№ 52
гр. ЛЕВСКИ, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно
наказателно дело № 20254410200180 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от И. Г. П. от ***** против
НП № 23-0241-000124/02.10.2024 г. на Началник РУ в ОДМВР Плевен, РУ
Белене.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, и
жалбоподателя не е извършил нарушението, за което му е съставен акта и е
издадено обжалваното НП. Твърди се, че в хода на съдебното производство ще
се представят доказателства в подкрепа на твърденията в жалбата.
Моли се съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП
като незаконосъобразно.
По делото е направен опит жалбоподателя да бъде призован на
посочения от него адрес, но същия не е намерен на адреса и в съответствие с
разпоредбата на чл. 61 ал.4 от ЗАНН съдът е дал ход на делото.
Ответника по жалбата – административно-наказващия орган – Началник
РУ в ОДМВР Плевен, РУ Белене – редовно призован, не се явява в съдебно
заседание и не се представлява. В придружителното писмо, с което е
изпратена жалбата, ведно с преписката е изразил становище, че жалбата е
неоснователна и недоказана и е направено искане да бъде оставена без
уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна процесуална
1
легитимация, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Видно от представения АУАН е, че на 23.09.2024 г. е съставен акт против
жалбоподателя И. Г. П. затова, че на 23.09.2024 г. в 21:23 часа в ***** на
кръстовището на ул. ***** и ул. ***** управлява лек автомобил ***** с
регистрационен номер ***** и рама: ***** собственост на ***** като
извършва следното нарушение: използва пътищата отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Същият на горепосоченото кръстовище, при маневра
десен завой, чрез продължително форсиране на двигателя, извършва рязка
маневра, изразяваща се в преднамерено извеждане на автомобила извън
контрол, довеждайки до загуба на сцеплението на предните и задните му
гуми. В акта е посочено, че водача П. твърди, че го е направил с цел да
впечатли пътниците в автомобила. Същият е изпробван за употреба на
алкохол и наркотици и/или техните аналози, като пробите са отрицателни.
Посочено е, че водача представя СУМПС издадено от република Кипър с
номер А/**********. Посочено е, че водача виновно е нарушил чл. 104б т. 2 от
ЗДвП.
Видно от акта е, че акта е подписан от лицето, посочено като нарушител
на 23.09.2024 г. В акта е посочено, че нарушителя се е запознал със
съдържанието на акта и няма възражения.
Към делото е представено и обжалваното НП, от което се установява, че
в същото е посочена фактическа обстановка идентична с тази посочена в акта,
посочено е конкретно извършеното нарушение /идентично с това посочено в
акта/ и за същото нарушение на жалбоподателя е наложено съответно
наказание, а именно глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДвП.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани Д. Б. и К. К.
– служители в РУ Белене.
От показанията и на двамата свидетели се установява, че на посочените
в акта дата и час И. Г. при управление на лек автомобил БМВ в централната
част на ***** на кръстовището образувано между ул. ***** и ул. ***** при
маневра десен завой е поднесъл автомобила умишлено с форсиране на
двигателя – така нареченото „дрифтене“. Свидетелят Б. заявява, че му е
съставил акт и водача се е почувствал малко конфузно, като започнал да се
оправдава, че искал да впечатли пътниците в автомобила, тъй като имало
няколко момичета. Свидетелят заявява, че той и колегата му били застанали на
входа на един офис за застраховки, от където имали видимост и лично са
възприели действията на водача, което е и било повода за спирането му и
2
съставянето на акта. Заявява, че на водача е извършена и проверка за употреба
на алкохол и наркотици, които излезли отрицателни.
От показанията на св. К. К. се установяват същите обстоятелства, а
именно, че при изпълнение на служебните си задължения с колегата му Д. Б.
установили автомобила, който поднесъл при излизане от завой, като
автомобила е поднесъл преднамерено, с форсиране на двигателя, което е т.нар.
„дрифтене“. Св. К. е категоричен, с колегата му възприели какво се случва,
водача бил спрян и не е отрекъл, че го е направил, но казал, че иска да
впечатли, момиче. Заявява, че водача е изпробван за алкохол и наркотици и не
било установено да е употребил такива, както и че колегата му съставил акт за
използване на пътя не по предназначение.
По делото няма представени доказателства от жалбоподателя, които да
оборват посоченото в акта и показанията на свидетелите Д. Б. и К. К.. Както
бе посочено по-горе по делото е направен опит жалбоподателя да бъде
призован на посочения от него адрес, но същия не е намерен на адреса и в
съответствие с разпоредбата на чл. 61 ал.4 от ЗАНН съдът е дал ход на делото.
Посочените факти от свидетелите Б. и К. съответстват изцяло на
посоченото в акта. Твърденията им са безпротиворечиви и излагат
възприетите от тях факти без емоционална или друга ангажираност със
случилото се. Същите са без родствени, приятелски или каквито и да било
връзки с жалбоподателя, и не са заинтересовани по какъвто и да било начин от
изхода на настоящото дело. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите
относно възприетите от тях факти. Показанията им са еднопосочни,
последователни, логични и безпротиворечиви. Свидетелите към момента на
извършване на нарушението са били на непосредствено близко разстояние от
случващото се, лично са възприели случилото се, непосредствено след което
полицейските служители са предприели действия по спиране на нарушителя и
документиране на установеното нарушение. И двамата полицейски
служители, в качеството си на свидетеля обясняват, че не се касае за нормално
използване на пътя по предназначение, като заявяват, че се касае за така
нареченото „дрифтене“ и водача е заявил, че е искал да впечатли пътниците в
автомобила. Поведението на водача е посочено и в акта.
Възприетото от свидетелите поведение от водача е било по-скоро
демонстративно управление на МПС, по начин широко известен и
разпространен сред младите хора като „дрифтене“, с което се желае да се
покаже т.н. „майсторство“ при управление на МПС. Без съмнение е, че ефекта
на „форсиране на двигателя“ и „дрифтене“ в общоговоримия език, не може да
настъпи при нормално управление на автомобила и същото в никакъв случай
не е използване на пътя в съответствие с неговото предназначение.
Предвид изложеното, по горе, съдът приема, че по делото по един
безспорен и категоричен начин се установява отразената в акта и НП
3
фактическа обстановка. Няма спор, че пътя на който е възприето и извършено
нарушението /на улица в населено място/ представлява път, както и че този
път е отворен за обществено ползване. Няма спор и относно предназначението
на пътищата, а именно „за превоз на пътници и товари“. Умишленото и
съзнателно опасно шофиране посредством форсиране на двигателя и
поднасянето на автомобила е възприето от свидетелите Б. и К. и в никакъв
случай не представлява използване на път за обществено ползване в
съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора
и товари. Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104б т.2 от ЗДвП
както актосъставителя, така и наказващия орган, ясно са описали в АУАН и в
НП всички елементи от обективната страна на нарушението. От външно
проявените действия може да се направи извода, че е налице умишлено и
съзнателно опасно шофиране, демонстриране на „майсторство“, че
автомобила може да бъде овладян от водача, въпреки обстоятелството, че се
намира на улица в населено място, където обичайно има повече хора, при
което водача вместо да шофира внимателно при маневра десен завой, чрез
продължително форсиране на двигателя, извършва рязка маневра, изразяваща
се в преднамерено извеждане на автомобила извън контрол, довеждайки до
загуба на сцеплението на предните и задните гуми, с намерението да бъдат
впечатлени пътниците в автомобила, което в никакъв случай не представлява
използване на пътя за обществено ползване с основната цел на пътищата.
Съдът не констатира в хода на административно наказателното
производство да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на обжалваното НП на това основание.
Както акта, така и НП са издадени от компетентни органи. Съдържат
необходимите реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са предявени
по надлежния ред на нарушителя.
Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай
няма доказателства, които да оборват съставения акт.
При това положение, съдът приема, че жалбоподателя е извършил от
обективна и субективна страна нарушението по чл. 104б т.2 от ЗДвП, за което
е издадено НП и му е наложено наказание по чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДП.
Що се касае до размера на определените от наказващия орган
административни наказания – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право
на управление на МПС за срок от 12 месеца, съдът намира, че доколкото
размерът им е определен съобразно фиксирания от законодателя размер, то е
безпредметно да се изследва въпросът дали отговарят на тежестта на
конкретното нарушение.
Съдът приема, че по отношение на това нарушение не може да се
приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не
4
случайно законодателя, съобразявайки, че всяко неовладяване на автомобила
и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС, би могло да има
фатални последици, е въвел разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП в началото на
2017 г., обосновавайки се с изключителното увеличение на подобни случаи в
цялата страна, при които водачи на автомобили извършват подобни „маневри“
по оживени улици и кръстовища в населените места и по този начин
застрашават здравето и живота на останалите участници в движението. От
тази висока степен на опасност от тези действия е продиктуван и големият и
тежък размер на предвиденото в санкционната норма на чл. 175а ал.1 от ЗДвП
наказание глоба от 3000 лв., както и кумулативно предвиденото „лишаване от
право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Предвид изложеното, съдът приема, че следва да потвърди атакуваното
НП като законосъобразно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-0241-
000124 от 02.10.2024 г. на Началник РУ в ОД МВР Плевен, РУ Белене, с което
на И. Г. П. от *****, *****, ЕГН ********** на основание чл. 175А ал.1 пр.3
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл. 104б
т.2 от ЗДвП, допуснато на 23.09.2024 г., за което е съставен АУАН серия GA №
1295946 от 23.09.2024г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5