Решение по адм. дело №684/2025 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на И. Г. Д., [ЕГН], с адрес в гр.Добрич, [улица], вх. Е, ет. 4, ап. 8, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0851-000133 от 02.10.2025 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на МПС на водач, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Основните възражения са, че едно от посочените в заповедта НП, с които са отнети контролни точки на жалбоподателя, не му е връчено и не е влязло в сила, поради което не е налице основание за прилагане на процесната ПАМ. По тези съображения се иска отмяна на процесната заповед.

Ответникът - началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, оспорва жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна.

Добричкият административен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за оспорване административен акт.

Разгледана по същество, тя е и основателна, не по изложените в нея съображения.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0851-000133 от 02.10.2025 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, на И. Г. Д. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на МПС на водач, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Административният орган е наложил тази принудителна мярка, след като е установил, че на лицето са отнети всички контролни точки с четири влезли в сила НП, както следва : НП № 23-1717-000392/12.05.2023 г. на Първо РУ – Добрич, влязло в сила на 09.06.2023 г. – отнети 10 к.т.; НП № 23-0851-001558/28.12.2023 г. на СПП – Добрич, влязло в сила на 27.03.2024 г. – отнети 10 к.т.; НП № 25-0851-000042/27.01.2025 г. на СПП – Добрич, влязло в сила на 12.02.2025 г. – отнети 10 к.т.; НП № 25-1717-000930/07.08.2025 г. на Първо РУ – Добрич, влязло в сила на 23.08.2025 г. – отнети 10 к.т. В заповедта е прието, че след влизане в сила на последното НП водачът е с минус 1 к.т.

И. Г. Д. е обжалвал наложената мярка по административен ред. С Решение № 357р-12483 от 21.10.2025 г. директорът на ОД на МВР – Добрич е отхвърлил жалбата с мотива, че четирите наказателни постановления са редовно връчени и са влезли в сила, поради което издадената ЗППАМ е законосъобразна.

От данните по административната преписка се установява, че първото НП от 12.05.2023 г. е връчено лично на жалбоподателя срещу подпис на 25.05.2023 г. и е заплатено на същата дата. Останалите три НП от 28.12.2023 г., 27.01.2025 г. и 07.08.2025 г. са връчени на основание чл. 186а, ал. 6 от ЗДвП (нов – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) съответно на 12.03.2024 г., 28.01.2025 г. и 08.08.2025 г. В хода на съдебното производство не са представени доказателства, които да опровергават редовността на връчването им. Дори напротив, жалбоподателят е признал, че е платил глобите по всички наказателни постановления. От справките за извършени плащания в системата на МВР е видно, че лицето е платило 80 % от размера на наложените глоби, поради което и на основание чл. 79б, ал. 2, изр. 1 от ЗАНН четирите НП са влезли в сила от датата на плащането им (така Решение № 12 от 27.11.2025 г. по к.д. № 7/2025 г. по описа на Конституционния съд на Република България).

Видно от двустранно подписан протокол за доброволно предаване на документи и вещи с рег. № 851000-19613 от 23.09.2025 г., на същата дата жалбоподателят е върнал доброволно СУМПС № ********* поради отнети 39 контролни точки.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното :

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен със Заповед № 357з-2522/02.09.2025 г. на директора на ОД на МВР-Добрич, в необходимата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона.

От правна страна заповедта е мотивирана с нормата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, според която за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителната административна мярка - изземване на свидетелството за управление на водач, който не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП – след като са му отнети всички контролни точки, не е върнал свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

Нормата на чл. 157, ал. 1 от ЗДвП определя, че при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения на ЗДвП. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне на максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Наредба № Із-2539/17.12.2012 г.), максималният размер на контролните точки е 39, като според чл. 3, ал. 1 от същата наредба отнемането им се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП сочи, че при отнемане на всички контролни точки водачът губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне СУМПС.

От анализа на приложимата нормативна уредба се налага изводът, че за да бъде наложена ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, следва да са налице кумулативно и двата елемента от фактическия състав на разпоредбата – 1. загубване на придобитата правоспособност вследствие отнемане на всички контролни точки и 2. неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР.

От данните по делото е видно, че всички процесни НП са влезли в сила. Вярно е, че неправилно в заповедта е посочено, че НП са влезли в сила след изтичане на 14 - дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН вместо от датата на плащане на наложените с тях глоби в намален размер съгласно чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН, но това не променя извода, че към момента на произнасянето на органа те са били влезли в сила. С тези НП са отнети общо 40 контролни точки на лицето в съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. По делото липсват доказателства за частично възстановяване на броя на контролните точки на водача по надлежния ред. Следователно към датата на влизане в сила на последното НП са изчерпани всички контролни точки на жалбоподателя и той е изгубил правоспособността си.

С оглед на това е налице първата предпоставка за налагане на процесната ПАМ. Не е налице обаче втората предпоставка от фактическия състав на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Налагането на мярката за принуда е обвързано с неизпълнението на задължението на водача да върне СУМПС, след като са му отнети всички контролни точки. Именно бездействието на лицето обосновава необходимостта от налагане на ограничението, доколкото изземването на СУМПС фактически замества липсващото доброволно изпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП за връщане на СУМПС.

В случая от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е изпълнил това свое задължение почти две седмици преди издаването на заповедта и е върнал доброволно свидетелството си за управление на МПС, за което е съставен двустранно подписан протокол с рег. № 851000-19613/23.09.2025 г. Изрично в протокола е записано, че свидетелството се предава във връзка с 39 отнети контролни точки. При положение че липсва вторият изискуем елемент от нормата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, то неправилно административният орган я е приложил, разпореждайки изземването на СУМПС, което вече е било доброволно върнато от водача.

От съдържанието на оспорваната заповед е видно, че в нея никъде не е посочено дали свидетелството е върнато или не и по какъв ред. Протоколът за доброволно предаване е представен от самия ответник и е приложен към административната преписка по случая, но изобщо не е коментиран в мотивите към акта. По делото липсват доказателства, а и твърдения след съставянето на този протокол свидетелството да е върнато на водача и да не е предадено отново в съответната служба на МВР, поради което остава неясно защо е приложена мярката. В случая не става дума за фактическо отнемане на СУМПС от органите на полицията на друго правно основание (напр. при съставяне на АУАН, влизане в сила на НП, решения или присъди, с които е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“, или издаване на друга ЗППАМ), когато е допустимо налагането на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, а за доброволно изпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, което изключва налагането на процесното ограничение (в подобен смисъл е и решение по адм. д. № 689/2013 г. по описа на ВАС). Дори и жалбоподателят да е оспорил отнемането на всичките му контролни точки след доброволното предаване на СУМПС, това не е основание за издаването на заповед по чл. 171, т. 4 от ЗДвП спрямо него. Ако евентуално водачът е претендирал да му бъде върнато СУМПС, административният орган е могъл да постанови отказ за връщане на свидетелството поради изгубване на придобитата правоспособност, но не и да налага принудителна административна мярка за неговото изземване.

С оглед на изложеното обжалваната заповед е издадена, без да са взети предвид всички факти и обстоятелства от значение за случая, с което е допуснато съществено нарушение на чл. 35 от АПК, а оттам и нарушение на материалния закон. Налице е и несъответствие с целта на закона, доколкото мярката по чл. 171, т. 4 от ЗДвП е предназначена да преустанови извършването на нарушение по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и да не допусне управлението на МПС от неправоспособен водач. След като СУМПС е доброволно върнато, то не е налице нарушение, което да подлежи на преустановяване, нито има опасност от извършване на друго подобно нарушение.

По тези съображения обжалваната заповед се явява незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 3 - т. 5 от АПК и следва да бъде отменена.

Страните не са претендирали разноски, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на И. Г. Д., [ЕГН], с адрес в гр. Добрич, [улица], вх. Е, ет. 4, ап. 8, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0851-000133/02.10.2025 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.