че ФДР е подала грешни данни.
Такива не са установени и от вещото лице.
Ответницата С., като потребител на топлинна енергия в имот, находящ се в сграда –
етажна собственост, е задължен за стойността на потребената енергия, отдадена от
сградната инсталация, от отоплителните тела в имота и в общите части на сградата и за
подгравяне на битово-гореща вода. Именно в тази насока са и изводите на вещото лице по
СТЕ досежно вида и количеството потребена енергия.
Освен това, следва да се отбележи, че в решение по съединени дела С-708/17, С-
725/17 и решение по дела С-25/18, EU:C:2019:376, във връзка с отправено преюдициално
запитване към съда на Европейския съюз, се приема, че доставката на отопление в сграда -
етажна собсвеност, е резултат от искане, направено за сметка на всички етажни собственици
в съответствие с предвидените в националното право особени правила за етажната
собственост, като всеки етажен собственик е длъжен да изпълнява всички разпоредби на
акта, регулиращ съответната етажна собственост и решенията, приемани от общото
събрание на собствениците на сградата. Отделно от това, СЕС е приел, че чл.27 от
Директива 2011/83 вр. чл.5, § 1 и § 5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в
5
сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общита части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отоплението.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за имота на ответника топлинна енергия на
стойност 1726.77 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на
плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника, но такова е установено
от вещото лице по ССчЕ. Същото е посочило, че размер на главницата е намален със сумата
от 477.31 лв. С оглед на това дължими остават 1249.46 лв. В заключението по ССчЕ са
подробно отразени задълженията, които са погасени с платените 477.31 лв. и те касаят
издадени изравнителни сметки след края на отоплителен сезон 2019/2020 г. от 130.00 лв. и
такива след отоплителен сезон 2020/2021 г. в размер на 347.31 лв.
Това обстоятелство следва да бъде съобразено при произнасянето на съда по
направено от ответника възражение на погасяване на вземанията по давност. По отношение
на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от време, с течението на който
те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в
свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за които се
прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
06.01.2023 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е
прекъсната давността, погасени по давност се явяват задълженията за м.октомври 2019 г. /с
падеж на плащане 15.12.2019 г./ и всички предхождащи го месеци, включени в исковия
период. Т.е. от претендираните от ищеца вземания, погасени по давност са тези за периода
от м.май 2019 г. до м.октомври 2019 г. вкл. в размер на 513.60 лв., начислени за БГВ
/съобразно отразеното в таблицата, приложена на стр.7 от СТЕ/.
6
При така изложените съображения непогасени по давност остават задълженията в
размер на 735.86 лв. за периода от м.ноември 2019 г. до края на исковия период м.април
2021 г. Именно до тези размери и за този период искът се явява основателен и доказани
като такъв следва да бъде уважен. За периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г. и за разликата
над уважения размер до пълния предявен от 1249.44 лв., искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.4 вр. ал.1 и 2 от ОУ. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан
за периода 15.09.2020 г. – 13.12.2022 г. в размер на 116.74 лв. Размерът на лихвата по върху
задълженията за отоплителен сезон 2019/2020 г. от 115.40 лв., съдът определи с помощта на
специализиран модул, разпечатка от който е приложена по делото, като олихвяемата
главница, посочена на ред 1 на таблицата, поместена на стр.6 от ССчЕ, съдът намали с
погасената по давност сума /1020.25 лв. – 513.60 лв. = 506.65 лв./. Към лихвата за забавено
плащане на задълженията за отоплителен сезон 2019/2020 г., съдът добави посочената на
ред 2 от таблицата на стр.8 от заключението на вещото лице по ССчЕ лихва по общата
фактура за отоплителен сезон 2020/2021 г. от 1.34 лв.
С оглед на това искът за мораторна лихва следва да се уважи до размера от 116.74
лв., а за разликата до пълния предявен такъв от 207.47 лв. да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
По изложените по-горе съображения за основателност на иска за главница, съдът
намира, че следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявено срещу ответника в настоящето
производство – 06.01.2023 г. до окончателното й изплащане.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница за
периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер на 35.21 лв. и обезщетение за забава за
периода от 31.01.2020 г. до 13.12.2022 г. в размер на 8.00 лв., следва да се отбележи, че от
данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Техем сървисис“ ЕООД.
Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по
иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена
от трето лице услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно
договорено между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът
е претендирал сумите в заповедното производство, исковете му се явяват процесуално
допустими, но по същество неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
7
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи,
констатира, че ищецът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 150.00 лв., определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ /съобразно
посоченото от пълномощника на ищеца в списъка по чл.80 от ГПК, а именно, че за исковото
производство претендира минимален размер на юрисконсултското възнаграждение/. Освен
това е заплатил държавна такса общо от 200.00 лв., и за депозит за експертизи 650.00 лв.
Ето защо, съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски
567.83 лв. следва да бъдат поставени в тежест на ответника.
От страна на ответника се претендира единствено адвокатско възнаграждение. В
заповедното производство дължникът е заплатил 400.00 лв. адвокатски хонорар, а исковото
се иска да се определи такъв от съда по реда на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата. Съобразно материалния интерес по делото възнаграждението на адв.П. за
исковото производство е 450.00 лв., определено по правилата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно отхвърлената част от
исковете, от тази сума следва да се присъдят 254.93 лв. на адв.П., а на ответника – 226.79 лв.
за заплатения от него хонорар в заповедното дело.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Д. С., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.Л бл....., че дължи на „Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, следните суми, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 558/2023 г. по описа на
СРС, 128 състав, а именно сумата от 735.86 лв., представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, отчитан с
абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 06.01.2023 г. до окончателното плащане на
дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 13.12.2022 г. в размер на
116.74 лв., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер по иска за главница от 1249.44 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до
31.10.2019 г., и по иска за обезщетение за забава над уважения размер до пълния предявен
размер от 207.47 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
8
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по отношение
на Р. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л бл....., че дължи на ищеца следните суми за
дялово разпределение на имот с абонатен № ..., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 558/2023 г. по описа на СРС, 128
състав, а именно: главница за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер на 35.21 лв.
и обезщетение за забава за периода от 31.01.2020 г. до 13.12.2022 г. в размер на 8.00 лв.
ОСЪЖДА Р. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л бл....., да заплати на „Т – С”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А
и И Е, сума в размер на 567.83 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 558/2023 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №
23Б, представлявано от А А и И Е, да заплати на Р. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ж.к.Л бл....., сума в размер на 226.79 лв., представляваща направени от ответника разноски
по ч.гр.д.№ 558/2023 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делото.
ОСЪЖДА „Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №
23Б, представлявано от А А и И Е, да заплати на адвокат М. И. П., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ул.“Пиротска“ № 5, ет.3, офис 1, на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1 т.2 от Закона
за адвокатурата, сумата от 254.93 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответницата Р. Д. С., ЕГН **********, по настоящето
гр.д.№ 14262/2023 г. по описа на Софийски районен съд, съобразно изхода на делото.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Техем сървисис“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 558/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9